Множеството AI инструменти прави фалшивите изображения възможни, което позволява всеки да създаде реалистични симулации на войната, които заблуждават – с малко или съвсем без разходи. Подобно съдържание се е разпространило и по повод други конфликти, включително войната между Украйна и Русия. Но при тази война разпространението на фалшиво съдържание, откакто САЩ и Израел за първи път нападнаха Иран, е в невиждани размери.
Брендън Кар, шеф на регулатора FCC, предупреждава медиите, че ако не променят начина на отразяване на войната, ще загубят лицензиите си. За това съобщават днес CNN, Вашингтон Пост: “Председателят на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар отправи строго предупреждение към телевизионните оператори в събота, заплашвайки да отнеме издадените от правителството лицензии, ако те разпространяват това, което федералната агенция смята за „фалшиви новини“.”
Broadcasters that are running hoaxes and news distortions – also known as the fake news – have a chance now to correct course before their license renewals come up.
The law is clear. Broadcasters must operate in the public interest, and they will lose their licenses if they… https://t.co/7bBgnsbalw
Както се вижда, натискът е представен като прилагане на закона в обществен интерес. Въпросът е кой решава кое отразяване е в обществен интерес.
Има и реакции – губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм (Д) пише също в Х: „Ако Тръмп не харесва вашето отразяване на войната, неговият FCC ще отнеме лицензията ви за излъчване. Това е грубо противоконституционно“.
If Trump doesn't like your coverage of the war, his FCC will pull your broadcast license.
Медиите напомнят поредица от предходни доказателства, че регулаторът FCC по времето на Кар следва стриктно волята на Тръмп. Това се подчертава в днешна публикация в Ню Йорк Таймс:
“Министърът на отбраната Пийт Хегсет в подобен дух отправи обстоятелствено оплакване относно отразяването на войната от CNN по време на пресконференция в петък, като заяви, че очаква с нетърпение новинарската мрежа да бъде контролирана от милиардера Дейвид Елисън. Елисън, който има приятелски отношения с Тръмп, е собственик на Paramount Skydance, който се стреми да закупи WBD за 111 млрд. долара.
Откакто пое председателството на FCC, Кар редовно повдига въпроса за изземване на лицензии заради различни програмни решения в големите телевизионни мрежи, чиито притежавани и свързани станции се нуждаят от лицензии. Дългогодишни експерти в регулирането на медиите заявиха, че процесът за отнемане на лицензи за станции е изключително тежък по дизайн. Законът за комуникациите забранява на правителството да използва регулации за цензуриране.”
Критиката на Кар идва на фона на ниската обществена подкрепа за войната.
Update.
Президентът Доналд Тръмп подкрепи заплахата на председателя на Федералната комисия по комуникациите Брендън Кар да отнеме лицензите за излъчване заради отразяването на новини за американско-израелската война в Иран, наричайки медийните организации „корумпирани и силно непатриотични“ в публикация в Truthsocial. “Те получават БЕЗПЛАТEН американски ефир за милиарди долари и го използват, за да увековечат ЛЪЖИТЕ, както в новините, така и в почти всички свои предавания, включително късните нощни програми, в които получават гигантски заплати за ужасни рейтинги”, пише Тръмп.
Служебният министър на културата Найден Тодоров е провел разговор с генералния директор на БНР за съдбата на музикалните състави на общественото радио. Проблемът е в ниското заплащане на музикантите и в по-широк план – несигурността, произтичаща от недостатъчното финансиране на Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор на БНР. Съставите временно са спрели концертна дейност.
Според информацията от сайта на БНР министърът е предложил решение. На среща в НС, инициирана от депутата от ПП – ДБ Манол Пейков, министър Тодоров е подчертал, че “най-доброто решение, което успява да неутрализира минусите на останалите решения, е създаването на второстепенен разпоредител към БНР – културен институт. Един или няколко, това вече е решение на ръководството на радиото. Съставите на радиото да бъдат самостоятелна юридическа единица със собствен бюджет по бюджетна програма, която да бъде гласувана ежегодно заедно с бюджета на БНР от парламента на Република България”.
На срещата е договорено да бъде създадена работна група, която да обсъди параметрите на законовите промени. Според министъра “Това на практика може да стане още в началото на живота на следващия парламент, в момента, в който бъде създадена Комисия по култура. Ние дотогава ще сме готови с проект за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия и след неговото гласуване в Комисията по култура той може да влезе в пленарна зала, и на практика за две до три седмици да се приключи цялата драма. Това, което е много важно обаче, е тази промяна да се случи преди приемането на бюджета за 2026 година, за да може да има ефект веднага”.
Писмото идва на фона на продължаващите ходове на ЕС за редуциране на съществуващите технологични правила в опит да се повиши конкурентоспособността на ЕС, а и в отговор на натиска, оказван от втората администрация на Тръмп.
Коалицията от НПО заявява, че DFA трябва да осигури „смислена защита в цифровата среда за хора от всички възрасти“. Те твърдят, че настоящите правила вече не са подходящи за предизвикателствата, създадени от онлайн платформите. Основното законодателство на ЕС за защита на потребителите – като Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD) – е актуализирано преди повече от две десетилетия. В резултат то не обхваща адекватно нелоялните търговски практики, пред които са изправени хората днес.
По-специално се призовава за по-силна защита срещу:
дизайн тактика, известна като тъмни модели, които подвеждат хората да правят избори, които може да не са в техен най-добър интерес;
нелоялна персонализация, която води потребителите към определени избори;
пристрастяващ дизайн на потребителския интерфейс;
проблемен инфлуенсър маркетинг.
Освен това DFA e „възможност да се гарантира, че „опростяването“ няма да се превърне в синоним на дерегулация“, се казва в писмото предвид факта, че ЕС се насочва към съществуващите технологични правила чрез законодателството за омнибусите и предстоящата проверка за цифрова годност.
Комисията ще е готова да представи DFA до есента, беше казано на Euractiv.
Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.
Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
Ако все пак имате проблем, свържете се със support@cik.bg като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.
Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.
Тим Дейви, доскорошен генерален директор на БиБиСи, е дал интервю за подкаста The Rest Is Entertainment. Според Дейви обществената медия няма автоматично право да оцелява в свят, който вече познава стрийминга. Нейното бъдеще зависи от това да продължи да доставя стойност на всяко домакинство, като същевременно съдържанието на обществената медия остава специално, качествено, отличително от търговските конкуренти: „Не мисля, че БиБиСи има право да съществува по този начин … тя трябва абсолютно да доставя стойност на всяко домакинство“.
Според Дейви конкурентното предимство на корпорацията се основава на три стълба: преследване на “truth with no agenda”, истина без скрити цели и предпоставени изводи; ангажимент към съдържанието и интелектуалната собственост на Обединеното кралство и, на трето място, способност да бъде форум, да обединява аудиторията чрез споделено гледане и публичен разговор. За Дейви предстои доказване на актуалност на медийния пазар, определен от безкрайния избор.
Дейви подаде оставка тъкмо заради принципа “truth with no agenda” след обвиненията по повод излъчения филм за Тръмп и установения пропуск на екипа.
Има смисъл тази теза за необходимостта обществените медии да се доказват.
Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.
Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.
Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.
Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.
Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.
В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.
Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.
Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.
Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.
Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.
Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.
Националната асоциация на фотографите на пресата (NPPA), която се застъпва за правата на фотографите, осъжда решението на Министерството на отбраната и призова Пентагона да възстанови достъпа до забранени фотографи. Групата също така заявява, че ответните мерки срещу фотографите пораждат нови опасения за нарушаване на Първата поправка.
„Изключване на фотографи от брифинги на Пентагона, защото официалните лица не харесват на публикувани изображения, показва удивително лошо чувство за приоритети в разгара на война“, казва президентът на NPPA Алекс Гарсия. „Свободната преса не може да функционира, ако държавните служители решат, че само одобрявани от тях изображения на държавни служители могат да бъдат създавани или разпространявани.“
Забраната за снимки е последното развитие в обтегнатите отношения между Пентагона и големите новинарски издания. През октомври стотици акредитирани репортери напуснаха, вместо да приемат нови правила, забраняващи събирането и публикуването на неразрешена специално от министерството информация, което доведе до отразяване на военната проблематика от нов прескорпус, доминиран от десни издания. “Ню Йорк таймс” и един от репортерите му съдят Пентагона за тези ограничения, твърдейки, че политиката нарушава конституционните защити за свободата на пресата. Чака се произнасяне.
В допълнение към изискванията, посочени в член 27, доставчиците на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, които използват системи за препоръчване, предоставят за всяка от своите системи за препоръчване най-малко една възможност, която не се основава на профилиране съгласно определението в член 4, точка 4 от Регламент (ЕС) 2016/679.”
