Category Archives: политика

Claire Daly и други комунисти

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Миналата година на протестите против ГЕРБ беше дошла една ирландска евродепутатка, Claire Daly. Впечатлен, че от Запад идва такава подкрепа, се записах за профила ѝ в социална мрежа.

Говори против Джамбазки – че той е боклук, така си е, ние в България си го знаем. Но тия дни се обадила в парламента и обяснявала как за да се спре войната, трябвало да не се изпращат оръжия за Украйна. То Западът бил виновен, защото изпращал оръжия.

Стоя и се чудя – аз ли не съм добре, или истеричната лелка нещо се е объркала. Лява, социалистка, еко и зелена и т.н. Да не се пращат оръжия – той Путин с хляб и сол, с бъклица и дрян е пратил войниците в Украйна, защо така с лошо ние да ги посрещаме милите солдати с оръжия?

Те така мирно и кротко си превземат градове, така благо убиват семейства и цели села, тихичко си изнасилват жени и деца – защо ние така вероломно да пращаме оръжия срещу тях?

Ум не ми го побира, как изобщо мислят някои, дето се имат за социалисти, леви и не знам си какви. Аз съм пацифист, обичам мира, но съм готов да се бия за да го защитя. Забележете, че след Голямата война (особено след края на втората) всички министерства на войната вече се казват “на отбраната”. Хората искат да се отбраняват, да се пазят от насилници, да използват оръжие, когато някой идва неканен и ги убива.

Но не – Клеър Дейли и комунистите у нас БСП, Възраждане и подобни – те говорят за някакъв мета-мир, някакъв трансцедентален покой, отвъд всяко насилие и страдание, рай на земята. Естествено – всички такива бръщолевения още от времето на Ленин идват от Русия. Само отгоре са красиво говорене и обещания, вътре скелетът им е смърт, диктат, глад и мизерия.

Ние сме си виновни като народ, че се доверяваме на такива глупости, защото сме промити и облъчени. Както османците няколко века са ни обработвали мнението до такава степен, че един Левски не сме могли да опазим и едно Априлско въстание не сме могли да вдигнем достатъчно масово, така и червената болест от Изток вече почти век ни мори.

А за Украйна? Разбира се, че трябва да пратим оръжие. Молят ни, за да имат с какво да се защитят. Не за да нападат някого някъде, а за да спасят жените и майките си. А Claire Daly – отписах се. Комунистите винаги се издават, когато стане дума за “широка страна моя родная”. Представям си как нашенските “социалисти” ще я припознаят и ще започнат да повтарят като папагали “не пращайте оръжия, защото те убиват”. Мда, да оставим насилника на спокойствие да си върши работата.

Кандидатурата ми за НС на Да, България

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази събота ще се проведе националната конференция на Да, България . След три поредни вота се натрупа страшна умора, но и доста въпроси и пътища напред, които трябва да намерят своето решение.

Имаше, разбира се, много нападки, конспирации и интриги завъртяни около партията. Някой бяха очаквани, други следваше да прозрем по-рано. Лесно се затъва в блатото на кой какво кога бил казал и достатъчно сме го правили в последната година. Ако съм имал някакви съмнения в начина на процедиране, в ръководенето на партията или в работата на националния съвет (НС), щях веднага да изляза и да спра да се занимавам. Казах го още в деня на учредяването на партията.

Всяко решение в Да, България се взима след обстойно обсъждане и гласуване на националният съвет и затова е важно какви хора има в него. Не съм бил съгласен с някои решения, но съм разбирал защо другите гласуват така. Това е същността на демократичния процес. Ако някой не е съгласен с една или друга политика, сътрудничество или компромис, като член на партията в събота е мястото са определи с какви хора и решения иска са се продължи напред.

