В началото на годината забелязах, че няколко паркоместа извън синя и зелена зона, където често спирам, са вече служебен абонамент. Стори ми се странно предвид, че бяха пред офис сграда, която си има паркоместа в имота, а служебните бяха запазени включително за събота и неделя. Зачудих се как става това и колко такива има наоколо. Затова поисках от Центъра за градска мобилност информация за всички паркоместа в София – в и извън зоните за платено паркиране, служебни и обикновени, с точно местоположение и детайли за абонамента.

Отговориха ми в края на март като ми предоставиха две таблици. Първата с данни за 1447 абонамента, а втората с координатите и адресите на 2188 служебни паркоместа.

Методология и условности

От отговорът става ясно, че нямат координатите на всички паркоместа в София. Уточниха обаче, че в синя и зелена зона са около 33 хиляди. Имат географските координати единствено на тези за служебен абонамент, но и те са ориентировъчни. Казаха и че не пазят информация какво е лицето, което плаща за служебния абонамент – дали е общинска или държавна институция, юридическо или физическо лице. В таблицата с абонаментите около половината записи са с имената на фирмите или институциите. Предполагам, че останалите са частни лица. Съдържат също срок и вид на абонамента, брой и адрес на паркоместата.

Тук трябва да уточним няколко термина. Условията и цените на служебните паркоместа са разписани на сайта на ЦГМ в съответствие със приложената към настоящия момент наредба. Последните промени в нея бяха обжалвани и въпреки спечеленото от общината дело, не са приведени в действие.

Това значи, че сега има три вида абонамент – дневен, удължен, разширен и нощен. Дневният е между 8:30 и 19:30 в работни дни. Ако към него добавите удължен може да паркирате между 8:30 и 23:30 пак в работни дни. Разширеният позволява паркиране в събота и неделя между 8:30 и 19:30. Нощният важи само за синя зона и прави мястото запазено 24 часа. Всичко абонаменти са допълнителни към дневния. Така, например, ако вземете дневен за място в синя зона и добавите нощният, ще е запазено за вас денонощно в работни дни. Ако добавите и разширеният пакет, мястото ще е само за вас 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието.

В таблицата за абонаменти за едно и също паркомясто може да има няколко записа според дневния и допълнителните абонаменти. Възможно е допълнителните да са само за едно място, а дневният да е за повече. По-голям проблем обаче се оказаха адресите. В данните предоставени от ЦГМ адресите при абонаментите и тези за паркоместата не съвпадаха почти никога. В някои случаи бяха описателни (след кръстовището) , в други – липсва номер на улицата. Понякога нямаха нищо общо между двете таблици. Не знам дали ЦГМ така си организира данните или просто така са ми ги предоставили за справката. Ако е първото, не бих се учудил да води до редовно объркване.

Самите паркоместа бяха с доста точни координати и лесно можех да ги сложа на карта. За да ги свържа с абонаментите обаче трябваше да гадая по адресите. Опитах с няколко AI модела, но резултатите не бяха добри. Това беше причината да започвам и спирам работа по този проект цели три месеца. Наскоро ми писна и написах собствени инструмент, с който да свържа данните. Използвах това, което Claude постигна като начало и поправих повече от половината. Междинен кадър от работата виждате долу. Не успях да намеря паркоместата за три абонамента и обратното за около 25 служебни паркоместа.

В крайна сметка успях да покажа възможно най-точно кое паркомясто от кого е взето и до кога. Възможни са грешки и ако намерите такива, пишете в коментарите, за да ги оправя. В някои случаи не успях точно да определя кое от 10-те паркоместа с еднакъв адрес е на една или друга фирма. Затова ще ги виждате групирани със списък с възможните абонаменти на това място.

Важно е да се уточни, че справката е актуална към 20-ти март 2026. Това значи, че някои абонаменти може да изтичат от тогава насам и да не са подновени, а други паркоместа, които не се виждат на тази карта, да са обособени от тогава. Миналата седмица открих такова пред НСА сградата до НДК, например.

