Meta, компанията, притежаваща Facebook и Instagram, и видео платформата YouTube трябва да заплатят обезщетение от 6 милиона долара на млада жена, която твърди, че е пристрастена към услугите на компаниите още от дете. Жената, която е завела делото в Лос Анджелис – идентифицирана като K.G.M. – твърди, че е страдала от тревожност и депресия, след като е използвала Instagram и YouTube през цялото си детство. Съдебното дело се фокусира върху дизайна на платформите, доказвайки, че технологичните компании са ги изградили, за да държат потребителите залепени за екраните.
Компаниите са заявили, че ще обжалват решението.
Snap и TikTok също са съдени, но са постигнали споразумения преди процеса.
Meta е подвела потребителите за безопасността на своите платформи. В Ню Мексико е регистрирана първата победа в съдебно дело в САЩ срещу Мета по темата за безопасността на децата в социалните медии.
Главният прокурор на щата Раул Торес съди Мета от 2023 г., обвинявайки я, че е подвеждала потребителите за безопасността на своите платформи. Съдът в Санта Фе реши Meta да плати 375 милиона долара обезщетение за нарушаване на закона за защита на потребителите.
Мета заяви, че ще обжалва решението. Лица, училища и щатски главни прокурори са завели хиляди съдебни дела, обвиняващи Meta, Snap, TikTok и YouTube в създаване на риск за децата. В Лос Анджелис се води процес за пристрастяване към социалните медии, в който Meta и YouTube са обвинени, че са навредили на психичното здраве на потребител чрез пристрастяващи дизайнерски функции.
Сайтът За истината информира, че Административният съд в Стара Загора е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета Живко Тодоров да предостави информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Венелина Попова, журналист на „За истината“ за работещите пенсионери в администрацията му. Решението е на съдия Райна Тодорова от 23 март 2026 г.
В заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ За истината поставя три въпроса:
Колко пенсионери работят в общината и в общинските дружества и с какви договори?
Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?
Колко средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и в общинските дружества?
Решението да откаже исканата информация, Правният отдел на община Стара Загора обосновава с аргумента, че тя е свързана с обществения живот в страната, но не може да се приеме, че предоставянето й би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на общинската администрация.
Според юристите „търсената информация, независимо от нейния характер, не се създава и съхранява от задължения субект…, същата не е налична, а трябва да се създава (чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.) по повод направеното искане по ЗДОИ, включително и относно какви средства се изплащат годишно на работещите пенсионери като обобщена цифрова стойност“.
Съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното решение е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Административният съд връща преписката на кмета на Община Стара Загора за ново произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на касационно оспорване.
Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.
В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.
На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.
Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.
Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.
Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.
Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.
Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.
Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.
Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.
Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.
Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.
Преди седмица Ню Йорк Таймс и др. спечелиха делото срещу новата политика на ограничения. Федерален съдия заяви, че решението е противоконституционно. Съдия Пол Фридман също така разпореди на Пентагона да възстанови пропуските за пресата на журналистите от Ню Йорк Таймс, които те върнаха в знак на проетст срещу политиката, която овласти Пентагона да отнема пропуски (акредитации за медиите), ако Пентагонът сметне, че е заплашена националната сигурност.
В решението си от 40 страници съдия Фридман пише, че политиката на Пентагона възнаграждава репортерите, които са „склонни да публикуват само истории, които са благоприятни за или подадени от ръководството“. Като се съгласява, че Пентагонът не е обществено място и ограничения са възможни, съдът смята, че министърът няма безгранична свобода на преценка, ограниченията трябва да са “разумно конкретни и обективни, а не да зависят от прищявката на администратора.“Нищо в Политиката не забранява нейното произволно изпълнение. Полиитката е противоконституцционна, защото не се ръководи от обективни работещи стандарти. Политиката не предоставя обективна основа, върху която да се прецени решението на Пентагона да предостави или да откаже заявление за акредитация на журналист.”
НюЙорк Таймс напомня, че решението срещу Пентагона следва подобно остро решение на федерален съдия за възстановяване на операциите на Voice of America, финансирана от правителството новинарска организация, която Тръмп практически затвори преди година с изпълнителна заповед. Според изданието решението на съдия Фридман „препотвърждава правото на The Times и други независими медии да продължат да задават въпроси от името на обществеността“.
