Category Archives: технология

OFAC действа, прокуратурата спи – симптомите на завладяната съдебна система

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

С документи на американските власти, публикувани от BIRD, отново се поставя темата за подкупа, даден от Божков на Борисов и Горанов, за да си спести милиони в данъци за хазартната му дейност.

Затова днес от ДБ пратихме писма до OFAC, прокуратурата и ДАНС. За да се изясни докрай с какво разполага САЩ, с какво разполагат българските органи и не следва ли наказателното производство да бъде възобновено.

И както винаги въпросът е не само за това какво установяват в САЩ, а защо българските правоохранителни органи се интересуват по-малко от корупционни престъпления в България, отколкото се интересува друга държава.

Въпросът е риторичен, разбира се – защото Борисов и Пеевски се ползват от чадъри в прокуратурата, която е задкулисно завладяна вече дълги години.

Но конкретната механика на завладяването е важна. И конкретните лица – също. Защото докато десетки независими прокурори учредяват втора прокурорска асоциация, сред останалите са най-верните слуги на модела, и то позицинирани на ключови постове.

Говорил съм и преди за прокурора, който не се интересува от показанията на Божков и други свидетели за дадения подкуп – прокурор Марина Ненкова от СГП, която винаги се „пада“ по особено интересните дела. Дела за ББР, за контрабандата в Митниците, за подкупа към Борисов, както и делото срещу мен.

За това, което OFAC установява за Божков и Борисов, прокурор Ненкова казва „дума срещу дума“ и прекратява досъдебното производство. Същата обаче кредитира показания на един единствен свидетел, че съм му дал флашка (каквато флашка не съществува) и ми повдига обвинение.

Но как Марина Ненкова се оказва прокурор по толкова много дела от висок обществен интерес? В СГП има около 120 прокурори, как така малка група прокурори винаги се падат по важните дела?

Отговорът е в специализацията и в административния ръководител, който може да определя групи прокурори, които гледат отделни групи дела. И така, скрити зад валидния аргумент за специализацията, с помощта на едни изтекли инструкции за донагласяне на случайното разпределение, административните ръководители в Софийска градска прокуратура си правят шпиц-команди за политически поръчки.

Само че за да имаш десетина прокурори за политически поръчки и съдии, които да потвърждават безобразията им, те трябва да са зависими – хванати в някое прегрешение и държани с него. Иначе едва ли доброволно биха газили закона – по-скоро биха си правили отводи.

Затова в СГП съществува „6-ти отдел“ – прокурори, разследващи само престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи. В момента 6-ти отдел е най-малък, само с верни хора на джуджето Емилия Русинова. Тези прокурори образуват досъдебни производства срещу “неизвестен” техен колега, искат СРС-та срещу магистрати, и всичко това после се превръща не в обвинителни актове, а потъва в компроматните банки. И така, малко по малко, системата се овладява.

Главният прокурор може да контролира всичко това. Да иззема дела, да отменя постановления, да налага организационни ограничения, за да няма шпиц-команди. Но рядко го прави, защото „е в играта“. Когато го направи, е защото някой е решил да “играем сам” или “да пропее”. А подчинените му прокурори, временно установени в прокурорската колегия, чинно избират административни ръководители, особено на СГП, които да гарантират, че смазаната машина ще продължи да функционира.

Разбира се, в картинката винаги участват и службите за сигурност – ДАНС, ДАТО, КПКОНПИ/КПК, чиито ръководители виждат и знаят какво става, разписват разпореждания за подслушване, притискат свидетели, но не носят отговорност – и изгряват назначение на някой нов пост – дали пак като шефове на ДАНС, дали като прокурори.

И така ОПГ-то си работи – част от него, облечено в прокурорски тоги, а друга част – в изпълнителна и законодателна власт.

Това е “моделът”, който трябва да бъде демонтиран. Това става с политическа воля, със законодателни и с кадрови действия – смяна на ВСС, така че да не се назначават такива административни ръководители, смяна на законодателството, така че злоупотребите със СРС-та, държането на трупчета, съзнателното наказателно-процесуално бездействие и др. способи да бъдат много по-трудни за реализиране, смяна на структурата на вземане на решения и управление на съдебната власт.

Без да бъде демонтиран този модел, все ще гледаме някъде навън да ни решават корупционните проблеми, които ограничават благосъстоянието и развитието. И това все няма да се случва, защото корупционните проблеми трябва да си ги решим ние като суверенна държава.

Материалът OFAC действа, прокуратурата спи – симптомите на завладяната съдебна система е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В петък имах среща с представители ИТ сектора във връзка с повдигнатия от тях въпрос за ролята на системния интегратор и липсата на конкуренция. Срещата беше опит да се намери път към решаването на многото проблеми и по повод разменени остри реплики с министъра през седмицата.

