Category Archives: общество

Сделката за бТВ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свободна Европа с информация за хода на сделката за бТВ. Два факта:

1) от СМЕ: потвърждение, че не са се отказали от сделката:

Чешкият фонд PPF, собственост на милиардера Петр Келнер, потвърди, че продължава процедурата по придобиването на Central European Media Enterprises (CME), която притежава бТВ Медия груп и телевизионни групи в Чехия (Nova), Румъния (PRO TV), Словакия (Markíza) и Словения (POP TV).

„Да, придобиването на CME продължава“, отговориха от офиса на PPF в Прага на запитване от Свободна Европа.

2) от Европейската комисия: информация, че не е постъпила нотификация от Келнер:

За да бъде приключено придобиването, е необходимо одобрение от Европейската комисия, която да прецени дали сделката не противоречи на антимонополните правила. В Брюксел все още не е постъпила нотификация от PPF, съобщи за Свободна Европа говорител на Комисията.

Според  отчета на СМЕ  за първото тримесечие на 2020 г.  „PPF планира да изпрати нотификацията до Европейската комисия в рамките на второто тримесечие (до края на юни – б.р.) и очакваме придобиването да бъде приключено в третото тримесечие (до края на септември) на 2020 година“,  посочва Свободна Европа.

От началото на тази година са и  въпросите на един американски политик и един чешки евродепутат:

 

2020 Специален доклад 301

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

През пролетта е публикуван   Доклад 301 за 2020 година (2020 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

Както в Доклад 301 за 2019 година България не е в Priority Watch List или в Watch List.

Тази година няма държава от ЕС в Priority Watch List,  а в  Watch List от ЕС е само Румъния.

Digital News Report 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Университета в Оксфорд публикува поредния си годишен доклад 2020 за състоянието на цифровата журналистика (Digital News Report 2020).

DESI 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Индексът за цифрова икономика и   общество (Digital Economy and Society Index, DESI) подрежда България на последно място. Индексът на цифровата икономика и общество (DESI) е композитен/ съставен индекс, който обобщава съответните показатели за цифровите показатели на ЕС и проследява развитието на държавите-членки на ЕС, в пет основни измерения: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, интеграция на цифрови технологии, цифрови обществени   услуги.

Както се вижда от графиката, България е на последно място в ЕС.

Тук не могат да кажат, че индексът е изготвен от Репортери без граници – не  е, нито че  Гана и Того са неоснователно пред нас – не са, нито че шепа  – местни  – продали се  – едни и същи – които мърсят името на българската държава – са в основата на класирането.

Визуализация

Даннитеdesi-main_graph-page_0

Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес в Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа

Темите:

Данни и облак

Изкуствен интелект

Базови технологии и вериги за създаване на цифрова стойност

Киберсигурност

5G/6G и свързаност

Устойчивост от гледна точка на околната среда

Електронно здравеопазване

Законодателен акт за цифровите услуги

46.

 ПРИВЕТСТВА намерението на Комисията да засили, модернизира и изясни правилата за цифровите услуги чрез приемането на законодателен пакет за цифровите услуги и ПОДЧЕРТАВА необходимостта от бързи действия в тази област.

47.

 ОТБЕЛЯЗВА, че основаната на платформи икономика е важна част от единния пазар, тъй като свързва европейските предприятия и потребители през националните граници, дава възможност за търговия, предприемачество и нови бизнес модели и увеличава потребителския избор на стоки и услуги. ПРИЗНАВА, че разширяването и разнообразяването на новите цифрови бизнес модели и услуги значително се промени с течение на времето и някои услуги се изправиха пред нови предизвикателства, които невинаги са обхванати от съществуващата регулаторна рамка. ПОДЧЕРТАВА значителните ползи от Директивата за електронната търговия по отношение на правната сигурност, трансграничната търговия и растежа на цифровите услуги.

48.

 ПОДЧЕРТАВА необходимостта от ясни, хармонизирани и основани на факти правила за отговорностите и отчетността в сферата на цифровите услуги, които да гарантират на интернет посредниците подходящо равнище на правна сигурност. ИЗТЪКВА необходимостта от засилване на европейските способности и сътрудничеството на националните органи при запазване и укрепване на основните принципи на единния пазар, както и необходимостта от засилване на безопасността на гражданите и защита на техните права в цифровата сфера в рамките на единния пазар.

49.

