Category Archives: пътуване

Помпей на живо (6): Вилата на мистериите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, минахме през храма на Изида и Форума. Днес ще стигнем до Вилата на мистериите
Приятно четене:

Помпей на живо

шеста част

Вилата на мистериите

Пътьом реших да вляза в

Мацелума

тъй като минавах на метри от входа му.

Мацелумът в древния свят е бил нещо като

закрит пазар за хранителни продукти,

най-вече на месо и риба и така било и тук. Най-малкото заради откритите от археолозите животински кости и рибени люспи. Както повечето сгради наоколо и той е строен и престрояван през годините, като по времето на изригването на Везувий, някои негови части все още били в ремонт, пострадали от земетресението през 62-а.


В средата на обширния перистилен двор стоят останките от 12 колони, които поддържали над себе си покрив. В средата на мястото са открити остатъци от басейн, където навярно са плували живи риби за продан. Под страничните покрити колони пък се намирали магазинчета.

Мацелум – Помпей, Италия
Мацелум

Йо и Аргус могат да се видят на една стена вляво от входа, като състоянието на фреските е доста тежко, а цветовете им доста поизбледнели през последните 200 години, когато били направени първите разкопки тук.

Фрески - мацелум – Помпей, Италия
Фрески

Покрай източната стена срещу входа са разположени 3 помещения средното от които навярно е служело за култови цели.

Храм - мацелум – Помпей, Италия
Храм

Мястото е изглеждало преди две хилядолетия така или почти така:

Побързах да изляза от Мацелума и да се огледам наоколо, но Валя и Гената все още липсваха от полезрението ми. Използвах момента да се щракна набързо, като един вид

доказателство, че съм бил в Помпей,

както всеки смахнат турист. Тук все още съм с дъждобрана, в очакване на големия порой, който така или иначе, слава богу, не се случи.

Авторът – Помпей, Италия
Авторът

След пет минути озъртане, махнах найлона от себе си, че беше започнал да ме запарява и започнах да телефонирам на спътниците си. Когато накрая успяхме да се съберем, Гената с тъжен поглед сподели:

– Да знаеш, че тук в Помпей, човек не може да остане насаме с Историята!

Да, тази мисъл вече беше започнала да се оформя и в моята глава.


Но трябваше да продължим някак си, опитвайки се да осъзнаем заобикалящото ни, без да мечтаем за луксове, като тишина и уединение 🙂


Минахме

покрай Баните на Форума,

които бяха затворени (пфу!) и излизайки на първата пряка след тях, побързахме да погледнем

Дома на трагическия поет


Зад преградения със стъкло вход зърнах известната

мозайка „Cave Canem“.

Т.е. най-прочутата от всички в Помпей с този надпис, който се превежда като „Пази се от кучето“. Подобни надписи били доста разпространени в древния римски свят, особено в по-големите къщи и имения, поставяйки началото на една традиция, жива и до днес.

Пази се от кучето – Помпей, Италия
Пази се от кучето

Малко след това кривнахме по Via Consolare, запътени към Херкулановата порта, като пътьом успях да щракна

домът на Салустий,

който беше… затворен естествено. Погледът е през термополиума на улицата към атриума и с телефон прекаран през решетките.

Малко след това бяхме при

Херкулановата порта

Оттук започвал пътят за Херкулан и част от този път щеше да ни заведе до Вилата на мистериите, която беше крайната ни дестинация в тази посока.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Преди това обаче трябваше да минем през

некропола,

или иначе казано гробището, лежащо от двете страни на пътя.
Така е било при всички древноримски градове.

Гробищата се образували около всяка пътна артерия,

излизаща от селищата и изпращали и посрещали всеки пътник. Това е странно за съвременните хора, но си е било съвсем в реда на нещата по онова време.


Някои от гробниците, построени явно за по-заможни граждани, са наистина забележителни и въздействащи, разкривайки ни, както вечния човешки стремеж към безсмъртие, така и ужасяващия страх от Нищото.

Не пропуснахме да влезем и вътре в една по-скромна гробница, но празните стени не успяха да възбудят фантазията ми.

Гробница – Помпей, Италия
Скучна гробница

Но стига с тия гробища.


Продължихме по пътя

и след около 5 минути завихме по една живописна пътека, която щеше да ни отведе там, закъдето бяхме тръгнали.

Пътека – Помпей, Италия
Пътека

След малко я зърнахме

Вилата на мистериите отгоре – Помпей, Италия
Вилата на мистериите отгоре

Вилата на мистериите

– може би най-известния римски дом в Помпей. Кръстен е така на фреските по стените в една от стаите, изобразяващи

Дионисиевите мистерии – религиозен ритуал от древността

посветен на бог Дионис (Бакхус). Те са и едни от най-запазените картини от Античността. Реставрацията разбира се също си е казала думата.

Комплексът се състои от над 60 помещения и е построен през 2 в. пр. Хр. като впоследствие е претърпявал много промени, последната от които някъде около 80 – 70 г. пр. Хр. Явно е, че е ползван като

извънградска вила от някой нотабил,

но след земетресението от 62 г. се преустройва във ферма, каквато остава до изригването на Везувий.


Тук с Евгени стояхме дълго време пред тази

дървена врата

разделяща две от помещенията и се чудехме, как дървото се е запазило толкова добре цели две хилядолетия.

Врата – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Врата

Впоследствие се оказа, че това е гипсова отливка, създадена по същия начин, както онези фигури на хора, които всеки е виждал и които се свързват неизменно с Помпей. Но за това, ще спомена по-нататък.
Ето и такава отливка на кепенец, която си стои съвсем естествено на мястото, сякаш е от дърво.

Кепенци – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Кепенци

Вилата има и два атриума. В единия огромния комплувиум се подържа от четири колони и въобще не се намира след тогавашния вход, както би трябвало да бъде според нашите учебникарски представи, а е забит в един ъгъл, близо до баните.

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Атриум – Вила на мистериите

Другият заема по-централно място, но и той не в близост до оригиналния вход, а се намира едва след перистилния двор, който пък видях само под формата на съвременен фототапет, мъдрещ се точно насреща 🙂

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Атриум

Някои стаи са изрисувани в т. нар. Втори стил и фреските изобразяват различни архитектурни елементи, най-вече колонади и корнизи,

а обстановката към градината в северозападния ъгъл направо ме върна две хилядолетия назад. Дори и стърчащата в далечината улична лампа не можа да ме извади от това състояние 🙂

Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Вилата на мистериите

Въобще вилата има наистина ужасно много помещения и дори да зърнете всички, едва ли ще ги запомните, ако сте обикновени туристи като мен. Заради това ще прескоча известен времеви отрязък и ще стигна до момента, когато поехме по обратния път, за да се завърнем отново в Помпей и да… продължим с обиколката ни.

Чакаха ни още от археологическите чудеса на древния римски свят.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес отиваме на поклонение в манастира Дионисиат в Света гора – ще ни води Цветан. Приятно четене:

Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора (Атон)

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

На западния бряг на Атон на една висока скала стърчи величествено манастирът Дионисиат, нарисуван от моя колега Dough Patterson.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Манастирът е спирка от маршрута на корабчето ,,Св.Анна‘‘, която се намира между манастирите Грегориат и Св.Павел.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Надвесил се над бурните вълни по скоро изглежда като средновековен замък, манастирът е служил като убежище на монасите за защита от пиратите.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Акварел от  Doug Patterson

Пътеката към Dionisiat от арсаната се вие в клисурата. Бавно по калдъръма крачим, пуфтим и благодарим на Богородица, че игуменът ни прие да му гостуваме наред групата поклоннци от Кипър.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Пред портите на Дионисиат са братя хаджи Цветан и Петьо Димитрови от Плевен
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Дионисиат е основан от св.Дионисий от Кастория в 14 век. Той е пети в класацията  на Светогорските манастири.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Св.Дионисий

Св.Дионисий е роден в Корица или Горица,  Костурско в незнатно селско семейство от български произход според изданието на Светогорския скит ,,Достойно ест‘‘.

Той се подстригал /замонашил/ при по-голeмия си брат Теодосий,  игумен на манастира Филотей на Света гора. Но Дионисий се отеглил като беден отшелник  в пещера под връх Атон, и  в съвършенно безмълвие/исихия/ и  постоянна тишина се отдал на умната  молитва – Господи  ИисусеХристе, сине Божий, помилуй ме грешния!

Междувремено Теодосий бил отвлечен от турски пирати в Бурса, но откупен от местните християни и освободен  в Константинопол, където  бил ръкоположен за епископ и малко по-късно за владика на Трапезунд /Трабзон/. Дионисий решил построи нов манастир и отплавал да търси помощ от брат си и императора.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Мозайка

Император Алексей III Комнин /долу вляво/ дарява 1000 сребърника ежегодно за издръжка на манастира според хрисувула, който  до днес се пази в манастира.

Долу вдясно е бъдещия ктитор – молдавския войвода.

Горе между двамата братя е св.Йоан Предтеча, който се явил и спасил Дионисий от турски пирати в Черно море, като ги вцепенил и ги уплашил.

Паметта на св. Дионисий се чества на 25 юни.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Вляво е главният манастирски вход, а насреща е манастирската иконна лавка.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
св.Йоан Кръстител

От там си купих иконата св.Йоан Кръстител.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Портата

Старата порта е обкована с дебела ламарина.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Регистрация

В арондарика се регистрираме заедно с колегата Боян Бойков.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Вписваме в графа професия; двама автомобилни инженери от Плевен и двама корабни инженери от Варна.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Гледка от балкона

Корабчето се отдалечава от пристана. Поглед от високия балкон.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Кафе

Кафе елинико! Ефхаристо!

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Братска трапеза.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Поклон на изпроводняк.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Изгледът ни

Изглед от нашата двуместна килия. Стените са 1,5 м дебели и високи  80 м.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Лественица

Лественица. Стълбата към рая с ангелите, които  ни помагат и дяволите които ни дърпат към ада.

Зад аркадите в галерията са скрити изключителните стенописи на Апокалипсиса.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Пред Апокалипсиса

Те са дело на майстор Джорджи от Крит в 1547.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Вратата на църквата

До вратата на църквата са 21 сцени от Откровението на св.Йоан Богослов.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Седмата тръба

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Манастирът на св.Дионисий.
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Малкият вход
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Донжонът

Донжон или кулата–убежище.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Клепалото и камбаните
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Апокалипсис

Най-страхотният стенопис е този с  пушека ,,Атомната гъба‘‘. Религиозни символи или пророчества за истребители ,,Скорпиони‘‘ и бомбоубежища ,,Пещери‘‘.

,,И затръби 5-ят ангел, видях една  звезда, паднала от небето на земята, той отвори бездънна пропаст, и дим излезе от ямата, и потъмня слънцето.и от скакалци  дим дойде и тя бе дадена власт.‘‘

Всички цитати са от Откровението на Йоан Богослов.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Дионисиат е постоянно в ремонт

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Около червената църква

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Балкони

Манастирът  празнува на

24 юни – Рождеството на Йоан Предтеча

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Главният храм

Главният храм е посветен на Рождеството на св. Йоан Предтеча или Кръстител.

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Ръката на Св.Йоан Кръстител

Тук се съхранява светата реликва – ръката Йоан Кръстител.

 

Ездачът на белия кон  ,,носеше лък, и му бе дадена корона, и той тръгна победосно за да доведе своята победа докрай‘‘.

Ездачът на огненочервения кон ,,и на него беше позволено да отнеме мира от земята така ,че хората да се избиват помежду си.‘‘

Ездачът на черния кон ,,имаше везни в ръката си.и чух глас да казва;един хиникс пшеница за един денарий..и внимавай с маслиновото масло и виното‘‘.

Ездачът на блед кон, носеше името Смърт ,,и гробът го следваше по петите.и им беше дадена власт над една четвърт от земята-да убиват с меч, с глад,със смъртоносна болест и чрез земните зверове.‘‘

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора

Часовникът е спрял във византийското време. Какви ли фигурки ще се покажат, като тръгне?

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Донжонът

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Разходка на залез слънце, след трапезата цари мир.
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Слънчевите батерии улавят последните лъчи

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Господи помилуй меня грешния! Амин!

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
В хубаво място цари гробна тишина и спокойствие.
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Костите на един монах са извадени и измити с вино преди да се положат в костницата
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Новата костница

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Старата костница
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Дионисиа

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Залезът

Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Залезът
Атон: Дионисиат – манастирът на Апокалипсиса в Света гора
Дионисиат

Сбогом Дионисиат!

Писа грешният хаджи Цветан Димитров, Петдесятница, 2020

   снимки: инж. Цветан Димитров и wikimedia. 

Литература:

  1. Йоан Богослов, Откровение.
  2. Apocalypse frescos in Dionysiou monastery.wikimedia
!– wp:preformatted –>
Автор: Цветан Димитров 
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Атон или писани от Цветан Димитров – на картата:

Атон и Цветан Димитров

Източен Тибет (5): От Чънду до Лудинг

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен. Започнaхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, после минахме покрай планината Амне Мачин и езерото Чинхай. За последно стигнахме до Чънду, за да подготвим днес следващата обикола из Източен Тибет.

Приятно четене:

Източен Тибет

част пета

От Чънду до Лудинг

Август 16

Сега вече стояхме в

Чънду

в очакване на втората група, с която щяхме да пътуваме отново към Тибет. На следващия ден просто обикаляхме из града. Винсънт отиде да посрещне една негова приятелка, а аз реших да посетя някои от забележителностите на Чънду, които бях пропуснал миналата година.

Следобяд се разходих до

Джин Ли (Jin Li, 锦里)

– атрактивна туристическа улица в старинен архитектурен стил, пълна с туристи от цял свят, магазини за сувенири, ресторантчета и всякакви други подобни. В съседство с нея е резиденцията Вухоу- седалището на Джу Гъ Лянг, мъдрия политик от 3 век. Там обаче реших засега да не влизам (има вход от 60 юана), а да изчакам следващия ден жена ми и дъщеря ми, които щяха да дойдат и да се присъединят към втората група за Тибет, да влезем с тях заедно. Затова само обикалях из Джин Ли.

Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай

След това – с автобус и пеша, през центъра на Чънду –

Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай

до друг старинен атрактивен комплекс –

улиците Куанджай (Kuanzhai alleys, 宽窄巷子),

в превод “Широката и тясната улица”. Там бях миналата година, но през деня, а сега вече беше вечер, и както обикновено всякакви такива старинни комплекси вечерта са особено атрактивни. Куанджай също.

Пообикалях и там, Винсънт и неговата приятелка също дойдоха и там се срещнахме. Накрая се върнахме в хостела.

Август 17

На следващия ден трябваше да дойдат първите участници във втората група за Тибет. Това бяха жена ми Инг Инг, дъщеря ми Ели и жената на Винсънт. Те дойдоха с влак и ние с Винсънт отидохме до гара Изток да ги посрещнем. След това се разделихме- Винсънт и жена му отидоха при техни приятели, а ние с Инг Инг и Ели останахме в същия хостел.

Следобяд излязохме с тях из Чънду отново. Пак отидохме до Джин Ли, но този път влязохме и в съседната

Вухоу резиденция

Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай
Чънду – Източен Тибет, Китай

Инг Инг се беше свързала с един познат на наш приятел, който живее в Чънду, и след Вухоу му отидохме на гости. Беше много приятен и интересен човек, християнин, и любител на изкуството. Апартамента му беше пълен с картини, скулптури и разни странни и чудати неща, представящи абстрактно изкуство. А самия той се наричаше… Слон (Daxiang, 大象), въпреки, че беше слаб човек, постоянно усмихнат и много ведър китаец, с къдрава коса.

След това се прибрахме отново в нашия хостел.

Август 18

Дойде и денят да се съберем цялата втора група за Тибет. Сутринта напуснахме окончателно нашия хостел, срещнахме се с Винсънт и жена му – те бяха наели една 7-местна кола, с която щяхме да пътуваме, а вечерта щяхме да наемем и втората кола. С първата отидохме до летището да посрещнем първите няколко човека от групата – двойката Чун Хуа и Чан Вън Минг, Тан Дзин Минг и неговата колежка А Дзюн, А Би и и дъщеря й, една 14-годишна тинейджърка.

Винсънт беше резервирал един хотел на 5 мин. пеша от летището, където имаше и ресторант, и една пагода, чиито стаи бяха всъщност сепарета за ядене и за игра на мадзянг, или маджонг (китайска национална игра с маса, зарчета и правоъгълни фигури). Събрахме се заедно и там обядвахме.

После Винсънт отиде да посрещне следващата „порция“ – двете сестри Сяо Йен и Сяо Янг. През това време Инг Инг и Ели бяха в центъра на града да се срещнат с една позната.

Следобед част от групата отидоха до някакъв храм в Чънду да обикалят, а ние, заедно с другата част от групата отидохме до най-голямата по площ сграда в света –

Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)

Той представлява един цял комплекс от молове, ресторанти, басейн с изкуствени вълни и всякакви луна-паркови съоръжения, спортни зали, хотели, офиси, кино и др., събрани в една сграда.

Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)  – Чънду – Източен Тибет, Китай
Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)
Глобалния център Нов век (New Century Global center, 新世纪环球中心)  – Чънду – Източен Тибет, Китай
Китайци – Чънду – Източен Тибет, Китай

Два-три часа обикаляхме там, снимахме се, после дойдоха и всички останали от групата, и с две коли (едната – вече наета от фирма, а другата- местно такси), се прибрахме в хотела. Там вече беше дошла и последната участничка във втората тибетска група – Лянг Съ. Така всички се събрахме заедно, заедно вечеряхме и с това отбелязахме началото на второто пътуване в Тибет.

Планът за това второ пътуване обаче беше претърпял промени. Първоначално възнамерявахме да тръгнем на северозапад, директно към Сертар – мястото, което беше ключово за този маршрут, и след това да се върнем към Чънду откъм запад. Но след земетресението в Дзиуджайгоу на 8 август някои започнаха да се страхуват, че маршрута ни минава прекалено близо до онзи район. Лянг Съ настояваше да променим маршрута. Нямаше как, за спокойствието на другите решихме да тръгнем по-на юг, по-далеч от земетръсния район. Поради това нямахме много време да пре-организираме нещата наново, и просто се надявахме всичко да бъде наред.

Август 19

На другия ден най-после дойде моментът отново да се върнем към високите планини. Още вечерта предишния ден Винсънт беше докарал и втората 7-местна кола под наем, и сутринта напуснахме Чънду, в югоизточна посока. Аз казах едната кола, а Винсънт (и от време на време жена му, която го заместваше) караше другата. Времето беше облачно и от време на време ръмеше, оставаше да се надяваме, че по-нататък ще се оправи.

И така, след около два часа безпроблемно шофиране по магистралата стигнахме до

Яан (Ya’an, 雅安),

на около 680 м височина. Яан също си има своите туристически забележителности, но нямахме време да ги посещаваме, пътя за днес беше дълъг, и направо продължихме нататък.

Яан се намира в югоизточния край на Съчуанската равнина

Оттук пред нас започват отново най-високите планини на Земята- Тибетската планинска земя. В района на Съчуан се намира източната част на Тибет, и тук релефа на Тибетското плато е оформен в няколко основни била, оформящи няколко „вълни“, разположени успоредно по меридиана от север на юг- от северния основен вододел между Жълтата река и Яндзъ (двете най-големи реки на Китай), на юг до Яндзъ. Те са част от успоредните била, наречени Хъндуан (Hengduan).

И така, от Яан започва първата „вълна“ на Тибет –

планинската верига Чионглай (Qionglai mountains, 邛崃山)

А конкретно от Яан на запад е нейния дял

 Ърланг (Erlang mountain,二郎山),

който ни предстоеше да прехвърлим.

Тук, край Яан, напуснахме магистралата, и поехме по прочутия път No. 318 – южния път от Чънду до Ласа в Тибет. Както обаче се опасявах, и както беше и миналата година, пътя беше отново много труден за шофиране- по принцип тесен, страшно натоварен, и с много камиони и тирове, които се изкачваха бавно и тромаво и създаваха зад себе си огромни опашки от опитващи се да ги изпреварят коли (нещо подобно на нашето шосе от Асеновград за Смолян, обаче с още по-труден трафик). Не обичах този път, с нетърпение очаквах следващия ден, когато щяхме да го напуснем и да тръгнем по безкрайните празни пътища из необятните Тибетски степи…

Шосето нагоре минава през много села, крайпътни ресторанти, вилни зони и всякакви други сгради с най-различно предназначение. Към обяд спряхме в един от тези ресторанти да обядваме. После продължихме все нагоре и нагоре, бавно, с постоянно провиране между огромните тромави камиони и отсрещното, също интензивно движение. По-нагоре дъждът се засилваше повече и повече.

И когато стигнахме някъде към 1450 м височина, изведнъж Винсънт спря и отвори капака на двигателя. Неговата кола под наем се оказа с проблем- някъде в охладителната система имаше пробойна и водата изтичаше, съответно двигателя загряваше. Около час се опитвахме да оправим проблема както можем- без успех.

Тогава решихме аз да извозвам хората напред, а Винсънт да се придвижи до най-близкото място за паркинг и там да чака от фирмата да дойдат, да извозят колата до най-близкото населено място и да му докарат друга кола.

Първоначално аз извозих нагоре едната половина от групата  – до тунела Ърланг, където има паркинг, ресторанти и сергии с дреболии и местни дрънкулки – на около 2120 м височина. После се върнах надолу до другата група, и докато първата група горе си правеха снимки и хапваха разни неща които продаваха там, аз докарах и втората група.

Същата процедура повторихме и по-нататък.

Отвъд тунела Ърланг

времето беше коренно различно – слънчево или поне променливо. Аз закарах първата група до една от панорамните тераси, на която бяхме спряли и миналата година, докато втората група си правеха снимки пред тунела Ърланг. После пак се върнах да взема и втората група, докато първата пък се снимаха на панорамната тераса. Така окончателно прехвърлихме и билото на “първата Тибетска вълна”.

Планина Чионглай (Qionglai mountains, 邛崃山)  – Източен Тибет, Китай

После – следващото повторение на процедурата- от панорамната тераса надолу до

град Лудинг (Luding, 泸定),

на 1350 м, където течеше река Даду, разделяща “първата” от “втората” вълна, над която беше

прочутия старинен мост Лудинг (Luding bridge, 泸定桥)

– историческа атракция, свързана с битка между комунистите, гоминданг и местни разбойнически тартори. И така- отново- първо еднага група, после обратно до панорамната тераса- другата група, и пак надолу до Лудинг.

Времето обаче доста напредна. За този ден трябваше да стигнем до Кангдинг, където бях резервирал нощувка в известния за чуждестранните туристи Джълам хостел (Zhilam hostel), където бяхме миналата година. И понеже закъснявахме, започна и да се стъмва, първата група, която бях закарал до Лудинг, сами успяха да си намерят транспорт за последните оставащи 48 км до Кангдинг. Което беше облекчение за мен, понеже тежко натоварения път 318 вече беше започнал да ме уморява, цял ден по него нагоре и надолу.

Докарах и втората група до Лудинг и ги оставих за около 20 мин да се порадват и наснимат на моста, аз и без това нямаше къде да паркирам, и докато те бяха там, аз пообиколих с колата наоколо и после дойдох да ги взема. И накрая, вече по тъмно, тръгнахме и ние към Кангдинг, напускайки след около 20 км река Даду и тръгвайки отново нагоре, този път със сериозна денивелация, към “гребена на втората Тибетска вълна”.

През това време Винсънт и жена му останаха в един малък град близо до Яан. Бяха им докарали нова кола, но вече беше твърде късно да тръгват и решиха да останат там, и да дойдат при нас на следващия ден сутринта (разбира се, аз изобщо не се и съмнявах, че те няма как да дойдат до Кангдинг по-рано от обяд, но нямаше как).

Стигнахме до

Кангдинг

 доста късно. Намерихме един ресторант там, хапнахме набързо, защото от Джълам хостел започнаха да протестират, че закъсняваме, а те трябва да приключват с работното си време вече. Накрая се качихме до хостела, настанихме се и заспахме. Поне аз бях доволен, че въпреки сложната ситуация, успяхме да се справим, и на следващия ден ще можем да продължим.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com



Booking.com

Други разкази свързани с Китай – на картата:

Китай

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

Карнавална Венеция, 2019 година (3): Верона и Флоренция

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Завършваме пътуването до карнавала във Венеция заедно с Влади. Започнахме с дебненето на полета на Ангела, продължихме със същинския карнавал и близките Мурано и Бурано. Днес ще заминем към Верона и Флоренция, преди да поемем обратно към дома. Приятно четене:

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част трета

Верона и Флоренция

Ден четвърти26.02.2019 г.

След закуска

отпътуваме за Монтекатини Терме

 и по пътя ще разгледаме Верона, с площад Бра, както и Арена ди Верона, къщата на Жулиета, площад Д’Ербе (площада на Синьорията) и Пиза -Двора на чудесата с Катедралата, Баптистерията и наклонената кула. Времето до обед се затопли малко. Пристигаме във

Верона,

 оставят ни на паркинга за автобусите и започва нашата пешеходна обиколка. Минаваме покрай крепостната стена и отиваме на центъра, където е

Арена ди Верона

Арена ди Верона – Верона, Италия

Който иска, обикаля с нас, който не – чака тук след два часа. Отиваме към реката. Тук тя прави един голям завой почти на 360 градуса. Разгледахме набързо околностите на Верона и се насочихме към центъра, пазара,

мястото за инквизиции

в миналото и после по калдаръмените улички.

Верона, Италия

Видяхме мястото, където в миналото са извършвали обезглавяването. Там, където се е събирало цялото население да гледа тези ужасни за времето си сцени. Тук има и една разрушена порта, където в миналото са вървели търговците с каруците. От едната арка са влизали, а от другата са излизали и т.н. Показват ни и къщата на Ромео и Жулиета.

Къщата на Жулиета – Верона, Италия
Къщата на Жулиета
Къщата на Жулиета – Верона, Италия
Къщата на Жулиета

По стените и фасадите видяхме невероятни начини за изразяване на любовта.

Любовни послания написани на влаков билет, големи листове с поетични слова. Впечатли ме един голям лист, на който любовта беше изразена с много сложна химична формула.

Оставиха ни свободно време. Показаха ни на къде да вървим, за да излезем на Арена ди Верона и ни оставиха. Похапнах вкусен сладолед.

Знаете ли как се яде сладолед февруари месец

в Италия (Верона в случая)?

Протича ми  сопола, бърша с кърпата и продължавам да ям, неустоимо изкушение.

После отидох при

Арена ди Верона

 Чудих се дали да вляза вътре, защото входа беше 10 евро, но ги дадох и влязох. Обиколих цялата Арена по най-горните стъпала. Невероятно е усещането за пространство и акустика за времето си.

И как изглеждат кафенетата от най- горните стъпала на Арената.

Верона: къщи, кафенета и дворове – снимани от последния ред на Арена ди Верона – Верона, Италия
Верона: къщи, кафенета и дворове – снимани от последния ред на Арена ди Верона

И къщичките от задната страна на Арената, пак от най-горните стъпала.

Остава ми време за едно кафе

 на едното от кафенетата с изглед към Арената. Още един красив спомен и прекрасно удоволствие. Вече се е стоплило значително, махнахме дебелите дрехи от сутринта.

Обяд отдавна е минал и ние продължаваме. Имаме доста път до

Пиза,

 където стигаме по вечерно време. Там оставаше около час време, преди да затворят местата за посещение. И като започна едно тичане, да видя поне едно нещо,преди да затвори. Бързах към едната църква там, ама тя вече беше затворила.

Хукнах към наклонената кула

 Когато бях тук през 2004 година, тя беше затворена за ремонт, а сега виждах хора по етажите нагоре. Успях да си купя билет и вече съм по стъпалата нагоре. През цялото време се чувствах под наклон. Стигнах до най-горе. Там имаше едни огромни камбани, които може би балансираха цялата конструкция. Така си мислех. И направих една пълна обиколка по целия последен етаж. Но от по-наклонената страна беше много страшно така под наклон да вървя по ръба на фасадата покрай обезопасителните въжета.  Снимки от тук няма, защото вече беше вечер. От върха на кулата се вижда прекрасно целият град, осветен. Доста голям ми се видя.

Остана ми време за по една пица от заведенията около кулата и обратно към автобуса. Върнах се сам, защото групата се събира на изхода на влизане към кулата и другите забележителности на тази зелена поляна след още половин час. Време, през което успях да разгледам различните сувенири по сергиите наоколо. Тръгваме си от там след залез слънце, вече беше тъмно. Следваме пътя

към Монтекатини Терме,

 където ще спим.