Карта на служебното паркиране

Представих данните по начин, който беше разбираем за мен. Категориите по цветове се опитват да представят пакета на абонамента. Ако е само дневен, показвам зоната или ако е извън платените зони – в оранжево. Другите цветове показват разширен, удължен или нощен. Когато натискате легендата, може да филтрирате по категории. При натискане на паркомясто ще видите информацията за абонаментите, които е възможно да са свързани с това място.

Интерактивната карта може да разгледате тук или на цял екран.

С бутоните горе вдясно може да сменяте основата на картата на сателитни снимки, да фокусирате върху настоящото си местоположение или да отваряте описанието на проекта.

Статистика

Според справка изнесена в края на 2024 от общинския съветник Симеон Ставрев, в София тогава е имало 33555 паркоместа в синя и зелена зона и са били продадени 36 хиляди стикери за живеещите в тях. Според същата справка към края на 2023-та е имало 1758 служебни паркоместа, а към ноември 2024-та са били 1693.

Година и половина по-късно те са значително повече – 2188 за целия град. От тях 1304 са в синя или зелена зона или около 4% от всички налични там. 15 паркоместа имат нощен абонамент в синя зона. 51 са с удължен, т.е. до 23:30. За общо 229 в синя и зелена зона и 114 извън тях е платено да се пазят събота и неделя. По груби сметки само за март, когато получих данните, Центърът за градска мобилност е получил 1070242 евро такси само от тези абонаменти.

Много може да се каже дали и колко такива служебни паркоместа трябва да има. Определено има легитимни причини за такава възможност и дори да е задължително за някои обекти. Например, при зареждане на магазини следва да имат такива места, а не да блокират улицата или както почти винаги се случва – да се качват върху тротоара или близка зелена площ. В някои случаи е важно за офиси и ресторанти да има къде да спрат посетителите им, ако не разчитат основно на потока от хора и градски транспорт. В други случаи обаче офис сгради с големи паркинги ги взимат най-вече за представителни цели или удобство.

В този смисъл вече беше обсъдено, че цените на служебния абонамент са твърде ниски. В новата наредба това се поправя, макар и с твърде малко – вдигат таксите за синя зона с 23%, а за 24/7 абонамента – с 41%. За зелена зона има увеличение с 11%, а извън тези двете има дори намаление с 3.4%. Въвежда се обаче възможност за денонощно паркиране извън синя зона, което до сега го нямаше.

В разбивката по абонаменти се виждат някои интересни несъответствия. Както споменах по-горе, за да може някой да паркира след 17:30 или в почивните дни, трябва да си е взел дневният абонамент. Това е така за почти всички и се вижда в данните – където има допълнителен пакет се вижда и основният. Според справката обаче ОББ изглежда са платили разширен пакет за зелена зона без да имат дневният за тази зона. Имат 4 за синя и 4 извън зоните, но нищо за зелена зона. Фантастико според данните са си платили за две места – едно в зелена зона и едно извън зоните като за второто имат само разширен пакет без дневен. Аналогично за Хепинес ЕООД, но с две места през почивните дни без основен пакет. БАКБ и Офис Сгради ООД имат дневни пакети извън зоните, но разширени в синя зона с различни адреси. Дексиа България ООФ, Еврофинанс Сървисис ООД и частно лице имат по две нощни тарифи за синя зона обаче без да имат дневен абонамент.

Открих така 89 лица, при които липсва дневен абонамент за едно или повече паркоместа при допълнителни пакети. В този списък виждаме също Сигмамед, Делта гард, хотел Милениум, Уникредит, НАП и други. Това не значи, че някой от изброените е направил нещо нередно или не си плаща. Както споменах, в справката бяха предоставени само половината от имената. Възможно е към всеки от тези абонаменти за допълнителни пакети да има съвпадащ дневен. За повечето от тях обаче не открих такъв, който да съответства на адреса или продължителността. Описаното несъответствие по-скоро говори за лошото водене на данните от страна на ЦГМ. Възможно е също да са ми предоставили грешни или непълни данни по искането ми по ЗДОИ. Това обаче би било административно нарушение от тяхна страна и не мисля, че следва да го очакваме от който и да е общински или държавен чиновник.