 ПОДЧЕРТАВА необходимостта от ефективни и пропорционални действия срещу незаконните дейности и съдържание онлайн, включително разпространението на незаконни, фалшифицирани и опасни стоки, като същевременно се гарантира защитата на основните права, и по-специално свободата на изразяване, в един отворен, свободен и сигурен интернет. ПРИЗНАВА, че е необходимо да се противодейства на разпространението на езика на омразата и дезинформацията онлайн.

50.

 ПРИЗНАВА, че някои много големи корпоративни онлайн платформи осигуряват видимост и пазарен достъп на по-малките дружества. Те също така обаче извличат значителни активи, включително огромни обеми данни, които могат да ги превърнат в „пазачи на информационния вход“ в цифровата икономика. Това може да създаде риск за намаляване на възможността нови иноватори да навлязат успешно на пазара, както и за ограничаване на избора на потребителите. ПРИВЕТСТВА текущата оценка и прегледа от страна на Комисията на пригодността за цифровата ера на правилата на ЕС в областта на конкуренцията и започването на секторно проучване. ПОДКРЕПЯ намерението на Комисията да събира доказателства по въпроса и да продължи да проучва ex ante правила, за да се гарантира, че пазарите, характеризиращи се с големи платформи със значителен мрежов ефект, действащи като „пазачи на информационния вход“, продължават да бъдат справедливи и конкурентни за новаторите, бизнеса и новонавлизащите на пазара.

Медийна политика

51.

 ПОДКРЕПЯ плана за укрепване на съобразена с бъдещето медийна политика чрез насърчаване на свободата и надеждността на медиите. Качествената журналистика, многообразието, устойчивостта и независимостта на медиите, прозрачността и силното насърчаване на медийната грамотност са особено важни в процеса на цифрова трансформация и от решаващо значение за европейската демокрация, като същевременно спомагат за противодействие на разпространението на фалшиви новини и дезинформация онлайн. Това усилие следва също така да отчита културния и творческия потенциал с цел укрепване на европейското съдържание. Това включва и по-нататъшното развитие на програмата на ЕС „Творческа Европа“, която следва да подкрепя иновативни аудио-визуални проекти чрез програмата MEDIA.

Електронна идентификация и удостоверителни услуги, публични администрации, стандарти и блокова верига

52.

 ПРИЗНАВА, че освен в качеството си на основен фактор за цифровизирания единен пазар, решенията за управлението на цифровата идентичност и удостоверителните услуги (електронни подписи, печати, времеви печати, регистрирани услуги за доставка и удостоверяване на автентичността на уебсайт) ще допринесат за формирането на обществото на бъдещето. ПРИЗОВАВА Комисията да преразгледа съществуващото законодателство, наред с другото, за да се създаде надеждна, обща, оперативно съвместима и технологично неутрална рамка за цифрова идентичност, като се запази конкурентното предимство на европейските предприятия и се защитят общите ценности на ЕС и основните права, като защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Във връзка с това ПРИЗОВАВА Комисията да обмисли предложения за по-нататъшно развитие на настоящата рамка за трансгранично идентифициране и удостоверяване на автентичност, основана на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги, в посока рамка за европейска цифрова идентичност, която би насочила държавите членки към широко използвани, сигурни и оперативно съвместими цифрови идентичности, достъпни за всички европейци и необходими за извършването на публични и частни онлайн трансакции. ПОДЧЕРТАВА, че кризата, свързана с COVID-19, показа необходимостта от бързо развитие на публичните онлайн услуги, които позволяват на гражданите да контактуват с публичните органи от разстояние.

53.

 ПРИЗНАВА, че бързата и всеобхватна цифрова трансформация на публичните администрации на всички равнища е съществен елемент от цифровизирания единен пазар и от стратегията за възстановяване от кризата и движеща сила за нови и иновативни технологични решения за публичните услуги и обществените предизвикателства. ПРИЗНАВА, че зрелостта и качеството на данните са различни в отделните държави, което засяга възможността за предоставяне на трансгранични услуги. ПРИЗОВАВА Комисията да предложи засилена политика на ЕС в областта на електронното управление, като се има предвид електронното приобщаване на всички граждани и участници от частния сектор, за да се гарантира координация и подкрепа за цифровата трансформация на публичните администрации във всички държави – членки на ЕС, включително оперативна съвместимост и общи стандарти за сигурни и безгранични потоци от данни и услуги в публичния сектор. ПРИЗНАВА, че публичните администрации носят допълнителна отговорност, за да може на гражданите да бъде гарантирано равно третиране и да имат еднакви права на достъп до електронното управление.