Montecatini Terme, Toscana, 51016, IT

Пристигаме там, настаняват ни в един малък хотел на центъра и ни показват накъде да вървим, за да си намерим място за вечеря. Защото и там скоро ще затворят заведенията. Тръгвам по главната павирана улица и си избирам една пицария. И докато си чакам храната, виждам как половината група минава по пътя и влиза също тук. Вземам си пица, бира и лимончело. Да го опитам аз това лимончело, дето толкова ни го хвалеха през цялото време. Добре си похапнах, разходих се още малко наоколо и е време за сън.

Ден пети, 27.02.2019 г.

След закуска заминаваме за

Флоренция

Бързаме да стигнем до там, защото автобуса трябва да има почивка от девет часа, преди нощен преход. Оставят ни някъде покрай реката, опитвам се да запомня мястото, но не успявам. И гледах много да не се деля от групата. Стигаме до един голям площад с една голяма катедрала. Тук ще ни чака местния ексурзовод. Докато го чакаме, ни раздават слушалки, за които сме платили по две евро. Идват едни негри с велосипеди, с едни големи сандъци отзад, където държат по 40-50 слушалки за туристи като нас. И всеки със слушалка на ухото ни ги пробват, като ни говорят в тях. Идва жената, която ще ни разхожда и говори през цялото време.

Целият ден ще прекараме във Флоренция

Обиколката на Флоренция започна оттук.

Флоренция, Италия

Беше една много колоритна, възрастна местна екскурзоводка, с много интересна фамилия – Бударини, която  живее тук, владее 7 езика и представя Флоренция на туристическите групи.

Минаваме покрай къщата на Микеланджело

Спираме и пред

магазина на Пинокио

 Бащата на Пинокио, татко Карлос, Карло Лоренцини (на италиански: Carlo Lorenzini), по-известен с псевдонима си Карло Колоди. Баща му, Доменико Лоренцини, е готвач, а майка му, Анджолина Орзали, работи като домашна прислужница. Влизам в магазина и докато разгледам,

докато снимам и тя групата заминала. Ами сега накъде?

 Слушалките ми са извън обхват, т.е. групата е поне на 150 метра напред или в някоя странична уличка. Вървя и се оглеждам. Чувам глас в слушалките вече, оглеждам се наоколо и виждам последните хора от групата, завиващи зад един ъгъл. Така ги догонвам.

Тук до тази кула.

Флоренция, Италия

Имаше спрели няколко екипа на полиция и Бърза помощ. Обясняват ни с чувство за хумор, че тези екипи са тук, защото много туристи припадат като видят Флорентинските красоти, обслужват ги веднага. От тази кула наляво и се излиза на мястото, където ще се събираме вечерта.

Скъпи са файтоните за разходка.

Все пак става дума за два коня. Тук някои се шегуваха, като казват: „Ами да откачат единия, за да падне цената наполовина”. А екскурзовода казва: „Скъпи са Флорентинските коне. По-добре пеша с мен, отколкото с файтон. А е и по-здравословно”.

Минаваме да видим и прасенцето.

Минаваме да видим и прасенцето – Флоренция, Италия
Минаваме да видим и прасенцето

Оставят ни тук, събират ни слушалките и ни дават свободно време до 18 ч. И след свободното време се събираме пак тук –

Piazza della Signoria

 в 18:30 ч.

Моята обиколка продължава към кули, камбанарии, ресторанти, паркове и вкусна храна и напитки.

Купола на Брунелески

Куполът на Брунелески   – Флоренция, Италия
Куполът на Брунелески

Казват ни, че можем да си купим един билет за всичко около Баптистерията, катедралата, кулата до нея, купола на Брунелески до горе. Общо пет места. Купих си билет, но видях само тези места, където нямаше опашка – три места: катедралата, кулата до върха и църквата до тях. После обикалях по улиците, които си бях набелязъл от върха на кулата.

Похапнах тук.

После ходих на

пазара на Халите – Mercato Centrale

Халите – Mercato Centrale – Флоренция, Италия
Халите – Mercato Centrale

Минах покрай пазара за кожени изделия.

Големи Хали – пазар меркато се казва. Там има голям зеленчуков пазар на закрито.

Имаше и щанд с огромни порции храна.

Готова храна – Халите – Mercato Centrale – Флоренция, Италия

И едни корави хлебчета

Хлебчета – Халите – Mercato Centrale – Флоренция, Италия
Хлебчета

Похапнах си добре. После се върнах пак на площада.

Наредих се за купола на Брунелески на една малка опашка, която само след минути стана над 100 души. Почнаха да пускат, но мен ме спряха. За купола на Брунелески трябвало резервация, която се правела на едни машинки на съседната улица. А аз нямах. Само дето чаках. Отидох и там, но имаше час само за 17:30 ч, т.е след два часа, а ние тръгвахме в 18ч. Направих си резервация, макар да знаех, че няма да имам време, но поне да видя как става. И когато се върнах на опашката, там вече нямаше никой.

Обиколката продължава през моста на златарите към един парк с

градини (giardino di boboli firenze)

Лесно е до там, през моста на Златарите и в същата посока. Тук туристическият поток рязко намалява, озоваваш се в един тих и спокоен квартал.

Градините бяха затворени вече, но видях къде са.

Палацо Пити (Palazzo Pitti)

Продължих в същата посока през този тих квартал и стигнах до

Порта Романа (Porta Romana)

 На връщане похапнах вкусен сладолед.

И времето за обиколка завърши. Събираме се и тръгваме. Автобусът ни чака на един паркинг до реката, на половин час пешеходно време. Тръгваме си с нощен преход.

Пътуването към България мина в една дълга и заслужена дрямка.

Вече е тъмно. Нощта напредва. С няколко почивки, настъпва и утрото, един цял ден пътуване и в късен следобед бяхме в София.

Не толкова късен, но достатъчен, за да изпусна последния автобус за моя град, малко след 17 ч. От там вземам автобус за Варна, за да сляза в Търново, и отново да изпусна и последния влак за моя град, та се наложи и там да спя. Още 42 лв, за хотел.

И така. Приключението завършва.

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Верона на картата:

Верона

Booking.com

Пътуване с кола по време на COVID-19 (Дания – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Сърбия – България)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Информация от първа ръка за пътуване с кола през Европа по време на епидемията от поредния китайски вирус COVID-19. Приятно четене:

Пътуване с кола по време на корона-вирус

Дания – Германия – Чехия – Словакия – Унгария – Сърбия – България

Снощи се прибрах от Дания до България с кола. Ще опиша как мина пътуването, с идеята че може да има полезно инфо за някой друг, решил да пътува с автомобил до Бг.

Дания

Пътувахме двама души в колата, с доста багаж. На първи юли в 8:15 ч хванахме ферибота от пристанище Rødby в Дания и в около 9 ч датско време слезнахме на немското пристанище Путгарден.

На датска територия само ти проверяват билета за ферибота, на немска територия няма никаква проверка. На ферибота имаше хора с маски, но и имаше много и без маски. Тоест ‘лабава работа.

Fehmarn, Schleswig-Holstein, 23769, DE

Германия

От Путгарден карахме през Берлин до чешката граница в посока Прага. В много участъци в Германия има ремонти по магистралите.

В Германия по бензиностанциите искат да си с маска

когато си при касите за плащане. Карахме но предимно с по 70-80 км в час.

Единственото по-сериозно задръстване беше в Берлин,

беше някакъв пиков час в около 2 следобед. Както и да е, не разбрахме че сме в Чехия, усетихме се по табелите по едно време и по няколко смса от мобилния оператор.

Чехия

Спряхме, купихме

винетка за Чехия,

която е стикер и се лепи на предното стъкло (около 10 евро май беше). В Чехия една трета от магистралите са чисто нови, две трети са в ремонт.

Нямаше сериозни задръствания,

но пак на мн места не може с повече от 80 км в час да караш. Бензина в Германия и Чехия е на нормални цени (грубо около 1, 20 – 1,30 евро).

Магистрала, Словакия

Словакия

В Словакия още на влизане се купува

винетка

(има нещо като бивш гарничен пункт) но няма проверки, само си купуваш винетка. Там искат да покажеш талона на колата за да ти дадат винетка (електронна е). Има и бензиностанция на същото място но бензина е скъп (около 2 евро литъра).

На словашко-унгарската граница

има пропусквателни пунктове, но няма паспортна проверка. Стоят няколко полицаи и митничари и на случаен принцип спират коли ако им се видят съмнителни нещо. На тях искат евентуално документи и ги карат да отворят багажника, хвърлят по едно око и ги пускат. Няма задръствания и излишна бюрокрация. Има

гише за винетка, която е електронна

И тя е в тоя ценови диапазон като в Чехия и Словакия. Не е моя колата и затова не следях с прецизност цените на винетките.

Унгария

Влезнахме в Унгария в около 11 часа вечерта в посока

град Гьор (Gyor),

където нощувахме.

В Унгария валеше порой и карахме бавно през нощта, стигнахме в 00 часа в полунощ в хотела в град Гьор в Унгария където нощувахме. Тоест от Путгарден до Гьор сме стигнали за около 14 – 15 часа. Това са грубо около 1 200 км. Спирали сме 4 пъти за бензин, тоалетна и винетки.

На сутринта в 7 ч от Унгария след два три часа стигнахме до

сръбската граница след град Сегед

Нямаше никакъв трафик. Бензина в Унгария беше на цена около 1,20 евро.

На границата Унгария – Сърбия има граничен контрол

Показваш паспортите и талона на автомобила и минаваш веднага. Никой не прави проблеми (нито унгарците нито сърбите). В Унгария също има доста ремонти по магистралите.

Магистрала Белград-София

Сърбия

В Сърбия караш само по магистрали, трафик няма даже по сред бял ден. Мн е удобно. Учудихме се, че

няма трафик, предположихме, че е заради повишената цена на тол таксите в Сърбия

Та повечето народ кара май през Румъния. Лично аз препоръчвам Сърбия пред Румъния, понеже няма трафик, само магистрали са чак до бг границата Калотина и няма сериозни ремонти по пътищата както в останалата Европа.

Пътните такси в Сърбия от Сегед до Калотина

ни излезнаха около 18 евро. Обаче пътя е рай. Маршрутът е покрай Нови сад, Белград, Ниш, Пирот Димитровград и си на Калотина. На тол пунктовете в Сърбия може да се плаща с евро или с карта.

На сръбско-българската граница

сърбите гледат паспорт или лична карта, талона на колата и минаваш. Опашки няма. На българската граница в Калотина гледат същото и пак минаваш. Багажа не го гледат никъде.

Калотина, България (граница)

България

В България след граничния контрол се продават електронни винетки. Искат пари в брой на касата – с карта не може. Ако нямаш левове, има машинки за издаване на електронна винетка на която плащаш с карта. Машинката дава инструкции стъпка по стъпка какво да се прави, видя ми се малко сложно ама се справи колегата шофьор.

От Калотина до София половината път е в ремонти,

но тарфик сериозен няма. В Софето по някакви северни дъги и нелоши околовръстни стигнахме до автомагистрала Тракия и оттам по нея до град Пловдив където беше крайната цел на пътуването.

Освен многото ремонти из Европа по описания маршрут, други досадни забавяния няма

Нито по границите нито никъде. Карахме по навигацията на гугъл карти на телефона. Тя показва в реално време къде какво се случва по пътищата (задръствания и т.н.). Не са ни карали никъде по границите да подписваме декларации за корона вируса или някакви други проверки във връзка с пандемията.

Тръгнахме от Германия (пристанището Путгарден) на първи юли в 9 ч сутринта, в Пловдив бяхме в около 20 – 21 ч на втори юли. Нощували сме в Унгария и общо сме спирали около 7-8 пъти средно за по 20 минути престой на спиране.

На пътуващите на добър път и се надявам да съм бил полезен с инфото!

Автор: Любомир Теохаров

Австралия(3): Сините планини и пещерите Дженолан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Василена продължаваме из Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандияспряхме в Кьолн, а след започнахме същинското пътуване: първо пристигнахме в Сидни, после си купихме джип, а днес ще отидем до Сините планини и пещерите Дженолан .

Приятно четене:

Австралия

част трета

Сините планини и пещерите Дженолан

Сини Планини

14 – 18 септември 

14 септември

След мъчително, но успешно инсталиране на палатка и тента върху новия ни дом на колела, успяваме да си тръгнем от Сидни и да започнем дългоочакваното безкрайно пътешествие. Първата ни спирка е

Катумба в Сините Планини (Blue Mountains),

едно от най-известните планински образувания на континента (сигурно защото е до Сидни, а не забутано някъде в дълбините). 

Пътят до там е “интересен”, особено когато навлезеш в планините, защото гледките нямат и помен от планинска местност. Така че всъщност никак не е интересен. Просто една магистрала, която, както вече установихме, е от най-скучните инфраструктури в една държава; и от време на време градче – ама все едни такива никакви градчета (което през следващите месеци ще се окаже типично за всички градчета и селца на Австралия).   

Ясно е, че днес нищо няма да можем да видим от Планините, защото много окъсняхме със сутрешните занимания в града. Затова обръщаме внимание на подредбата на колата и започваме да установяваме процедури на нагласяне, готвене, палатко-разпъване, гардеробо-нареждане и други типични за ежедневието ни функции, които сега трябва да изпълняваме в това малко пространство и … на открито. Също така е важно бързо да свикнем с разтягането и прибирането на катуна, защото от тук нататък ще го правим всеки ден. 

Мазда Tribute - Пътуване из Австралия с палатка

След скучното подреждане е дошло време да готвим. Вадим котлона, нареждаме масата и готвим нещо, за което помня само, че беше невероятно безвкусно. О, живот по къмпинги! Докато приключим с яденето и измиването на чиниите, вече се е стъмнило, а е станало и много студено. Довършвайки бирите, се чудим какво да правим сега. Толкова е тъмно, че сякаш е време за лягане, а и (потрепервайки) не държим да стоим навън. 

Все пак, нека да погледнем колко е часът – 18:30!!! Е, това не го очаквах. Толкова перипетии минахме до този момент, че умът ми не може да побере, как все още ни най-малко не е време да си лягаме. Ами какво ще правим тогава на този студ и мрак толкова време? (Абе, закъде сме тръгнали, като още от първия ден не знаем какво да правим?!?)

Решаваме да пренаредим колата и да си направим хралупичка върху задните седалки. Там пак ни е студено, но поне можем да се занимаваме с тихи дейности, а даже и да включим компютъра за един епизод – от тази страна плоскостта на „кухнята“ служи и за бюро. Добре, че в къмпинга има горещи душове, че да се стопля преди да се наместим в палатката. Сигурно щяха да ми се изпотрошат зъбите от тракане иначе.

*** 

15 септември

Снощи ни измръзнаха дупетата в тази палатка! Чувствах се като на хижа Тевно езеро – спане в палатки, три БТС одеяла и всички катове дрехи, които са ти се събрали в раницата. Тук пак бяхме навлечени, но без трите одеяла – само една олекотена завивка. Като слезем днес в града, първата ни работа е да купим второ одеяло и по още една възглавница. Иначе палатката е много удобна, широка и просторна, с вграден матрак и прозорци околовръст (които, разбира се, бяха затворени, за да намалят досега ни с външната температура). 

Сини планини - Пътуване из Австралия с палатка

На сутринта с нетърпение ставаме от сън. Беше ужасно некачествен и жадуваме да го  заменим с мечтаните кафе, чай и, най-вече – закуска. Събираме катуна и се разхождаме по местните улички, за да стигнем до Панорамен Свят (Scenic World) – туристическа атракция около перлата в короната на Сините Планини –

Трите Сестри (Three Sisters)

Билетът те допуска до три различни въжени транспорта – влакче и две кабини, които водят до различни точки в парка, винаги с поглед към камените Сестри.

Първо се качваме на

Небесния Път (Skyway)

и преминаваме на отсрещната скала с перфектна гледка, както към трите отвесни образувания, така и към водопада Катумба, който никога в документираната си история не е пресъхвал.  Посочват ни най-близките наблюдателни платформи и ни пращат да се разхождаме. Кабината се движи редовно между двете спирки, така че няма да ни забравят тук. 

Гледките вече са доста по-планински. Това, което виждам, ми напомня повече на каньон, отколкото на планини. Вместо катове хълмове и върхове, които виждаш по (например) българските Балкани, тук гледката е от гори ниско долу и плоски, единични хълмове в далечината. Лесно можеш да „видиш“ как е текла и дълбала дълбоката река.

Стигаме до първата платформа и решаваме набързо да прескочим до следващата. И после до следващата … И така докато се оказва, че сме минали разстоянието между двете спирки и направо можем да си се върнем пеш. Абе знаем си ние, че сме яки туристи и ловци на гледки, ама не очаквах да пропуснем да прелетим отново между двете станции … 

След бърза спирка за втора закуска се качваме на

влакчето (Railway),

което е основната атракция на парка, тъй като е съществувало, още от 1872 година. Това влакче е част от миньорска инфраструктура за въглища и керосин на първите заселници. Но след Втората Световна Война компанията се разпаднала и на нейно място започва да се развива туристическа дейност, използваща съществуващия влак.  Единствената разлика е, че влакчето се е развило с технологиите. Оставило е без работа конете, които са го теглили, изоставило е и парния двигател и сега се движи напълно автоматизирано.  Подредени в редички се качваме и ни съобщават, че това е най-стръмния въжен влак в света (Рекорд на Гинес от 1997 година). Е, хубаво де, колко може да е стръмен?

Стръмен е (52 градуса наклон!)! Ако не беше бавната скорост, с която се движехме, това щеше да е най-екстремното влакче на ужасите, на което съм се качвала през живота си – много стръмно и още по-забавно! Със слизането в долния край, знаем, че ще се спуснем поне още веднъж, преди да си тръгнем.

Следващо забавление –

Кабелният Път (Cableway),

който ще ни върне пак горе на основната платформа. За да стигнем до него, първо обикаляме Пешеходния Път (Walkway) , който минава през дъждовната гора на планините. Тя, разбира се, е пълна с невъобразимо разнообразие от видове, но преобладават евкалиптовите дървета (аромата, на които аз не мога да намеря въпреки късането, триенето и чупенето на листа). Всъщност името на планините идва точно от евкалипта – при нагряването на листата, маслата, отделени във въздуха, пречупват светлината и създават син филтър върху планинските гледки. 

След нов снимачен ъгъл от Кабелния Път (тези сестри големи кипри излязоха) се връщаме на платформата и бързаме пак за влакчето. Този път искаме да сме най-най-отпред, но когато пристигаме се оказва, разбира се, че не сме само ние с такива идеи. Има опашка за предната седалка за следващите 3 – 4 превозвания. Е, толкова въодушевени не сме, че да чакаме цял час за този лукс. Качваме се в средата и отново се наслаждаваме като малки деца. Всъщност децата във влакчето се скъсват да реват от страх. Ъгълът на „падане“ е ужасяващ! 

На слизане осъзнаваме, че май сме спечелили от лотарията, защото, за да се върнем пак горе, трябва да слезем от влакчето и да минем от другата му страна. А тук долу опашки за предния ред няма. И познайте колко бързо се курдисахме на първа линия, въоръжени за снимане на видео, което най-вероятно не може да покаже истинския адреналин на изживяването. Много е готино да те е страх най-отпред – по-хубаво е от средата! 

Три сестри – Сини планини - Пътуване из Австралия с палатка

С детска радост в душите се връщаме в къмпинга за бърз обяд и тръгваме към следващата спирка. Нали помните, че ни трябва допълнително одеяло? Естествено спираме първо да си го купим, заедно с възглавници и други нужни и ненужни аксесоари, с които решихме да се сдобием.

Центърът на Катумба

е дълъг и пълен с интересни магазини. Спираме за смутита и успяваме да впечатлим човека с нашите чаши. Явно и тук устойчивите практики все още не са навлезли съвсем. 

Тази вечер ще спим в безплатен къмпинг

Това са места, които държавата е отделила като местност за почивка и освен една еко тоалетна няма нищо друго осигурено. Дори и питейна вода няма. И тук е така, но ние сме оборудвани и нямаме нужда от такива луксове – 25л туба с вода, електроники и лампи на батерии и (за всеки случай) конвертор за дванайсет волтовите контакти в колата. 

Сини планини - Пътуване из Австралия с палатка

Намираме се в евклиптова гора и само малка част е разчистена за няколко коли и палатки. Паленето на огън е позволено в момента и съседите ни вече се топлят и са захванали китарите. Ние нямаме амбиции за огън и затова след вечеря се прибираме пак в хралупката си, която става все по-уютна, особено с новото ни мекичко, розово одеялце. (Това място беше в гората, но обикновено тези „удобства“ са за шофьори на камиони и се намират до пътя – отиде всичката романтика май.)

***

16 септември

След кратка спирка в местното селище (което и този път не впечатлява с нищо особено, но позволява да се сдобием с още важни придобивки) спираме на

Говетс Лийп (Govett’s Leap),

от където се открива уникална гледка. Подобна е на тази около Трите Сестри, но още по-гориста и хълмиста. Заради което се и замислих, че може би не планираме да прекараме достатъчно време в планините. Жената в информационния център го потвърждава, като ни предлага различни места за разходки. Бързо решаваме, че ще се върнем след гостуването ни утре вечер в Ориндж (Orange) при приятеля на Ник – Хенри. 

Но за днес е планирано посещение в

пещерите Дженолан (Jenolan Caves),

които ни посрещат парадно!

Първо (и най-важно) – по пътя започваме да виждаме табели да внимаваме за кенгурута. Е добре, ама колко пък да внимаваме – не вярвам да видим някое. То и в Европа навсякъде има табели за елени, ама кажете ми честно виждали ли сте някога? … Ама видяхме, бе! Е, първото беше мъртво до пътя.  И второто – също така. Както и следващите пет кенгурута и четири уомбата (друг вид местно торбесто животно), ама кой ги брои… И изведнъж, виждам в далечината

огромно стадо с над 50 кенгурута,

излежаващи се под няколко дървета. Ник не може да насмогне да бие спирачки – следи оставихме на пътя! Те, разбира се, избягаха, когато излязохме да ги снимаме, ама ги видяхме тези подскочковци. 

Второ – пътят ни до там най-сетне преминава в криволичещ, тесен път, такъв, на какъвто сме свикнали в България (къде се е чуло и видяло прави пътища в планината?!?). Спецификите на пътя са толкова нетипични за държавата, че 12 километра преди началото му започват безброй предупреждения и опити да те върнат обратно. Е няма пък – ние сме пекани планински шофьори. 

Трето – комплексът се състои от 6 – 7 пещери. Ние се движим към първата, защото основната й зала е пригодена за коли. От нея започват всички турове. А те са с различно ниво на трудност и ние някакси сме избрали най-лесния –

пещера Империал

(защо така се подценихме – не мога да кажа). 

Не искам да звуча грубо и неуважително, ама

това беше най-невпечатляващата пещера, в която съм била

Нали сте били в Ягодинската в Родопите? Силно бих се изненадала, ако не са ви водили от училище. Тя е една от най-лесните и „детски“ пещери в България. Е тази е по-„детска“ и от нея. Ама аз съм много глезена с пещерните си изживявания и трудно можеш да ме впечатлиш с няколко сталагтита и сталагмита (Я да видим, знаете ли кое кое е …?).

Все по-често забелязвам, когато пътувам във или извън Европа, как невероятни туристически потоци се стичат към всякакви природни и неприродни “феномени”, а те (по мои лични пристрастия) не могат и да се доближат до вълнуващите забележителности на България. Е, поне неуправляемите световни туристи няма да ни ги развалят с липсата си на респект. (За това ще си говорим по-подробно, като стигнем Улуру.)

Тръгваме си след тази лежерна разходка на целогодишни 17oC, защото бързо се стъмнява, а ние искаме по светло да пристигнем на къмпинга.

Тази вечер сме на поляната до хиподрума на Оберон

Около нас няма никого, но за щастие местният клуб по пилатес пристигат и успяваме да се възползваме от душовете им, дори и студени. Е, не и преди да се разходим до местния парк, в частност детската площадка, където аз се наранявам, падайки от въжената линия, а на Ник му се повдига от въртене на въртележка. Нормално 24-годишно, женено поведение – не се съмнявайте …

***

Перипетиите през нощта са големи

Още докато си гледаме традиционния епизод в хралупичката, навън започва да вали (кой е тръгнал да се притеснява?). Когато му идва времето, се качваме горе и си лягаме в сухата палатка. Ама то може ли да спи човек с непрестанното плющене на външния слой при силния вятър, както и с мяткането на преддверието, което започна да пропуска и вода. Добре че си имам смел мъж, който излиза в студения дъжд да стегне рейките и слага анекса на палатката (той прави затворено помещение при входа ѝ). Връща се мокър и премръзнал, но успяваме да поспим за малко.

И … пристига още повече вятър! Мъчим се да спим но се намесва и параноята – колко силен ще стане вятъра? Колко ще издържи палатката? Колко по-студено може да ни стане на нас? Колко ще е трудно да приберем палатката сутринта в още по-силен вятър (според прогнозата)? И тук вътрешното ни легло идва на помощ. Решаваме се да надуем долу дюшека, да прехвърлим завивките и в студения дъжд да сгънем палатката в 2:00 посред нощ. Толкова е студено, че премръзналите ни пръсти едва дърпат рейките, за да я затворим. Толкова мокро, че когато най-сетне се шмугваме в колата, трябва да си съблечем подгизналите пижами, без възможност да извадим сухи дрехи, защото са под нас. Е, поне в колата няма особено проветрение и ще се стоплим.

***

17 септември 

Не се стоплихме! Цяла вечер се чудих накъде да се завъртя, как да се гушна повече в Ник, че да се понаспя. И по никакъв начин не можех да си обясня, защо не става топло и задушно в колата от нашето дишане. Аз си мислех, че ще се потим вътре, а не че ще сме постоянно настръхнали. 

Идва време да станем и да разберем защо и как. Погледнахме навън и видяхме … Поляните на хиподрума са покрити със

сняг!!! Да, сняг –

а ние идваме в слънчева Австралия!!! По-късно днес ни казват, че Оберон е най-студеното място в околността. Браво бе, точно на него се натресохме тази вечер. Представяте ли си как щяхме да се събудим на шушулки, ако бяхме останали горе или пък как щяхме да събираме покрита със сняг палатка? Не, благодаря!

Не му мислихме много – върнахме колата в подредба за шофиране и скорострелно се изнесохме. Първа спирка – кафене с горещ чай и закуска. (И Кармолиса извадих, да се дозащитим от измръзването.) А в кафенето случайно чуваме разговора на един клиент с бариста колко са щастливи, че най-сетне е валяло – заради сушата. Е, ужасът за един е щастие за друг. 

Добре, че тази вечер ще сме на гости при Хенри и ще можем да изсъхнем и да се стоплим преди пак да хванем пътя утре. След бързо посещение на

геоложкия музей в Батхърст (Bathurst),

който се оказа много по-интересен и цветен от очакваното (е, все пак сме уморени и ни е студено – не сме супер оптимистично настроени в момента),

пристигаме и в Ориндж

Хенри е отседнал при леля си, което означава, че тази вечер ще спим в истинско топличко легло (даже и електрически одеялца ни сложиха). 

Посрещат ни сърдечно, като вкъщи, а ние бързо се разпростираме, за да сушим всичко, що се намокри през нощта. Джейн предлага да направи вечеря за всички и предупреждението за веганството ни не я притеснява ни най малко.

Излизаме с Хенри в мрачния студен ден, да разгледаме Ориндж, който всъщност не предлага много за гледане. Но има винарна, така че там ще ходим да се топлим. Дегустираме шест вина и си тръгваме с бутилка „Идиотът“ и още една „Диригентът“ – все червени. В този студ белите не ни се усладиха. 

Винарна в Оринжд – Пътуване из Австралия с палатка

Приключваме деня с много горещ чай, веган лазаня, малко Нетфликс и много разговори. Спим топло и непробудно цяла нощ – точно това, от което имахме нужда след снощната безнадежност. 

***

18 септември

Неохотно събираме всичко, което простряхме вчера и се товарим пак на колата. Този път имаме и допълнителен товар – лазаня от снощи и Хенри, за да го оставим на влака за Сидни. А ние сме тръгнали

пак за пещерите Дженолин

Не мога аз така – да знам, че има уникални турове по пещерите, пък да си остана само с „детската“. Освен това, нали казахме, че ще се върнем в планината, а времето не ни позволява други разходки. 

По пътя преживяваме и най-невероятния ни сблъсък с дивата Австралия. Както се вием пак по пътищата, изведнъж до завоя – едно кенгуру, точно до нас. От другата страна още две – три и то на уширение. Спираме моментално, за да ги снимаме от колата, а те дружелюбно се приближават. Е, няма как … изскачам навън и вадя една филия хляб. Храня ги! И успявам дори леко да ги погаля. Групичката е от шест кенгурута – пет женски, всичките с бебенца в торбичките и един мъжки да ги пази. 