Затова, ако сте членове на Да, България, ще съм благодарен, ако ме подкрепите като кандидат за НС. Уверен съм, че има с какво да помогна и допринеса. Позициите си съм описвал подробно в социалните мрежи и в блога ми през годините. Решенията по тях, както и самата политика, са процес, който трябва да бъде извървян. За целта трябва да седнем на масата, където се взимат решенията и стъпките, а не да гледаме и подвикваме отстрани.Всички кандидати и аргументи ще намерите на страницата на Да, България.

The post Кандидатурата ми за НС на Да, България first appeared on Блогът на Юруков.

Избори ноември 2021: секциите в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

След много неразбории и объркани решения на ЦИК, секциите в чужбина са ясни. Това вече се е превърнало в практика, макар този път умората и разочарованието на доброволци и организации от комуникацията с ЦИК да си каза думата. Атаките срещу доверието във вота ще се отразят несъмнено и на гласуващите зад граница.

За разлика от който и да е вот в последните 10 години обаче, по лични причини аз не успях да публикувам картата със секциите рано. Довърших я едва няколко дни преди вота и едва вчера разпратих мейл на 2815-те абонирали се за персонализирана информация за секциите до тях. След това още 51 се записаха и има прати мейл току-що.

Картата е все пак готова и всеки може да види къде е най-близката секция до тях. В изчистването на информацията ми помогнаха от Тук-Там, които имат прекрасен портал със съвети и карта в помощ на гласуващите зад граница.

Ето и картата на Glasuvam.org със секциите. Може да я отворите и на цял екран.

Ето най-важното, което трябва да знаете за вота утре:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 32, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР
  • Ако гласувате в чужбина попълвате приложение 38, че не сте и няма да гласувате другаде. В секцията следва да има бланки за попълване на място, но имате право да я попълните вкъщи и да я донесете. Това ще Ви спести време. Ако комисията на секцията откаже да приеме предварително попълнено заявление, имате право да обжалвате и са длъжни да се свържат с ЦИК и да решат въпроса веднага без отлагане. Ако откажат или продължават да настояват, може да подадете сами сигнал до ЦИК на телефоните, които ще бъдат обявени на сайта или по мейл
  • Гласува се с валидна лична карта или паспорт или такава изтекла след 13 март 2020 г. Ако е изтекла преди това може да гласувате като покажете бележка от консулството, че сте заявили нов документ. Това беше потвърдено с решение на ЦИК.
  • В чужбина има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Няма възможност за преференции, каквито има в страната. Така гласът Ви помага само на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с бюлетините за президент и парламент.
  • В част от секциите в чужбина ще има възможност да се гласува с машини. Това ефективно изключва вероятността за невалидни гласове. Пример за електронната бюлетина ще намерите тук, а тук е видео показващо как се работи машините.

Както и на предишните избори може да натискате на адреса и да го отворите в Google. Тъй като изписването на адресите невинаги се намира в Google, съм добавил и възможност за отваряне по географски координати.

Също така, когато гласувате, ви призовавам да дадете обратна връзка колко време сте чакали. Това става чрез бутоните към въпросната секция. Повече информация за това и как ще помогне на другите да намерят близка секция може да прочетете тук.

The post Избори ноември 2021: секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани независимо къде се намират. Възможност да гласуват… е, това за пореден път остава сложно.

Срокът за подаване на заявление за гласуване в чужбина изтича в полунощ българско време на вторник 19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявления по този начин тази година, но е важно да се разбере, че всеки път трябва да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този етап:

  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 14-ти ноември сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 17)
  • Вече са одобрени почти 700 секции в чужбина, където в последните 5 години е имало над 100 подадени гласове. Все пак, това не означава, че на тези места местните общости ще имат възможност или разрешение от приемащата страна да организират секции. Затова се свържете с местната си общност, за да научите къде всъщност се организират такива. Изискването за една секция вече е намалено от 60 на 40 заявления.
  • Отпадна изискването за максимум 35 секции в страни извън ЕС. Това означава, че в САЩ и Великобритания, които бяха най-засегнати на предишния вот, ще има възможност за много такива. Отново, потърсете секция наблизо, за да я подкрепите
  • В Германия се очаква проблем, тъй като германските власти са ограничили секциите до 40 места извън консулствата
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както знаем, основна роля в организацията на изборния процес в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В голяма степен това са активни българи, които от години се занимава с това, което всъщност следва ЦИК и МВнР да свършат. На всеки вот информираме, призоваваме, изясняваме, намираме помещения, попълваме комисии и нужди.

През годините тази роля рядко е разпознавана, а понякога дори блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да призовава българи в чужбина на разпит заради разследване за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или съмнения в документацията, използваха за пореден път писания в жълти медии като повод за сериозна кампания. Той включваше дори задържане на границата за разпит на хора, които не са били уведомени по никакъв начин за това, че са търсени. Обвинения липсваха – прокурорите само им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара доста да се откажат не само да помагат с изборите, но и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, включително на хора в ЦИК е, че целта на прокуратурата е именно била такава – деморализация на активните българи най-вече в западна Европа.

Независимо от това доста хора продължиха да се занимават, донякъде напук. Резултатът беше рекорден брой заявления за изборите през април. След още един вот и серия от спънки от ЦИК явно на много им е писнало и сега има своеобразен бойкот на изборите. Целта е да има формално споразумение и ефективна съвместна работа между ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се настоява от над десетилетие, но така и не получихме някакъв отговор. Тази умора и бойкот поставя пред реален риск изборите в чужбина, защото е практически невъзможно консулствата ни с крайно недостатъчния им персонал и ресурси да организират дори част от секциите.

Тъй като ЦИК далеч не се слави с разум и трезва преценка, може да очакваме сериозни проблеми в следващия месец. Независимо, че 700 секции са принципно одобрени независимо от заявленията, надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател.

Всичко това, както и умората от поредния вот, обяснява намаленият брой заявления този път. За април събрахме 85815 заявления. За юли – 70960. Ако поддържаме сегашната тенденция сега ще има около 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, макар не основна, е времето на събиране. Докато периода за подаване на заявления в началото на годината беше 29 дни, сега е едва 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявления по дни от откриването на електронния формуляр.

Следейки активността по дни към този етап на кампанията по събиране виждаме, че средният брой заявления на ден е останал относително същия в САЩ и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Великобритания е паднал повече от половина. Ако моделираме активността от предишните вотове ще очакваме сериозен спад с между 30 и 50% навсякъде.

Както споменах по-горе, това няма да се отрази непременно на броя на секциите – основен риск за това е отказа на ЦИК да говори с хората, които всъщност им вършат работата зад граница. Липсата на заявления обаче ще остави списъците празни, което ще забави допълнително изборния ден.

Както и предишни години, може да следите активността на подаването на заявления в реално време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще публикувам картата със секциите, когато станат известни и официално потвърдени.

The post Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск first appeared on Блогът на Юруков.

Избори юли 2021: секциите в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Утре българите в чужбина ще могат да гласуват в рекорден брой секции. В немалко от тях ще има машинно гласуване. Ето най-важното, което трябва да знаете за изборите:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация 17, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР
  • Ако гласувате в чужбина попълвате декларация 22, че не сте и няма да гласувате другаде. В секцията следва да има бланки за попълване на място, но имате право да я попълните вкъщи и да я донесете. Това ще Ви спести време. Ако комисията на секцията откаже да приеме предварително попълнено заявление, имате право да обжалвате и са длъжни да се свържат с ЦИК и да решат въпроса веднага без отлагане. Ако откажат или продължават да настояват, може да подадете сами сигнал до ЦИК на телефоните, които ще бъдат обявени на сайта или по мейл
  • Гласува се с валидна лична карта или паспорт или такава изтекла след 13 март 2020 г. Ако е изтекла преди това може да гласувате като покажете бележка от консулството, че сте заявили нов документ. Това беше потвърдено с решение на ЦИК.
  • В чужбина има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Няма възможност за преференции, каквито има в страната. Така гласът Ви помага само на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с образеца на бюлетината.
  • В част от секциите в чужбина ще има възможност да се гласува с машини. Това ефективно изключва вероятността за невалидни гласове. Пример за електронната бюлетина ще намерите тук, а тук е демо за работа с машините. Макар на екрана да има заглавие за „Преференции“, полето ще остане празно в чужбина по причините в предишната точка.
  • Криптографският идентификатор (системен хеш), който трябва да фигурира в системната разписка (диагностичен доклад), отпечатана от СИК преди началото на гласуването в изборния ден от машината за гласуване е със следното съдържание: 05 35 97 A2 16 3A 8F 72 6D 48 6E 09 35 F8 AA 03 56 AD A8 25 92 D1 10 21 CD 88 11 D1 Е7 F0 9С 2Е. Проверявайте го в секцията, в която гласувате. Трябва да е на видимо място

Както и на предишните избори може да натискате на адреса и да го отворите в Google. Тъй като изписването на адресите невинаги се намира в Google, съм добавил и възможност за отваряне по географски координати.

Също така, когато гласувате, ви призовавам да дадете обратна връзка колко време сте чакали. Това става чрез бутоните към въпросната секция. Повече информация за това и как ще помогне на другите да намерят близка секция може да прочетете тук.

Секциите в чужбина ще намерите на картата, както и на сайта на ЦИК.

The post Избори юли 2021: секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Остават още два дни, в които българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване. Срокът е полунощ българско време в края на 15-ти юни. До тогава ще може да попълвате електронно заявление за гласуване на страницата на ЦИК. Няколко важни точки за това, които объркват доста хора:

  • Заявлението не е задължително, но ще помогне да се отворят повече секции и ще ви позволи да гласувате по-бързо в изборния ден, тъй като няма нужда да попълвате допълнително декларация
  • Заявленията се попълват отделно за всеки вот. Тоест няма значение дали сте попълнили вече за изборите през април, сега трябва да попълните отново
  • Ако сте попълнили заявление и все пак в изборния ден сте в България, пак може да гласувате по настоящ адрес, но само там
  • Независимо дали и за къде сте попълнили заявление, може да гласувате в която и да е секция в чужбина. Тогава обаче ще трябва да попълните изрична декларация, че не сте гласували другаде преди това.

Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.

Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.

Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.

Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.

Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.

В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.

The post Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Войник е професия

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Задължителната казарма в мирно време учи само на три неща:

  1. скатаване, неработене,
  2. тютюнопушене,
  3. търпене на унижения.

Все неща, от които България има нужда, така ли?

И не, не учи на патриотизъм, приятелство, хигиена – заблудили са ви или изкривените ви спомени, ако сте ходили, или изкривените спомени на други хора, ако не сте.

Не ви учи и на нищо много повече за боравене с оръжие от разлика между “на ремък” и “за почест” и как непълно се разглобява стар автомат. А, и ако имате късмет – два-три пъти стрелби с по няколко патрона. Повече ще научите на стрелбища или на пейнтбол.

Задължителната обща мобилизация има смисъл само във военно време и то в отминали години, когато войната не е била толкова технологична. В мирно време и в наши дни общата задължителна казарма е пълна глупост и си е точно казармено извращение.

Но пък как звучи патриотично, нали… А, да, и печели министерски постове.

Политиците лъжат, не социологията

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.

Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.

Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.

Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Решете и гласувайте!