Два дни след решението Пентагонът заяви, че ще обжалва, но заедно с това въвежда нов подход за ограничения на медиите: затваря работното пространство, използвано в продължение на години от журналисти с пълномощия за отразяване на военните, а медиите ще се допускат в пристройка пред основната сграда на Пентагона. При достъп до Пентагона ще се изисква ескорт.
Пентагонът твърди в множество правни документи, че достъпът до Пентагона е привилегия, а не право. Журналистите твърдят, че и новото решение е противоконституционно, не отговаря на разпореждането на съдията и те ще го обжалват отново.
Организациите и платформите, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, активираха Системата за бързо реагиране за предстоящите парламентарни избори в България на 19 април. Това съобщиха в отговор на запитване на Клуб Z европейски представители в Брюксел. Оттам допълниха, че тя ще действа до 26 април – седмица след вота.
Миналата седмица служебната външна министърка Надежда Нейнски заяви в отговор на въпрос на Клуб Z, че ще постави пред правителството въпроса България да поиска помощ от Европейската комисия. „С моя заповед е създадена Работната група за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи към Министерството на външните работи. А постоянното ни представителство към ЕС информира Комисията по официален път, че България желае да задейства възможните механизми в рамките на ЕС, в това число и Системата за бързо реагиране“, отговори Нейнски на запитване на Клуб Z.
Системата за бързо реагиране, известна като СБР или RRS, е въведена в навечерието на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Тя е създадена от 44-те организации, подписали Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията. Сред подписалите са онлайн платформи, НПО и граждански сдружения. Целта е улесняване на обмена на информация между тях преди и по време на изборния период. Системата е част от Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
Тя представлява ограничена във времето специализирана рамка за сътрудничество и комуникация, която позволява на подписалите страни, извън платформите, бързо да сигнализират за чувствително във времето съдържание, акаунти или тенденции, които според тях представляват заплаха за целостта на изборния процес, и да ги обсъждат с платформите в съответствие с техните политики.
Наскоро СБР бе задействана във връзка с парламентарните избори в Унгария. Те ще се проведат на 12 април – седмица преди вота у нас.
На 10 март Европейският парламент прие доклад за авторското право и генеративния изкуствен интелект, внесен от комисията по правни въпроси (доклад Аксел Вос). В доклада се призовава Европейската комисия да инициира законодателство, което да се занимава с „възможностите и предизвикателствата“ на генеративния изкуствен интелект (GenAI) и да превърне Европа в „световен лидер в изкуствения интелект“, като даде възможност за „технологично развитие [което] подкрепя устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и иновации“. Преамбюлът на доклада определя тона на неговата програмна ориентация: основното право на (интелектуална) собственост трябва да се зачита при разработването и внедряването на GenAI. Предлага се да се допълнят съществуващите правила с правни и неправни инициативи, които гарантират, че защитените с авторски права материали могат да бъдат ефективно лицензирани.
Предложението завършва с идеята, че европейските авторски права като цяло изискват по-нататъшна хармонизация.
VOA спечели делото срещу Кери Лейк и повече от 1000 души са възстановени на работа, но възстановените смятат, че решението на съда в тяхна полза не е достатъчно. Подадена е нова жалба от група журналисти, които искат да защитят правата си. „Без редакционна независимост VOA няма да бъде по-различна от правителствената пропаганда“, пишат те. “Ние предприемаме това действие, защото вярваме, че е наш дълг – и наше правно задължение – да защитаваме редакционната независимост на VOA и да възстановим нейната достоверност.”
Във връзка с отразяването на престолонаследника Реза Пахлави в изгнание персийски журналист от VOA, който се е оплакал от цензурата, е бил уволнен. Също така в жалбата се твърди, че образът на Тръмп, представен триумфално пред американския флаг, прилича на „образ, достоен за севернокорейската пропаганда“. Според жалбата на служителите е съобщено, че „ако покажат лоялност към администрацията на Тръмп, те ще запазят работата си в VOA“.
Ищците искат постоянно съдебно разпореждане, с което да се потвърди редакционната независимост и да се забрани по-нататъшната намеса в редакционната независимост на VOA. „Не можем да създаваме журналистика, ако ще бъдем цензурирани, а работното ни място бъде превърнато в пропагандна фабрика.”
The Washington Post, позовавайки се на европейски служител по сигурността, съобщи, че унгарският външен министър Петер Сиярто е бил в тесен контакт с първия дипломат на Русия Сергей Лавров от години, информирайки го в реално време за дискусиите на ЕС. Szijártó е отрекъл информацията.