54.

 ПРИЗНАВА, че цифровизацията на съдебните системи на държавите членки има потенциала да улесни и подобри достъпа до правосъдие в целия ЕС. ПРИЗОВАВА Комисията да улесни цифровия трансграничен обмен между държавите членки както по наказателни, така и по граждански дела, и да гарантира устойчивостта и продължаващото разработване на технически решения за трансграничен обмен.

55.

 ОТЧИТА значението на стандартизацията като стратегически инструмент в подкрепа на европейските промишлени и цифрови политики. ПРИВЕТСТВА намерението на Комисията да разработи стратегия за стандартизация, която да дава възможност за равнопоставеност и оперативна съвместимост, с цел да се укрепи европейската система за стандартизация и нейното управление и да се гарантира, че ЕС разполага с инструменти за утвърждаването и популяризирането на европейските технически стандарти на световно равнище, включително за утвърждаване на екодизайна на цифровите услуги и оборудване, както и за насърчаване на участието на европейски заинтересовани страни в световните форуми по стандартизация, с подкрепата на европейските организации по стандартизация и ENISA. ПРИЗНАВА необходимостта да се вземат предвид добре установените международни стандарти и дългогодишните практики в областта на промишлеността.

56.

 ПРИЗНАВА, че ЕС и държавите членки следва да проучат възможностите, които технологията на блоковата верига може да предложи в полза на гражданите, обществото и икономиката за, наред с другото, устойчивостта, по-доброто функциониране на публичните услуги и проследимостта на продуктите, за да се гарантира безопасността чрез надеждни децентрализирани операции и обмен на данни. ОЧАКВА предстоящата стратегия на Комисията за блоковата верига, насочена към засилване на водещата роля на Европа в тази област.

Умения и образование

57.

 ОТБЕЛЯЗВА, че ЕС е изправен пред нарастващо търсене на служители с основни цифрови умения от страна на всички сектори, както и пред недостиг от един милион специалисти в областта на ИКТ, което излага на риск потенциала на ЕС за развитие на цифровите технологии. ПРИЗОВАВА държавите членки и Комисията да предприемат мерки, за да гарантират, че гражданите са придобили основни цифрови умения, както и да намалят наполовина до 2025 г. сегашния недостиг на ИКТ специалисти, като вземат предвид особеностите на държавите членки.

58.

 ПОДЧЕРТАВА, че пандемията от COVID-19 показа необходимостта от цифрови умения и освен това мотивира гражданите да придобият такива, за да се приспособят към дистанционната работа и другите начини на цифрово участие, като например използването на цифрови образователни методи поради затварянето на училищата и университетите по време на пандемията.

59.

 ПРИЗОВАВА държавите членки, в сътрудничество с Комисията, и частния сектор да въведат всички необходими мерки за преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила за цифровата ера, за диверсифициране на работната сила и за привличане на висококвалифицирани специалисти в областта на технологиите и ИКТ, включително мигрирали европейци, като същевременно адаптират и цифрови работни места за работниците и предоставят надеждни и бързи интернет връзки на училищата, за да се насърчи използването на цифрови образователни ресурси.

60.

 НАСЪРЧАВА сътрудничеството между Комисията и държавите членки, а също така и с частния сектор, при изпълнението на Новата европейска програма за умения, и по-специално ангажимента ѝ за определяне на път, показващ как действията на ЕС и на държавите членки могат да увеличат дела на населението на ЕС с основни цифрови умения и компетентности от сегашните 57% на 65% до 2025 г., и ПРИВЕТСТВА намерението на Комисията да актуализира Програмата за умения през 2020 г.

61.

 ПРИВЕТСТВА преразглеждането на координирания план за действие относно ИИ, който да бъде разработен с държавите членки с акцент върху компетентностите, необходими за работа в областта на изкуствения интелект. ОТЧИТА, че за да постигне своите цели по отношение на данните, Европа трябва да направи пропорционални инвестиции в умения и грамотност по отношение на данните, включително чрез обучение на достатъчно експерти и администратори на данни, за да се осигурят необходимите цифрови умения.

62.