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Това ще прозвучи странно за доста от хората, които ме познават или са ме чели преди. Но вярвайте ми, добре съм и съм си същият. Винаги съм говорил против общата представителна демокрация, против централизацията на властта и против далечното делегиране на права. Винаги съм казвал, че истинската република е това, което виждаш от покрива на къщата си или от върха на близкия хълм. Всяко по-далечно делегиране е повече или по-малко подмяна на вот. Но този път ще гласувам. Тези избори са различни, защото определят посока. Чертаят граници и задават път. Истинската промяна е еволюционна, но тези избори са цивилизационни. Така ни повтарят на всички избори, но точно това им повтаряне ни замъглява погледа и обърква посоките на света. И завиваме, без да знаем накъде. Пропуснахме прекалено много възможности да скъсаме с тоталитарното минало, да се обърнем и да продължим по свой си път, за да се откажем и от тази.

Преди години спрях да гласувам, не помня точно, но може би последните ми избори бяха тези след виденовата зима, когато като студент ходих по протести и барикади и всички имахме надежди. Както битово и ежедневно, така и професионално, по философски, имах тогава тревогите и въодушевленията, които завихрят хората около всеки развиващ се обществен проект. След това видях какво направиха с властта тези, които мислехме за по-добрите – не всички, но тук-там – знаете какво казват за развалянето на кацата с мед. Е, такъв мед не исках да ям вече, такъв мед си е за санитарната инспекция. Лошото е, че всички се оказаха от едно каче мед, дренки от един и същи дол. Тогава беше, или може би малко след това, не помня точно, но престанах да гласувам – съзнателно, нарочно, преценено и с убеждение. Не “за гъби” и не “не ме интересува”. А защото знаех, че по-лошото би било да си стъпя на лицето и да оставя гласа си някъде.

Гласът не трябва да се дава. Трябва да е с теб всеки ден и всеки ден да гласуваш в изборите на ежедневната ти среда. Не съм се отметнал от това, и днес казвам, че истинската промяна е промяна на нагласите, на културата. Истинската промяна е въпрос на поколения и това, че не се забелязва не е проблем – проблем би било, ако не работим за нея всеки ден, с всяко наше действие.

Но голямата промяна започва с малко побутване. Голямото ново пътуване започва с обръщане на гръб на старото пътуване. Без това обръщане на гръб и без това побутване работим против разбиранията си, дори и да сме искрени в ежедневните си мотиви. Защото посоката е грешна.

Има такива моменти, когато е важно да се гласува. Има избори, които решават посоките. Те, промените в посоките, също както нашата ежедневна поколенческа еволюция, са незабележими в ежедневието. Политиците подменят декорите на постановката си не изведнъж, а малко по малко. Има избори, за които няма смисъл да се гласува. Има избори, на които нито един не заслужава да бъде избран. Има избори, в които участието наистина само ги окуражава. Има избори, които не променят нищо.

Но има и избори, които трябва да променят посоките. Избори, които да ни дават възможност съзнателно и нарочно да не гласуваме на следващи избори. Мисля, че сегашните избори за европейски парламент, както и евентуалните следващи предсрочни за наше си народно събрание са такива – решаващи, обръщащи посоката, затварящи едни врати и отварящи други.

Вчера големият ни син завърши първи клас. Следващия месец очакваме трето дете. Може би затова от началото на годината, когато бях за кратко в Брюксел, често наум сравнявам България и Белгия и колкото и да е трудно да се прецени от потока на ежедневието, знам че съществува цивилизационният избор. Както би казал Йода, трудно е да се прецени – Тъмната страна замъглява всичко. Но балансът на Силата трябва да бъде възстановен. Не искам да прехвърлям на децата ми днешната ми отговорност за бъдещето на страната ни. Когато пораснат, те ще имат своите си отговорности. Своите избори и своите откази. Но днес изборът е мой – нищо, че всички са маскари, нищо, че изборите не променят нищо. Достатъчно е да обърнат посоката. След това дали ще пълзим или тичаме, е друг въпрос – важното е да е в правилната посока.

Така че този път ще избера да избирам и ще гласувам. Изберете и вие и гласувайте – не заради политиците, не заради медиите, а заради избора на посока и заради възможността после да не е толкова важно да гласувате.

А еволюционната промяна, изборите всеки ден – те са много по-важни, но все пак са друго нещо.