Рискът от подслушване все повече ограничава възможността проблемите на сигурността да се обсъждат с участието на всички държави. Поради риска „по-малко лоялни“ държави от ЕС да предадат чувствителна информация на трети страни, според анонимен представител на държава от ЕС, говорил за Политико, „по-голямата част от европейската дипломация сега се случва в различни по-малки формати“ – включително Е3 (Франция, Германия и Обединеното кралство), Е4 (същите плюс Полша), Ваймарско съюзничество (Германия, Франция, Полша) и Съвместните сили (10 страни от ЕС плюс Великобритания).
Проблемът с изтичането – или споделянето с трети страни – показва според Политико различни национални процеси, например разделението в Полша: Туск и външният му министър са срещу предполагаемите течове от Унгария, докато политическият опонент на Туск, полският президент Карол Навроцки, пътува до Будапеща, за да покаже подкрепа за кампанията за преизбиране на Орбан. Във видеопослание безусловна подкрепа е изразил и президентът Тръмп.
Политико не споменава България, но по отношение на Орбан разделение несъмнено съществува. Радев е подчертавал, че “двамата с Орбан споделят общи убеждения за мира и сигурността на Европа” и го поздравява “за трезвата му преценка за геополитическите процеси”. Всъщност обаче, орбанизацията е модел, който не носи добро бъдеще за медиите, това е категорично, и за процеса на европеизация.
В Румъния TikTok игра забележителна роля по време на президентските избори.
На 19 април ив България ще се проведат избори – парламентарни. Каква е ролята на ТiкТок и има ли симптоми за румънски сценарий?
Публикуван е мониторингов доклад, изготвен в партньорство на Balkan Free Media Initiative и Георги Ангелов, Sensika. Анализът показва как координираната онлайн активност във Facebook и TikTok влияе върху видимостта, обхвата и възприеманите обществени нагласи преди началоот на кампанията. Това е първото издание на мониторинга за периода до 17 март 2026 г., малко повече от месец преди парламентарния вот на 19 април.
В анализа се посочва, че $данните от наблюдението във Facebook и TikTok показват ясен дисбаланс в онлайн видимостта на политическите сили. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира и в двете платформи, като обхватът и темповете му на растеж значително надвишават тези на конкурентите. Още в основните изводи на доклада BFMI посочва, че Радев вече е „спечелил изборите в социалните мрежи“.
Залогът е голям и заради мащаба на платформите. Към края на 2025 г. Facebook достига до 65% от пълнолетните в България, а TikTok има 2,63 милиона потребители на възраст 18+, или 47,6% от пълнолетното население, като е и най-бързо растящата платформа в страната с 21,4% годишен ръст.
В TikTok хаштагът #rumenradev е натрупал над 90 милиона гледания в хиляди видеа. Темпът му на растеж е няколко пъти по-висок от този на сравними политически хаштагове. Във Facebook големи мрежи от групи и страници показват бърз ръст на членовете, висока честота на публикуване и устойчива ангажираност. Анализът на 30-те най-големи групи в подкрепа на Радев отчита над 1,3 милиона членства, което се равнява приблизително на 400 000 до 600 000 уникални потребители.
Така въпросът вече не е само кой има по-силно послание, а кой разполага с по-силна инфраструктура за разпространение.” Препоръките на автора:
“Констатациите сочат необходимост от по-структуриран отговор на координираната онлайн манипулация, особено в контекста на изборите. Сред основните препоръки са укрепване на институционалния капацитет за наблюдение в реално време, по-голяма прозрачност около усилването на съдържание и платформено създаваната видимост, по-тясно сътрудничество между институции, изследователи и независими наблюдатели, както и по-висока обществена осведоменост за това как алгоритмичното разпространение оформя политическата видимост.”
И по-висока осведоменост по принцип. В последните дни се обръща внимание на скъпата кампания на Радев – зали, техника, помещения и офиси в страната, медийна кампания. Една коалиция в началото на пътя си може да покрива разходите си само с дарения в съответствие с българското законодателство. Една от партиите – мандатоносители на Радев е известна като партията на ТИМ. Логично предположение е, че кампанията се финансира и по тази линия.
Има още месец до изборите, тепърва кампанията ще се развива офлайн и онлайн. Основен фактор са усилията за информиран избор.