Внимание! Не правете като нас

– човешките храни не са подходящи за дивите животни, най-вече защото и за хората не са 😉 Кенгурутата много обичат сурови моркови и краставици, например. Е, имахме само две филии за всичките животинчета, та едва ли сме им навредили много, нали! А вълнението си струваше.

На ръба съм да се разплача от щастие!

Никога няма да съм по-близо до диво кенгуру, защото то по-близо от това е само да се гушкаме (а до там май няма да се стигне). На Ник очите му също светят с чиста радост. Как е възможно това да се случва!?

Щом нахранихме майките, смело се приближи и защитникът … Бяхме шампиони по бърз скок в колата – от него си ни е страх. Може да изглежда дружелюбен, ама като гледам какъв мускул е опашката му, не държа да проверявам личните му нагласи към нас. 

Стигнахме пещерите. Този път избираме една за по-напреднали –

Пещерата Лукас (Lucas)

Пещерата е голяма и всяка зала е по-просторна от предишната.

Jenolan Caves, New South Wales, 2790, AU

Обиколката ѝ е най-дългогодишният туристически обект в цяла Австралия, опериращ над 150 години. В началото екскурзията е била 6 часа и са вървели със свещи при логичната липса на електричество. Можели да си го позволят само богатите туристи, но на тях пък тоалетите им били пищни и откровено неудобни за такива начинания. Особено когато в едната ръка носиш свещ, а в другата – кошница за пикник. А в една част от тура трябвало и да се наместят върху чували от картофи и да се пързалят надолу, защото нямало по-безопасен начин за преминаване (хм… примерите не звучаха безопасно). 

Залите са осветени уникално,

като светлините се включват една по една, за да подчертаят различните детайли около нас. В „Катедралата“ дори пуснаха музика, за да обърнат внимание на акустиката (а как ми се иска и аз да запея). В друга зала пък, напълно изключиха светлините, за да видим, колко тъмно е всъщност в пещерата. И да ни уверят, че ръцете, които размахваме пред лицата си (защото така ни инструктираха), в действителност не ги виждаме. Мътните очертания са само халюцинация на мозъка. 

В района за спускане по картофени чували (където за мое щастие сега си има стъпала) питат за доброволец да тества акустиката. Е сега е моят момент – вдигам ръка и пея „Алелуя“ с цяло, треперещо гърло. Ако ще я тестваме тази акустика, да е подобаващо! … После, всички се наредиха на опашка да ми благодарят. Дето викат сърбите – трудно е да си скромен, като си съвършен

За разлика от пещерата Империал,

мога да препоръчам Лукас с две ръце

Може да не е най-уникалната откъм геоложки дадености или най-екстремната, но начинът по който е представена е наистина страхотен и неповторим. Определено се запомня (и после се разказва на всеки). 

На излизане ни казват, че долу в езерцето живеят птицечовки, които излизат по това време на деня. Е, няма как, отиваме да ги търсим. Ние сме на четиримесечен фото – лов на нови, диви индивиди, с които не се познаваме. (Щото сме от Европа.) И … ги намираме. За снимки не стана, но малкото, тъмничко, лъскавичко животинче ни се показа и се изфука колко бързо може да плува и колко лесно може да се скрие от досадни човеци с шумни фотоапарати. А докато му баем на птицечовчето, минават покрай нас Кенга и Ру.

Страхотен, незабравим, щастлив, кенгурски, пещерен, певчески, не-знам-дали-ще-имаме-по-хубав ден! 

*** 

А  нашето време в Сините Планини беше едно истинско пречупване между живот с удобства и живот по диви пътища. Може да е по-трудно от очакваното, но нали за това сме тук – за да пречупим досегашните си разбирания за живота и да го погледнем по нов начин. Днес беше през евкалиптов филтър.

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

Очаквайте продължението

Автор: Василена Коларова
Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Австралия – на картата:

Австралия

Booking.com

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният пътепис ще ни отведе до любимите райони на армейската младост на редакцията – язовир Жребчево и околните, да не ги изброяват градове, села и паланки 😉 Наш водач ще бъде Анжело и ще ни покаже потопената в язовира църква, както и келтскаат крепост Асара. Приятно четене:

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

В средата на 20-ти век хиляди са принудени да опразнят къщите си и да се изнесат далеч от дома. Изселването на цели райони е с цел изграждане на язовири с ВЕЦ-ове, които да дадат мощен тласък на плановата социкономика. Така се е случило при изграждането на язовир Копринка (Георги Димитров), при Чаталка (недостроен и до днес), както и на много други места. Това е съдбата и на

село Запалня,

чийто останки лежат на дъното на яз. Жребчево. През 15 в. селото вече съществува, споменато е в турски документ от 1472 г. При неочаквано прииждане на р. Тунджа било пометено от водата, а голяма част от жителите му загинали. Оцелелите след потопа основали ново село и го нарекли Азаплу/Азаблу (в превод от турски – мъка, страдание), а в последствие названието се побългарило в Запалня.

Язовирът е строен през 1959 – 1966 г. Краят на селото е през 1962 г., а пълненето чашата на язовира и окончателното заливане на Запалня, Жребчево и Долно Паничарево става през 1965 г. От мъртвото село са оцелели изоставените гробища (42.6354879, 25.8866441),

горе на хълма, с полегнали каменни кръстове, църквата и тук-таме основи на къщи.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

С лице към язовира е издигната паметна плоча, но вместо кръст върху нея е изобразена петолъчка, а надписът гласи: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Всяка година, в началото на септември, запалци се събират тук на родова среща, за да споделят спомена и носталгията си. Тази година срещата е била на 8. септември.

Църквата, носила името на българския светец Иван Рилски, закрилник на българските лечители, е издигната през 1891-95 г. на мястото на стар християнски храм от 5-6 в.  Храмът е изграден на хълм, който е бил на високо над селото. Затова е успял да остане над водата. Или поне частично. В месеците на пълноводие – пролетта, при топене на снеговете – църквата остава на 2/3 от височината си потопена. Когато нивото на яз. Жребчево спадне, църквата излиза на сушата и тогава може да се влезе в нея.

Последните години нивото на язовира е критично ниско. От него се изпуска повече вода, отколкото идва по Тунджа, за да бъдат захранвани частните ВЕЦ-ове след него. Риболовците алармират, че традиционните мръстилища на рибата са на сухо и тя не може да се размножава, но това не е някакъв грантов добитък, затова разните добре платени НПО-та и щатни еколози не им обръщат внимание. Това, от друга страна, позволява

целогодишен достъп до „Потопената църква“.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II
Потопената църква в Жребчево

Църквата се намира близо до град Твърдица, в района около язовира, в който са и новите постройки на жители на бившето село. Подходът към храма е от подбалканския път, като отделянето е под Твърдица. Ориентир са двете бензиностанции на Лукойл и Неси ойл (42.6557188, 25.8942081), като пътят води на юг, към язовира.

Тече дарителска кампания за неотложни мерки по укрепването на църквата.

Потопената църква

адрес: BG-8890 Твърдица

GPS: 42.634736, 25.885278

Оризари / Orizari, Сливен / Sliven, 8893, BG

След като разгледахме Потопената църква и се пошляхме по брега сред обраслите с миди основи на къщи, се отправихме към Николаево.

На хълмовете, намиращи се северозападно от града има

древни останки – насипи от ломен камък

 на глинена спойка, които очертават древна крепост с правоъгълна форма, с размери 280 х 150 м и площ около 42 да. От изоставянето на древния град, в продължение на повече от 2000 години върху по-голямата част от този терен не е имало никаква човешка дейност, с изключение на няколко лозя в най-ниската южна част. Останките са съхранени напълно, под тънък пласт горска пръст, обрасли с ниски дървета и храсти. На местата на най-големите сгради каменните насипи се виждат над земната повърхност. При работа по останките от древнотракийския град-крепост „Берое“ (Стара Загора) многократно са се разглеждали точно такива насипи и валове от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие. В периода 5 – 4 в.пр.Хр. укрепеното селище, изградено върху двата западни хълма прераства в тракийски град- крепост. Може да се предположи, че тук се е намирала

келтската столица Тилè

 Тракийският топоним Тилè (Τυλίς) е точно и цялостно тракийско съответствие на гръцкото наречие „τυλιχτός”- „увит, обвит”, в смисъл на „защитен, опакован”, в чиято основа стои глаголът „τυλίσσομαι”- увивам се. Селището е заобиколено от юг от река Тунджа, от запад – от блатото в местността Азмака и от север и изток – от реките Хаинбоазка/Радова/ и Лазова, чиито разливи правят невъзможен достъпа до него. Крепостта се издига откъм единствената възможна посока за достъп до селището, от северозапад..

Около 277 г. пр.Хр. келтите, придвижвайки се последователно по течението на р. Тунджа на изток, завладяват Тилè. Те превръщат крепостта и селището в своя столица, тъй като то се намира на стратегически кръстопът – пътят от Месембрия и Анхиало за Сердика минава под южните крепостни стени; от Бяло море по реките Марица и Тунджа през Хемус за Мизия и река Дунав минава от източната ѝ страна, а пътят от Филипополис и Берое през Средна гора минава на запад от укрепеното селище. Градът се намира в центъра на завладяната от келтите територия в долината на река Тунджа. В чуждо социалноикономическо, етническо, политическо и военно обкръжение келтската маса трябва да запази своята компактност, за да оцелее. Това води до засилване на централизацията и издигане ранга на върховния вожд до цар. От укрепеното селище до гр. Николаево, еднакво отдалечено от всички краища на територията, заета от келтите, царят може да управлява ефективно ресурсите си. До това селище река Тунджа е плавателна през 3 в. пр.Хр. през цялата година. Това се дължи на вливането на големи реки в Тунджа при гр. Николаево, като реките Радово, Лазова и Улишница, каквито липсват по горното течение до Севтополис. Коритата на тези реки са пет, шест пъти по-широки от днешния профил на течението им. Това може да бъде обяснено с пълноводието им в миналото. Келтските царе отчитат икономическите реалности, за да гарантират съществуването си в Тракия. Последният келтски цар Кавар дава привилегии на търговците в своите владения, сече монети с различна стойност и се опитва да създаде икономическа база на властта си в Тракия, за което е необходим евтин и удобен воден път до столицата му.

В условията на келтско владичество новото селище не е укрепвано със стени. Запазена е част от права улица, широка 5 m, с каменна настилка и тротоари по 1,5 m. Основите на сградите, които се подават над земята, са изградени от камък и хоросан.

Траките през целия период на келтската хегемония по долината на река Тунджа не прекратяват съпротивата си. От средата на 3 в. пр.Хр. те започват постепенно да изтласкват келтите от завладените селища. През 214 – 213 г. пр.Хр. те превземат последната крепост на келтското господство в Тракия, столицата на цар Кавар – древния тракийски град Тилè. Древното селище никога вече не възвръща славата си и постепенно запада.

Келтска столица Тилè

адрес: BG-6190 Николаево

GPS: 42.639167, 25.784167

На върха Дебелец, където е древното тракийско светилище, от ранножелязната епоха до началото на 6 в. сл.Хр. няма селище. Траките не изграждат селища в непосредствена близост до светилищата си. Келтите през периода на владичеството си в Тилè също не използват най-високия източен хълм, освен за наблюдателен пост. Техните светилища, за разлика от тракийските са на равни места, защитени с ров и насип, с ритуални ями, колове и постройки в ограденото пространство. Поради това, по време на сондажните разкопки през 1985г. на Дебелец не са открити останки от селище в този период.

На хълма Асара/Дебелец, се издига отдавна забравена крепост

 Според историците тя е ранновизантийска, построена през 5-6 в.  като част от старопланинската крепостна система за охрана на стратегическия проход Хаинбоаз (hain boğaz – коварния пролом). От нея се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Някои я наричат „Асара II“ по името на хълма , а и за да се различава от източнородопските крепости със същото име (напр. тази при Звездел или онази при Рабово, всяка от които претендира, че е „по-по-най“). Всъщност всички тези „Асари“ са най-вероятно изкривени Хисар (тур. hisar, от араб. حصار , ḥiṣār – крепост).

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Под хълма Асара се е намирала и

легендарната „Царска дупка“

 – сега затрупан вход на пещера. Според легендите, в миналото пещерата е била таен изход от крепостта и през нея се е стигало до близката река Радова. При всеки древен град, както и при Тилè, има (поне) една легенда. Когато траките проникват в града, цар Кавар със златното си съкровище търси спасение в пещерата на върха Дебелец. Но всички изходи са завардени и той остава навеки под земята. Легендата гласи, че който освободи духа му, ще получи златното съкровище като награда. И тъй като във всяка легенда има истина, да се запитаме

защо пещерата се нарича „Царската дупка”?

Никъде в историческите извори и в народните предания и спомени няма дори намек друг цар да е посещавал тази пещера. Независимо дали цар Кавар остава в пещерата или не, думата „цар”, както и епитетът „царска” в названието на тази пещера, произлиза от общия индоевропейски корен „ŝūra”- „герой, воин, победител” през тракийската му форма „Σ(ο)υρα(ς)”, която е теоним, съответстващ на Тракийският конник и същевременно топоним на хълма, светилището и пещерата.

Названието „Царската дупка” на пещерата на върха на хълма Дебелец е отзвук, достигнал до нас през вековете, от особеното култово значение в древността на светилището на Тракийския конник на същия хълм.

При изкопни работи за водопровод е открит ров и защитен зид със същия градеж, като този на крепостните стени. Това показва, че през късната античност селището не е върху двата хълма на запад от „Асара” (Тилè), а долу в равнината край река Радова. На източния склон на хълма са били разкрити и основите на църква с много красив глинен кръст. За съжаление, първи до нея се добират иманяри.

Крепостта с дължина 128 м, ширина 62 м и площ от 8 да заема билото на хълма. Проучена е от археолога Стефан Лисицов през 1985 г. Тя е обградена отвсякъде със стръмни скали и е достъпна само през седловината и полегатия склон от запад и северозапад, откъм другите два по-ниски хълма. Чрез сондажни разкопки са проучени защитните съоръжения: окоп, вал, протейхизма (предна или допълнителна стена), междинен и главен зид. Единствената друга крепост в България с три реда крепостни стени е „Царевец“.

Стените са строени чрез градеж „opus implectum“. Според архитектурния речник това е зидария с две лица, изградена с обработени или необработени камъни (или тухли), между които се изливал пълнеж от дребни камъни, смесени с хоросан. Тук са използвани лицеви варовикови и пясъчни блокчета и керамични елементи в хоросановата спойка. Крепостната стена е запазена отчасти с височина 1 м. Най-външният пояс е с кръгли кули, а най-вътрешния е най-дебел – около 2 м. Това много добре личи в северозападния ъгъл на крепостта, където външните стени завиват плавно, докато вътрешната – под прав ъгъл. Успоредно на крепостния зид е имало и ров, който е обхващал изцяло крепостта.

При извършваните археологически разкопки в региона са открити следи от каменни сгради, средновековни оръжия, съдове, украшения и керамични елементи от различни епохи – от 12 – 9 в. пр.Хр. (халщадска керамика от ранножелязната епоха) до 13 – 14 в.

Нашата цел бе да издирим и посетим именно

Крепостта Асара II

 Както често напоследък ни се случва, уцелихме най-дългия маршрут (червената линия на снимката по-долу).

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Оставихме колата под моста на Подбалканския път и

поехме по черен път край река Радова,

от източната страна на хълма. Само след 100 – 200 м GPS-ът с нотка на самодоволство съобщи, че сме пристигнали. Да, но вероятните останки на крепостта се виждаха на повече от 50 м над нас. Продължихме на северозапад покрай хълма с надеждата да намерим пътека в шубраците, която води нагоре. Това се случи чак след километър, когато от голям бор започваше път, водещ на юг. По едно време се появи отклонение вляво, насочено на изток. Надявахме се, че това е вярната посока и не сгрешихме. Скоро стигнахме до южната крепостна стена и основите на кръгла кула.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Цялата територия на крепостта е обрасла с бодливи храсталаци и саморасли дървета, не личи скоро да е извършвано каквото и да е облагородяване или консервация. Най-активни са били вандалите, които не са се посвенили да донесат спрейове и да оставят „артистичните“ си подписи по останките.

Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Всъщност вече е прекалено банално да разсъждаваме, ако не бяхме българи, а някакви (произволно) други, какво бихме направили с тези природни и културно-исторически дадености… Всяко мнение за отговорността на държавата и отделния гражданин, споделено по форумите, се оценява като „мрънкане“ от електората, пречещо му да се наслаждава на шекерено-лепкавия „живот“, клокочещ от телевизора.

На връщане решихме да пробваме друг път – след като стигнахме споменатото вече Т-образно кръстовище на черните пътища, вместо на север, откъдето дойдохме, продължихме на юг. Следвайки главния път, стигнахме до вододайната зона на Николаево. Явно този път е, за да могат машините на ВиК за поддръжката на каптажа да стигат до него. Оттук по пътечка между боровете, надолу и наляво, отново стигнахме до колата.

Geo-Tracker-2018-10-21-13-22-49 Потопената църква в Жребчево и крепостта Асара II

Тракът може да бъде видян тук, а свален и от тук.

По-късно открихме, че до крепостта може да се стигне от запад, от стария път Николаево – Лагера, Гурково. Има слухове, че дори съществува указателна табелка.

Крепост „Асара II“

адрес: BG-6190 Николаево

GPS: 42.638212, 25.794425

Още снимки:

България: Твърдица (2018-09-09 Потопената църква, Запалня)

България: Николаево (2018-09-09 Асара II)

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Сава-Калина

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

Стара планина

Booking.com

Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно. Днес ще преминем през Шираз и Персеполис, за да стигнем Исфахан.

Приятно четене:

От Шираз през Персеполис към Исфахан

част седма на

Из Иран

Неделя.
Хоурбаф – Шираз – Исфахан, 569 km

Из Иран – височини, трак

Така изглеждаше лагерът ми на сутринта.

Шираз – На мотор из Иран

Както обикновено закусих, докато събирах багажа, и малко след 5:30 вече бях в движение към следващата си дестинация –

Шираз

Вторият по ред град от 3-те, на които исках да обърна повече внимание.

В Язд не беше последният случай да се закеркенеча из уличките. Тук, в Шираз, също изпитах подобни затруднения, докато намеря къде точно са нещата, които търсех, но след известно лутане паркирах на метри от входа на

древния пазар Вакил

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Пазар Вакил

Вярва се, че той датира още от 11-ти век. Докато се разхождах по коридорите му, той тъкмо започваше да се оживява.

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран

И до днес той е смятан за най-удачното място за покупка на всякакви персийски килими, подправки, сувенири и антики в околността.

Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран

Докато се разхождах, станах неволен свидетел на

преминаването на тази процесия:

Процесия – Пазар Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Процесия

Мъжът, който вървеше най-отпред, издекламирваше едно изречение, а всички останали, вървящи зад него, повтаряха последните слова от него.

След като приключих обиколката на базара, направих няколко бегли опита за стрийт фотография.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран
Иранец

Със 105 mm обектив и ръчен фокус задачата се оказа малко по-трудна, отколкото ми се искаше да бъде.

Иранец – Шираз – На мотор из Иран

Тук, в Иран, се използват ужасно много мотоциклети.

Шираз – На мотор из Иран

Отдясно на входа на базара се намира и входът за

джамията Вакил

Тя е била построена през средата на 17-ти век.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Джамията Вакил

Залата за нощни молитви е с площ близо 2 700 m² и има 48 монолитни колони с изваяни спирали:

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

И за да придобиете малко по-реална представа за мащабите:

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран
Авторът

Атмосферата тук е толкова успокояваща, че неусетно започваш да си представяш огромните тълпи хора, стичали се в миналото тук, за да се молят. Аз пък междувременно се размечтах за тъмноок модел с черен хиджаб.

Тук всеки квадратен сантиметър е история и десетки часове труд.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

Нито една повърхност, на която може да се придаде форма с чук и длето, не е била пренебрегната, а крайният резултат е наистина впечатляващ.

Джамията Вакил – Шираз – На мотор из Иран

На излизане от Шираз, движейки се на север, минах покрай емблематичната за града

порта „Коран”

Тя е била построена преди повече от хиляда години, а мястото далеч не е било случайно избрано. Оттук всеки мюсюлманин можел да се наслади на величието на древен Шираз и да възхвали Аллах за неговата доброта, че е позволил на хората да построят такъв град. В древността пътешествениците преминавали през нея, когато тръгвали на път, защото се вярвало, че така те получавали благословия. Към днешна дата пътят не преминава през нея и цялата зона е обособена за отдих и почивка. За съжаление не успях да направя снимка, тъй като не видях достатъчно безопасно място за паркиране, докато минавах покрай нея.

Следващ за деня ми бе

Персеполис

– вероятно най-известната историческа забележителност в страната.

Когато пристигнах там, на платения паркинг ме очакваше натоварено догоре BMW GS. От ония, адвенчърските, които докато видя и в съзнанието ми инстинктивно изплува тази карикатура от календара на едно немско мото списание:

Предполагах, че ако не се познаем с ездача му в комплекса, поне ще се видим тук, преди да сме потеглили, така че си платих паркинга и тръгнах към входа на обекта.

Персеполис – На мотор из Иран
Персеполис

Персеполис е гръцкото име, означаващо “Персийски град” на Парса (“град на персийците”).

Персеполис – На мотор из Иран

Строежът му започва още през 518 г. пр. н. е. по време на управлението на ахаменидския цар Дарий I Велики.

Персеполис – На мотор из Иран

След като обходих набързо това ниво, реших да се кача и до по-горното, от което пред мен се разкри следната гледка:

Персеполис – На мотор из Иран
Персеполис

Докато зад гърба ми бе

гробницата на Артаксеркс II

Гробницата на Артаксеркс II – Персеполис – На мотор из Иран
Гробницата на Артаксеркс II

Ще ви спестя историческите данни. Ако те представляват интерес за Вас, знаете къде можете да ги намерите. За да бъда честен – не останах силно впечатлен от всичко това, което вероятно си личи и по безличните ми снимки.

По път за паркинга най-после си набавих малко магничета за хладилник, както и пътна карта на държавата. Оказва се, че индустрията с магнитите по тези земи не е никак популярна.

Когато отидох обратно на паркинга, BMW-то липсваше. За сметка на това собственикът му, французин, ми беше оставил своя визитка. Човекът нямаше нищо общо с анимационния герой от по-горната картинка, в което се убедих, докато работех по пътеписа си. По това време той вече беше прекосил половин Пакистан и продължаваше към Индия, откъдето впоследствие натовари мотоциклета и себе си на самолет, за да се завърне вкъщи. Това аз не разбирам, но всеки си знае за себе си.

След тази кратка разходка в древността дойде време да потеглям. Реших, че ще пропусна разглеждането на археологическия комплекс Naqsh-e Rajab, скалните релефи и кралски гробници край Naqsh-e Rustam, древната столица Пасаргаде, където се намира и гробницата на Кир II и древният град Абарку. Разглеждането на подобен род забележителности ми бе предостатъчно за момента, затова

тръгнах директно към Исфахан

– перлата на ислямската архитектура и изкуства.

Крайпътните пейзажи не спираха да ме смайват.

На мотор из Иран

Исфахан

е разположен в средата на Иранското плато и още през IX век става център на търговията с коприна и памук. Той е най-богатият на произведения на изкуството град в Иран. През XVII век шах Абас I Велики, при чието управление Персийската империя преживява културен разцвет, построява многобройни джамии, дворци и градини, които са останали и до днес. Това бе третият град, в който исках да прекарам малко повече време.

Първото нещо, което ми предстоеше да видя тук, бе

мостът Хаджу над река Зайандеруд

Мостът Хаджу над река Зайандеруд – Исфахан – На мотор из Иран
Мостът Хаджу над река Зайандеруд

Той е бил построен през 1650 г. От шах Абас II и е имал три функции – прекосяване на реката, бент за регулиране на нивото ѝ, както и място за срещи и отдих.

Малко след като потеглих оттук, ненадейно се оказах участник в

най-тежкото задръстване, което бях виждал някога

през живота си и това без въобще да преувеличавам. В началото всичко бе наред, но когато огромните тълпи хора, крачещи почти в строй по тротоарите, започнаха да се движат И по платното за движение, покрай всички автомобили, автобуси и мотоциклети, нещата загрубяха. Все пак аз не им карам по тротоарите, нали? Спомняйки си сега за този момент, съжалявам, че не съм направил нито една снимка, но тогава въобще не ми беше до това. И въпреки че двигателят ми започна да загрява повече от нормалното, аз запазвах пълно спокойствие. Но когато някакъв келеш преметна велосипеда си над предното ми колело и сякаш закачи калника ми, ЧАШАТА НАПЪЛНО ПРЕЛЯ!!! Тогава вече си изпуснах нервите и се развиках, но за по-сигурно – на чист български, понеже шансът да остана по-недоразбран и от цивилизация бе далеч по-голям 🙂

Така след изминаването на по-малко от 4 km за близо час стигнах до градинката, чиито алеи водеха до

двореца Чехел Сутун

Видях едно свободно паркомясто и веднага се наместих там, за да изгася двигателя и да го оставя да се охлади поне малко. Докато събличах дрехите си и събирах нервите и мислите, чудейки се накъде да продължа оттук нататък, при положение, че нямаше начин да зарежа всичко тук, за да разглеждам забележителности,

при мен се появи мистър Мехди и предложи помощта си

Той бе мъж на около 40, добре облечен и достатъчно интелигентен, за да успеем да се разберем, въпреки че той почти не знаеше английски.

Той ме информира, че цялото това стълкотворение било следствие от

предстоящата визита на текущия президент на страната, Хасан Рухани,

който щял да изнася своята предизборна реч на следващия ден. Е, супер. Голям късмет изкара и той. Да дойде тук точно тогава, когато и аз съм наоколо.

Не си спомням вече за какво точно „говорихме”, но много бързо усетих, че той носи онова конкретно чувство за хумор, което много уважавам у малкото хора, които го имат. Малко по-късно и след няколко телефонни разговора между мен и племенницата му се разбрахме да тръгна с него.

Оказа се, че автомобилът, зад който бях паркирал, бе именно неговият. Тъй като вече се беше стъмнило, той караше на аварийни светлини почти през цялото време. Нямах идея къде точно искаше да отидем, но той бързо бе спечелил доверието ми, така че имах добро усещане. Предполагах, че ме води към дома си, а единственото, което ме притесняваше, беше нощувката на мотоцикъла.

Искаше ми се да видя моста Хаджу и по тъмно, когато всичките му 23 арки биват приказно осветени, но явно това нямаше да се случи, не и днес.

След близо половин час в трафика, докато бяхме спрели на един светофар, слязох от мотора и отидох до прозореца му, за да проведем следния диалог:

– Mehdi, where are we going?
– You… Go! 🙂

След още половин час се озовахме зад оградата на

жилищен комплекс от затворен тип

На паркинга, до кабинката на пазача, имаше 15-тина местни моторетки, което ме успокои. Заключих Сянката до събратята ѝ, взех най-ценните си вещи и продължихме към дома му, на две минути от паркинга.

Там ни очакваха жена му, двете му деца и най-важното, едва ли не, неговият речник по английски език. Или поне това бе нещото, което той се зае трескаво да търси мигом щом прекрачи прага на дома си. След като се събухме и направихме две крачки, се озовахме в един много широк и просторен дневен тракт с големи прозорци. Обзавеждането бе стилно и луксозно, включващо два дивана, две кресла, но не и маса!? Никаква. Кухненският бокс, който не бе отделен от врата, бе не по-малко широк и добре обзаведен. Приключвам с описанието си дотук, тъй като неусетно започнах да звуча като амбулантен брокер на недвижимо имущество. След като негово височество Речникът бе изнамерен, седнахме всички на пода върху големия пъстър килим и започнахме да си говорим малко по-нормално.

Едва ли някой от читателите тук не е чувал за прочутото гостоприемство на иранците, което аз едва сега изпитах.

Малко по-късно се появиха братът и сестрата на моя домакин, а той самият отиде до някакъв близък ресторант да вземе нещо за вечеря. Когато се върна, застелихме покривка върху килима и започнахме да се храним, докато аз им показвах маршрута си, както и миговете, които бях уловил дотук в кутийката си за секунди.

Когато разгърнахме най-новото попълнение в колекцията ми от пътни карти, останах силно изненадан. За миг

Исфахан ми се видя дори по-голям от Техеран

Освен това видях, че онзи път в пустинята Лут, за който ви бях казал, водещ до Нехбандан, тук присъства! И въобще – знаете, много по-различно и приятно е да разгърнете една хартиена пътна карта, отколкото да ровите из google maps или други виртуални карти. В първия случай погледът ви обхваща цялата интересуваща Ви територия и придобивате много по-близка до действителността представа за мащабите.