 ПРИВЕТСТВА намерението на Комисията да актуализира плана за действие в областта на цифровото образование през 2020 г., за да подкрепи действията на държавите членки, както беше обявено в съобщението „Силна социална Европа за справедливи промени“. ПРИВЕТСТВА подкрепата по линия на бъдещите програми „Еразъм+“ и „Цифрова Европа“ за развитието на основни и задълбочени цифрови умения, включително чрез обмен на добри практики, експерименти, пилотни проекти и осъществяване на успешни проекти.

63.

 ПРИЗОВАВА държавите членки, в сътрудничество с Комисията, и заинтересованите страни в областта на образованието да поставят по-силен акцент върху науките, технологиите, инженерството и математиката в образованието и обучението. ПРИВЕТСТВА ангажимента на Комисията за равно участие на жените и мъжете в различните сектори на икономиката, включително в цифровия преход, както е посочено в стратегията за равенството на половете за периода 2020 – 2025 г. ПОДКРЕПЯ разработването на национални стратегии на държавите членки относно жените и момичетата в областта на цифровите технологии.

Международно измерение

Данъчно облагане на цифровия сектор

Заключение

68.

 ПОДЧЕРТАВА необходимостта от наблюдение на напредъка в изпълнението на действията, обявени в пакета за цифровите технологии на 19 февруари 2020г., включително чрез актуализирания индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото. ПРИЗОВАВА държавите членки, Европейския парламент и социалните партньори да допринесат активно за успеха на цифровия пакет. ПРИКАНВА Комисията да информира периодично Съвета за постигнатия напредък по отношение на прилагането на мерките, обявени в пакета за цифровите технологии.

Пакет за цифрови технологии о т  19 февруари 2020

COM Shaping digital future

ЕС: Оперативна съвместимост на мобилните приложения за проследяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК от днес – по темата за  оперативна съвместимост на мобилните приложения за проследяване на случаите на заразяване с коронавирус.

Държавите членки с подкрепата на Комисията се споразумяха за набор от технически спецификации за гарантиране на безопасен обмен на информация между националните приложения за проследяване на контактите, които се основават на децентрализирана архитектура. Това се отнася за по-голямата част от приложенията за проследяване, които вече функционират или предстои да започнат да функционират в ЕС. След внедряването на техническото решение тези национални приложения ще функционират безпроблемно, когато ползвателите им пътуват в друга държава от ЕС, която също следва децентрализирания подход.

Повечето държави членки взеха решение да въведат в употреба мобилни приложения в допълнение към ръчното проследяване на контактите и разпространението на коронавируса. Голямата част от одобрените национални приложения се основават на децентрализирана архитектура, което означава, че произволните идентификатори на ползвателите, които са били засечени в близост в рамките на определен период от време, остават в телефона и ще бъдат проверени от него за съответствие с идентификаторите на ползвателите, за които е докладвано, че са заразени. Техническата спецификация за оперативна съвместимост ще позволи тези проверки да бъдат извършвани и по отношение на ползватели, които пристигат от други държави членки, без да е необходимо изтеглянето на няколко национални приложения.

Споделяната между приложенията информация за потребители в непосредствена близост ще се обменя в криптирана форма, така че да се възпрепятства идентифицирането на отделните лица, в съответствие със строгите насоки на ЕС относно защитата на данните в приложенията. Няма да се използват данни за географско позициониране.

Евробарометър: Отношението на европейските граждани към корупцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
 
Европейската комисия публикува резултатите от последното специално проучване на Евробарометър относно корупцията.
То показва, че корупцията е неприемлива за голямо мнозинство от европейците (69 %). 
Седем от десет европейци смятат, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна и считат, че тя съществува в националните публични институции (70 %) и сред политическите партии и политиците (53 %). 
В 18 държави членки делът на респондентите, които считат корупцията за широко разпространена, е намалял от 2013 г. насам и само малка част от европейците считат, че корупцията засяга ежедневието им (26 %).
Проучването на общественото мнение към корупцията е достъпно онлайн тук.

 

ЕС представя план за действие 2020 за борба с дезинформацията в Европа и извън нея

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС  засилва действията си за борба с дезинформацията.

Документите

JOIN(2020) 8 final Справяне с дезинформацията на COVID-19:  фактите

 

Контекст

Европейската комисия и върховният представител предлагат конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на система за бързо предупреждение, както и стриктен контрол върху прилагането на кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите. Планът за действие също така предвижда увеличаване на ресурсите, които се отделят за тази цел.