YouTube курира и класира съдържанието предимно чрез система, която следи и анализира поведението на потребителите – включително кликвания, харесвания, споделяния, време за гледане и модели на взаимодействие – за да предскаже и направлява бъдещото поведение. Платформата използва тази система, за да оформи информационната среда на милиарди потребители. Чрез непрекъснато оптимизиране на системата си за ангажиране на потребителите, YouTube влияе върху видимостта на съдържанието и темите, доминиращи в публичния разговор онлайн.
Съгласно DSA много големи платформи трябва да предоставят поне една система за препоръчване, която не се основава на профилиране. Намерението зад това правило е да се засили прозрачността и да се повиши автономията на потребителите, тъй като законодателите признаха, че системите за препоръки упражняват мощно влияние върху обществения дискурс и индивидуалното вземане на решения. Предоставянето на опция за непрофилиране имаше за цел да гарантира, че потребителите запазват смислен контрол върху вида на съдържанието, което получават, от онлайн платформите – като се признава, че общият алгоритъм все пак се определя от платформите.
Чрез комбиниране на профилиране по подразбиране, недостъпни алтернативи и дизайн за максимизиране на ангажираността, YouTube не спазва задълженията си за прозрачност и овластяване на потребителите съгласно DSA. EDRi иска координаторът на цифровите услуги да започне задълбочено разследване за това как YouTube се справя с тези задължения съгласно DSA и да предприеме ефективни и навременни мерки за правоприлагане. По-конкретно:
На YouTube трябва да бъде указано да предостави на потребителите алтернатива на системата за препоръки, която не се основава на профилиране, което служи като истински заместител на опцията по подразбиране.
Тази опция за непрофилиране трябва да бъде лесно достъпна от първата страница на YouTube или най-много от първото ниво на менюто на приложението му и трябва да бъде добре обяснена и неутрална в своята формулировка и дизайн.
Опцията за непрофилиране не трябва да бъде ненужно съчетана с други функционалности на YouTube като история на YouTube, за да не се обезкуражават потребителите да я избират.
YouTube трябва да бъде поръчан да спре внедряването на измамни модели на дизайн, които побутват потребителите, които вече са направили избор да се върнат към опцията по подразбиране, предпочитана от платформата.
Като се има предвид размерът на YouTube и броят на засегнатите потребители, следва да се обмислят възпиращи парични санкции.
Белгийският цифров координатор е пррепратил жалбата до ирландския цифров регулатор веднага, рекордно бързо. Междувременно Google е направил изявление за медиите, че алтернативна препоръчваща система се предлага.
Това не е първата жалба на EDRi по DSA. На 14 юли 2025 EDRi, AI Forensics, Център за демокрация и технологии Европа, Ентропия, Gesellschaft für Freiheitsrechte e.V. (GFF), Global Witness, Panoptykon Foundation, Bits of Freedom и VoxPublic подадоха официална жалба за нарушения на член 26, параграф 3 от Закона за цифровите услуги (DSA) от X (бивш Twitter). Причината е, че X позволява на публични и финансови институции онлайн реклама въз основа на особено чувствителни категории лични данни, които са защитени от GDPR – като политически мнения, сексуална ориентация, религиозни убеждения и здравословни условия. Този тип данни се считат за по своята същност чувствителни, тъй като могат да разкрият дълбоко лични аспекти на идентичността на дадено лице и могат да доведат до повишен риск от дискриминация, вреда и нарушения на основните права на потребителите. Използването на такива чувствителни данни от онлайн платформи за таргетирана реклама е забранено съгласно DSA.
С редовния пакет от решения във връзка с нарушения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС.
Получени са две мотивирани становища на ЕК до България за това, че не е уведомила Комисията за предприетите мерки за транспониране на две директиви в националното законодателство:
Директива (ЕС) 2024/1226 относно криминализирането на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза. С директивата се установяват общи правила за хармонизиране на определението за престъпления и санкции за нарушаване на ограничителните мерки на Съюза. Тя има за цел да предотврати заобикалянето на ограничителните мерки на Съюза, включително мерките, приети след агресията на Русия срещу Украйна. Към днешна дата България и две други държави — Белгия и Словения — все още не са съобщили за мерки за пълно транспониране.
Директива (ЕС) 2023/977 относно обмена на информация между правоприлагащите органи. Директивата има за цел да подобри предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления в ЕС, като гарантира, че полицейските служители в една държава член имат равностоен достъп до информацията, налична в друга държава член. България и две други държави — Франция и Португалия — са уведомили само частично за мерките за транспониране на директивата.
Нарушаването на ограничителните мерки на Съюза е криминализирано, напомнят ни.
AI – генерирани изображения и клипове за войната в Иран