Много или малко са те

Отворен е въпросът дали всеки, който иска следва да получи такъв абонамент. В наредбата остава определението, че „може“ да се правят служебни паркоместа и „може“ да се използват от частни лица и обществени институции. Това обаче не значи, че трябва и следва да има преценка за аргументите за и против. Виждаме как редица министерства и агенции си осигуряват необезпокоявано цели паркинги. Народното събрание е ярък пример за това.

Съдилищата пък използват странна интерпретация на изискването за периметър за сигурност като включват освен сградата си – какъвто е нормативният замисъл – също околните паркоместа. В този случай предложих наскоро къде на шега, къде насериозно, щом от тези паркоместа може да дойде заплаха за информацията в съда, то следва на тяхно място да бъдат сложени бетонни блокове или по-добре … големи кашпи с дървета или зеленина. Ефектът ще е троен – хем повече сигурност за съда, хем повече зеленина в града, хем по-малко кашпи със зелени вейки в обръщение за отдаване под наем на строители, които искат някак да симулират озеленяване за пред приемателната комисия и да ги върнат след заветния акт 16.

Но разбира се, съдилищата, парламента и ред други държавни институции не са лесни за разговори, особено когато ръководството им възприема не само институцията, но и прилежащите имоти като бащиния. За тази цел, но и за всички останали така запазени места из града, има нужда от обществен натиск и промяна на очакванията към конкретни хора на висши позиции.

От друга страна, видно е, че тези абонаменти са сериозен източник на приходи за общината и е факт, че никой не е длъжен да осигурява безплатно или изключително евтино паркомясто на някого, само защото има жилище наблизо независимо дали говорим за синя зона в центъра или в края на града. Остра липса на места за паркиране има отдавна и ще се влошава драстично в следващите години с презастрояването. Същото важи за всеки голям град в Европа. Има аргумент в полза на това, че при такъв недостиг общината следва да спечели максимално от тези паркоместа, но при условие, че подобрява възможностите за придвижване с градски транспорт и други средства като колело.

Направих тази карта, за да разбера защо постоянно виждам нови служебни паркоместа да изникват. Може да се използва и за да осмислим какво е моментното състояние и да задаваме въпроси на ЦГМ защо са взели решение да дадат дадено паркомясто при условие, че нищо в наредбата не ги задължава. Отделен, но дори по-важен разговор е за какво се използват тези над милион евро на ден.

Вчера кабинетът обяви Сигма – инструмент за разглеждане на обществените поръчки. Прегледах какво показва, прегледах кода. Похвално е, че публикуват такъв портал, че е с отворен код, че е описана доста добре методологията и използва отворени данни. Взимат пример поне частично от служебния кабинет.

Трябва да се уточни обаче, че това не е нищо ново или различно. Всъщност, има редица такива портали конкретно за обществени поръчки. Преди години BIRD пуснаха търсачка за такива свързана с данните от търговския регистър и десетина други. Дори на картата ми със застрояването на София съм включил данни от обществени поръчки свързани с конкретни физически обекти и имоти. Такива портали за изследване на данни или dashboards правя от 15 години, а в последните две години аналогични със същата сложност виждаме да се правят от ученици и студенти за 1-2 седмици използвайки AI инструменти за генериране на код. И не, Сигма поне на този етап не използва никакъв изкуствен интелект да анализира поръчките – написан е просто с AI генератор.

Разликата тук е, че е официален държавен dashboard по подобие на няколкото, които служебния кабинет публикува за кратко за парите на АПИ, данните от натовареността на пътищата и други.