Планът е насочен към четири основни области, които са важни с оглед на повишаването на способностите на ЕС в тази сфера и засилването на сътрудничеството между държавите членки и Съюза:

  • Подобряване на откриването: оперативните групи за стратегическа комуникация и Звеното на ЕС за синтез на информацията за хибридните заплахи към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), както и делегациите на ЕС в съседните на Съюза страни, ще бъдат подсилени значително с допълнителен специализиран персонал и инструменти за анализ на данни. Очаква се бюджетът на ЕСВД за стратегическа комуникация в отговор на дезинформацията и за повишаване на осведомеността за нейното отрицателно въздействие да бъде увеличен повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. до 5 млн. евро през 2019 г. Държавите от ЕС трябва да допълват тези мерки, като подобряват своите собствени средства за борба с дезинформацията.
  • Координирана реакция: ще бъде създадена специална система за бързо предупреждение с участието на институциите на ЕС и държавите членки. Чрез нея ще се улеснява обменът на данни и оценки за дезинформационни кампании и ще се изпращат сигнали за заплахи от дезинформация в реално време. Институциите на ЕС и държавите членки също така ще насочат вниманието си към проактивно и обективно информиране за ценностите и политиките на Съюза.
  • Онлайн платформите и индустрията: подписалите кодекса за поведение трябва бързо и ефективно да изпълнят ангажиментите, поети в неговите рамки, като насочат вниманието си към неотложните действия във връзка с европейските избори през 2019 г. Това включва по-специално гарантиране на прозрачността на политическата реклама, повишаване на усилията за закриване на активни фалшиви профили, маркиране на всички взаимодействия, в които не участват хора (съобщения, разпространявани автоматично от ботове), сътрудничество с проверителите на факти и научните изследователи за откриване на дезинформационни кампании, както и даване на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация. Комисията, подпомагана от Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, ще наблюдава внимателно и постоянно изпълнението на ангажиментите.
  • Повишаване на осведомеността и оправомощаване на гражданите: в допълнение към провеждането на целенасочени кампании, институциите на ЕС и държавите членки ще насърчават медийната грамотност чрез специални програми. Ще бъде предоставена подкрепа на националните мултидисциплинарни екипи от независими проверители на факти и изследователи, за да откриват и разобличават дезинформационни кампании в социалните мрежи.

Комисията също така представи доклад относно напредъка, постигнат в борбата с дезинформацията онлайн след  съобщението на ЕК от  април 2018 г.

Прессъобщението и съпътстващите документи

КЗК се самосезира за нарушение на БТВ по сигнал на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)  е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение  на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.

Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.

Какво се твърди: нарушаване  на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си  скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.

Контекстът, в който става това

Мрежа от пропагандни машини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Васил Божков влиза в историята на българските медии. И досега е заслужавал да бъде в историята, но – както обикновено става – развалянето на отношенията води до разкриване на факти, за които  предполагаме, но трудно се доказват. Финансирането на Нова телевизия  се основава на рекламен  договор за  10 години по 20 милиона лева без ДДС.  Срещу пълен съпорт на хазартната дейност на Божков.

Държавата на Борисов присъства в картинката два пъти:

  • първо, при придобиването на медийната група от Домусчиеви – а не от кандидата Келнер;
  • второ, при осигуряването на финансиране.

Борисов казва, че няма медии, но държавата на Борисов превръща медиите в пропагандни машини. Какво се вижда от сагата с Божков: държавата на Борисов  иска от едрия бизнес да издържа пропагандата и футбола, а срещу това осигурява чадър.

Не случайно Васил Божков казва за футболния  Левски – “от когото съм го взел, на него го връщам”. Е, може да има някакви други имена отпред. Същото е с медиите. Може да има някакви други имена отпред.

Кипи дейност, изменят се закони, закон на Пеевски осигурява прозрачност на собствеността, създават се регистри  –  в които    ще се описват назначените медийни бизнесмени – но  става ли по-ясно какви са механизмите на контрол?

В България има   мрежа от пропагандни машини. Как да се различава ТВ7 от Канал3 от Нова – все Мая Костадинова е отсреща.  За съжаление и БНТ отразява събитията като елемент от мрежата.

Малкото останали реални медии се нуждаят от  подкрепа – и ето защо: медиите формират обществените дебати  за важните неща: