Category Archives: пътуване

Пещерите Юнган край Датун (Китай)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис на Цветан ще бъде своебразно продължение на пътуване му до Датун в Китай – сега ще посетим пещерите Юнган край Датун. Приятно четене:

Пещерите Юнган край Датун (Китай)

След посещението на уникалния Висящ манастир Хенгшан, следобяд поехме пътя обратно към  Юнган (YUNGAN), който се намира на 16 км от Датонг (Datong, Shanxi) или  Датун в североизточен Китай.

Пещера Юнган край Датун, Китай

Пещерите Юнган на Буда

пък се намират югозападно от града в района на мините. До там има 3 градски автобуси с цена на билета по 1 юан. Лошото е, че автобусите не са директни, а с такси разстояието се изминава за половин час за цена от 50 юана. Ето защо ние се спазарихме за 30 юана и таксито да ни чакаше на паркинга след 2 часа.

Билетът за пещерите е 130 юана. На входа един другар ни поиска паспортите и след като видя, че сме на възраст над 60 години, ни покани да влезем безплатно като пенсионери. В КНР хората се пенсионират по- рано,  както някога беше в НРБ.

Пещерите Юнган (Yungang Grottoes)

сa издълбани в пясъчната  скалиста клисура и се простират на 1 км, като обхващат 45 на брой големи пещери. Главните пещери № 5 и № 6 могат да се разгледат за 1 – 2 часа минимум. Да се  видят обаче всичките 11 000 ниши с 51 000 статуи, където  най-голямата е 17 метра, а най- малката 2 см, за нас не беше постижима цел.

Пещерите Юнган са включени  през 2001 година в Световното културно наследство като класически шедьовър на Китайското будистко изкуство от 5 и 6 век.

Величественият  пещерен комплекс е изпълнен с грамадни и деликатни резби и стенописи. Всички статуи са прецизни и живи, и представляват  връх в развитие на будисткото изкуство и архитектура от преди 15 000 години.

Пещера Юнган край Датун, Китай

Първите 5 храма са с огромни статуи на Буда, издълбани в скалите  от монаха Таняо през 460 година в памет на хан Тоба Цзюнь, който въвел будизма като официална религия в царството Северний Вей. Лицата на статуите носят характерните черти на хановете. Това стротелство на храмове продължило до 494 година, докато новият хан решил да премести близката столица Пинчен на ново по-далечно място по пътя на коприната.

Пещера Юнган край Датун, Китай

След това пещерните храмове били подложени на ерозията от ветровете и дъждовете, като малка част от тях били защитени от изградените дървени пагоди пред тях. През вековете се редували пожари, грабежи, разрушения и реставрации. До 1986 година работели мините, които запрашвали и повреждали храмовете.

Кметът на Датун се заел с размах с партийното си поръчение да облагороди мрачния пейзаж, да го почисти от боклука и рекултивира. Красивите градинки и храмове внасят патриотична гордост в сърцата на всеки китаец, дори и атеист, а не само за будистите. Този нов луксозен религиозен комплекс е готов да привлече още тълпи от местни, но и чуждестрани туристи.

Неочаквано за нас, да разгледаме висящият манастир заедно с пещерите на Буда в един ден, стана една от реализираните ни мечти.

Карта – Пещера Юнган край Датун, Китай
Маршрутът от Датун, Шанси до Висящия манастир и до района на мините с Пещерите на Буда
Пещера Юнган край Датун, Китай
Малкият Буда е сувенир от Юнган

Писа грешният Цве Тан Хан, Спасов ден, 2020

снимки:  Хаджи Цветан Димитров,

Боже опази Китай и България от вируси!

Край
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:

Китай и Цветан Димитров

Booking.com

Албания с Дачия (3): През Охрид и Скопие

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътеписа на Драган собиколката му до Албания. Започнахме с пътуването през Игуменица до Вльора. После тръгнахме към Берат, Драч (Дуръс) и Тирана. Днес от Тирана ще поемем към Охрид, Скопие и София. Приятно четене:

Охрид и Скопие

част трета на

Албания с Дачия

За следващия ден бяхме планували да напуснем вече Албания и да спим в Охрид, Македония. Сутринта закусихме на богато в хотела, и потеглихме по пътя към Македония, който както 90% от цялата Албания е на места в ремонт, на места се изгражда наново:

Път в Албания

След като магистралата свърши десетина километра след Тирана, лека полека започнахме да навлизаме в планините, движейки се покрай една извита река:

Река край пътя, Албания

Пътят може и да не е в перфектно състояние – тук-таме има неравности и дупки, поддържат се около 70км/ч без проблем, но за сметка на това беше много красив:

Два часа и около 2 километра след Тирана зърнахме

Охридското езеро и македонския бряг:

От високите планини в Албания се вижда колко голям всъщност е езерото – 30 на 15 километра, достатъчно голямо, за да се губи в далечината, като море.

Имахме две възможности да стигнем до Охрид –

по късия маршрут от северната страна (през македонския град Струга) или по дългия маршрут от южната страна, през известния македонски манастир Свети Наум. Избрахме си по-дългия маршрут, за да можем да се полюбуваме на езерните гледки.

Самият път се оказа чисто нов и точно по ръба на водата. Спокойно се поддържа и доста висока скорост:

Стигнахме и до 

мини-границата между Албания и Македония край Свети Наум

Малко бавничко вървяха нещата тук, но пък никакви усложнения не сме имали. Единствено поискаха личните карти/паспортите и зелената карта на Lodgy-то.

Добро дојдовте во Македониjя:

Манастирът Свети Наум 

ми беше малко прекалено туристически, може би най-вече ме впечатлиха пауните и вкусната скара:

Ултимативната македонска гъзария

е да обядваш на сал срещу течението на река Црни Дрим, която се влива в езерото.

За Охрид си бяхме запазили три апартаментчета в една къща за гости – отличен избор. Ако някога ходите в Охрид, просто няма нужда да мислите къде да спите – страхотно разположение, супер ниски цени (ние спахме за по 10 лева на легло), паркомясто за колата в двора на къщата и много услужлив и разбран хазяин.

Сега … не може да идеш до

Охридското езеро

и да не се повозиш на лодка, колкото и близко да ти е хотела до стария град:

Учудващо чиста е водата в това езеро

Това е така, защото тя не се задържа много – река Черни Дрим се влива, а при Струга изтича от него, освен това има много извори по дъното. В стария град има стотици малки и големи църкви,

Самуиловата крепост на хълма и чаршията,

което е станало типичната туристическа цигания. Поне слава Богу циганията се е концентрирала напълно в тази пешеходна улица на града и останалите квартали са малко или много по-автентични.

Ohrid Lake, Albania

Последната вечер от екскурзията

ни също не мина без стабилна вечеря

На сутринта

натоварихме нас шестимата и багажа в Lodgy-то:

Дачия в Охрид, Македония

… и потеглихме към дома. Идеята ни беше да обядваме в Скопие и привечер да сме си вече в София.

Първата спирка за деня беше в

град Струга

(на 10км от Охрид), от където бурно изтича река Черни Дрин:

Черни Дрин в Струга, Македония
Черни Дрин в Струга

Пътят между Охрид и Скопие

се характеризира предимно със строежи на магистрали и джамии. Много е странно, като в Байконур се чувстваш – във всяко село има по три – четири нагласени за излитане ракети. Още по-странното е, че в тези села се развяват едни масивни албански знамена. Връщайки се от Албания не може да не ти направи впечатление, колко малко е застъпен исляма в Албания и колко наобратно са нещата в албанските поселения в Македония. Не разбирам нито от религии, нито от политика, но минавайки през тези села чувствах някаква смесица от съжаление към македонците, че трябва да се справят с този проблем, и едновременно с това радост, че не трябва да се справяме ние с него.

Малко преди Скопие почнаха едни бариери (4 броя) по магистралата, на които ни взимаха по лев-два. Даваш ги, кво да правиш…

Скопие

ни посрещна със статуя на конник. Оказа се, че това е най-често срещаното явление в този град, след йонийския капител, китайските двуетажни автобуси и забрадките. Аз бях ходил преди няколко години в Скопие и знаех за древногръцко-мюсюлманския облик на града, но за другите от групата ситуацията беше още по-шокираща.

Първо спряхме на централния пазар, който беше все едно си в Истанбул:

По сергиите се разнасяха топли чайчета в специфичните турски стъклени чашки – една много хубава традиция, която много добре пасва … на изток. И така, разбрахме едната страна на монетата.

Спряхме колата на другата страна на монетата, на пъпа на центъра, на платения паркинг до хотел Holiday Inn и се гмурнахме в …

лош декор на евтин филм за древен Рим

Ама то са едни сгради, олеле! Дорийски колони със стъклени фасади зад тях…

Скопие, Македония
Скопие

Едни пластмасови полилеи като от Версай по улиците, около които се прескачат стотици статуи…

Скопие, Македония
Скопие

Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо – нито могат да дойдат, нито да си тръгнат…

Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо – нито могат да дойдат, нито да си тръгнат –Скопие, Македония
Едни построени кораби, които са по-високи от мостовете наоколо – нито могат да дойдат, нито да си тръгнат

Един Филип Македонски в мащаб 200:1…

Те и румънците имат триумфална арка, ама нямат една спечелена война… (всъщност по време на Междусъюзническата война румънците стигат практически до софийския Горни Богров – не е имало никаква войска по то време в северна България, всичко е било срещу сърботе и гърците насочено – бел.Ст.)

Ще спра с тази снимка, от която лесно си личи бутафорията на изграждане на тези декори … ъъъ … сгради:

Изграждане на минало  – Скопие, Македония
Изграждане на минало

Не знам, това сигурно е някаква форма на защита и диференциране от съседния квартал с чайчетата. Не знам, може би това е и единствения начин…

Както и да е,

върнахме се при колата на паркинга,

където я заварихме със счупен заден ляв прозорец и съответно с две чанти по-малко:

Дачия в Скопие, Македония

Липсваха мръсните ми гащи и тениски,

както и чантата с допълнителните обективи на фотоапарата ми (имах си чудесна Sigma 18-50mm f2.8 EX DC, сега вече си я нямам -> вероятно е или в римския декор, или при чайчетата).

За сметка на това обаче си имах удоволствието да си платя паркинга, за да мога да излезна от него, и да се запозная с македонската полиция, която в събота нямала печат и не можела да ми подпечатат служебната бележка, която ще ми потрябва при напускане на тази чудесна страна (малко се ядосах заради обектива).

Та така, опитахме се да почистим натрошените стъкла от последния ред седалки и подготвихме Lodgy-то за последните 250 км от Скопие до София:

Дачия в Скопие, Македония

Мда,

ние обичаме по-алтернативните дестинации за пътуване, но явно си има причини те да са именно алтернативни и непредпочитани,

застрахователите да се дърпат да застраховат колите за там и т.н. Наясно съм, че това е просто късмет … можеше да се случи и в Германия да бяхме отишли – гадни хора има навсякъде по света. Както не съжалявам, че отидохме до Армения, така и не съжалявам, че минахме през Македония. Просто ме е яд, че някаква такава случка малко ми почерня спомените – основната причина, поради която пътуваме толкова много.

Влезнахме си в България,

ширна се един хубав път (още съм ядосан за обектива):

По пъря в България
По пъря в България

За пореден път си казах, че именно когато се прибирам обратно вкъщи, се усмихвам най-истински:

Пътуване до Албания с Дачия
У дома

Определено

препоръчвам Албания като туристическа дестинация

Много ни беше интересно, видяхме много красиви неща, извадихме си наши си изводи за тази страна. Според мен избраният маршрут е удачен, реално погледнато не успяхме да разгледаме единствено Шкодра на север. Засега Албания върви като че ли малко зад България, но като гледам мащабите на строителство, може и да не е още дълго време така…


Навъртяхме малко повече от 2000км, средният ни разход беше 5,9л/100км, при средна скорост от около 50км/ч. Похарчените пари за всичко (с подготовка, спане, ядене, път) се закръглиха на под 500 лева на човек за 7 дни.

Ако имате някакви въпроси или съм пропуснал нещо (хаха, с този обем – едва ли), ще се радвам да ви помогна с каквото мога.

Сега ни предстои доста по-сериозно пътешествие обаче…

Край

Автор: Драган Драганов 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

Booking.com

Карнавална Венеция, 2019 година (2): Мурано и Бурано

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с карнавал във Венеция заедно с Влади. Започнахме с дебненето на полета на Ангела, а днес ще продължаим отново с карнавал, но ще се разходим и до близките Мурано и Бурано. Приятно четене:

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част втора

Мурано и Бурано

Ден трети, 25.02.2019 г.

Утрото започва със

закуска на шведска маса

много ги обичам аз тези закуски. Загребвам си няколко парченца салам, сирене, масло и каквото там още си харесам и кафе. В края на закуската, ако имам още време, си вземам натурален сок няколко пъти, докато стане време за тръгване. За днес имаме отново ходене до Венеция по същия път с корабчето. Аз съм към групата с

посещение на Мурано и Бурано следобед

 Тези, които не са с тази група, ще имат още един цял ден тук във Венеция и вечерта към 17 ч, ще се върнем да ги вземем. Още от корабчето съм си набелязал накъде ще ходя- надясно покрай морето. Натам виждам някакъв парк, градини с пейки и някакъв музей. Военно-морския музей се оказа, че е там. Слизаме, казват ни час за среща за тези, които сме към Мурано и Бурано – 12ч. на обед и ни пускат. Разхождам се и разглеждам.

Във Венеция всичко се случва по вода

 Животът преминава през каналите. Всичките комунални услуги са на катери. Пожарната е на катери, полицията е на катери, бърза помощ е на катери,боклука се извозва с катери,

дори и погребенията се извършват с катери,

защото дори и гробището е на един от островите, близо до Мурано. Разхождам се из парка надясно. Гледам как изхвърлят боклука. Той се събира в едни колички със специално монтирани колелета и помощни рамки с по-малки колелета, за да може лесно да върви количката по стъпала (на мостовете например). Боклукът от кошовете отива в количката-контейнер с дръжки за бутане. И сутрин количките-контейнери са наредени покрай каналите. И минава катера с монтиран на него кран, хваща количката, слага я на една платформа, отваря се количката, боклука потъва в катера и един механизъм го пресова. Идва следващата количка и така. После катера се мести по каналите при следващата група колички. Тук някъде имам видеоклип на цялото това нещо, но ще го добавя по надолу в пътеписа.

В края на парка има военна зона и достъпа свършва тук. Връщам се обратно. По брега има множество пейки. Не е много топло, но все пак приятно да се седи там, да се чете нещо или просто да се гледа морето. На връщане посещавам

Военно–морския музей

 Много интересни неща има вътре, военно и корабно оборудване, оптики, компаси, кораби, по-малки плавателни съдове от най-стари времена, гондоли в реални размери. Чудя се как всичко това е докарано, монтирано и сложено тук. Подводни скъпоценности, намерени вещи от корабокрушения. Той е на три-четири етажа, доста е голям. От един от прозорците му се открива гледка към каналите, покрай които се разхождат маскирани двойки. Също много интересни хора.

Събираме се към 11:30 ч, идва корабчето и тръгваме за

островите Мурано и Бурано

 Първо спираме на Мурано пред една

фабрика за стъкло

Точно до нея има един канал и веднага след канала има едно заведение.Там ми хареса повече, като го гледам откъм фабриката за стъкло, но така и не можах да разбера как се стига до него. Ако имаше начин корабчето да ме дръпне пет метра по-напред, бих прекарал времето си там, докато групата гледа как се прави стъкло. Следва почти 40 минутна беседа и демонстрация за това как се правят фигурките от стъкло.

Една голяма пещ, нагрята до не-знам-колко стотици, хиляди градуси и един човек, майстора с един голям прът вкарва стъклото вътре, разтапя го и после с надуване и обработка постига желаната фигура. Накрая демонстрира колко гореща е готовата фигура, като допира до нея хартия, която пламва моментално. Получи се фигурка на кон и на ваза.

(За любопитните линк от интернет  http://www.highviewart.com/cvetno/murano-i-burano-dve-ot-sakrovishtata-na-italiya-koito-tryabva-da-posetite-11019.html  ).

Ето и по-интересните  снимки от

Мурано, фабриката за стъкло

Продължаваме към

Бурано

Минаваме покрай острова–гробище.

Burano, Veneto, 30142, IT

От тук се вижда

наклонената кула на камбанарията на Бурано

Тук имаме около час свободно време. Разхождам се и снимам наоколо.

Островът е известен с дантелите,

които се плетат тук, изключително интересни фигурки, покривки и карета, плетени сръчно от възрастни жени. Наоколо има много кокетни къщички, пръснати на голяма площ, без огради между тях. На един голям площад, равно място и къщичките са буквално на земята, без основи,мази и т.н.

Събираме се отново на корабчето, връщаме се до Венеция да вземем останалите туристи и се прибираме обратно в хотела на Лидо ди Езоло.

Прекрасен и много изморителен ден.

Вечерта излизам да вечерям малко по-далече от предната вечер, защото сутринта, като тръгвахме за Венеция,минахме през целия курорт Лидо ди Езоло и си харесах един ресторант малко по-надолу от този, където вечерях предната вечер.

Следва продължение.

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Венеция на картата:

Венеция

Booking.com

Австралия (2): Джипът Берти, The Cangoroof

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Василена продължаваме из Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандия, спряхме в Кьолн, а в последната част – пристигнахме в Сидни. Днес ще си купим джипка и палатака, за да можем да караме из пущиняците на Австралия.

Приятно четене:

Австралия

част втора

Джипът „Бърти – The Cangoroof“

Сидни, 7 – 13 септември + 14 септември

(втората половина)

Австралия е шестата по големина държава в света

и единствената държава-континент. Разположила се е на 7 692 024 км2. Ако се поровите в интернет лесно можете да намерите картинки на различни държави, наложени върху картата на Австралия. Европа например се побира напълно спокойно и даже остава място да сложиш още веднъж половината ѝ. Голяма част от европейските туристи пристигат на континента без реална представа за размерите му и редовно има истории за преуморени шофьори и недоволни пътешетвеници. 

Ние обаче знаехме колко е голяма

Знаехме също, че въпреки гъсто населените крайбрежия на изток и на югозапад, по-голямата част е пустош – слабо населена пустиня или савана. По тази причина повечето шофиращи туристи се придържат към източното крайбрежие и летят до Улуру или Пърт. Ние нямаме такива намерения. Като ще сме тук, ще видим всичко! И за това събираме коментари на изненада и удивление, когато представяме плановете си на местните (по всяко време от пътуването). 

Планиране

Естествено тези амбициозни планове изискват и амбициозно МПС, което да ни прекара през дивия континент –  МПС със собствените си специфики, за които трябва да се вземе решение предварително. 

  • Първо, след първоначалните ни проучвания бързо решаваме, че това моторно средство ще бъде купено, а не взето под наем. По този начин ще имаме собственически контрол върху колата и няма да ни дебнат скрити клаузи в договора. Също така цената за наем е подобна на тази при покупка, а при продажбата след това можем да си върнем инвестицията – все пак парите не растат по дърветата. Пък и да растяха, саваната и пустинята не са много плодородни. 
  • Второ, ще трябва да е SUV. Освен факта, че живот в SUV е залял социалните мрежи с романтичната си визия, тази опция ще ни спести много пари и много кахъри. Ще можем да си ходим с къщата, да си имаме удобна кухничка и легло. А и комбинацията между платени (с всички луксове) и безплатни (само с тоалетна до пътя) къмпинги, която SUV-ът би ни предложил, е далеч по-изгодна от хостели и квартири. 
  • Трето, силно усложняващо условие е да има възможност за 3+1 седалки. Мама и тати ще се присъединят към нас за последните две седмици от пътуването и е важно да можем да споделим пътуването, вместо да се главоболим за още една кола под наем. Пък и друго ще е да сме си заедно и да обсъждаме гледките по пътя и плановете за деня. (А трябва и да имаме достатъчно възможности да се скараме. За къде сме тръгнали иначе?!?)

Формулирайки тези важни изисквания и сещайки се за един куп по-маловажни, решавам, че трябва да заложим на Закона на Привличането, за да получим от Вселената точно това, което търсим. Затова, докато бяхме в Германия написахме списък с желания, който си препрочитахме редовно, за да не пропусне Вселената нещо, когато дойде моментът да ни връчва колата.

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Нашият Австралийски SUV:

  • Цена до 6000 AUD (австралийски долара)
  • Акумулатори за колата и за стационарно ползване
  • С възможност за пренареждане за спане и за дневно ползване
  • 4 седалки за пътници
  • Мобилна кухненска станция
  • Странични прозорци
  • Достатъчна височина, за да може да сме изправени вътре
  • Достатъчно място за складиране на вещи
  • Странична тента
  •  Оборудване за къмпинг – маса, палатка, столове, котлони, кухненски принадлежности, хладилна чанта, охладител за вода.

Търсене и намиране

9 септември

Днес е много важен и възторжен ден, ценен за цялото ни австралийско пътешествие. В още по-студена сутрин от вчера тръгнахме към

Редферн –

кварталът, в който се помещава Too Easy Travel (Твърде Лесно Пътуване). Компанията съществува с основната цел да направи пътуването на такива като нас из Австралия … твърде лесно. Заради това много внимателно избират и купуват коли, в които после  инвестират – подменят  старите им части, но винаги в повече от задължителното според щата.  Освен кола, на която можеш да се довериш, получаваш и оборудването, с което общо взето можеш да се качиш в колата и да тръгнеш на път. Това включва и конструкция, служеща за кухня или, в разгънато състояние – за легло. И на всичкото отгоре помагат с бюрокрацията, включват една година Пътна Помощ и са на разположение, ако имаш нужда от съдействие от другата страна на Австралия. Дали не става твърде лесно? …

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Абе, хората си знаят работата и при такава убедителност няма как да не им повярваме. Заради знанията им за австралийските пътища дори успяват, без много да се мъчат, да ни сменят  концепцията. Според тях не само ще ни е много трудно да намерим SUV с 4 седалки, а и не би могъл да се справи с разстоянията, които ние планираме да изминем или пък с условията по пътищата, които все пак често изискват 4х4 шофиране.

И ето, че сме на паркинга на техните механици (наградени с “Най-Добри механици” за последните 5 години) и внимателно оглеждаме вече продаден, но напълно оборудван Нисан 4х4, за да видим, можем ли и ние, аджеба, да живеем в такова нещо 4 месеца. На нас ни предлагат

избор между Ford Escape и Mazda Tribute

Задаваме милион въпроси, караме Ford-a, задаваме още милион въпроси … Има вариант и да сложат

палатка на покрива на колата,

която да минимизира постоянното разместване долу, да осигурява проветривост в горещините, но също така ние виждаме в тази опция и възможност да спим всичките четирима в колата, когато пристигнат мама и тати. 

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Тръгваме си с достатъчно информация, за да вземем решение до края на деня. Търсенето тези дни е толкова голямо, че двете налични коли няма да ни чакат дълго. Пък и ние няма да стоим в Сидни цяла вечност (колкото и да ни се иска). Пращаме съобщения на родителските тела и се придвижваме към центъра, в очакване да дойде време европейците да се събудят,

за да обсъдим възможностите с по-знаещи от нас

До края на деня, след обмен на коментари между Австралия, България и Англия,

получаваме силни препоръки за Mazda-та,

въпреки, че ние клоняхме към Ford-a. Решаваме, че ще трябва и японската кола да се пробва и звъним да ни очакват утре сутрин пак.  

*** 

10 септември

Излизаме от хостела с банан в ръка и пак сменяме няколко влака, за да стигнем до Too Easy Travel. Карат ни до механиците и започваме да оглеждаме Mazda-та по списъка, който ни прати бащата на Ник … сякаш знаем какво гледаме. За да обърка съвсем решенията ни, колата не пали и трябва да и подадат ток – май не е много добър знак това. Но те пък казват, че акумулаторът е в списъка с части за подмяна и няма място за притеснения. 

Джипчето се кара по същия начин както и Ford-a и не изглежда като да можем да вземем решение на тази база. Има, обаче, много странна функция, която не ни харесва –

свири, когато вратите са отворени

Първо е много досаден звук и второ – със сигурност има ефект върху акумулатора – все пак ние доста ще ги държим отворени.

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Стоим в средата на паркинга и не можем да решим какво да правим, а механиците са твърде заети, за да погледнат функциите, по които имаме въпроси. И си оставаме така незнаещи доста време, докато накрая решаваме да действаме. Ще платим депозита, но ще решим коя от двете коли ще купим по-късно днес, когато получим отговор на въпросите си. И така се разделяме с 500 AUD

Докато си седим в остъклената бирария и вършим административни дейности ни се обаждат от Too Easy Travel с някои отговори и

ние се решаваме на Mazda-та

Колата ще е готова в след три дни, а ние нямаме търпение! (От друга страна, сега ще можем по-пълноценно и целодневно да разглеждаме Сидни още три дни.)

***

13 септември

Взехме колата!!!

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Прибираме се от сутрешната разходка и пак тръгваме по многото влакове, за да отидем да си вземем колата. Тя ни чака пред офиса – чиста и излъскана и след двайсетина минути попълване на документи, олекнали с още 5500 AUD сме отвън да се снимаме за спомен. С детайлни инструкции къде и как да приключим административно прехвърлянето, ние тръгваме. Надявахме се днес да можем да сложим и палатката, но няма да успеем навреме. 

Влизаме в държавната служба на Нов Южен Уелс с дебела папка документи,

взимаме си номерче и търпеливо изчакваме да дойде нашият ред. Когато обаче сме на гишето и искат на Ник паспорта, за да го регистрират, се оказва, разбира се, че той не си го носи – останал е в квартирата. Събирам аз багажа, за да си ходим, но се оказва, че може да прехвърлят колата на мое име, защото аз имам паспорт у себе си. Ура!

Но сега искат втора форма за индентификация. Шофьорска книжка? Не, не я приемат … Хм … Но банкова карта ще свърши работа. Това го имам! Но … на нея пише V Kolarova, а не пълното ми име и не важи. Отивам на компютрите да принтирам извлечение от банката си, но, разбира се … и там не пише цялото ми име (АААААА!!!). След 5 минути тюхкане се сещам, че нося и българската си дебитна карта. Вадя я … там е написано цялото ми име! УРААААА! Да, ама НЕ! Картата ми е изтекла преди 2 месеца, а в извлечението от българската банка името ми е написано на кирилица.  Всичко останало е на английски, в паспорта  името ми е написано на двата езика , но не могат да го приемат. Това е някакъв истински “петък тринайсети” кошмар!

Тръгваме си! Имаме две седмици да намерим правилните документи и да прехвърлим колата. Другия път всичко ще си имаме! Пазаруваме най-важните неща като дъска за рязане и лампички за „кухнята“ и се връщаме в квартирата, за да измислим как ще организираме утрешния ден, като тепърва ще трябва да перем, да пазаруваме храна, да слагаме палатка и тента на колата и да пристигнем на първата ни спирка с достатъчно време за туризъм. 

***

14 септември

Днес беше много по-труден ден от нужното. Първоначалният план беше да сме

в къмпинга на Катумба

около 12:00 часа на обяд. Знаейки, че плановете за палатката трябва да се прехвърлят за днес, изместихме пристигането за 14:00 часа, което ще ни позволи да видим местните забележителности.

Katoomba, New South Wales, 2780, AU

Пристигнахме в 16:00 часа – ядосани, уморени и гладни. Защо така? Ще ви разкажа …

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

Ставаме рано сутринта, събираме багажа и отиваме до местната обществена пералня (за първи път в живота ми). В рамките на един час, докато дрехите се перат и сушат, успяваме да подредим всичките вещи в колата и да подготвим завивките за довечера. Свършваме точно навреме, за да сгънем топлото пране и да тръгнем. 

Вече сме огладнели, затова Гугъл ни води на брънч (пак). Първо си мислех, че е грешка да седнем в ресторанта, вместо да си вземем сандвичите за по пътя, но след двата часа, които преживяме след това, знам че решението да си починем в заведението беше благословия. 

Най-сетне пристигаме на мястото с палатките,

което се оказва просто един гараж, пълен с каяци. Човекът, който ни посреща, май е този, който ни пратиха да търсим, но той изглежда без какъвто и да е авторитет тук. Явно и бърза за някъде, защото не ни оставя добре да огледаме изложената тента, а бързо я сгъва и тръгва да я слага на покрива. Защо ние получаваме изложената, а не нова – не мога да отговоря, а и нямам време да се интересувам. 

Пита ни дали можем сами да си я сложим или той да го направи, което ще му отнеме поне половин час. Ние явно показваме липсата си на опит в такива начинания и се разбираме да го направим заедно, като ние ще му платим малка сума върху цената на палатката и на тентата. 

О, боже! Как си представяше, че ще се справи само за 30 минути, не знам, когато отнема на трима ни поне час и половина и той ни най-малко не изглежда по опитен от нас – някъде между страхотните умения на Ник и моята липса на всякакви. Това е най-пипкавата, досадна, мръсна и потна работа и все още не мога да разбера, защо тази услуга не ни беше включена към колата, както уж е в процедурата. В края на мъките съм толкова ядосана на ситуацията, (особено предвид несполучливите събития от снощи) че ако имаше запис на разговора ни, щях да звуча като R2D2 от Междузвездни войни – силно цензурирана.

Човекът даже не ни обяснява как се ползват тентата и палатката и докато ние се мъчим да ги съберем, след като ги отваряме на паркинга, той си седи в колата и просто ни гледа, докато същевременно ни притиска да бързаме, защото трябвало да затваря.

Успяваме все пак да приберем всичко и да се закараме до магазина, където пазаруваме, зареждаме колата, и се измиваме след фиаското с палатката.

Тръгваме за

Национален парк Сините Планини (Blue Mountains) 

Паркираме се в къмпинга по светло и започваме първото си нагласяване.

Отваряме палатката и се удивляваме на ветрилната ѝ конструкция. Пък и доста готини изглеждаме с нея върху колата, сякаш знаем за къде сме тръгнали. Същевременно аз отлагам подреждането на багажника, защото онова свирене на колата, така и не го измислихме. А така не искам да ми пробива мозъка, докато подреждам. И както си намирам оправдания да не започна, Ник намира РЕШЕНИЕТО! Когато ръчно завъртиш ключалката към заключено състояние, колата си мисли, че вратите са затворени и спира да пищи. Алилуя! Сега вече мога да подреждам.

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

***

Същата вечер се допитвам до Инстаграм как да наречем новата ни Mazda Tribute 2002 и пристигат много интересни предложения. С микс от три бихме искали вече официално да ви представим нашия

Бърти the Cangоroof

(втората част е игра на думи по идея на малкото ми братче, която за съжаление не мога преведа). 

Не отговаря на всички точки по първоначалния списък, но има най-важните. Затова си пожелаваме Бърти да е силен, успешно и безинцидентно да ни бъде дом за следващите четири месеца и да ни заведе в дълбините на Австралия. 

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия

Booking.com

До Асеновия камък (Кричим) и крепостта Перистера (Пещера)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис ще ни отведе в Родопите – с Анжело ще стугнем до Асеновия камък и крепостта Перистер. Приятно четене:

До Асеновия камък и крепостта Перистера

Кричим и Пещера

От няколко години насам прекарваме последната седмица на август в Родопите. Пътят ни обикновено минава през (покрай)

Кричим,

но все не намирахме време да посетим

Асеновия камък и Иванковата крепост

над града. Началото на селището се свързва възникването на двете ранновизантийски крепости (4 – 6 в.), разположени на двата бряга на р. Въча, в началото на пролома. Възможно е историята му да започва от по-ранни времена, предвид античния град, намиращ се източно от града и носещ името Драговец.

Двете взаимосвързани крепости, пазили подстъпите към планината, се намират на мястото, където Въча напуска Родопите. Първата се нарича „Малкото кале“ и е разположена на десния бряг на реката, а втората – на левия и носи имената „Кричим“, „Голямото кале“ или „Иванковото кале“. Строена през два периода –  ранновизантийски и български (по времето на хан Крум). Разрушена е през 15 век, когато загубила стратегическото си значение. Запазени са стени с височина до 3 м, както и водохранилище (щерна).

Голямата забележителност е

„Камъкът на цар Асен“,

на който е изсечен изключително ценния за историята Кричимски надпис, отлично (sic!) запазен и днес. С известна доза въображение може да се прочете:

„На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“

Тъй като не е ясно за кой от Асеневците, 1st или 2nd (или както вече е модерно да се казва, дори в НС, ай или ай ай), и за кой поход и победа става дума – този от 1190 г. или от 1230 г. …можем да считаме, че този надпис е средновековен вариант на сакралното „Пиши к@р и да си одиме!“

Камъкът на цар Асен – Иванково кале край Кричим
Камъкът на цар Асен

©wikipedia

Камъкът и (останките от) крепостта се намират в

нещо, носещо гордото име „Поддържан резерват „Изгорялото гюне“

Като видиш табелата на резервата, започваш да се чудиш: Какво ли щеше да бъде, ако резерватът не беше поддържан?!

Поддържан резерват Голямото гюне – Кричим, Родопи
Поддържан резерват Голямото гюне

От посещението на Иван Петрушев през 2016 г. нищо не се е променило, не и към добро.

Кричим / Krichim, Пловдив / Plovdiv, 4220, BG

Най-удобно е да се паркира на гърба на църквата „Св. Козма и Дамян“ на края на града. Оттук започва път, някога посипан с трошен камък, към резервата. Отдолу крепостта може да се разпознае по избелялото знаме, окачено на стената.

Знаме над Иванковата крепост – Кричим, Родопи
Знаме над Иванковата крепост

На около 200 м от началото вдясно има няколко стъпала (42.0405095, 24.4639763),

от които започва пътека, която отначало е успоредна на пътя, а после „забива“ стръмно нагоре. Има си и „маркировка“.

Иванковата крепост – Кричим, Родопи
Към крепостта

Пътечката многократно се разклонява, а ние се стремяхме да вървим по по-утъпканото и по-мръсното отклонение. Където имахме възможност, обозначавахме маршрута с пирамидки от камъни. Стигнахме до марашасала черешова градина и тук открихме една от табелите, поставени от Юлия Вукова през 2016.

Иванковата крепост – Кричим, Родопи
Към крепостта

Покрай изоставено лозе, в подножието на скалите, се вие пътека, която с няколко разклонения, някои стръмни, други – по-полегати, ни отведе до върха.

Иванковата крепост – Кричим, Родопи
Иванковата крепост

Не рискувахме да се катерим много-много по скалите и стените, защото няма никакво укрепване и обезопасяване, и рискът от падане в дерето е доста голям. Оттук се открива прекрасна гледка към долината на Въча и Кричим, и към ридовете на Родопите.

Не можахме да се ориентираме

накъде да продължим за Камъка,

затова слязохме пак на пътя и продължихме нагоре. На първата по-голяма отбивка вдясно (42.0360054, 24.4660514)

продължихме нагоре и след няколко грешни хода намерихме

Асеновия камък

Асеновия камък – Кричим, Родопи
Асеновия камък

По-късно установихме, че тази пътека е вече отбелязана в OSM от Squiffy преди няколко години. От информационната табела, не позоваваща се на авторитети, научихме, че

камъкът вероятно е бил под Д-то на Иван Асен II

В името на проучването решихме да се върнем към крепостта, за да намерим краткия път между двата обекта. Преминахме през полянка, край импровизирана чешма и намерихме втора табела на Юлия, скрита в шубраците. Продължихме и след малко стигнахме отново до черешовата градина, спомената по-горе. Опитахме се да обозначим посоката с каменна „стрелка“, дано се запази на полза роду.

Към Иванковата крепост – Кричим, Родопи
Към Иванковата крепост

Църква „Св. Козма и Дамян“

адрес: BG-4220 Кричим, ул. „Георги Бубаров“ 5

GPS: 42.041664, 24.463682

Иванково кале

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: 42.038762, 24.462706

Асенов камък

адрес: BG-4220 Кричим

GPS: : 42.0356116, 24.4629545

След слизането от баира продължихме към

град Пещера,

където посетихме

крепостта „Перистера“,

ранновизантийско военно укрепление. Археолозите я датират към 4 в. до приблизително 7 в. включително. Разполагала е с цитадела, вътрешен град и подградие с обща площ от 24 дка. На същото място вероятно е съществувало древно тракийско светилище.