По-важното обаче е, че със Сигма правителството не публикува нови отворени данни. Разчита изцяло на това, което от години има в портала за обществени поръчки. Да, по-прегледно е, но на много други места също е прегледно. Месеци по-рано видяхме осветлени договори за стотици милиони крити до тогава, масиви с огромна стойност за обществото като данните за времето и от енергийната система. Тук кабинета не отваря и не изсветлява нищо ново.

В този смисъл, може да сравним Сигма с картата за катастрофите по пътищата, но онази на МВР. Излезе първо Черна писта и после МВР реши да пусне някаква своя. Да се надяваме поне, че този път няма да заключат данните за обществените поръчки както направиха с катастрофите отказвайки изведнъж по-детайлни справки по ЗДОИ.

Сигма е добър ПР ход и по принцип полезен инструмент. Не бих се учудил, ако до края на седмицата видим още няколко дори по-добри от ученици, каквито виждаме всяка седмица с различни публични данни.

Бих се учудил, ако правителството публикува повече отворени данни и бъде прозрачно за нещата, които говори. Не, не трябва време – видяхме как служебния кабинет го прави за дни и седмици.

Ето няколко идеи – имат на масата проект за регистъра по ЗУТ, с които ще се изсветли много сектора и измами като тази в Баба Алино ще станат много по-трудни. Само трябва да го подпишат. Могат лесно да отменят и промените ограничаващи достъпа до нотариалните актове, които се видя, че само защитават корумпирани нотариуси и политици. Могат да затворят дупката за точене на НЗОК през прескъпите лекарства и да улеснят гражданите да разбират, че лекари и болници ги използват за измама. Лесни стъпки, които до сега коалицията НН спъваше.

Всяка от тези точки и много други идват с много данни. Подобни dashboards като Сигма се правят лесно. Данните са ни нужни. Нека най-напред спрат да ги отказват.

Тогава бих бил впечатлен.

Тия дни изчетох доста от написаното за Баба Алино. Твърденията на кмета на Варна, на предишния кмет, на Радевките, на ДНСК, на инвеститора и купилите имоти. Хареса ми как Красен Николов и Димитър Николов са подредили хронологията в Медиапул, но знам, че повечето няма да си направят труда да прочетат извън лозунгите на купувачи и политици.

В понеделник говорих по Дарик за темата за незаконното строителство, нарушенията, прозрачността на документите и контрола. Също за риска за пореден път единният регистър по устройството на територията да не се случи и да не позволи прозрачността, която служебния кабинет заложи в проекта. Най-вече, че липсата на отворени данни и прозрачност пречи на комуникацията между институциите, което всъщност стои в голяма степен в корена на проблема с ония 100 декара Баба Алино. Че злоупотреби и чадър е имало – имало е, че полицията не е съдействала също е вярно, но е вярно и че измамата е успяла, защото отговорните институции не си говорят.

Говорих също, че е грешно да се смята, че банките правят някакви реални проверки и щом са дали ипотека значи, че всичко било наред. Отдавна говоря как имотния (не)пазар поставя под огромен риск банковата ни система и управлението на този риск е под всяка критика гледайки данните за заемите на БНБ. Тук липсата на прозрачност – особено за сградите без акт 16 и фалиралите фирми-бушони на инвеститори – пречи да се осъзнае колко рискови всъщност са инвестициите в имот.

Тук обаче се чудя за съвсем друго

Купувачите на тези жилища в комбина с инвеститора изглежда искат да съдят общината и държавата, че ще им бутат сградите. Учудва ме, защото вместо това следва да съдят точно инвеститора за измама, на каквото всъщност сме свидетели в момента. Мисленето обаче е, че „то незаконно, ама нали минаваше номер до сега, защо изведнъж стана проблем“ по същия начин както някой си хвърля боклука през прозореца години наред и става агресивен като му направят забележка. Щом са си платили на някого там, значи имат право независимо, че всичко е незаконно и са засегнали защитена местност.

При това доста други хора ги защитават, а в същото време крещят за скоростно събаряне на единственото жилище – макар и незаконно – на семейства в ромски махали. Единствената разлика, която виждам е, че в случая в Баба Алино става въпрос за милиони и чадъри много години назад във всякакви институции, а във втория – за социален, образователен и в немалка степен плод на ефективната сегрегация в обществото ни.