Започнах срещата с 14 констатации:

1. Има проблем със свръхконцентрацията на „ИТ власт“ в Информационно обслужване (ИО), което не е демократично отчетна структура.

2. Има проблем със законосъобразността на директното възлагане чрез инхаус в полза на „бенефициери“

3. Има проблем, когато държавата възлага на външни доставчици без да контролира – кучето скача според тоягата, и някои фирми отбиват номера.

4. Има риск от концентрация на безотчетен достъп до данни – без значение дали е в частна фирма или в ИО.

5. Има проблем с обществени поръчки, при които има само един кандидат – такива има много при почти всички възложители, вкл. когато възложител е ИО (при превъзлагане от името на някой друг).

6. Има проблем с работата на парче, без технически грамотен екип да налага обща визия, стандарти и оперативна съвместимост.

7. Държавата има нужда от системен интегратор за някои ключови системи, както и за контрол и мониторинг. Държавата не може да си позволи да няма вътрешен капацитет и да е изцяло зависима за ключови дейности от частния сектор – дружества които фалират, биват придобити, сменят фокуса си, „извиват ръце“ и т.н.

8. Държавата не може да си прави всичко сама – не е ефективно, при липса на конкуренция цената не е оптимална, няма дружество, което може да поеме всичко.

9. Работата с държавата не може да е основен бизнес модел, но всеки устойчив ИТ бизнес трябва да може да работи с държавата.

10. ИО има много добри експерти, които са доставили важни и добри продукти – напр. еЗдраве, видеонаблюдението за изборите.

11. За доставка на хардуер и лицензи държавата трябва да се възползва от икономиите от мащаба, които дава централизацията и да договори максимални отстъпки – но това не трябва да е вратичка към фаворизиране на конкретни партньори на съответния производител.

12. Не трябва партньорите на производителите да бъдат лишавани от интеграционни услуги към доставените хардуер и лицензи, защото губят експертен капацитет, а държавата губи добавената стойност, която предоставят.

13. ИО трябва да бъде разглеждано не като извършващо търговска дейност, а като лице, осъществяващо публична функция.

14. Липсва адекватна законова уредба на управлението на ИКТ в обществения сектор, която да уреди границите на публичната функция, правилата за управление на продукционни среди, проследимостта на достъпите, механизмите за налагане на оперативна съвместимост и т.н. И тази липса води до всички и концептуални и практически проблеми.

Моето предложение за решение е да се приеме нов закон за управление на ИКТ в обществения сектор. И затова поех ангажимент през септември в Комисията по иновации и дигитална трансформация да предложа създаване на работна група, която заедно с бизнеса и изпълнителната власт да изготви законопроект. Аз съм предлагал вече такъв и работната група може да стъпи на него като основа – той няма претенции да решава всички проблеми, но е добро работно начало.

Ако си свършим работата, ще имаме закон, от който всички са малко недоволни. Но държавата ще може да мине на по-високи обороти, да се гарантира повече конкуренция, да няма безотчетна „ИТ власт“ и инструментариум за фаворизиране, да се ограничат личностните разправии, а срещу по-малко пари да има повече резултати.

Материалът Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За опитите на властта да разруши европейския консенсус

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Радев в рамките на десетина дни каза следните две противоречащи си неща:

„Държавното ръководство на Иран много добре разбира, че американските самолети, които ще бъдат разположени на авиобаза „Безмер“, в никакъв случай не са за бойни мисии“ и „На 17 юли получихме нота от американското посолство с искане за разполагане на до 8 самолета-цистерни на летище „Безмер“ за подкрепа на операциите на САЩ в района на Близкия изток“

Тук има един въпрос, извън явното противоречие и „гънене“ – защо на Радев му е нужно да изглежда в приятелски отношения с Иран? Извън очевидното „за да си мислят хората, че сме си приятелчета с Иран и те няма нищо да ни направят“.

Част от дългогодишната руска пропаганда, насочена към България, включва основните линии за упадъчния запад, за великата руска армия, но и позитивна пропаганда за съюзниците и икономически партньори на Русия, в т.ч. Иран.

Русофилският електорат, към който се е прицелил Радев, е бил облъчван дълги години с антизападни наративи, които включват тезата за добрия Иран, борещ се срещу „хегемонията на колективния загниващ запад“.

Не е случайно, че Радев и неговите говорители ползват устойчиви словосъчетания от наръчниците на Кремъл: „колективния запад“, „това не е война, а специална военна операция“ (глупост, казана от зам-председателя на парламента), „военната помощ за Украйна само удължава войната“, заплахата за „тактически ядрен удар“ и много други.

Дезинформационните онлайн кампании са посяли семената, а говорителите на Прогресивна България, експлоатирайки същите опорни точки, се опитват да пожънат резултатите, като създадат трайно политическо ядро, което се идентифицира с този разказ – вкл. за загниващия колективен запад, лицемерно налагащ със сила ултралиберални ценности на нормалния консервативен свят.