Крепостта е 15 дка, а цитаделата – 3 дка. Проучванията ѝ започват през 2007 г. от доц. Бони Петрунова по инициатива на НИМ. Крепостната стена е с дължина 253 м и (предполагаема) височина 14 м. Покрай нея са открити основите на 28 помещения – складове и казарми.

Крепост Перистера, Пещера
Крепост Перистера

Планът на цитаделата е уникален. Двете източни кули са оформени като еднокорабни църкви. В тях войниците са се молели преди битка. И са отправяли благодарност към Бога след победа. Освен тях имало още 4 кули – три правоъгълни и една триъгълна. Над 300 уникални находки са открити по време на разкопките – монети, фрагменти от надписи, накити, мраморни детайли от сградите, съдове от глина и стъкло, бронзово кандило с кръст, бронзови ножове, части от стрели, копия, теглилки, шивашки предмети от кости и др. Сред тях са златни монети от времето на император Юстиниан от 6 в. Те потвърждават значението на крепостта от древността. Тук могат да се видят „първите хладилници“ – долиуми – огромни керамични делви, в които някога са били съхранявани жито и други хранителни продукти.

Долиуми – делви за съхранение на храна на хладно – Крепост Перистера, Пещера
Долиуми

Името на крепостта произлиза от гълъб – перистера (περιστέρι)

на гръцки. В центъра на цитаделата има мегалит, наподобяващ птицата. Според информационната табела, в него се е вселил духа на местната тракийска девойка Перистера (sic!).

Мегалит Перистера – Крепост Перистера, Пещера
Перистера

Според друга легенда за „Перистера“ когато през 313 година във Византийската империя било въведено християнството, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете да изградят цитадела. От хълма „Света Петка“ литнало ято гълъби и така посочило мястото, тъй като гълъбът е символът на Светия дух.

След разкопките крепостта е консервирана, реставрирана и облагородена. Цитаделата и крепостните стени са „запечатани“, за да се запазят от климатичните промени.

Южната кула е триетажен музей

Проектът се реализира от община Пещера и е на стойност 3 506 696,12 лв. Осъществява се с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Слава Богу, при усвояването на евромилионите местната управа не се е подлъгала да прави бутафории от итонг и пластмасови панели, като на други места.

В бъдеще се очаква намиращите се от запад сгради на бившите казарми да бъдат адаптирани като хотели, ресторанти, магазини, културно-информационен център и всичко друго, нужно за една модерна туристическа инфраструктура. В двора на някогашния военен обект в подножието на хълма ще има алея на старите занаяти, съществували в Пещера. Тя ще е по подобие на улиците в Етъра.

На разположение на посетителите има безплатен паркинг.

Крепост „Перистера“

адрес: 4550 Пещера

GPS: 42.037405, 24.303524

цена: 4/2 лв

печат 100 НТО: да

Още снимки:

България: Кричим (2018-08-27 Иванково кале и Асенов камък)

България: Пещера (2018-08-27 Крепост Перистера)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани със Родопи – на картата:

Booking.com

Из провинция Баден Вюртемберг (4): Страсбург в Елзас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес завършваме пътеписа на Ирина за обиколката ѝ из Швабско –  Започнахме с Баден-Баден и Бюл, и Фрайбург, а за последно бяхме Хайделберг. Финалът обаче няма да е в Баден-Вюртемберг, ами в съседен Елзас, директно на отсрещния бряг на река Рейн – Страсбург.

Приятно четене:

Страсбург – древен и модерен, старинен и красив

Страсбург е известен като град, свързан преди всичко с Европейския съюз , той има и своята очарователна част – със стари къщи, интересни музеи, внушителни катедрали и разходки с лодки.

От Баден-Баден до Страсбург пътувахме с предварително закупен билет с FLIXBUS с  цена 10 евро. Пътуването беше около 50 мин. Автобусът спира на PLACE DE I ETOILE,  само на около 500 метра от Катедралата.

Рано сутринта бяме в Страсбург

Денят беше мрачен и ръмеше, но имахме предварително закупен билет и нямаше как да отложим пътуването, въпреки че когато правих резервацията, прогнозите бяха за слънчево време.

Страсбург е интересен най-вече с местоположението си, което предопределя и смесения немско-френски стил на града.

Какво успяхме да видим

Катедралата „Страсбургската Света Богородица” –

Това е най-високата църква във Франция и четвъртата най-висока в света – 142 м. Изградена е в готически стил и е на повече от 600 години. Известна е с астрономическия си часовник, който освен времето, отчита и движението на планетите. Не пропускайте да се качите на последния й етаж, от където се разкрива красива гледка към града. Намира се на „Площада на катедралата” (Place de la Cathedrale) на остров Гранд Ил.

В Страсбург можете да разгледате и няколко средновековни църкви като

готическата църква Св.Тома 

В нея се намира орган, изработен от Готфрид Зилберман, на който е свирил Волфганг Амадеус Моцарт.

До Катедралата се намира офиса на BATORAMA – фирма за корабчета предлагащи

разходка по каналите на река Ил

Още сутринта, след като разгледахме катедралата, взехме билети за тура, който траеше 1ч.15 мин. Има обяснения на много езици (слушалки). Това е най-добрия начин за визита с гид без да се умориш.

Разходка с корабче – Страсбург, Франция
Разходка с корабче

Заради времето в лодката бяхме около 10 – 15 туристи. Беше много уютно и топло.

Жалко , че не станаха добри снимки от корабчето , защото валеше.

Разходката обхваща района на Малката Франция както и Европейските институции

Корабчето е закрито отоплено и много приятно.

На мен лично ми беше много интересно да посетя и сградите на европейските институции, но беше дъждовно, а и този ден часовете за посещения бяха следобяд, неудобно за нас време.

 Кварталът Малката Франция (La Petite France)

Ла Пети Франс или Малката Франция се нарича районът между реките, южно от Гран Ил. Това е най живописният квартал в Страсбург. Улиците предлагат поредица от полудървени къщички, а благодарение на каналите реката Ил ви дава чувството, че сте във Венеция.

След тура  с корабчето се  разходихме из  из тесните улички и цветни алеи в Ла Пети Франс край каналите и обядвахме тяхното

традиционно ястие Nos tartes flambees (тарт фламбе) 

 с чаша вино и прекрасна гледка към каналите.

Strasbourg, Grand Est, 67200, FR

Не бях впечатлена много  от ястието, но трябваше да го опитаме. Най-общо казано, нещо като елзаска пица. Заведениета в което обядвахме – La Petite Venise.

Бараж Вобан

По протежението на Пети Франс, река Ил тече през Бараж Вобан – защитна структура построена през 17 в.

Площад Колбер

Дворецът Роан

Дворецът Роан – Страсбург, Франция
Дворецът Роан
Страсбург, Франция
Страсбург

Площад Гютенберг (Le Guentenberg)

Връщането беше с влак цена 20 евро. Но усетихме разликата със стройната система на германските DB. Никъде в билета не пишеше къде ще е смяната на влаковете, нито коловозите и продължителността на престоя, за разлика от регионалните билети, който си бяхме купили в Германия за Хайделберг – там беше указано точно на кой коловоз спира влака, от кой коловоз потегля, както и времето за смяна.

Ако все още не сте посещавали този прекрасен и изпълнен със забележителности град, то е време да посетите Страсбург. Да забравите за ежедневието  и да се оставите магията на Средновековието да ви обземе.

С това завърши нашата обиколка в Германия  – областта Баден Вюртемберг  и Страсбург.

Автор: Ирина Иванова 
Снимки: авторът 



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Другата Франция – на картата:

Другата Франция

 



Booking.com

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис е изпълнението на един план за околосветско пътешествие, който Диана публикува на нашия сайт преди известно време 🙂 Тя остществи плана си, а след завръщането си издаде книгата „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ – избрани части от която ще публикуваме и тук 🙂 Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а днес започваме с първите четири страни по пътя: Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа. Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 1

Полша – Китай – Тайланд – Камбоджа

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. А как се раждат мечтите? Когато бях на 11 г., моите баба и дядо ми подариха енциклопедия със заглавието „Чудесата на света“, съдържаща снимки и информация за десетки интересни забележителности по нашата Земя. Не знам дали умишлено са търсели книга от този тип или случайно са я видели и са решили, че е подходяща за рождения ми ден, но тази книга до голяма степен предопредели бъдещето ми.

Още при първото й разлистване

започнах да мечтая

Много се впечатлих от мащабите на Великата китайска стена и от най-големия камък в света – Ейърс Рок. Заплени ме мистиката на Великденските острови, Мачу Пикчу и най-вече на египетските пирамиди. Мислено стоях пред най-високия водопад в света, чиято вода се спуска от височина хиляда метра. Имах на бюрото си един глобус и редовно се опитвах да си представя какво ли е усещането да пътуваш от една точка до друга, да прелиташ над континенти и океани. 

Времето си минаваше, аз

пораснах, намерих си хубава работа,

появиха се нискобюджетните авиолинии и започнах лека-полека да карам по списъка с мечтаните дестинации от детската енциклопедия. Докато дойде краят на 2016 г., когато ми съобщиха,

че ме съкращават от работа

Шокът беше голям, но се съвзех бързо, защото видях в това възможност да се концентрирам да сбъдна колкото се може повече свои мечти. А как най-лесно да го направя? Като завъртя една пълна обиколка на земното кълбо! 

Така започва моята книга

„Една обиколка на земното кълбо“

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Още преди да се появи идеята за книгата публикувах в Patepis.com подробно цялата организация по пътешествието:

Планиране на околосветско пътешествие (с под 2000 евро транспортни разходи)

Интересът към темата се оказа доста голям. Поради тази причина още тогава си казах, че рано или късно ще трябва да пубикувам нещо от самата обиколка. И моментът дойде. Но понеже не мога да напиша съкратен вариант на 53-дневна обиколка около Земята, реших да споделя тук по един ден от всяка посетена държава. Ще има времеви „дупки“, затова няма да виждате връзка между тях. Приемете ги просто като отделни разказчета за отделните държави.

Преди да започна обаче, ще разкажа

накратко организационна част

за тези, на които не им се чете подробната версия от линка по-горе:

Първо принтирах една празна карта на света и на нея отбелязах с червени точки мечтаните места, които все още не бях посетила. После пуснах една от многото търсачки за самолетни билети с чиято помощ начертах няколко маршрута, които минаваха през част от тези точки. Нямаше как да включа всики, защото цената на билетите щеше да е много висока. Спрях се на вариант, при който

общата цена на билетите излизаше 2000 евро 

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Купих общо 14 самолетни билета,

които правеха пълна обиколка около земното къмбо по следния маршрут:

България –> Полша –> Китай –> Тайланд –> Камбоджа –> Малайзия –> Индонезия –> Австралия –> САЩ –> Мексико –> Боливия –> Перу –> Испания –> България

Втората задължителна стъпка беше да си извадя визи за държавите, които ги изискват. Тук беше лесно, нямах никакви проблеми.

Последваха резервации на хотели за повечето от нощувките, смяна на валута, основно проучване на местата, които щях да посетя и естествено събирането на багажа.

Очакваха ме 53 дни, а трябваше да побера всичко в една раница, която винаги да е с мен в самолета. Оказа се предизвикателна задача, но и с нея е се справих. 

И така, всичко беше готово, платено, резервирано, проучено, закупено… 

И тогава дойде най-трудната част – изпълнението!

А аз буквално се паникьосах. Никога до този момент не бях пътувала сама, никога не бях ходила до толкова далечни дестинации, а на всичкото отгоре имам паник атаки, които се появяват най-често по летища и самолети. Обвинявах се, че правя пълни глупости и че това е несериозно. Бях убедена, че няма да се кача на самолета и че ще се откажа. Бях прежалила парите. 

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 1

Европа

Държава 1

Полша

Варшава

Ден 1 – 07.01.2017 г.

На този ден трябваше да стартира моята обиколка на Земята с полет от София за Варшава (Полша). Бях страшно притеснена, с огромни съмнения дали ще успея да се кача на самолета. Сутринта, след като се облякох и закусих, отворих фейсбук. И тогава се случи нещо невероятно, сякаш получих знак, че искам, не искам, това пътешествие трябва да се осъществи: фейсбук ми показа спомен как преди осем години на тази дата – 7 януари, съм създала албум със снимки, който съм озаглавила „Around the world“ (Около света). 

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Аз много добре си спомням, че направих този албум с идеята да си качвам по една снимка от всяко кътче на Земята, което посещавам през отпуските, докато работех. Но как пък го бях създала точно на датата 7 януари? Денят, в който аз наистина потеглях за Around the world! След като видях този спомен, сякаш ми олекна на душата. Казах си, че това явно е било планирано от „нещо“ или „някой“ и аз просто следвам предначертания път. 

Летище София – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
На летище София

Полет първи: София – Варшава – 17:55 ч. – 18:50 ч.

Полетът закъсня, защото заради студа или непочистените писти служителите на летището носеха регистрираните багажи на ръка до самолета. Така започна пътешествието – със закъснение, и така продължи до края. От всички 22 полета, които имах, само два излетяха навреме. 

И ето че вечерта на 7 януари 2017 г. аз кацнах в държава номер 1 от обиколката – Полша. Това беше държава – бонус. Нарекох я така, защото не беше планирана. Билетът, който си купих, всъщност беше София – Пекин, но включваше прекачване и 17 часов престой във Варшава, от който се възползвах. 

Варшава, Полша – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Варшава
Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 2

Азия

Държава 2

Китай                                           

Великата китайска стена

Ден 4 – 10.01.2017 г.    

Дойде така дълго очакваният от мен ден! В 9:30 ч.

автобусът паркира на входа на Великата китайска стена!

А аз бях най-щастливият човек на земята в този момент, а чувството, което изпитах,  беше неописуемо! Не можех да повярвам, че това е истина, че най-накрая сбъднах една от най-големите си детски мечти. Когато бях на 11 г., гледах снимките в енциклопедията и се опитвах да си представя какво ли е усещането да си там, как се възприема величието на тази архитектура? А сега повече нямаше нужда да се питам, защото можех сама да го почувствам.

В интернет бях виждала снимки на Стената, претъпкана от туристи – не се вижда земята дори, само глави на хора. През този ден обаче нямаше почти никого, предполагам заради студа. Посещението на Стената извън сезона си има и своята негативна страна – тогава дърветата са без листа и пейзажът е сиво-кафяв, съответно не може да се види контраста й на фона на зелените планини. Но от друга страна, като няма листа, които да я скриват, се вижда абсолютно всичко.

Накъдето и да погледнеш, се вижда Стената –

на десетки километри, може би дори стотици, се простираха нейни разклонения в най-различни посоки. Стоиш, гледаш и се чудиш как е строено това чудо, как са ги карали тези камъняци по тези планини, толкова високо, какви и чии усилия е струвало това? Великата китайска стена надмина очакванията ми! Грандиозно! Не случайно са я нарекли „Велика“. 

Великата китайска стена – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Великата китайска стена

Времето поне беше прекрасно. Въпреки отрицателните температури имах изцяло ясно, синьо небе и слънце, и съответно видимостта беше отлична. Мислех си

какъв късмет извадих с тази моя мечта –

първо ми подариха екскурзията, закараха ме с автобус, не се наложи да губя време по градския транспорт, да сменям автобуси и влакове, нямаше никакви туристи, които да пречат на изживяването и на скоростта ми на придвижване и успях да покрия цялата стена, за която ми важеше билета. А ако валеше, щеше да е мокро и опасно и нямаше да мога да се придвижвам със същата скорост. Също така щеше да има риск да падна и да си прецакам останалата част от пътешествието. Изобщо бях много благодарна, че така се стекоха обстоятелствата. 

Великата китайска стена – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Великата китайска стена
Booking.com

След посещението на Стената имах няколко часа време да се разгледам още малко от

Пекин

Върнах се на големия площад от предната вечер, но този път го видях по светло, минути преди да започнат да го заграждат, както правят преди залез всеки ден. Докато вървях натам, минах през някакви еднопосочни тротоари.

В Пекин не можеш да ходиш, където си искаш

На места дори минах през скенер на багажа, както е на летищата. Първия път пред мен имаше майка с количка, която беше по-бавна, и аз, като една възпитана европейка, се наредих зад нея да я изчакам. Китайците обаче имат друго разбиране за тези ситуации. Всички видяха бавната жена и

използваха момента да се набутат пред нея,

колкото могат, за да я изпреварят. Докато можеха, все прииждаха, и още, и още. А аз, будалата, кретам след нея едва, едва. Трябваше да изчакам целия китайски народ да пререди майката, за да мога да мина и аз след това. Друго, което ми направи впечатление, беше, че шофьорите карат като луди и никой не спира на пешеходни пътеки. А пък пешеходците не чакат да им светне зелено и си пресичат който както си иска. Сигурно затова онези големи булеварди бяха толкова много оградени, за да не хукнат китайците да пресичат 12-лентовия път. 

Забраненият град в Пекин – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Пекин

Привечер си харесах един друг

мол за вечеря

и този път се престраших да хапна нещо по-интересно и стабилно. Изборът ми беше много сполучлив и си тръгнах с хубаво впечатление от храната в Пекин. 

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Държава 3

Тайланд

Патая

Ден 7 – 13.01.2017 г.                                                                                 

Сутринта станахме и събирайки багажа, междувременно потърсихме хотел в Патая за вечерта. Цените бяха доста ниски. След това отидохме на автогарата. Докато чакахме на спирката, за първи път забелязах

мъже, изглеждащи като жени, или по-точно – трансполови жени

Това са хора, които са се родили мъже, но променят телата си, за да изглеждат като противоположния пол. Знаех, че това е много популярно в Тайланд, и че често тези хора са много по-красиви от самите жени. Както и че е

много трудно да ги различиш

Но досега не бях виждала такива. Тези две бяха много слаби и с доста тъжни лица. Разказвали са ми, че в Тайланд, ако се роди момче в семейството, родителите имат седем години да решат той дали ще остане „той“ или ще го правят на „нея“, за да може да изхранва семейството чрез проституция – може би най-печелившият бизнес в Тайланд. За съжаление, голяма част от населението е изключително бедно и често хората предпочитат втория вариант. На седемгодишна възраст започват да дават на детето всякакви необходими хапчета и химия, да му пускат дълга коса, да го обличат като момиченце и да го възпитават като такова. На много от тях правят и операция за смяна на пола. За съжаление, всичко това оказва пагубно влияние върху тези хора и средната продължителност на живота им е едва 30 години.

Те нямат никакъв избор в живота си

Всичко е предопределено от родителите, които съзнателно осакатяват сина си, който трябва да им носи храна около 10-15 години, практикувайки този вариант на най-древната професия и накрая умира, преди да е започнал живота си. Наблюдавах дискретно тези трансполови жени и ми стана много мъчно – колко ли години живот им оставаше? Между другото, не съм съвсем сигурна дали е правилно да ги наричам „трансполови“. Това са хора, които се самоопределят с друг пол и сами желаят промяната. Докато тези в Тайланд не са имали избор – или им е било наложено от родителите, или сами са го избрали, но с цел изкарване на пари, а не защото наистина се чустват като жени.

Автобусът също не беше кой знае какво – не беше модерен, но не беше и много зле. В България все още имаме такива. Разстоянието до Патая беше около два часа път, но

автобусът ни спря за 10-минутна почивка точно 5 км преди града

Много интересна практика, логиката на която така и не разбрахме. И все пак

стигнахме Патая

В началото градчето не изглеждаше нищо особено, само кабелите над улиците ни се сториха малко множко – типична гледка за бедна страна. Но-о-о, колкото повече се приближавахме до нашия хотел, толкова повече започвахме да се чудим къде точно сме попаднали. Появиха се някакви странни светещи табели, реклами на голи жени и вулгарни надписи, които се редуваха на все по-малки интервали. 

Патая, Тайланд – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Патая

Започна да се надига сериозно притеснение в нас. Докато навигацията ни заведе в улица, на която табелите преливаха. А хотелът ни беше точно по средата на тази улица. Оказа се, че сме дошли в града с най-много проститутки в цял свят! Близо 30 000, голяма част от които са трансполови жени. Почти всички туристи в този град идваха за един по-различен вид туризъм. 

Жената на рецепцията беше много мила и едра тайландка, приличаше ми на „маман“ от някой филм. Сто процента беше такава. Даде ни огромен апартамент с огромна тераса. Имахме и безплатна минерална вода.

Всъщност, всеки ден в Тайланд получавахме вода в хотелите. А ние спяхме по много евтини места. Това явно си беше някакъв стандарт за хотелите в страната. Не знам обаче какво да кажа за чаршафите. Вярно, че бяха изпрани, но кой знае какви истории можеха да разкажат…

След като се поокопитихме и осъзнахме къде сме попаднали,

излязохме, за да видим все пак за какво става дума

Вече се стъмваше и на улицата всичко се беше превърнало в барове със силна музика и оскъдно облечени жени, седящи отпред и гледащи предизвикателно туристите. Атмосферата откъм барове, силна музика и туристи много ми напомни за Ибиса. 

Последва разходка до

най-впечатляващото място в Патая – The Walking Street

Няма как да я опиша, но ще направя смешен опит. Началото на улицата представлява нещо като порта или арка, под която минаваш, на която пише с големи букви Walking Street. Минавайки под арката,

човек като насън влиза в един друг свят,

една друга паралелна вселена.

Само че не е сън

Улицата се състои изцяло само от барове и дискотеки, всяка надула собствената си музика, а пред тях десетки полуголи момичета танцуват, развявайки рекламни предмети и махайки на туристите да дойдат при тях. 

The Walking street,  Патая, Тайланд – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
The Walking street, Патая

Над главите на тези туристи висят безброй светещи реклами на въпросните заведения, нагледно показващи какво може да видите и получите в тях. Тълпи от туристи, повечето мъже. 

Booking.com

Пробивайки си път сред тълпите, някаква ръка се протегна пред нас,

държейки необичаен ценоразпис

Лист А4, с картинки и фигури на женски тела в най-различни пози и цени до тях. Ами да, защо да затрудняват туристите с четене, като всичко може да се покаже нагледно за бързо ориентиране в предлаганите услуги. Вървях с отворена уста и не можех да осъзная и проумея какво е това място.

The Walking street,  Патая, Тайланд – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
The Walking street

Извън пешеходната зона, вървейки по крайбрежната улица пък,

човек можеше да си хареса директно някоя труженичка

В продължение поне на 2 – 3 км те бяха наредени буквално една до друга като манекени в магазин за дрехи. А по земята се въргаляха просещи жени с дрогирани бебета и малки деца. Дрогирани, хем за да спят и да не плачат, хем за да изглеждат още по-жално с висящите си главички от ръцете на уж техните майки. Продължавах да се питам какво правя тук…

Прибрахме се в хотела, но нямаше как да заспим

Музиката беше толкова силна, че прозорците дрънчаха, а леглото вибрираше. Музиката или шумът никога не са ми пречели на съня, все пак съм живяла в Студентски град, където всяка нощ имаше купони по стаите. Но този път ми дойде в повече. В някакъв момент мисля, че все пак съм заспала – към 03:00 ч. – 04:00ч. 

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Държава 4

Камбоджа

Сием Реап

Ден 10 – 16.01.2017 г.                                            

И ето ме в държава номер 4 от обиколката на Земята – Камбоджа.

След като приключихме с паспортните дейности, излязохме на улицата и тръгнахме пеша по тротоара да търсим откъде

да си хванем автобус за Сием Реап

Веднага ни се лепна един човек, който ни предлагаше такси до същия град. Искаше ни 40 долара, за да ни закара до самия хотел. Стори ни се много скъпо, но решихме да не губим време, защото вече ставаше късно, а искахме да стигнем по-навреме. А и нали бяхме трима, щяхме да си разделим парите. Украинецът вече се беше навил и потвърдихме на човека. 

Siem Reap, Камбоджа

Пътят ни до Сием Реап отне два часа и нещо

Преди да потегля на това околосветско пътешествие, мой приятел ми каза, че в Камбоджа пътищата са много зле – нямало асфалт, и ме предупреди да се подготвя психически за много друсане по черни пътища и много прахоляк. Той беше идвал тук преди една година. Сега, обаче, година по-късно, ние се возихме по

чисто нов асфалтиран път

Явно на камбоджанците не им трябват 30 години, за да направят отсечка от 150 км.

Когато стигнахме в Сием Реап предложихме на украинеца да дойде в нашия хотел, но той ни отказа. Каза ни „гуд бай“, обърна се и тръгна, според мен в неизвестна за него посока, и потъна в тъмнината. 

Бяхме много гладни. Затова бързо се настанихме в хотела и веднага излязохме да търсим нещо за вечеря. Около нас обаче

имаше само странни ресторанти –

всички бяха на открито и простиращи се на голяма площ. На входа стояха по няколко човека, основно жени, а вътре беше тъмно и с цветни лампи, като в дискотека. И във всички имаше жива музика. Нямахме много избор и просто влязохме в един. 

Ресторант в Сием Реап, Камбоджа – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Ресторант в Сием Реап, Камбоджа

Посрещна ни жена със слушалка и микрофон. Тя, заедно с още четири жени и един мъж, ни изпроводиха до масата. Връчиха ни менюто и застанаха около нас, за да ни чакат да поръчаме.

Менюто обаче беше доста шантаво

Очевидно го бяха превеждали на английски с компютърна програма или някакъв друг подобен метод, защото наименованията на ястията нямаха никакъв смисъл. Като например „пържено свинско мед любов“, „плюс боб с боб“, „бременна крава пържено брашно“, „миксирани ъглови крака“, „тайландски пържени съставки“, „плюс мравки с телешко“ и т.н. 

Меню в ресторант в Сием Реап, Камбоджа – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Меню в ресторант в Камбоджа

Мравките и бременната крава

се повтаряха във всякакви варианти и комбинации и затова реших, че най-вероятно това ще да е някаква грешка при превода. Бях сигурна, че мравките са всъщност някаква подправка. Но понеже петте жени и мъжът продължаваха да ни стоят на главите, на мен ми стана много неудобно и нямаше време да тълкувам кое какво би могло да бъде, че пък после и да избирам какво да поръчам. Затова

просто посочих една от бременните крави и едно телешко с пържени мравки,

колкото да освободя хората да си вършат работата. Е, почти ги освободих. Мъжът остана да стои прав зад масата ни през цялото време, в случай че някой от нас има нужда от нещо. 

Бяхме страшно гладни и нямахме търпение да донесат храната. И ето че тя дойде най-накрая. Както казах вече,

в ресторанта беше много тъмно и не се виждаше какво има в чиниите

Но в едната подозрително тъмнееха някакви черни дребни неща. Светнах с фенерчето на телефона и какво, мислите, видях в чинията си – пържени мравки!

Това наистина бяха пържени мравки!

Колкото и да не вярвах, това си бяха истински мравки. 

Пържени мравки –Меню в ресторант в Сием Реап, Камбоджа – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Пърцени мравки

Кой знае откъде ги взимаха, дали си ги отглеждаха някъде и как изобщо ги бяха събрали в шепа, че да ги изпържат.

Една по една ли са ги събирали?!?

Въпреки глада веднага взех решение, че ще ям само от бременната крава, надявайки се, че поне тя не е наистина бременна. А и не изглеждаше да е такава. Макар че не съм сигурна как точно би трябвало да изглежда една бременна крава в ястие. Опитах и беше ужасно. Най-вероятно беше шкембе, защото на света има три неща които не ям, и шкембето е едно от тях. Нямаше как, трябваше

или да остана гладна, или да се престраша да опитам мравките

А аз на глад не издържам, така че първата опция отпадна.

Първата хапка беше едно от най-трудните неща, които съм правила в живота си. А после преглъщането още повече!

За щастие и изненада ястието беше страшно вкусно, а мравките не се усещаха. Не че знам какъв вкус имат, но не усещах нещо специфично и много ми хареса. И така реших, че ще ги ям.

Следващите две-три хапки също бяха изключително трудни, но с всяка следваща се опитвах да се абстрахирам от това, че ям мравки. А и в ресторанта, както казах вече, беше тъмно и не се виждаше какво загребвам от чинията. Та така все пак успях да се нахраня.

По-късно в хотела Стефан се шегуваше с мен да броя колко крачета на мравки ще изчистя от между зъбите си, докато ги мия…

Очаквайте продължението

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

ЧасавиолинияПолетЦена лв
17:55 – 18:50 LOTСофия – Варшава
14:55 – 6:35 (+1)LOTВаршава – Пекин596
5:50 – 12:15Air AsiaПекин – Каула Лумпур
17:15 – 18:25Air AsiaKалула Лумпур – Банкок DMK273
Използвани полети до тук

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

 

Изгодни нощувки в Сием Реап:



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:

Околосветско пътешествие

Нощувки из другите части на Камбоджа



Booking.com

Помпей на живо (4): Храмът на Изида

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а днес ще проследим влияните на гърците и египтяните върху живота в Римската империя.
Приятно четене:

Помпей на живо

четвърта част

Храмът на Изида

Е, послушаха ме Гената и Валя накрая, защото и те обичат древността, като мен, пък и знаеха, от къде е по-удачно да минем, за да зърнем повече неща.
Завихме наляво по

via Stabiana

Улицата е наречена така, понеже води до портата със същото име, от която пък започвал пътя към древен Стабии –град също толкова пострадал от изригването на вулкана, както Помпей и където ние щяхме да отидем след два дни.

Тове е

Domus Cornelia

отвън

Domus Cornelia, Помпей – Италия
Domus Cornelia

Тук започнахме да навлизаме постепенно в

най-старата част от града,

обитавана още от 7 в. пр. Хр. Според древните легенди селището е основано от Херакъл, но по-вероятно е това да са направили оските, предвид множеството надписи на техния език намерени наоколо. Предполага се, че първозаселниците харесали издигнатото над околността плато от застинала лава, защото било удобно за защита. Разбира се по онова време за градски уличен план едва ли е могло да става дума, за което ни говореха и разхвърляните неперпендикулярни улички, коренно различаващи се от по-новите части, по които бяхме вървели досега.


След 10-на минути завихме надясно, за да стигнем до

храма на Изида,

разположен на едноименната улица.

Храм на Изида – Помпей, Италия
Храм на Изида

Сградата датира от 2 в. пр. Хр. и е посветена на египетската богиня Изида, чиито култ по онова време е бил разпространен навред из Средиземноморието. Да, различните краища на древния свят са имали неподозирани духовни връзки помежду си, а в общи линии толерантните политеистични религии само допринасяли за това. Както и кипящата търговия, разбира се, улеснявана от напредъка в корабоплаването и все по-нарастващото население. Търговците прекарвали от Кадес до Аантиохия, от Тир до Масилия, от Александрия до Помпей не само стока, но и хора, които носели своите богове със себе си. Скоро към тази подкрепа щяла да се присъедини неволно и Римската държава, улеснявайки преплитането на религиозните култове, чрез пътища, администрация, закони и все по разширяващи се територии.


За това и в един храм на египетско божество отпреди 22 века можем да намерим статуя на едно италийско (гръцко) божество, като

Бакхус (Дионис)

Намира се в ниша на задната страна на постройката и е дарение от благодарен вярващ. Това е копие на оригинала, който пък е изложен в Националния археологически музей в Неапол. Можем да зърнем и „служебния вход“ на храма – стълбите, които водят директно към целата.

Бакхус в храма на Изида – Помпей, Италия
Бакхус в храма на Изида
Храм на Изида – Помпей, Италия
Храм на Изида – „служебният вход“

Когато през 60-те години на 18 век храмът бил открит, копаещите се натъкнали вътре на почти напълно запазени вещи, съдове, статуи и фрески, които впоследствие били пренесени в кралския двор в Неапол за кеф на краля, а по-късно били изложени в гореспоменатия музей, където днес заемат цели три стаи. За това и днес сградата не прави такова впечатление, каквото вдъхват някои други сгради във Помпей.

През 1770 г. обаче тя впечатлила толкова тинейджъра Моцарт, че след години той използва спомените си от това посещение при създаването на декорите за първото изпълнение на „Вълшебната флейта“ във Виена.


Тук на преден план може да се види олтарът, който е разположен малко вляво, пред стълбите.

Олтарът в храма на Изида – Помпей, Италия
Олтарът в храма на Изида

До него се намира една интересна малка сграда, която е играела ролята на

Пургаториум – място за ритуално пречистване

Под нея, казват, имало цистерна с вода от река Нил, която измивала греховете. На това място са се тълпяли мнозина хора вярващи в техните си богове, без да се интересуват, дали те са египетски, гръцки или римски. Но дори и днес, след толкова хиляди години, пред входа му има доста пенсионери, трупащи се пред малкия вход и желаещи да щракнат с телефона си вътрешността му. Но бутането ми в тълпата не си заслужаваше, както може да се види тук. Зад малката стена се намират стълбите водещи надолу към водата.

Към пургаториума в храма на Изида – Помпей, Италия
Към пургаториума

Побързах да се махна от ръгащите се дъртаци и от щастие съм забравил да щракна пургаториума отвън, но нищо, следващият път няма да пропусна 🙂


Понякога, когато фантазията ми вземе да обеднява, ползвам картини на разни реконструкции на антични сгради, които ми помагат да пробия някак завесата на времето и да видя древните постройки в цялото им величие и във вид, който, ако не 100 процентово, то поне се доближава в известна степен до древното им състояние. Ето как горе-долу е изглеждал

храмът в онези далечни времена:

Храм на Изида, реконструкция – Помпей, Италия
Храм на Изида, реконструкция

Някои читатели може да се учудят на кичарските цветове, но те са си били нещо съвсем в реда на нещата в древния средиземноморски свят, за разлика от все още царящото днес възприятие за класическото изкуство, като една, лишена от цветове даденост.


Продължихме по via Del tempio d’Iside, за да стигнем преди края ѝ до

Самнитската палестра,

наречена така на дългогодишните врагове на Рим – самнитите, които живеели в града по времето, когато тя е строена.

Самнитите

били нещо като братовчеди на основателите на града, оските и явно влиянието им било повсеместно. Според Страбон, в древни времена (древни за него, де!), населението на града се е състояло от оски, самнити, етруски и пеласги.

Самнитска палестра – Помпей, Италия
Самнитска палестра

Тази палестра от 2 в. пр. Хр. е доста по-малка от имперската при амфитеатъра и била ползвана за спортни и военни тренировки на момчетата и младите мъже. Дворът е ограден от колонада, в източния край на която има нещо като подиум, където може би са награждавали победителите в състезанията. Свързаността ѝ със спортни дейности се потвърждава и от факта, че в източната част има врата, която водела до пистата за бягане на

Триъгълния форум

Входът за последния се откри пред нас отляво, веднага след като отминахме Самнитската палестра. За съжаление, форумът беше затворен за посетители (за кой ли път) и можехме да го зърнем само отстрани. Наречен е така заради необичайната му триъгълна форма и е създаден върху края на вулканичен хълм до един прастар

дорийски храм,

стоящ в южната му част, руините от който може да се видят в дъното на снимката.

Триъгълния форум – Помпей, Италия
Триъгълния форум

Храмът е построен през 6 в. пр. Хр и от него навярно се е виждал целия Неаполски залив по онова време, както и пристанището на древен Помпей, който днес е доста по-навътре в сушата, не защото се е преместил, а защото морето се е оттеглило вследствие на вулканичната дейност. Тогава навярно е изглеждал така, погледнат откъм морето.

Дорийски храм – Помпей, Италия
Дорийски храм

Общо взето

предримски Помпей

е едно типично доказателство, за огромното културно и религиозно влияние на древните гърци сред местните италийски племена, осъществявано чрез многобройните им поселища из Кампания и особено на първия гръцки град там – Куме.