Та затова говоря, че трябва да внимаваме за червените флагове и хората със схема. На теб може да не ти пука, че някой заобикаля закон и наредби и укрива данъци за няколко процента печалба отгоре. Могъл – откраднал, нали? Какво обаче те кара да мислиш, че по същия начин няма прецака и теб? Дори толкова повече следва да си сигурен. Затова е добре да прилагаме здрав разум.

А за случая във Варна тепърва следва да разбираме фактите. По паниката на предходния кмет ми става ясно накъде ще излязат нещата, ако не се заметат под килима в премиерския кабинет. С тази прокуратура в този вид обаче не очаквам шанс за реални мерки дори да се подмени главния прокурор.

Полезно стълпновение

За само няколко дни по темата за незаконните имоти се изказа половината администрация. Хареса ми интервюто на бившия служебен министър Найденов. През час излизат отрязани снимки на разрешения и решения – дали са за строеж, дали за търпимост, дали за ПУП или изготвянето на такъв. Неизменно са придружени не само от твърдения на собственици, но и сносни обяснения на архитекти, юристи и чиновници какво значат.

Замислих се, че този поток на документи може да е искрено полезен. Липсва основно разбиране как протича процесът и какво значат отделните документи. След толкова години дълбане в темата аз също едва виждам повърхността. Според архитекти много в самата гилдия не разбират дори половината. Затова ми хрумна, че този скандал е възможност не само да се осветлят механизмите за подобни измами, пропуските в регулацията и оперативната работа на администрацията, но и да служи като средство за повишаване на общата култура поне на онези, които следят случая. И отново – разбирането не значи да приемаме проблемите, сложността и ограниченията на самата администрация, а да задаваме по-добри въпроси и да искаме промени с конкретика.

bTV смениха свое заглавие, когато на Радевите хора им стана неудобно как изглеждат нещата. Става въпрос за статия към интервюто им с Владимир Николов, който вече е депутат от партията на Радев. Оригиналното заглавие е за по-късо платено майчинство и по обед са го сменили със сравнение с Гърция, което впрочем е само по себе си дори грешно. Кой ли се е обадил на кого, за да стане така? Или редакторите сами са се сетили? Някак си второто е по-лошо.

Трябва ли да има по-късно майчинство?

Не, но… има две ключови мерки, които трябва да въведат.

Първо, тук единствено им искат да вържат бюджета като орежат плащанията за втората година. С това се изчерпва мярката им. Никой не се сеща, че голяма причина за увеличените разходи е редовното вдигане на максималния осигурителен доход, нали? В интервюто споменава, че трябвало повече ясли и всъщност това бил фокуса, но реално не е. Държавата не строи ясли. Може да помогне като дари земя на общините и им делегира повече бюджети, но не ги строи сама.

Тук идва първото ключово нещо, което трябва да се случи. Проблемът е, че ще им е изключително неприятно на Радевите хора и почти сигурно ще стане само с кметовете, които прегънат крак пред шефа на кабинета на Радев или алтернативно вдигнат достатъчно шум в публичното пространство. Знаем много добре колко много земя има държавата и е с „отпаднала необходимост“. Повечето е по държавни фирми, доста от които тънат в схеми. Ако искат повече ясли, това е начина.

Важна подробност – това е дългосрочна инвестиция и първите ще заработят чак след 2-3 години и то ако се намери достатъчно персонал и най-вече ако махнат безсмисленото изискването за медицински сестри в яслите. Т.е. за децата, които сега се раждат ще има обещание за повече ясли. Може би…

Тук идва втората мярка. Ок – искате да кърпите бюджета без да режете заплатите си или тези на полицията, която ще ви пази от протести или на службите, които ще снасят информация на братушките или да режете договора с Боташ. Ако искате да намалите разходите за втората година, въвеждате това, което го има вече в много европейски държави – част от платеното родителство да се използва задължително от бащата. Не е нужно да е 50/50 както скандинавските държави – 6 месеца по избор от тези две години са достатъчни за начало. Тъкмо ще направите нещо, което е всъщност прогресивно, за да се отсрамите от избора на име за партията си.