Част от идеолозите и ключови медийни инструменти на ПБ опитват да наложат именно това разделение. Кризата в Сеута бива безмилостно експлоатирана в тази посока – въпреки критичната реакция на почти всички европейски държави срещу нелегалната миграция, и въпреки, че Испания с помощта на армията върна почти всички нелегални от Сеута обратно в Мароко, тезата ще продължи да бъде „Либерална Европа позволява да бъде превзета от африкански нашественици“.

И тук не е въпрос на това, дали чужда пропаганда попива на местна почва. И ще бъде грешка да оправдаваме всяка политическа несгода и криволичене с “руска пропаганда”. Особено защото е видно, че има достатъчно местни политически играчи, които опитват да налагат и експлоатират този фалшив разказ.

Да, „колективният запад“ прави грешки, залита прекалено по някои теми, действа мудно по стратегически въпроси. Но за България е вредно и опасно властта да се идентифицира с антизападния разказ, макар и камуфлажно прикрит заради нуждата от еврофондове и „силните карти“, с които САЩ разполага в геополитическата игра.

Вредно и опасно е, защото идентификацията на властта с този политически разказ го прави „мейнстрийм“, а от него следва дезинтеграция на европейския консенсус, който дълги години е необходимо условие за просперитет, а вбъдеще е единствената гаранция за сигурност. Да, България не е забогатяла толкова от членството си в ЕС, колкото можеше, ако местни феодали и мутри не я дърпаха назад заради контрола си върху съдебна система и служби, но е факт, че откакто в България има европейски консенсус, българите стават по-богати и живеят по-добре.

Всеки опит да бъде разрушен този консенсус, докато някой се мъчи да стане българския Орбан или Вучич, е опасен за България в дългосрочен план.

Затова една дума, едно изречение, едно интервю, едно действие, понякога предизвиква привидна свръхреакция у по-вслушващите се проевропейски избиратели. Защото когато премиерът каже “колективният запад”, а правителството се старае да изглежда като близък приятел на репресивния режим на аятоласите, хората усещат с кожата си опасността за собствения си начин на живот в средносрочен план.

Прогресивна България беше избрана от електорална коалиция – от група избиратели, в която далеч не всички споделят тази посока и този политически разказ. Радев беше избран като инструмента за демонтиране на модела Пеевски-Борисов (който попречи на реализирането на ползите от членството в ЕС) от едни, и като инструмент за откъсване от европейския път от други.

Ако обаче моделът не бъде демонтиран, а овладян, докато идеолози и пропагандисти налагат от най-високата държавна трибуна антиевропейския разказ, тази електорална коалиция много бързо ще се разпадне, защото и по-силно европейски настроените, и по прагматично настроените, ще видят, че ако останем в периферията на общата европейска сигурност и на европейската солидарност, това ще има само негативи за тяхното благосъстояние и начин на живот. И то далеч не само защото няма да има еврофондове.

Вероятно надеждата на стратезите на властта от кръга “петолъчка” е след 2 години европейският елит да бъде сменен и техните маргинални позиции в момента да се окажат мейнстрийм и в Европа. Но ще останат разочаровани. Както те самите осъзнават, когато дойдеш на власт, много бързо трябва да започнеш да вземаш реални решения и популизмът става доста по-трудна политическа линия, а носителите му се отварят за атака срещу политическото им лицемерие (както стана в случая с американските самолети). А и няма никаква гаранция, че евентуални нови европейски лидери ще гледат към Русия, даже напротив (ако гледаме Мелони, напр.)

Нашата роля (на Демократина България) като опозиция е да кажем тези неща достатъчно рано – не за да ерозираме властта самоцелно, а за да гарантираме, че грешните ходове не остават електорално ненаказани. И най-вече за да ги предотвратим, доколкото това е възможно.

Но ние не сме просто опозиция, която критикува и предупреждава. Нашата цел е да бъдем политически авангард на удържането на европейския курс на България, на европейския консенсус, на солидарността, законността и споделената сигурност.

За тази цел ние сме готови да проявяваме последователна умереност, за да не позволяваме на идеолозите на войните на идентичности да разрушават възможностите за създаване на електорална коалиция в полза на този дневен ред. Залогът е изграждане на ново издание на широкия проевропейски консенсус, който включва разбирането за важността да участваме в политиките по европейска сигурност и консолидация на ЕС в геополитически полюс.

Материалът За опитите на властта да разруши европейския консенсус е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

По-малко билборди в града, по-малко реклами на хазарт

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Днес преброих 28 билборда с реклама на хазарт минавайки през София. Повечето на сайтове за залагания, но имаше и няколко на нови строежи.

Рекламата на хазарт не заема 5% от билбордите в София. Не е и 50%. Всъщност е около 90%, ако сметнем към нея рекламата на жилища на зелено. Зачестиха напоследък, защото имат сериозен проблем с продажбите, а отдавна следва ги причисляваме към хазарта предвид риска нерядко свързаната незаконна дейност.