В онези почти предисторически времена местните наричали елините от Куме граи, от което произлиза и по късното италийско Graeci, запазено и до днес като гърци. Днес може и съвременните гърци да се наричат елини и дори да се сърдят, когато ги наричаш „гърци“, но масово използвано по света е името, с което са ги наричали древните помпейци 🙂


Храмът е посветен на Атина и Херакъл,

а по онова време местните постепенно възприемат елинския божествен пантеон за свой, както се случва обикновено, когато една по-високо развита цивилизация се срещне с друга. Първият случай на глобализация в историята, може би.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


След тези краткотрайни размишления над приумиците на Историята поехме по една уличка на запад, където надникнахме от входа към поредния затворен за посетители дом –

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Това е само атриума, а стърчащата колонка в средата ознаменува мястото, където и бил позициониран имплувия.

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени – Помпей, Италия
Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Вдясно може да се види добре запазеният, и още по-добре реставриран,

ларариум, наричан още сакрариум или едикула –

домашният олтар, където древните римляни отдавали почит на домашните богове и прадедите си, а в последствие и на държавните богове въобще.

Ларариум в Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени – Помпей, Италия
Ларариум

Често подобни култови светилища могат да се срещнат разположени и по улиците на древен Помпей, но играещи вече ролята на публични места. Вътре в нишата е имало статуя на съответния бог, пред която хората оставяли цветя и храна като един вид жертвоприношение.

Уличен ларариум – Помпей, Италия
Уличен ларариум

Явно традицията е толкова вкоренена сред местните, че дори и днес, 2000 години по-късно,

можем да видим подобни места в Неапол,

че и из цяла Италия. Само божествата вътре са сменени с други. Това обаче ни дава някаква подсказка, как може да са изглеждали те по времето, когато Помпей е изживявал последните си дни. Знам ли…

Уличен ларариум – Неапол, Италия

А ние продължихме уверено на запад, отправени към мястото, което никой турист не пропуска, колкото и за малко да е дошъл в Помпей –Форумът, центърът на всеки древен римски град.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Албания с Дачия (2): Дуръс, Берат и Тирана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с пътеписа на Драган, за да обиколката му до Албания. Започнахме с пътуването през Игуменица до Вльора. Днес тръгваме към Берат, Драч (Дуръс) и Тирана. Приятно четене:

Албания с Дачия

част втора

Дуръс, Берат и Тирана

Сутринта прекосихме набързо монументалния и фонтанния център на Вльора.

След това продължихме към Дуръс през

Берат –

друг планински старинен град, който се намира на около 80 км навътре в Албания спрямо Вльора. Тук за пръв път попаднахме на албанска магистрала.

Магистрала Вльора –Дурес, Албания
Магистрала Вльора –Дурес

Дължината на отсечката е 30 км, ограничението е 110 км/ч, но по-фрапираща е ширината на аварийната лента – като велоалея.  Иначе настилката беше екстра. След като излзохме от магистралата, тъкмо бяхме решили, че сме оставили архитектурните образци за отщяване в центъра на Вльора, но се оказа, че насред планината няма по-подходяща форма за сграда от тази, наподобяваща кораб.

„Кораб“ по пътя Вльора –Дурес, Албания
„Кораб“

На места пътят стана много лош, но можеше да се поддържат 80-90 км/ч без проблеми. Така стигнахме до

Берат,

включен в списъка за световно културно наследство на UNESCO, който беше последния албански град, избран за посещение в нашия маршрут.

Културното наследство се оказа малко костеливо, защото паркирахме колата в подножието на хълма и от там имахме 30 – 40 минути катерене по безобразно стръмна улица.

Въпреки разочарованието ни при вида на автобусите, спрели точно пред входа на замъка (явно има заобиколен път за автомобили), определено си заслужаваше катеренето, защото

Берат беше най-автентичния град, който видяхме в Албания

И тук се опитахме да поговорим с местните, например влязохме във фурната за хляб, човекът буквално ни даде да влезем в самата пещ. Един албански дядка пък откъсна една от милионите си рози за Таня.

Берат, Албания

Разбира се Берат си има и съвременен изглед –

Берат, Албания
Берат

с много кафенета, свежи идеи, познати марки, дядковци шахматисти като пред нашия народен театър, български велосипеди и … нЕма такъв университет

Не липсват обаче и малко позабаравени по нашите ширини услуги.

Пътят от Берат до Дуръс беше приятен,

дори на места беше магистралоподобен. За

Дуръс (Драч)

знаехме, че е бившата столица на Албания, а сега им е най-големият морски курорт и пристанище. След Вльора нямахме много големи очаквания, но още с влизането в града осъзнахме, че тук нещата са по-различни. Ширнаха се едни молове, усещаше се, че сме в по-богат град, който не е все още в строеж. Тук беше и най-хубавият (от гледна точка на удобства) хотел – Hotel Nais

Booking.com

Собственикът ни чакаше пред вратата и ни позна по регистрацията – няма такава усмивка. Веднага изтича и премести колата си (VW Caddy – да не повярва човек, че не е Mercedes-Benz), за да паркираме ние на възможно най-удобното място пред хотела. Свали ни багажа от багажника, приготви едни натурални сокове, едни кексове … а в стаите направо се бяха престарали.

Веднага отидохме на разходка по крайбрежната улица.

Имаше нещо, което напомняше на крайбрежната улица в Солун.

Друго интересно нещо в града беше

амфитеатърът,

който е един от най-големите, които съм виждал, съизмерим (по мащаби, не по запазеност) много повече с Колизеума, отколкото с античния театър на Филипополис.

 Дуръс добре комбинираше античния свят с модерно европейско звучене.

Изображение

Вечерта отидохме на

десет километровата плажна ивица

на най-големия и известен албански курорт и попаднахме на … екологична катастрофа.

Плаж – Драч (Дуръс), Албания
Плажът

Оказа се, че преди няколко дена неизвестен танкер е излял огромно количество мазут в близост до брега и сега всичко беше изплувало на плажа. Всички сме виждали малки черни бучици мазут, които цапат банските и краката, по българското Черноморие, но такова нещо досега не бях виждал.

Горките албанчета, доста неприятно е такова нещо да им се случи точно преди началото на сезона. Личеше си, че бързат да приключат с почистването.

Иначе самата

плажна ивица на Дуръс наистина е впечатляваща

по размери – май не съм виждал толкова дълъг плаж и с толкова много хотели от край до край.

Плаж – Драч (Дуръс), Албания
Плажът

Хотелите се редуват така: един построен и работещ, един все още в строеж, един построен… Улиците както навсякъде са в ремонт, предполагам, че до няколко години всичко ще е лъснато. Честно казано, Дуръс е много интересен град, но по-скоро в центъра. Не бих си направил лятната почивка в някои от крайбрежните хотелитолкова близо до пристанището. Аз и на Слънчев бряг никога не бих отишъл де, може би крайбрежието на хотелската част на Дуръс ми напомня именно на българските мега курорти от този тип. Далеч по-хубаво би си изкарал човек на този къмпинг в удобни бунгалца около Dhërmi, южно от Вльора.

И така, на следващата сутрин се

тръгнахме от Дуръс към Тирана

Тъй като това са само 30 километра и то по магистрала, решихме да се отбием до

Круя – родния град на Скендербег

(албанският Васил Левски, който се е борил с османците още през XV век).

Пътят натам беше приятен и планински. Тъй като резервоарът вече беше преполовен, реших, че е станало време за

второ зареждане с албанска нафта

Избрах си най-лъскавата бензиностанция, която видях – elda. Друг критерий, по който си избирам бензиностанциите е, да може в тях да се плаща с карта. Според табелката, тази бензиностанция беше такава, затова смело казах на бензинджията да пълни догоре (да, в Албания и в България има бензинджии, за разлика от Западна Европа). Подавам му аз дебитната карта Visa и той ми клати глава. Хубаво де, ама ние нямаме достатъчно албански леки, к’во правим? Показвам му евро, той се съгласява и така платихме част от сметката в евро, част от сметката в леки. Накрая даже и ароматизаторче (борче) ни подариха. Та съветът ми е – питайте дали може да се плаща с карта преди да сипете гориво, защото това, че на табелката пише Visa и MasterCard в Албания не винаги важи…

И така, заредени с нафта за 2.20 лева литъра, продължихме към Круя. Тъй като наближавахме Тирана, нещата ставаха все по-лъскави и истински:

Мерцедес в Албания

Отново се изкачихме в планината и се струпаха едни облаци, които да ни пазят от жегата.

Доста е горещо в тази Албания,

препоръчвам наистина да се ходи там или през май, или през септември, освен ако не сте отишли за морето. В

Круя

има интересен нов

замък-музей на Скендербег

Замък-музей на Скендербег – Круя, Албания
Замък-музей на Скендербег

Самият град не е впечатляващ, даже по-скоро обратното.

Интересни бяха

църквата, която се оказа джамия и маслината,

която е засадена от самия Скендербег преди 500 – 600 години.

Тук витаеше обаче някаква американска пропаганда, или поне така ни се стори. Разни баби шият американския флаг, наслагани едни табелки за американско спонсорство – личи си, че са налети някакви пари, обаче духът на ориента си стои все още.

Така оставихме града на Скендербег и поехме по пътя към албанската столица – Тирана.

Като стана дума за пътища,

нямахме някакви срещи с агресивни или лоши шофьори в Албания, движението е по-скоро спокойно, но въпреки това прекалено често виждахме доста тежки катастрофи със следи от кръв по автомобилите и пътното платно. Това малко налагаше едно параноично и тягостно чувство, но ние нямахме никакви неприятности по пътя.

Тирана

ни посрещна с многоцветни, но сравнително добре структурирани предградия.

Хотелчето ни (не, че не сме доволни, но не бих го препоръчал) беше точно в центъра

Booking.com

Пазиха ни паркомясто точно пред входа, за да бъде колта ни на на осветено място. Интериорът беше зашеметяващ.

За сметка на това,

Тирана много ни впечатли

Явно очакванията ми за Албания са били много занижени, защото столицата им наистина ми се стори доста европейска.

В началото малко трудно се ориентирахме

къде точно да обядваме,

но с питане ни насочиха към чудесен традиционен ресторант „Oda“. Хапване и пийване на корем за 6 човека ни струваше 6700 леки (90 лева), което за ресторант подобен на „Воденицата“ в София е доста прилична цена.

В центъра се преплитат няколко огромни булеварда, заобиколени от красиви стари и съвременни сгради.

Съвсем деликатно се преплитат старо и ново.

В никакъв случай хората по улиците не са по-различни от хората в повечето европейски столици – модерно облечени, приветливи и усмихнати хора. Противно на очакванията ми, видях не повече от две жени със забрадки. Явно схващанията ми за Албания са били клиширани и неактуални.

Харесаха ми светофарите, чиито стълбове са осветени в цвета на активния светофарен сигнал – много интересно.

Светофар – Центърът на Тирана, Албания
Светофар

В парковете има интересни образци на съвременни паметници и разбира се не е пропуснат да се подчертае култът към безбройните бункери на Енвер Ходжа.

Направи ми впечатление, че много хора карат велосипеди, и то не познатите от западно-европейските градове разбрицани градски велосипеди, а съвсем прилични байкове. Според мен, използването на велосипед е показател за нивото на развитост на обществото, а това, че има все пак някакво естетическо, а не само утилитарно, отношение към него, ме изненада искрено.

Браво на Тирана за центъра и уютната атмосфера.

Със залеза на слънцето стана още по-приятно, улиците се изпълниха с още повече млади хора, ресторантите- също и ние така седнахме в една скара. Този път направо се оляхме с яденето и всички бяхме с връхче, а още по-учудващото беше, че за шестимата платихме общо 60 лева – още си мисля, че не сметнаха правилно сметката.


Сещам се за още

една албанска ресторантска особеност –

приборите винаги са завити супер стегнато в салфетка, която е намокрена предварително и развиването е изключително сложно без да я скъсаш. Не можах да разбера, защо се опитват да затруднят клиентите си в тази елементарна операция, но практически във всички ресторанти, които посетихме, ни отнемаше по няколко минути да успеем да извадим вилицата от салфетката, без да я скъсаме.

Разходката в полунощ в Тирана

също беше много приятна и в никакъв случай не сме се чувствали притеснени от гледна точка на сигурност. Дори ми се струва, че Тирана е по-оживена от София в малките часове. И тук по това време излизат по-новите Mercedes-Benz.

За следващия ден бяхме планували да напуснем вече Албания и да нощуваме в Охрид, Македония.