Това ще има няколко ползи, но най-вече ще е стимул бащите да участваме повече (или въобще) в гледането на децата в ранна възраст. Не просто да им се караме или да ги водим като такси, а да им сменяме памперсите и да знаем кой всъщност е личният лекар и къде са им дрехите. По-конкретно – от двете години платен отпуск един родител да може да използва до 18 месеца, а ако другият родител не използва другите шест, те се губят. Може да ги използват заедно по едно и също време.

Доказано това води освен до изграждане на по-стабилни личности от тези деца, но и до по-стабилни семейства и по-малко разводи, което ще може да го пакетирате добре в консервативната си реторика. Отделно има изследвания, че дългосрочно води до подобрение на раждаемостта, защото със споделяне на отговорностите и стабилността семействата се решават на повече деца. Ключът към демографския проблем сме бащите, но за това друг път.

За финансовия аспект, който явно предимно занимава Радевите хора – поне в ранен етап мярката ще доведе до намаляване на разходите за бюджета докато мъжете се пречупим да обърнем внимание на тия деца. Ще трябва адаптация, но хем не сте орязали социалните, хем ще направите нещо полезно за демографията, хем ще имате повече пари за лимузини и МИГ-ове.

Тези две мерки биха били нещо, което ще подкрепя. Останалото изговорено от Николов е куха реторика замаскираща опита да се орежат социални придобивки, което просто няма да стане.

Иначе bTV явно са били информирани или са се сетили, че опита им за журналистика не е Радевоугодна и освен да сменят заглавието горе са изтрили и публикацията си във Facebook, където старото заглавие се пази. До края на деня други от Радевите вече говориха, че не планират намаляване на майчинските, а искали повече ясли. Как ще стане това обаче не става ясно та им давам свободно да използват моите предложения.

Преди четири седмици пуснах карта на свлачищата на България, тъй като намерих трите отделни карти на трите отделни държавни дружества за недостатъчно удобни. Потърсих информация за работата на тези фирми както много други хора покрай пропадналия път за Пампорово. Днес реших да обновя данните на картата и искам да ви покажа какво се е променило за този период. В статията от началото на май ще намерите подробно описание на картата, методологията и анализ на работата им през времето като брой свлачища, проверки и прочие. Картата с вече обновени данни към 31-ви май ще намерите в портала ми за отворени данни и визуализации.

За последните точно четири седмици открих, че са били добавени четири свлачища. Първото е в гр. Оряхово и е било открито през април. Първата проверка обаче е била възможна на 14-ти май. Второто в по пътя в Царево и е открито на 14-ти май. За последните над две седмици не му е правена оценка. Третото е по единствения път за село Дядовци от Ардино. Открито и изследвано веднага на 20-ти май. Не на последно място са добавили и свлачището по пътя за Пампорово. Като дата на откриване са сложили 1-ви май и е било изследвано веднъж на 5-ти май. Всички тези са отбелязани като активни.

Както споменах в предишната си статия, данните от тези регистри помагат да се разберат някои детайли относно работата на държавните фирми. Например, че през май са направили три изследвания на свлачища – по една оценка на всяка служба за целия месец. За сравнение през май месец за предходните две години са били направени съответно 7 и 8. Средният брой такива проверки за последните две години общо за цялата страна е 7.9 на месец.

Разбира се, този тип работа не е на конвейер и не следва да бъде. Механизмите да се поръчва, плаща и обследват свлачища не са съвсем публични, но явно не са по график. Отделно тези фирми имат доста друга работа свързана със становища и подготовка на застрояване на курорти и населени места. Забелязва се, че 25-те проверки на известни и нови свлачища за първите пет месеца от тази година са аналогични на активността им в последните три години. Преди това са били значително повече за същия период от годината – около 40, но може да има причини за това с липсата на специалисти. Както пресметнах преди месец обаче, с това темпо ще трябват поне 20 години, за да се изследват само известните вече свлачища.