НАП отказва да проверява и наказва извършителите. Казвали са го многократно. Не е въпрос на текст в закона, а на тяхна практика. Рекламодателите показват, че по никакъв начин не искат и не са способни да се саморегулират. Не може да го очакваме от тях и всякакви възгласи, че свободният пазар може да се справи с проблеми като експлоатация на уязвими. Тогава дори абсолютистите на свободния пазар ще кажат правилно, че не им е работа. И ще са прави.

Тук всъщност топката е в Столична община

Всеки месец в града се одобряват или удължават разрешенията за билбордове и всякакви рекламни пространства из града. Писах вече за едно такова без разрешение и незаконно като формат – видеостената на хотела на 4-ти км. Много други обаче имат разрешение. Трябва ли да имат? Не, всъщност не е нужно. Щом мнозинството от тях се използват за хазарт, може би града следва да махне мнозинството от тях.

Градът изключително натоварен визуално така или иначе. Стотици дървета се изсичат всяка година, защото пречат на въпросните билбордове. Не на пътни знаци, а за реклами. Всъщност, това изглежда е втората най-честа причина за загуба на здрави дървета за града. Първата е изненадващото им установяване като болни точно преди някой инвеститор да иска да получи разрешение за строеж на това място.

Билбордовете носят пари на общината от такси. Тук няма спор. Тези пари са мръсни и както установихме, в голямата си част са платени от хазарт. Всяко решение в тази посока подпомага тази практика. Още повече, че доста от въпросните са на общински терени като и без това претоварените тротоари и бетонирани зелени площи.

От началото на годината има 41 разрешения за поставяне в София на билбордове или реклами на цели сгради. За цялата минала година са били 60. Между 2020 и 2024-та са били по 30 средно на година.

Та защо не се намалят драстично рекламните елементи в градската среда? Хазартът е добър повод, но има много други.

77 дни без програма и без демонтаж на модела

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Изминаха 77 дни от избора на правителство. За 77 дни то все още няма управленска програма. Няма ясни приоритети, зададени цели и срокове за изпълнение.

Липсва план за демонтиране на модела и освобождаване на завладяната държава, липсват мерки за ограничаване на кражбите в здравеопазването, липсва яснота за намаляване на бюджетния дефицит, липсва стратегия за отдавна отлагани проблеми като пътна безопасност, управлението на държавната собственост, безводието; липсва план за дигитализация на обществения сектор, и т.н. и т.н.

Не виждаме и секторни мерки срещу окопани олигарси – не виждаме план как ще бъдат отнети от Таки продуктовите такси, строителните договори и „капиите“ на Капитан Андреево, не виждаме мерки срещу схемите с емисии на Ковачки (а действията на РИОСВ срещу единия му ТЕЦ катастрофираха в съда), не виждаме и спиране на потоците към Орлин Алексиев, не виждаме спиране на схемите на Жоро-инсата с държавния резерв. Не виждаме и намаляване на апетита на доскоро верния на Пеевски Велико Желев. И т.н. и т.н.

Виждаме обаче друго – прегрупиране и засилване на някои олигарси. За Гергов е напълно очаквано, но трансферът на Самуилов от Пеевски към прогресивното начало е по-изненадващ. Министърът на земеделието пък още през 2022 г. бранеше Таки, така че на Капитан Андреево очаквано не се случва нищо, а неговата Нивел вече има сключен договор и при новата власт. А Орлин Алексиев захранва властта с още и още кадри.

Това, че брокерът Пеевски остана без охрана и без сграда бяха символните ходове, с които се започва, но не виждаме тези, чиито интереси е брокерствал, да бъдат изтласквани – дори напротив. Вероятно просто ролята на брокер се поема от някой друг.

Някой може да каже – за 77 дни какво искате? Гледаме обаче Унгария и виждам какво е възможно с такова голямо мнозинство – ясни и решителни действия – не само символни, а и конкретни спирания на кранчета, прекъсване на схеми и ефективни ревизии.

Ние внесохме редица законопроекти и проекти на решения, насочени срещу конкретни корупционни схеми и конкретни олигархични интереси. Резултатът е показателен – те или изобщо не стигат до разглеждане, или биват отхвърляни без реален дебат. Управляващото мнозинство е самодостатъчно в своята политическа дезориентация и очевидно няма воля да се изправи срещу модела, който твърди, че променя.

Липсата на управленска програма е най-удобният начин правителството да остане в политическата мъгла. Защото ако такава програма все пак се появи, най-вероятно ще стане окончателно ясно, че не се подготвят истински реформи, а единствено боядисване на фасадата на съществуващия модел.

Материалът 77 дни без програма и без демонтаж на модела е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

САЩ е съюзник и стратегически партньор на България. А режимът на аятоласите е репресивен режим, който стреля по собствените си граждани по улиците.

Но за съжаление никое българско правителство не би имало лукса да вземе свободно решение дали да разположи американските цистерни на българско летище. Защото realpolitik фактите са, че ако откажем, дерогацията за рафинерията в Бургас може да бъде отменена, а никое правителство не може да остави страната без бензин, дизел и авиационно гориво.

И ние разбираме това. Затова няма да злорадстваме, да ехидничим, да наричаме Прогресивна България „войнолюбци“, да плашим хората или да се отдаваме на евтин популизъм. Но именно Радев и Прогресивна България се отдадоха на такъв популизъм само преди няколко месеца. Обясняваха какви заплахи имало за страната и продаваха страх.

Очакванията на обществото трябва да се посрещат, но като политици имаме отговорност и да създаваме разумни очаквания. Да не злоупотребяваме с трибуната, която ни е дадена и да не се заиграваме със страхове. Нещо, което сега управляващите и конкретно Радев правеха дълго време.

Но когато дълбаеш разделителни линии в обществото дълги години, неизбежно пропадаш в тях.

Разбираме и желанието им да удържат несъвместимата електорална коалиция, която ги избра, но със захаросване на фактите, с атака по опозицията и с приказки за грандизиони бъдещи сделки няма да стане.

Всичко ни се представя като серия от сделки, транзакции, от които уж България печели. Но сме наясно, че няма как да си най-хитрия, и да въртиш едностранни „сделки“ със САЩ, Русия, Китай, Турция – това няма да свърши добре.

За съжаление, правителството на Радев не говори за Европейския съюз като за решение на всички тези проблеми, които сега се налага да решаваме с непрозрачни транзакции. Вероятно защото Европейският съюз е съюз на ценности и на солидарност, а не на политически транзакции.

ЕС е формиран на база на отстъпките, на консенсуса, на солидарността и на споделените ценности, а правителството на Прогресивна България руши презумпцията за солидарност – казва „дайте ни еврофондовете и ние няма да ви пречим“ – нещо, което противоречи на европейската идея.

Дългосрочното решение за сигурността на България минава през превръщането на ЕС в силен геополитически полюс. Иначе всяка държава ще се превърне в плячка на по-големите, защото никоя държава сама не може да преговаря от достатъчно добра позиция. А ние, с нашите пробити служби и неизградени институции ще сме сред най-лесните плячки. И докато си мислим, че се договаряме със САЩ, Русия, Китай и Турция, всъщност ще губим още и още суверенитет – т.е. способността да вземаме сами решения, без някоЙ да ни казва „ако не го направиш, ще ти спра това или онова“.

Правителството няма мандат за руши европейския консенсус, няма мандат да отклонява България от европейската солидарност. И трябва да бъде честно с българските граждани, да каже какъв курс реално поема.

Правителството днес можеше да получи нашата подкрепа за трудното и непопулярно решение, ако бяха честни, смиерни и ако с действията си до момента представяха план за алтернатива на транзакционното затъване.

Но вместо това те внесоха за гласуване решението без да ни предоставят нотата на САЩ, без цялостен доклад за рисковете от военното разузнаване и без отговор за това каква сделка всъщнсот сключват.

Затова днес не участвахме в гласуването, оставяйки управлявщите насаме със собственото си лицемерие и популизъм, и в компанията на Пеевски, който гласува всичко американско, с продължаващата надежда да бъде изваден от санкционния списък.

И правим това не за да натрием носа на управляващите за предишните им изказвания, с които насаждаха страх и разделение, а за да разберат, че когато управляваш, носиш много повече отговорност от това да казваш няколко добре формулирани изречения пред камери.

Материалът Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Запазените паркоместа в София – нови данни

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Не, не говоря за пазенето на паркомясто със стол, щайга или саксия.

Преди месец писах за служебното паркиране в София и отправих критика към качеството на данните, които получих тогава. Междувременно пуснах ново запитване по ЗДОИ, с което освен същите данни поисках и всички паркоместа за хора с увреждания. Това беше честа обратна връзка след последната ми карта.

Този път данните бяха в добра форма и практически не се налагаха корекции. Всички данни за абонаменти бяха с имената на платилите ги. Частните лица са с инициали и при тях липсва личен адрес. При фирмите има адрес на централен офис. Данните са абонамента са също много по-добре структурирани – събрани са договорите на едно показвайки какви пакети са групирани. Където има различни периоди на абонамент, това е защото са добавяни пакети на по-късен етап.

Новите данни включват 2246 паркоместа като част от 1317 договора за абонамент с 1048 лица. За сравнение, старата справка от март имаше 48 паркоместа по-малко. Открих само 12 абонамента да са на физически лица. Най-много паркоместа имат ОББ – 51, ДСК – 35, Ц.Б.С. ООД (свързано с хазарт) и Юробанк – по 26, ПИБ 22. Британското посолство има 21 служебни паркоместа. Министерствата имат общо 63, различни агенции – 28, комисии – 15. КТБ още има 3 паркоместа и договорът им е подновен през март тази година. В тези данни не са включени паркоместата, които съдилищата са си осигурили със спорни решения за охранителните зони около сградите си.

Обнових картата да показва новите данни и архивирах картата на друг адрес. Тъй като не се налага да обработвам данните и да гадая, няма паркоместа с неизвестен абонамент. Вместо това добавих категория в легендата за паркоместата запазени за хора с увреждания – общо 1177. За тях се показва като информация само района и зоната. Не получих информация за такива паркоместа извън синя и зелена зона, което е странно. Известни са ми поне няколко паркоместа за хора с увеждания извън тези зони. Попитах ги отново защо липсват.

Обновената карта ще намерите тук или може да я отворите на цял екран.

В миналата карта забелязах няколко служебни паркоместа, които имаха нощен режим без да имат основния. Това най-вероятно беше проблем със справката. Този път няма такива, но се забелязва нещо друго странно. Гранд хотел Милениум София ООД са заплатили през ноември 2024-та пет паркоместа с дневен, разширен и нощен режим. Това значи, че местата са резервирани за тях постоянно – понеделник до неделя, 24 часа на ден. Нощният режим обаче е наличен само за синя зона според условията на сайта на ЦГМ. Тези паркоместа се намират в зелена зона и дори справката по моето искане за достъп до данни го показва.

Не става ясно как се е случило това и две години хотелът се радва на денонощни служебни паркоместа почти две години. Възможно е да е било по стара версия на наредбата, но не открих да е имало разлики. Ще питам и ще допълня статията.

В отговора си ЦГМ споделиха и някои финансови данни. Споделят, че за цялата 2025 г. приходите от слъжебен абонамент възлизат на 9.537 млн. лв. или 4.876 млн. € без ДДС. Разходите за осигуряване и поддръжка на служебните паркоместа са 549 хил. лв. или 280.7 хил. € без ДДС. Последното включва само очертаването и слагането на табели, а не махането на погрешно паркирали коли.

Проста сметка показва, че според сега сключените договори приходите без ДДС ще са 505.8 хил. €. Макар броят им и включените пакети да варират, виждам, че се увеличават като брой места в последните години. Така по груби сметки и ако приемем, че всички са се възползвали от намалението от 10% при предплащане за цяла година, биха излезли 5.462 млн. € без ДДС прогнозни приходи за 2026 или 12% повече от предходната. Така предоставените суми за миналата година изглеждат логични като имаме предвид скокът в броя на служебните паркоместа.

Целева имунизация на бременни жени срещу RSV – къде и защо?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Снощи от публикация на д-р Александър Атанасов научих, че има целева имунизация на на бременни жени срещу респираторно-синцитиален вирус (RSV). Апокрифно съобщение за това намираме на страницата на СРЗИ. РСВ е опасен вирус, който засяга особено тежко бебета и възрастни хора. Ваксината е ефективна и безопасна са всички и я има от скоро в България. Беше обаче особено скъпа – няколко стотин евро, а в тази програма се поема от бюджета. Препоръчва се между 24 и 36-та гестационна седмица от бременността. Заболяването се среща все по-често и протича по-тежко. Според НЦЗПБ 9.5% от потвърдените респираторни вируси от септември насам са RSV.

Къде да се ваксинираме срещу RSV?

В съобщението на СРЗИ имаше таблица с лечебните заведения извършващи такава имунизация безплатно. Както с имунизационните центрове срещу коронавирус обаче, липсва единен списък за страната или лесен начин да се открият. Снощи прегледах сайтовете на всички РЗИ-та и открих информация за това само в седем – София, Кюстендил, Монтана, Хасково, Търговище, Смолян и Разград. На поне още 5 не им работиха сайтовете, а останалите не бяха публикували нищо.

На база информацията от тези седем РЗИ-та направих карта подобна на тази на имунизационните центрове срещу коронавирус. При натискане на някоя от иконите се вижда наличната информация и връзка към източника. Където са налични са посочени контакти и работно време. Препоръчвам да се свържете предварително, особено когато не е упоменато работно време. Ако изберете бутона за сегашното ви местоположение горе вляво, ще покаже най-близкото лечебно заведение до вас.

Може да разгледате картата тук или на цял екран.

Днес ме насочиха към публикация на Център по репродуктивно здраве „Д-р Васил Даскалов“ в Пловдив, които са пуснали целият списък от заповед РД-01-441/03.07.2026 на Министерство на здравеопазването. Там се виждат всички 89 лечебни заведения. В таблицата има всъщност 94 адреса и затова ще видите толкова на картата към този момент. Някои от центровете са в една и съща сграда и съм ги събрал на едно място та прозвънете и двата. На тези взети от заповедта липсва работно време, тъй като изглежда това се въвежда допълнително от РЗИ-тата. Когато останалите 21 пуснат някаква информация ще я обновя на картата. Данните са актуални към 7-ми юли 2026.

Защо въобще е нужно това?

Тук възниква обаче въпросът защо е нужно въобще това. Защо трябва заповед и строго определени клиники, в които да се имунизират бременни? Не е логично това да се прави от собствените им гинеколози, които проследяват бременността? Или дори личните лекари или който и да е лекар? В Германия, например, противогрипни ваксини и такива срещу коклюш се слагат именно от гинеколозите. Препоръката за ваксина срещу коклюш за бременни е също между 24 и 36-та гестационна седмица.

Отговорът е остаряло мислене и недостатъчна квалификация на много лекари, бюрократичен подход и проблеми в проследяването в здравната система като цяло. Когато питах лекари се оказа, че много гинеколози и АГ специалисти всъщност съветват пациентките си не само срещу препоръчителните иначе ваксини преди и по време на бременност, а в някои случаи срещу всякакви такива. Не бих нарекъл това непременно антиваксърство, макар че сме били свидетели на лекари, които залитат в тази посока. По-скоро става въпрос за криворазбрана предпазливост. Често липсва допълнителна квалификация, разчитат на остарели методи и мислене, както и на откровено неразбиране на вероятностите и риска. Това е една от причините у нас да витаят толкова митове за ваксините и бременността, включително да има сериозни проблеми и дори загуба на плода заради предотвратими инфекциозни болести.

Вторият проблем е бюрократичното мислене. Има принципно добра идея, намират се пари и веднага се започва с ограничения, списъци и разрешителни режими. Не се прави стъпка назад и не се мисли какво всъщност е сбъркано административно и логистично, а се правят пресложни схеми за заобикаляне на проблемите. В случая следва всеки лекар, който желае, да поръча подобни ваксини и да може да ги постави. Според лекари не е нужно да си АГ специалист или инфекционист. Бременността не е болест и макар да има специфики при ясни препоръки и разписани съображения всеки лекар би могъл да постави тази или другите препоръчани ваксини.

Не на последно място проблемът е във въвеждането в системата на НЗИС. По някаква причина единствено личният лекар може да въвежда данни за поставени ваксини както и такива с направление или лекари в имунизационните центрове. Би следвало да може всеки да въвежда информация сканирайки кода на ваксината. Това е медицинска манипулация като всяка друга. Разбира се, съображението тук е, че така може корумпирани лекари да въвеждат проформа ваксини и да ги изхвърлят. В миналото съм писал за това как по антивакс групите се разпространяват имена и номера на такива „лекари“. Този проблем съществува и сега обаче и отварянето на системата за всички лекари не виждам как ще влоши положението. Може дори да помогне да се залавят такива измамници с разпознаване на модели във въведените от тях данни и съмнителни практики.

Изброените ограничения обаче са бюрократичния подход към всичко – или забраняваме, или правим регистър. Резултатът често е, че иначе добрите идеи и програми достигат по-трудно до тези, за които са насочени. Не може да се каже и че особено помага на доверието в системата. Картата, която направих, е опит да подобри видимостта на програмата и местата, където бременни жени могат да се възползват от превенция срещу RSV. В същността си обаче е оптимизация на процес, който не следва да съществува въобще.

Какво знаем и какво не за връщащите се в България

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

В доста статии и интервюта се споменава, че все повече хора се връщат в България. Коментирал съм го и аз на няколко пъти, макар и по-резервирано. Виждам, че се обсъжда често колко са се върнали всъщност, какво образование имат и от къде идват. Видимо за някои хора е по-важен оттенъка на кожата, а не какъв потенциал могат да донесат обратно сънародниците ни от чужбина.

Затова реших да внеса малко яснота относно тези твърдения. Ето какво знаем и какво не от наличните данни.

През 2020 за пръв път от доста години броят напуснали страната е по-малък от тези заселили се в България. Между 2020 и 2025-та има от 12 до 42 хиляди механичен прираст всяка година. Общо по данни на НСИ това означава, че 186717 души в повече са се нанесли в България. От тях 34257 от тях са родени в България. Още 17824 имат българско гражданство, но не са родом от България. За последните има три хипотези. Първата са натурализираните българи пренесли се в България в някакъв етап след като са получили гражданство. Втората са български мигранти върнали се от чужбина заедно с децата си, които са се родили междувременно там. Третата са наследниците на насилствено изселените в Турция българи през 80-те. По мое мнение тези почти 18 хиляди са смесица от тези групи с най-голяма тежест втората.

