Всички гледаме отстрани извадили пуканки шоуто на привидното разпадане на ДПС. Някои си мислят, че е развръзката на края им. Проблемът е, че не е. Това е само страница от същото преразпределение на власт, на което сме свидетели в последните поне 35 години. Просто за това време куршумите вместо от месинг станаха не изцяло, но все повече под формата на заглавия в медиите, полицейски палки и прокурорски папки.

Преразпределението стана и все по-публично, срамно за страните и лесно проследимо. Това е заради множеството макар и малки стъпки за прозрачност, които не успяват да заобиколят. Също заради разбираемо омразната за голяма част от избирателите, но страшно неудобна за ключовите играчи на сцената вътрешна и външна политическа обстановка.

Покрай чистката в ДПС се изнасят добре известни факти за обръчи от фирми, купени магистрати, депутати-пионки, зекрепостени села и цели общини и дори външни политически и икономически зависимости и скрити ангажименти. Всичко е банално ясно и крайно показателно за липсата на реакция на служби и прокуратура, освен в помощ на една или друга фракция. До такава степен не сме учудени, че дори журналисти почти не го отбелязват къде от подценяване на и услужливост към мисловния процес на зрителя, къде за да не им изстине столчето.

На повечето хора поне привидно не им пука, защото отмятат с „керванът си върви“, нали? Не вярваме, че може да съществува съдебна система в България, която да пресече тази корпоративна партия заедно с други аналогични схеми и зависимости. Поне не без няколко надали глава прокурори и съдии да бъдат разстреляни по подобие на войните с италианската мафия.

Опасявам се обаче, че има и сериозна част от хората, които тръпнат следейки кой ще надделее, за да разберат дали тази част от схемата, в която те участват, ще е отгоре или ще трябва бързо да се преориентират към нов тартор. Такива са както баналните батки с диагоналки тичащи по ежедневни задания, така и висши магистрати и политици с досиета където не им се ще. Сред тях има и много хора, чиито цял живот е преминал в този паралелен свят и не виждат как нещо може да вирее на светло и как те самите биха оцелели без схеми, чадъри и черни капитали. Това са често иначе добри професионалисти и обикновени работници, които си гледат семейството и други със собствен бизнес, но зависещ изцяло от нечие благоволение и в голяма степен в сивия сектор.

Тези хора гледат с най-голям интерес случващото се и чакат да видят кой ще им плаща сметката в кафенето утре, защото сами не могат и никога не са могли, нищо че се снимат с мощни коли, по инста-почивки, със скъпи тениски и хиалуронови аксесоари. Някои пък дежурят в студия да правят анализи и прогнози в опит да насочат нещата, но без тази паралелна държава не биха оцелели. Трудно може да очакваме някой от тях да иска, гласува или работи за нещо различно, защото ги е страх от различното, не го познават и не могат да си представят себе си в него.

Хубавата новина е, че не са мнозинство. Останалите не че не ни пука – предимно ги търпим, защото и без това имаме достатъчно драма в живота си. Търпим като форсират двигатели прелитайки на метър от детските ни колички, като бият и убиват на пътя, по барове и паркове. Търпим като вардят изборни секции, кафета на прокурори, кресла на регулатори, комисии на висши съдилища и яхти на любими облагодетелствани. Търпим като ни сплашват през медиите с нещо дребно, което дори не ни засяга, въпреки добре да знаем, че зад цялата драма стои плетеница от интереси прокарани чрез закон, послушен кадър и съдия.

На този етап в историята много от търпящите ще кажат „айде закривай и последният да угаси лампата“. Истината е, че все това правим и ако продължим, все повече същата тази „сива държава“ ще изкупи всичко на безценица както става при фалит или направо ще го заграби при липсва на обществен, институционален или съдебен контрол. „Закривай“ води само до повече от същото, на което се възмущаваме вече 30 години на пресекулки. В кратките периоди, когато сме се обръщали срещу течението да направляваме в някаква желана посока, сме постигнали много. Доста хора жертваха себе си да се случат тези кратки моменти и неизменно ги почернихме в един тон със сивата държава.

Та не гледам на шумните събития в ДПС – както и по-малко публичните в ГЕРБ и БСП и другите комични в партията-пирамида – като на разпадане, а като прегрупиране и престрелка в мафиотската структура, която наричаме политико-икономически зависимости. Стрелят все още само служби, полиция и прокуратура по нареждане от който трябва. Те така са свикнали, така са правили десетилетия и надали някой сред тях ще очаква вие или аз да го защитим, ако нададе глава, нали? Дали?