Забелязах също, че две свлачища са отбелязани вече като активни в картата за актуалното състояние. В с. Гостун край Места и единственият път за с. Сливито от Ветрен. Първото е изследвано последно през 2021, а второто – преди шест месеца. Изглежда последното се следи по-често.

Преди две седмици писах за „Дубайбад“ и няколко проекта, които са на идейна фаза, но почти сигурно ще се случат под някаква форма и затова ги поместих в картата на (пре)застрояването. Там коментирах как улицата, където е един от проектите – Тинтява, вече е претоварена и ще става по-зле. В дните след статията ми видяхме нагледно как би изглеждало това.

Точно при кръстовището разкопаха улицата. Първо я блокираха изцяло, а от тогава е заградена на три места. Липсва сигнализация или знаци, липса регулиране на движението, липсва информация защо и до кога. Колите се разминават и изчакват както си знаят. Боклукчийските камиони имат проблем да минат въобще, а ровът не беше обезопасен отвътре и се рискуваше пропадане на пътя, тъй като коли минават буквално по ръба.

Интересното тук е, че разкопките са най-вероятно незаконни. Точно на това място липсва действащо в момента разрешение за т.н. благоустройство. Това значи, че могат да копаят и прокарват каквото им трябва, ако обещаят да оправят настилката. Както видяхме в случая с Артекс на няколко стотин метра от там, казачеството е покъртително и трябваше 3-4 ремонта на ремонта. Когато нямат разрешително, практика е да се копае набързо през почивните дни и никой не проверява. Точно това се случи и тук. Друга честа схема е да се разберат с Топлофикация или Софийска вода, които да си измислят авария, инвеститора да плати за някакъв ремонт, който така или иначе се налага и междувременно да си свърже сградата заобикаляйки всякакви изисквания и процес. В случая се видя, че Топлофикация ремонтира нещо, но нито бяха отбелязали на страницата си, че има планиран или извънреден ремонт на това място, нито има такава информация където и да е на страницата на общината. Като питах работниците на място дали е авария отговориха, че свързват Тинтява 80. Виждаше се ясно от изкопите включително.

Дупките вече се запълват и даже на места е плеснат малко асфалт. Ще видим колко време ще пропада. Важното в случая е, че нещата се правят отново по другия начин, което за всеки купувач би следвало е червен флаг. Не, че практиката, с която конкретния инвеститор стана известен не е достатъчен такъв. По-важното е защо подобни действия се позволяват и им се разминава. Като блокираха пътя на място имаше патрулка и полицаят сам се чудеше какво да прави. Нямали разрешение да блокират толкова централна за района улица.

Макар да става въпрос „само“ за ремонт, който почти блокира улицата за „само“ десетина дни, такива ще има много в бъдещите години докато построят сградите наоколо. По-важното е, че предвид колко е малка улицата, колко движение има сега и колко се очаква да се увеличи, дори без ремонти подобно блокиране ще е ежедневна практика в бъдеще. Достатъчно е една кола да спре на стопове „за 5 мин“ и опашката от коли ще стигне туловищата на Артекс. Вече го виждаме. Тинтява далеч не е специална или изключение, а просто пример, който мога да дам.

Разбира се, възможно е да има разрешение да копаят там по начина по който го направиха. Възможно е Топлофикация да са забравили специално този ремонт да отбележат на сайта си. Тогава въпросите са дори по-сериозни в посока общината, комисията по транспорта, общинската фирма и КАТ защо се позволява нещо такова, защо не е публично и обявено, защо няма контрол над липсата на сигнализация, обезопасяване и възстановяване след това. Ключова роля за това има районния кмет, който би следвало да контролира именно такива случаи, но опитът на квартала показва, че не може да очакваме нищо от него, особено когато става дума за незаконни строежи и едри инвеститори.