За същия период (2020-2025) 89606 души са получили българско гражданство. 28% от тях са родом от Македония. 14% са от Украйна, 11% са от Турция и 9% са от Молдова. Не знаем дали тези почти 90 хиляди са сред 271-те хиляди нанесли се в България. Не знаем дори дали са стъпвали въобще в страната или директно са заминали някъде по света. Съдейки по анекдотни впечатления от опашките пред консулствата, повечето получили гражданство го използват като възможност да отидат в Германия, Белгия и Австрия. Нямаме конкретни данни за това обаче.

Нямаме публични данни от къде са родом онези върнали се в страната, какъв етнос имат и други социални характеристики. Споменавам го единствено, защото изглежда занимава огромна част от обсъждащите темата. Нямаме данни не защото някой ги крие, а защото подобно на преброяването, етническата принадлежност е въпрос на самоопределяне. Давал съм многократно примери за това със себе си. Отделно най-често данните за образование, доход, продължителност на работа, размер на домакинството и прочие са на база социологически допитвания, т.е. самооценка по въпросници, а не обективни данни от регистри. Същото обясних за микропреброяването в Германия, например. Най-вече подобни въпроси не се задават когато някой се мести в България. Има въпроси за образование и съжителство при смяна на настоящ адрес, но често не се попълват и не се извеждат като справки от ГРАО.

Според същите тези данни на НСИ, едва 4062 лица са променили настоящия си адрес от Германия към България. Тук е важно да се посочи, че това далеч не са всички за които НСИ има данни, че са се върнали от там. Както обясних в статиите ми за избирателните списъци и реалните данни за раждаемостта в страната, статистиката не следи само справките на ГРАО за настоящ адрес, а редица други показатели, по които преценяват, че някой не е постоянно в България. Отделно доста хора не променят настоящия си адрес като заминават или се връщат, което прави такива косвени показатели особено важни. Резултатът е, че отклонението от преценката на НСИ за населението при преброявания е аналогично на това на немската статистическа служба Destatis за Германия. Последните, например, намалиха с 10% оценката си за българските граждани в Германия след последното си преброяване.

Данните на Destatis показват шарена картина от числа за диаспората ни, но общото е, че има голямо намаление по всички показатели. Писах през февруари подробно за това. Тези дни излязоха данните от адресните регистрации и само за 2025-та г. има намаление с 13368 български граждани или 3.7%. За 2024 и 2025 общо са 22075 или 6%. Отделно според грубата оценка от микропреброяването тези в Германия, за които се знае, че или те, или родителите им са родени в България, също намаляват, макар и с под 2%. Според данните за движението на хората, 21 хиляди български граждани в повече са напуснали Германия през 2024 и 2025 без да знаем накъде са заминали. 24300 души в повече са се преместили от Германия в България без да е уточнено място на раждане или гражданството. Тук е важно пак да се спомене, че немската статистика не отчита за български гражданин някого, когато има също немско гражданство.

Събрани тези данни по мое мнение показват, че мнозинството от българите напуснали Германия са се преместили в България. Също, че изглежда са значителен дял от 74-те хиляди души, които са се нанесли в повече у нас.

Това е всичко, което знаем от данните на Германия. Както писах в последната си статия за данните за диаспората ни там, има оценка за месторождението, колко хора са с двойно гражданство, колко деца са родени и навярно нямат българско гражданство въпреки правото си на такова и колко са получили. Знаем за социалния статус, доходите, образованието и как свързват двата края средно за диаспората ни и то на база преценка със закръгляне от социологически проучвания, не обективни данни.

Всякакви упражнения и квалификации за българите в чужбина извън описаното тук, както и опитите за разделение на групи обаче не стъпват на измерими факти. Още по-безсмислени са изказванията какви са българите върнали се в страната като произход, етнос, образование или опит. Безсмислени, най-вече защото не би трябвало да има значение – имаме нужда от всеки независимо какъв е в сегашната си ситуация. Безсмислени също, защото гарантирам, че никой няма данни за това и предимно си измисля. Давам Германия като пример, защото познавам методологията и проблемите на тяхната статистика, както и защото са най-голямата българска диаспора в света.

Трябва да спрем да спорим кой какъв е и да се опитаме да разберем по-добре какво стои зад тези положителни числа, да работим да се превърнат в тенденция и да търсим начини да се възползваме от опита на тези хора. За целта трябва да се работи много срещу предразсъдъците в обществото ни не само срещу миграцията, а и често собствените ни деца заминали в чужбина, но и срещу мигранти от страни извън Европа, от които имаме жестока нужда предвид липсата на работна ръка. Желаещи видимо има, но от нас зависи дали ще ги отпратим, дали ще работим с тях или в другата крайност ще ги изолираме в гета както направиха белгийците с предвидим ефект. Същото, впрочем, важи и са сънародниците ни връщащи се в страната. Техните действия ще са индикатор и присъда дали България има някакво бъдеще.

Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела.

Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са „залежали“ някъде из службите.

5. Дигитализация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да „вербува“ своите подизпълнители, които държи на къса каишка и разстанова по важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Материалът Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.