Очаквайте продължението:

Автор: Драган Драганов 
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Booking.com

Карнавална Венеция, 2019 година (1): Полетът на Ангела

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Пътеписът днес се отнася за събития, случили се една година преди епидемията от корона-вирус да покори Италия. Мисля, че днес можете много лесно да си представите защо след тазгодишния (2020) карнавал, цяла северна Италия трябавше да бъде затворена. Иначе – днес наш водач ще е Влади, така че – приятно четене!

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част първа

Полетът на Ангела

Днешния пътепис ще ви отведе в карнавална Венеция през 2019 година. Най-доброто време за разходка до Венеция е по време на карнавала, който се провежда там всяка година през януари или февруари. Началото на карнавала бележи началото на постите. Самата дума Karnevale означава „Karne“ (ит.) „махам“ и „Vale“ (ит.) „месо“. Или казано по друг начин „спирам месото“, т.е. „постя“.Затова всяка година самият карнавал е в различно време.

Карнавалът е най-доброто време да се набутате в най-голямата навалица,

да видите много красиви неща и да похарчите много пари за малко време, срещу които ще получите малко неща и те няма да ви стигнат. Това е времето, когато повечето тесни улички или част от тях във вътрешността на Венеция стават еднопосочни и не можете да отидете и да се върнете по една и съща улица, мислейки си, че така няма да се загубите в лабиринтите. Напротив, това е една чудесна възможност да се загубите и да видите повече неща и места в лутането за намиране на правилната уличка, водеща към площада Сан Марко или пристанището. И за да задоволя любопитството ви с факти, предлагам след като се уморите от обикаляне и хубаво огладнеете, да поседнете малко на крайбрежната пешеходна алея и да похапнете вкусни спагети за 18 евро и ако към това добавите и една малка бира плюс бакшиша, който влиза в сметката под думата „Коперто“, да се изръсите с 30 евро и да запомните кога сте били там. Ама да не си мислите, че спагетите ще са кой знае колко много или бирата кой знае колко голяма. Достатъчно, за да огладнеете отново след три часа. Но за това по-късно. 

Сега да започнем пътуването отначало

 Събуждам се сутринта вкъщи и гледам през прозореца една фъртуна, един обилен снеговалеж и никакво движение по улицата. Тихо, снежно съботно утро. Ами ако не мога да стигна навреме до София? А и как да се облека? Много въпроси, на които трябваше да намеря бърз отговор, докато си пия кафето. Излизам почти час преди тръгването на автобуса за София от автогарата в моя град. Никакво движение по улицата. 

Ден първи, 23.02.2019 г.

 Ранно утро, часа е. Нито автобуси, нито таксита на стоянката до нас. Случайно минаващо такси стана мое. До автогарата стигнах навреме. Имах време и да закуся. Да видим нататък как ще е.

Тръгваме навреме. И в София стигаме навреме. Имам около час време и в столицата. За Италия автобусът отпътува от София около 11 ч на обед. Туроператорът е същият и екскурзоводът е същият от програмата за предколедна Прага, от декември 2018 г.

На Калотина бързо минахме, екскурзоводът ме позна и ме пита къде скоро съм бил с него. Ами в Предколедна Прага, разбира се! 

Спираме в заведението след границата, то си ми е любимото място, където да изпия едно Заечарско пиво. Този път без плескавици, защото вече знам колко са големи порциите и колко лук има в тях. Продължаваме. Спирките за почивка са почти едни и същи по този маршрут – една на 100 км. преди Белград, една в Хърватия, една след влизането в Словения на заведението с една голяма крава отпред. В това заведение през деня работи кухня с готвена храна, като на шведска маса, на килограм, ама по това време на нощта беше затворена. Следващите почивки не помня, защото съм ги проспал. 

Ден втори, 24.02.2019 г. 

Утрото ни завари в Лидо ди Езоло, откъдето трябваше да вземем няколко туристи дошли тук по самолетната програма за тази екскурзия. И така, с пълен вече автобус, се отправяме към пристанището за Венеция. Закъсняли сме малко, защото всички корабчета вече са заминали, нямаше никакви други чакащи групи. Само за нас се намери едно корабче.

Пристигаме във Венеция

 и още от корабчето се виждат тълпите туристи. За ориентир на връщане ни показаха часовника на една от жълтите сгради на пристанището, които преди са били казарми.

Тръгваме по пешеходната алея. Сергии и магазинчета за сувенири и маски има на всяка крачка. Докато се събираме на пристанището и ни ориентират за това кое, къде, как, колко и защо, аз реших да погледна в първите заведения до корабчето цените в менюто за храна и напитки, за да добия представа за какво става дума. И

тръгваме към площада Сан Марко,

за да гледаме полета на Ангела за 12:00 ч.

Искам само да кажа, че не всеки, стигнал до тук по това време на деня на откриването на карнавала, малко след 9 ч сутринта, може да се добере до площада, така че да види полета от някъде.

Вървим и ни разказват, че преди години, векове дори, тук е имало пазар, хамали пренасяли чувалите със стока на гърбовете си, каручки с дървени колела пренасяли по- тежките неща и т.н.

Минаваме през няколко гърбави мостчета над каналите и стигаме до един хотел от дясната страна, за който ни казват, ако имаме време на връщане от обиколката да влезем вътре. Това бил много скъп хотел, а вътре интериора по стени и тавани бил запазен непокътнат от 14-ти век. 

Хотел Даниели

Booking.com
Хотел Даниели, Венеция – Италия
Интериор оригинален, запазен от 16 век в хотел Даниели във Венеция

Един по един, уж за малко. Защото няма как цялата група да влезе, само за да гледа. Запомних го, но за това по-късно.

Този път, пишейки този пътепис, мисля да опитам за всяко споменато място или нещо в текста да показвам конкретна снимка с линк от фейсбука ми, където се намира, за да не се получава разминаване между текст и снимка при обработката на всичко това, преди да излезе в сайта (Оценявам високо усилието, благодаря! – бел.Ст.) Стигаме до една огромна тълпа, полицейско присъствие и метални прегради. 

Обясняват ни, че това е едно от местата, които осигуряват достъп до Сан Марко, след съответните мерки за сигурност. Имало такива достатъчно, които обграждат целия площад и прилежащите улици. И който много иска да види

полета на Ангела, 

да се нареди на тази опашка и да се бута в тълпата два часа, и ако успее да мине, ще го види. През това време за останалите се предлага да се разходят наоколо, да им покажат други места, забележителности и ако успеят по-късно да минат през друго място, за да излезят на площада, но и това не било сигурно. Аз оставам тук в навалицата. Защото съм дошъл, за да видя Полета на Ангела. Венеция съм я гледал в минали пътувания.

И като започна едно бутане в навалицата

с всички произтичащи рискове от това- джебчии и т.н. Но аз спокоен, по-важните неща, документи и пари са си ми в автобуса. Подготвен за всичко това, нося само връхна дреха, бинокъл, вода, лична карта и нещо за четене, таблет и телефон. Нищо друго ненужно. И малко пари, достатъчни за деня.Пропускат по 15-20 души през пункта за контрол, проверяват ги няколко полицаи със скенер, сензор за метал и раниците за опасни и забранени неща и ги пускат. Бутането в тази навалица продължи около час и половина, но накрая минах и аз. От тук до площада – за 5 минути – и съм там.

Но това, че съм минал, още не означава, че ще видя Полета на Ангела

Може да видя само част от него. Става дума за едно спускане с въже от върха на кулата на Сан Марко на известен човек, мъж или жена, манекен, дизайнер или актьор, който през годината е постигнал някакъв особен успех или слава. Спускането завършва на сцената в другия край на площада. Всяка година за Ангел се избира известна личност – актьори, актриси, манекени или филмови звезди. Разглеждам с бинокъла към кулата от която ще се спусне Ангела – опънатите въжета от кулата, двама души горе на върха, които проверяват всичко – въжета, макари и механизми за защита. Горе от върха на кулата и долу до другия край на площада, където е сцената е опънато метално въже. Горе високо е сложен един стол и други защитни механизми, макари и т.н. От там тръгва Ангела и бавно се спуска докато стигне до сцената, където през това време се разиграват различни забавни неща – мини-карнавал, дефилета на маскирани двойки и т.н. Една огромна видеостена показва всичко това. Имаше поне 40 минути докато започне Полета, според това, което ни казаха и аз реших да се разходя наоколо и да пия кафе. Избрах си едно кафене в една малка, тясна уличка. И си седнах отвън. И докато ми дойде кафето, да му сложа захар и да го разбъркам и като погледнах,

Ангела беше на половината на въжето

 Опитах се да тръгна с кафето и да обясня, че после ще върна чашата, ръкомахайки към площада, но не ме пуснаха.

Колкото и бавно да се спуска и колкото и бързо да изпих кафето, пак нищо не видях от близо, освен слизането му на сцената. Оказа се, че полета бил за 11:30 ч.

И докато го изпия и Ангела слезе на сцената

Само го изгледах отдалече…

 През това време пред сцената дефилират двойки, облечени с карнавални костюми. Атракции, програма. И една огромна тълпа огражда всичко това, така че всеки, който е закъснял може да го гледа само на огромните монитори, монтирани малко по-високо. В програмата ни пише час за Полета на Ангела, после ни казаха друг час и това ме обърка… 

Продължих да се разхождам по площада и да снимам карнавалните двойки. Прекрасни са, красиви, усмихнати и на всеки ъгъл. Тук някъде видях и едно кученце, малко, дребно, бяло и то маскирано с една розова рокля и с един розов цилиндър на главата, завързан отдолу. Куче, куче, ама и то за карнавала маскирано. 

Куче на Карнавала във Венеция, Италия
Куче на карнавал във Венеция

И когато погледнах пак случайно към въжетата нагоре, видях как столчето, с което се беше спуснал Ангела, се връща пак нагоре. И си помислих, че може да има и втори полет за тези, които са изпуснали първия.

Ама наоколо толкова красиви неща, толкова интересни двойки и маскирани хора

и всеки да снимам, нищо да не изпусна, кафенета, програмата около сцената.

И вторият полет мина под носа ми. Трети нямаше.

Имах достатъчно време да се разходя и да снимам карнавална Венеция. Започвам със себе си. 

Авторът на Карнавала във Венеция, Италия
Авторът
San Marco, 30124 Венеция, Италия

Тръгнах по една уличка

към вътрешността на Венеция, 

но когато реших да се върна по същата, се оказа, че тя е еднопосочна. И трябва да обиколя и аз не разбрах през къде. И като се започна едно лутане по тесните улички, даже срещах и други заблудили се от групата като мен. И колко още интересни неща видях докато се лутах, само аз си знам. 

И след като се уморих,

реших да седна да похапна нещо

 Избирам заведение на крайбрежния булевард, гледам менюто, искам спагети, всички са по 18 Евро, но аз търся нещо различно от спагетите, които са ми познати. И накрая избрах нещо толкова различно, че не знаех какво означава думата. Хм, да видим. 

 Е, така е, като незнам думата „мида“, (ама сега вече я научих „Vongole“), ще ям спагети с миди.

Ами ако „Vongole“ беше нещо друго, например октопод или калмари, как щях да ги изям? И с бирата, и с копертото (бакшиша) и плащам 30 евро. Че аз за 30 евро ще си купя спагети и макарони, ще ям цяла година. 

Следва обиколка из Венеция до към 17 ч, когато ще се съберем отново на корабчето. По тесните улички във всички посоки се движат двойки, маскирани карнавално. Времето до тръгването ни мина неусетно. 

Събираме се, идва корабчето, качваме се и

обратно на Лидо ди Езоло, 

където ще спим. Там хотелът ни е почти накрая на селището, (ако съдя по номерата на спасителните постове на морето, бяхме някъде след 23-ти пост.)

По вечерно време, излизам да вечерям. Избирам си един сравнително луксозен ресторант към един хотел и си взех лазаня. Много ми хареса, даже си взех и още една. Тихо и спокойно място. И така, наближава полунощ, време е за сън.Следващият ден ще ни отведе отново във Венеция. Който иска, ще може да остане там през целия ден, а който иска само до обед, а следобед има програма до островите Мурано и Бурано.

Но за това – следващият път.  

Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Венеция на картата:

Венеция

Booking.com