Малко по-късно дойде време за сън, така че аз и мистър Мехди се отправихме към съседния апартамент, в който по принцип живее сестра му. Той отстъпваше по площи, но не и по стил на обзавеждането. Там си застлахме по една подложка върху килима и аз легнах да спя, понеже бях доста изморен, докато новият ми приятел остана да разцъква нещо на телефона си.

Малко предистория. Преди тази случка беше започнало да ми втръсва от Иран и от цялото това внимание, което получавах навсякъде тук. Но най-вече от това да обяснявам, че съм от Булгаристан, че въобще не знам фарси, а само английски, и пътувам по този, именно, маршрут. Действително всички хора наоколо са много усмихнати, често и услужливи, но аз вече исках да се прибирам малко по-скоро и бях готов да отмятам по-големи разстояния на ден за тази цел.

Очаквайте продължението

Автор: Борислав Костов

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

Т.к.booking не предлага Иран, аз ви предлагам да си направите резервация на Малдивите, Коста Рика или на Мавриций:)

Малдиви:



Booking.com

Коста Рика:



Booking.com

Мавриций:

Booking.com



Booking.com

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни (2)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с избрани части от околосветсткото пътешествие на Диана, описано „Една обиколка на земното кълбо за 53 дни“ –  Как да си купите цялата книга е обяснено в края на всяка част, а ние след Полша, Китай, Тайланд и Камбоджа продължаваме към Малайзия, Индонезия, Австралия и Хаваите. Под секрет – в Австралия ще гледаме мача на Григор Димитров с Рафаел Надал 😉

Приятно четене:

Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

кратки откъси от книгата – част 2

Малайзия – Индонезия – Австралия – Хаваи

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 2

Азия

Държава 5

Малайзия

Ден 14 – 20.01.2017 г.                                             

Куала Лумпур

И така, кацнахме в държава номер 5 – Малайзия. По-точно в Куала Лумпур. Имахме 10 часа престой тук, достатъчни, за да излезем от летището и да видим малко от града. Предварително бях проучила всичко и следвахме плана.

Пътят до града отне един час. Автобусът ни остави на някаква голяма гара, от където хванахме влак за

пещерите Бату

Те не се оказаха толкова интересни, колкото возенето с влака до тях. Например вътре във вагона имаше табелка с нарисувани забранени действия. Една от забраните беше да се дъвче дъвка. Друга картинка, изобразяваща целуващи се момче и момиче, забраняваше „неприлично поведение“. 

Забрани във влака – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Забрани във влака

Интересни бяха и пътниците

Пътувала съм доста по света и си мислех, че вече съм виждала многообразие от различни хора, събрани на едно място. Но това тук определено надмина всичко виждано от мен досега. В радиус от три метра около мен имаше:

(1) бос монах, в смисъл без сандали, без чехли, с абсолютно боси крака. Човекът така си щъкаше из този супер модерен град;

(2) един азиатец, който правеше масаж на главата на друг азиатец. Тази процедура продължи повече от 20 минути;

(3) група младежи рапъри, индийци. Единият беше смъкнал дънките си буквално до коленете, добре че поне имаше слипове отдолу. Не успях да проумея първо, как дънките се задържаха точно на това ниво и не се смъкваха до земята. И второ, как изобщо успяваше да ходи по този начин. Другият пък беше с почти събути обувки. А този пък изобщо не знам как ходеше и успяваше да задържа обувките да не му се изхлузват изцяло от краката.

Booking.com

Пещерите Бату,

както казах, не се оказаха толкова впечатляващи, колкото очаквах. Входът им представляваше едно много голямо и високо стълбище с 276 стъпала. А пред тях се издигаше най-голямата статуя на

хиндуисткия бог на войната – Мургун

Богът Мургун – Пещерите Бату – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Богът Мургун

Катерейки се нагоре, бяхме обградени отвсякъде от маймуни. И тук, както в Камбоджа, те бяха настроени нахално и крадливо, затова трябваше да си пазим нещата. Самите пещери бяха много по-различни от нашите в България. Тези имаха дупки в тавана, а наоколо имаше построени малки хиндуистки храмчета. 

Цялото това нещо представляваше

религиозен комплекс

Може би поради тази причина тук беше пълно с индийци. Входът на спирката за влакчето също беше оформен и декориран с хиндуистки статуи, изобразяващи различни сцени от тази религия. 

Пещерите Бату – Куала Лумпур, Малайзия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Пещерите Бату

След пещерите трябваше да се отправим с автобуса обратно към летището. Много малко, след като потеглихме, успяхме да видим кулите-близнаци, макар и в далечината. По пътя се изля страшен порой, въпреки че през деня нищо не подсказваше за идването му. За щастие вече бяхме вътре в автобуса, така или иначе, и стигнахме до летището навреме за полета за Бали.

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 2

Азия

Държава 6

Индонезия, Бали

Ден 16 – 22.01.2017 г.                         

Бали – Да те нападнат маймуни

Първата ни спирка за деня беше

храма Тана Лот

Той се намира на една скала в морето и за да се стигне до него, трябва да се преджапа през вода до коленете. Имаше местни служители, които стояха във водата и помагаха на туристите да преминават, защото не се виждаше върху какво се стъпва и човек лесно можеше да падне във водата. Това не е проблем, освен ако не носиш със себе си раница, чанта или просто телефон/фотоапарат. Затова със Стефан решихме да отидем поотделно. Първо той щеше да отиде до храма, а аз щях да пазя техниката. 

Храм Тана Лот – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Храм Тана Лот

Застанах на безопасно и сухо място и наблюдавах придвижването на Стефан. Когато достигна скалата, забелязах, че в средата й имаше малка пещера, а там стояха трима мъже с бели тениски и кърпи, увити около главата и около кръста. Стефан реши да ги пропусне и се насочи към едни стълби вляво на храма. Мъжете обаче не му позволиха и му дадоха знак да отиде в малката пещера. Там вече не можех да видя ясно какво точно му правеха, но като се върна, имаше ориз, залепен на челото и цвете зад ухото. Оказа се, че до храма се ходи, за да те осветят със светена вода, която извира от пещерата. А водата е сладка и става за пиене. Нищо, че се намира насред соленото море. След Стефан и аз минах по същата процедура. Но в храма не пускаха да се влиза. 

Booking.com

Както вече казах няколко пъти,

Бали е малък остров, но с много туристи

Туристи, които също като нас искат да идат навсякъде, да видят всички чудеса и красоти тук. Но пътищата са много тесни, с по една лента в посока и съответно се получават

ужасни задръствания

За изминаването на 50 км са нужни три часа! Ние също бяхме в този капан, така че, за съжаление, прекарахме една голяма част от престоя си на острова в задръствания и общо взето не успяхме да видим много. Все пак имаше и нещо положително в това. Докато висяхме в колата имахме възможността да си говорим доста с Кадек, на когото също му беше много интересно да си говори с нас. Допаднахме си взаимно и той много ни разказваше за културата, обичаите, магиите, за собствения си живот и какво ли не. Видяхме малко, но пък научихме много и то страшно интересни неща. Ето една от историите:

На сватбата на Кадек е трябвало да вали много дъжд на целия остров. Такава била прогнозата – за страшен порой. Дядо му обаче казал, че ще спре дъжда с магия, но трябва да го изолират и да не го прекъсват за нищо на света. И така той се усамотил в едно ъгълче, започнал да изпълнява някакви ритуали и в крайна сметка наистина спрял дъжда. Слънцето не се показало, небето останало облачно и мрачно, но все пак капка дъжд не паднала повече. Гостите започнали да пристигат, като колите им били вир вода. Навсякъде из острова продължавало да се лее порой, само не и там, където се провеждала сватбата. И така следващите няколко часа. Сватбената церемония минала, започнала веселбата, яденето и пиенето. Дядото все така стоял самотен в ъгъла. На Кадек му станало много мъчно за него, че не е с тях, че не яде и не се весели със семейството си и отишъл при него. Започнал да го бута, да му говори: „Дядо, ела да хапнеш, ела при нас…“. Когато успял да го „събуди“ и извади от състоянието, в което бил изпаднал, в този миг от небето се изсипал порой. Дядото се ядосал и почнал да се суети: „Защо ме прекъсна, нали ти казах да не ме прекъсваш, виж какво стана!“. Седнал човекът пак да прави магията, отнело му 30 мин, за да спре отново дъжда. 

Стигнахме втория ни храм за деня,

който се намираше на върха на много, много висока скала. Самият храм не ни впечатли толкова, колкото

маймуните

наоколо.

Бяхме предупредени, че са обучени да крадат от туристите, и аз прибрах всичко, за което се сетих, в чантата, като я стиснах здраво. Първата маймуна, която реши да ме „нападне“, хареса джапанките ми. Хвана дясната здраво за каишката и започна да дърпа. Не знам как мозъкът ми успя бързо да ми изпрати сигнали на разум и вместо да подскоча от ужас и да събуя джапанката, както първосигнално исках да направя, аз стъпих здраво на земята и натиснах с всички сили. Маймуната ме погледна изненадана, явно не очакваше съпротива, озъби ми се и изсъска (сигурно и на това ги учат). Ядоса се и ми захапа джапанката! Не знам как не уцели нито един пръст от крака ми, но успя да отхапе едно парче от гумата и чак тогава се отказа. 

На мен обаче явно тази ситуация не ми беше достатъчна, за да се уплаша и продължих към

мястото с най-многото маймуни

Даже се наредих да се снимам до една. Та застанах аз до маймуната и я погледнах. Тя също ме погледна и явно забеляза нещо по мен, което бях забравила да сваля от себе си. 

С маймуната - крадец – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
С маймуната – крадец

И наистина, за секунди тя вече се озова на главата ми и усетих едни уникално нежни, фини и миниатюрни пръстчета как докоснаха първо едното ми ухо и после и другото. И тогава прозрях, че току-що останах без обеци.

С маймуната - крадец – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Да ти се качат на главата

Странно, обаче не усетих премахването им от ушите ми, а винтчетата останаха залепени от задната страна на дупките. Не знам какви са тези обучения, през които минават тези маймуни, но са мнооого добри. 

След като приключихме с маймуните и разходката, тръгнахме да търсим Кадек, който да ни заведе на

представление с танци на залез слънце

Щяха да са вътре в същия комплекс, в един амфитеатър с гледка към морето и залеза високо, високо над скалите. Представлението започна в 18:00 ч. и продължи поне два, може би даже три часа. Всъщност това не бяха никакви танци, нищо че се казваше „Кечак танц“. По-скоро беше нещо като

театър, разказващ легендата за една открадната принцеса и кралят Маймуна,

който трябваше да я освободи. Представлението се изпълняваше от страшно много актьори/танцьори. Всички имаха уникално красиви, шарени костюми, а на някои целите лица бяха буквално покрити с грим, сякаш имаха маски. Жените играеха със замръзнало изражение, едновременно сериозно, притеснено и леко ядосано, поглед, вперен в една точка, което внушаваше някакво усещане за мистика.

Почти през цялото време на представлението на земята седяха, голи до кръста, около 40 – 50 мъже от всякакви възрастови групи. Често сменяха конфигурацията си: или бяха подредени в няколко концентрични кръга един зад друг, или в няколко малки отделни такива, или в прави редици, понякога се изправяха. Тяхната роля беше да издават всякакви странни звуци в продължение на дълго време, вдигаха ръце към небето, накланяха се във всички посоки, тресяха се като в транс и всичко това в безпогрешен такт и перфектен синхрон.

Представление с мъже – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Представлението с мъжете

Друг мистичен момент по време на танца беше една сцена, в която кралят Маймуна трябваше да се освободи от клетката, в която беше хванат. Клетката символично беше представена като кръг от огнени кълба, а той се намираше в средата му. Кралят се изправи и започна да рита с голи крака горящите топки във всички посоки. 

Кралят–маймуна – Бали, Индонезия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Кралят–маймуна

Нито едно кълбо не засегна публиката, а всичкият огън беше потушен за секунди. Останахме много доволни от представлението.

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 3

Австралия

Държава 7

Австралия

Ден 21 – 27.01.2017 г.                                                  

Да попаднеш на мач на Григор Димитров

В цената за хотела имах включена закуска, която много наподобяваше тази в Бали и също беше с гледка към басейн. 

Хотелът – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Хотелът

Тук обаче сутрините бяха студени и седях вътре на закрито. А високите и модерни сгради отвън ме върнаха в „модерния“ свят и осъзнах колко много го ненавиждам. Когато бях години наред в него ежедневно, явно не съм го осъзнавала. Много е възможно тези ми размишления да са били предизвикани от неприятните спомени от ходенето по командировки, които предизвика този хотел, в който бях отседнала. Тук беше пълно с костюмари, които говореха за работа – получих дежавю. Но с огромно облекчение се сетих, че вече не съм една от тях и не ме чакат цял ден срещи в затворени зали с изкуствена светлина.  

Booking.com

След сутрешните размисли хванах влака за

центъра на Мелбърн,

където щях да прекарам целия ден. Градът ме изненада и много ми хареса. Вярно, отново контрастът с Бали от предните дни беше шокиращ, но все пак и тук имаше някаква атмосфера.

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мелбърн

Първото, което направих, беше да вляза в едно туристическо бюро, където се предлагаше безплатна информация за всичко, придружена със стотици брошури за какво ли не. Освен това имаше

безплатен интернет из целия център и най-хубавото – безплатен градски транспорт

Всеки, който се вози в границите на централната част на града, не трябва да си купува билетче. Освен редовните градски линии имаше и безплатно туристическо влакче, което обикаляше всички най-важни точки в града. Така успях да разгледам целия център, че и малко извън него. 

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мелбърн

Ходих и до един по-отдалечен район на града, където имаше

виенско колело, същото като Лондонското око

С абсолютно същите капсули. А аз си мислех, че онова е единствено по рода си. 

Виенското колело в Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Виенското колело

В друга част на града пък се готвеха да

посрещат китайската Нова година

след няколко часа. Всичко беше украсено в червено, имаше сергии с разни интересни неща, а по тротоарите се разхождаха гигантски фигури. Реших, че ще се върна по-късно и аз да посрещна Новата година. Много се вълнувах, че щях да преживея още нещо ново и различно за мен.

Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мелбърн

Освен с червените украси, градът беше нашарен и в синьо. Причината за това беше провеждащият се в този момент

тенис турнир Australian Open

По всички улици и сгради висяха сини реклами, а на много места имаше огромни телевизионни екрани, които предаваха на живо мачовете, докато хората седяха на земята да гледат. И точно тази вечер нашият сънародник

Григор Димитров щеше да играе полуфинален мач срещу Рафаел Надал

Поради тази причина телефонът ми непрекъснато получаваше съобщения с въпроса „няма ли да идеш да гледаш Гришо? Това е невероятен шанс! Всеки би искал да е на твое място!“. Първоначално питах

„кой е този Гришо?“

Като човек, занимавал се цял живот с баскетбол, никога не са ми били интересни индивидуалните спортове. А пък тенисът ми е изключително скучен и нищо не му разбирам. 

Вече оставаха 30 минути до началото на срещата, когато си намерих страхотна пейка край реката и то близо до голям монитор, където планирах да гледам мача. Безплатно! Настаних се хубаво и се наслаждавах на прекрасното време, когато получих поредното съобщение: „Диди, ще ходиш ли да гледаш Гришо?“. И тогава реших.

Добре! Тръгвам да го търся този Australian Open

Първо – ако го намеря, второ – ако го намеря навреме и трето – ако има билети, ще отида да го гледам този Гришо! Бях сигурна, че поне в едно от тези три условия ще се проваля.

Нямах идея къде се провежда турнирът

А и дори да успея да го намеря навреме, едва ли щеше да има билети. Но поне щях да имам отговор за всички, които ме тормозеха, вместо да обяснявам как не ме интересува този мач и абсолютно никой да не ме разбира.

ПЕТ минути, след като станах от пейката и се запътих на мисия „Григор Димитров“ в предполагаема от мен посока, за която не знаех дали е вярната, както си ходех из един парк, изведнъж всичко стана синьо – настилката по земята, сградите, дори дърветата, а всички хора, с които се разминавах носеха синьо-бели дрехи.

Бях се озовала на входа на Australian Open!

И то много по-бързо от очакваното. Това ме шокира. Лесно намерих и касите, където нямаше жив човек освен касиерите. Очевидно хората вече си бяха купили билети за този толкова важен мач и не очаквах да има останали. Все пак трябваше да попитам, за да казвам на хората, че съм опитала, но не е имало билети.

Билети имаше!

Това също ме изненада. Сега вече нямаше къде повече да се дърпам.

Билет за мача Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Билетът за мача Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Интересно беше чувството да присъствам на толкова важно спортно събитие, което се следи от целия свят. И най-вече от милата ми родина и от всички приятели и познати. А за първи път в живота си щях да гледам тенис, дето дори по телевизията не съм му отделяла повече от две минути.

Още не мога да си обясня как всичко се нареди точно по конец. Преди точно 25 минути се гласях да посрещам китайската Нова година, а сега седях в някакво мега огромно нещо с 15 хиляди души и щях да гледам тенис заедно с милионите по телевизията. Интересно, че не видях никъде празно място. Никъде! Как така имаше билет за мен, и това не знам.  (Дядо Боже си знае работата – бел.Ст.)

Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Мачът започна и аз, естествено, аплодирах нашия човек.

Малко се разочаровах, когато разбрах, че по време на раздаванията не е позволено да се говори

Не че имаше с кой да обсъждам кой как е замахнал с хилката или как е посрещнал топката. Но аз съм свикнала като отида на мач (баскетболен) всички да крещят и викат като за последно, и то през цялото време. А тук дори всичките 15 000 телефони бяха с изключен звук!

Никой не посмя да се изкиха или изкашля през целия мач

Беше позволено да се диша само между самите раздавания. Тогава даже можеше да се вика. Но само културни извиквания. А не като при нас в баскетбола, да обиждаш и хулиш съдиите, примерно. 

Интересно беше, че Григор имаше много сериозна подкрепа, а онзи другият – почти никаква. Между всяко едно раздаване българи от цялата зала се провикваха и то сериозно. Иначе само през 15 минути се чуваше отнякъде срамежливо „Рафаааа“, „Надааал“.

А за Григор имаше много по-богат асортимент от подвиквания.

Мач Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Григор Димитров

Някъде на първите редове седяха трима българи, които предварително се наговаряха какво ще викат и сменяха репликите след всяко раздаване: „българи юнаци“, „Гришо-Гришо“ и т.н. Извикваха го скоростно и стегнато, за да има време да го кажат поне два или три пъти. Ако някой ги познава, да им предаде, че съм ги снимала, ще им дам материалите. 

Аз нищо не разбирах, но и аз подвиквах. Обаче,

преди да ръкопляскам, гледах на мониторите на кого са дали точка, за да не сбъркам

В залата, естествено, имаше интернет и постоянно се консултирах с тези, които цял ден ме тормозеха с въпроса дали няма да ида на мача. Все питах: сега защо са дали точката на другия, като очевидно нашият трябваше да я вземе? Много се дразнех.

Този мач продължи 5 часа. Оказа се много оспорван и

може би най-легендарният мач в историята на българския тенис

Пазя си билета, дано някой ден да мога да го продам за много пари.

За съжаление Григор загуби и то на косъм. Беше въпрос на късмет. Нямаше как да не ме е яд. 

Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия – Мелбърн, Австралия – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Мачът Григор Димитров/Рафаел Надал от Откритото първенство на Австралия

Всичките ми приятели обаче бяха много доволни, че техен човек е присъствал на живо и са се хвалели наляво и надясно. Този ден беше петък и е трябвало да го обявят за почивен ден, защото цяла България е гледала мача и никой не е работил. След като се прибрах, всеки ми разказваше къде и как бил гледал мача на Гришо, всички имаха някаква история по време на тези пет часа. Така бях споделила един силен момент с всичките ми познати, но от другия край на света. Не съжалих нито за секунда за похарчените пари. Нищо, че изпуснах китайската Нова година.

За щастие, наблизо имаше влак, с който се прибрах в хотела

Карта – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни

Континент 4

Северна Америка

Държава 8

Съединени американски щати, Хаваи

Датата 31.01.2017 г. за втори път

Хаваи

Кацнах на

хавайския остров Оаху

сутринта на 31 януари 2017 г. Много беше интересно усещането, че ще преживея същата дата за втори път. Вчера цял ден бях в Сидни, имах пълноценна програма там, а сега на същата дата щях да съм цял ден на Хаваите. Два различни дни, но една и съща дата, на два различни континента, в две различни полукълба на Земята!

Спечелих един цял ден от годината

Може би е хубаво човек да направи това на рождения си ден и да празнува два дни подред. 

Още с първата крачка извън самолета пътниците бяхме посрещнати от една жена с „Алоооха“. После един едър усмихнат служител започна направо да крещи „Алоооха“, като развяваше ръка със свити показалец, среден и безимен пръст, а палецът и малкият бяха опънати. По-късно разбрах, че това е традиционният хавайски поздрав. Една легенда разказва за местен човечец, който обичал да маха на пристигащите кораби, но му липсвали трите средни пръста на ръката. Това  не се вижда отдалече и хората си мислели, че това е местният знак за „здравей“. Така си и останало до ден днешен. Като цяло думата „Hello“ я нямаше в речника на този остров, всички казваха само „Алоха“.  

Возейки се с градския транспорт, първото, което видях от Хаваите, бяха

огромните магистрали с по пет-шест ленти в посока 

Магистрала на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Магистрала на остров Оаху

Много се изненадах. Това някак не ми се вписваше в представите за тези острови. Петдесететажният хотел, който бях резервирала – също. Тепърва ме очакваха още впечатления и неочаквани открития.

И така, от автобуса минах първо през хотела, за да си оставя раницата. Предполагах, че нямаше как да ме настанят, защото все още беше рано. Но поне се преоблякох, сложих бански и хайде на плажа, където се срещнах с Ева. Тя е волейболистка, дошла тук преди две години. Много бях щастлива, че сега отново щях да говоря на български език през следващите няколко дни. 

Плаж на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Плаж на остров Оаху

Първо отидохме да хапнем пица в едно ресторантче на плажа, а после се преместихме на ветроходната яхта, където Ева живееше под наем на

марината Уайкики

Honolulu, Hawaii, 96815, US

Наложи се да ме остави за малко и отиде да се изкъпе в банята на марината. Остави ме в компанията на две страхотни котки, които живееха с нея. Даже й бяха хванали гущер и го бяха внесли долу в кухнята. 

Марина Уайкики – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Марина Уайкики

В този момент, оставайки сама, за първи път се отпуснах след сутрешния стрес, и се отдадох на мислите си. Много ми беше трудно да осъзная, че съм на Хаваите.

Тук бях точно на половината път от околосветското пътешествие, точно по средата, на 12 часови зони от България

Намирах се еднакво далече от родината – и на изток, и на запад. Дори като брой дни също бях по средата на пътуването. Това беше 26-ият ден и ми оставаха още 27. Всичко това стана съвсем случайно. Освен това, бях и по средата на най-големия океан в света – Тихия. 

И се предполагаше тук да е екзотично и зелено. А всъщност

всичко, което видях до този момент, беше бетон и асфалт

Широките пътища ме изненадаха още в автобуса. А тук на марината бях заобиколена от 50-етажни небостъргачи. От всички страни! Доста разочароващо. Тотален разрез с очакванията и представите ми за Хаваите.

Плаж на остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Плаж сред небостъргачи

По някое време дойде и Валерия, друга българка, която живее на този остров. Оказа се, че и двете с Ева са работели известно време за същата компания, която мен ме съкрати, но така и никога не се бяхме запознавали. А сега три бивши колежки се събрахме на една лодка на Хаваите по бански. 

Поговорихме си, посмяхме се и направихме план за престоя ми тук през следващите няколко дни. После Валерия си тръгна, а аз към 17:00 ч. отидох да се настаня в хотела.

Дадоха ми стая на 26-тия етаж

Не ми беше много ясно дали тази сграда изцяло беше хотел. Сякаш си имаше постоянни жители и само някои стаи се даваха за настаняване. 

В сградата имаше два асансьора, но на единия пишеше, че няма да работи до 2019 г., т. е. поне още две години. Поставената бележка обясняваше, че в натоварените часове на деня достигането до желания етаж би могло да отнеме до 45 минути. 

Бележка на асансьора в хотела  – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Бележката

Като цяло, скоростта на придвижване на асансьора си беше нормална, но спирането и отварянето на вратата отнемаше не по-малко от минута. И ако десет човека извикат асансьора горе-долу по едно и също време, ето ти половин час мотаене. Поне возенето беше страшно удоволствие, понеже асансьорът беше целият от стъкло и през цялото време пътниците можеха да се любуват на гледката отвън. 

А гледката от моята стая беше, меко казано, уникална!

Гледката от хотела  – остров Оаху – Хаваи, САЩ – Една обиколка на земното кълбо за 53 дни
Стаята и гледката

Стигнах точно навреме за залеза на слънцето над океана. Имах удоволствието да го наблюдавам през стъклена стена от 26-тия етаж. Когато се върнах в България и хората ме питаха как съм се чувствала по време на пътешествието, аз не можех да дам отговор. През по-голямата част от времето имах усещането, че съм на кино – само си седя и гледам някакъв филм, с уникални сцени, които в реалния живот обикновено не се случват. Само че тук аз бях главният герой и всичко си беше съвсем реално. Та и тази сцена беше една от тях… С уникалния хавайски залез на другия край на планетата.

Така завърши първата половина от моето околосветско пътешествие. Както като километри, така и като дни. 

(Следва продължение)

Пълният пътепис на това неповторимо приключение е поместен в книга от 340 страници с меки корици и малко черно-бели снимки, цената е 15лв.. Към момента се разпространява само и единствено от авторката лично. Изпраща се по куриер или Български пощи. За да поръчате изпратете съобщение на страницата на книгата „Една обиколка на земното кълбо“. Ако нямате профил във Фейсбук, оставете коментар тук под пътеписа и Диана ще се свърже с Вас по e-mail.

ДатаЧасАвиолинияПолетЦена лв.
07. Jan17:55 – 18:50LOTСофия – Варшава
08. Jan14:55 – 6:35 (+1)LOTВаршава – Пекин596
11. Jan5:50 – 12:15Air AsiaПекин – Куала Лумпур
 17:15 – 18:25Air AsiaKуала Лумпур – Банкок273
20. Jan8:35 – 11:40Air AsiaСием Рийп – Куала Лумпур
22:00 – 1:10 (+1)Air AsiaКуала Лумпур – Бали270
25. Jan23:15 – 6:55 (+1)Jet StarБали – Брисбън
26. Jan8:50 – 12:15Jet StarБрисбън – Мелбърн150
29. Jan9:20 – 10:50Jet StarMелбърн – Улуру179 *
30. Jan13:00 – 17:35Jet StarУлуру – Сидни323 *
31. Jan17:45 – 6:25Jet StarСидни – Хавай403

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Други разкази свързани с Околосветско пътешествие – на картата:
Околосветско пътешествие Booking.com

Помпей на живо (5): Форумът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а за последно минахме през храма на Изида. Днес ще посетим Форума
Приятно четене:

Помпей на живо

пета част

Форумът

Преди Форума – Помпей, Италия
Преди Форума

Тъкмо вече виждахме в далечината Форума с щръкналия над него вулкан и даже ускорихме крачка, когато не помня, кой точно реши, че трябва да влезем в

Къщата на Геометричните мозайки

Там естествено зърнахме много и най-различни… геометрични мозайки. Повечето, да си призная, не ми направиха, кой знае какво впечатление, но когато в един момент се замислих за хората, стъпвали по тях преди две хилядолетия успях някак да одухотворя гледката, сякаш зървайки сенките на отдавна живели люде.
Ето тук, в тази стая до атриума, пред домашния олтар, главата на дома е принасял своите дарове на боговете и предците си. До него навярно е стояла съпругата му, държейки чиния с храна, а зад тях са надничали любопитно и нетърпеливо децата им.

Ларариум

А, тук, от северната страна, може и да е била детската стая. Малчугани са притичвали насам натам върху мозаечния под, отдадени на игри или пакости. Едва ли тогавашните деца са били много по-различни от днешните. На пода може да се видят линиите определящи местата на двете легла.

Кубикула – Помпей, Италия
Кубикула

Ако случайно ви се вижда, че стаята е малка и тъмна, да, това е така, но е по-скоро правило в древния римския свят, в който спалните (или така наречените кубикули) обикновено са точно такива – малки, тесни, с липса на достатъчно дневна светлина. Явно древните не са се задържали много в тях.


По-нататък се загледахме в един басейн, от едната страна на който още могат да се видят керамичните тръби, през които навярно се е пълнел с вода. Предполагам, че е служел като резервоар, а не за плуване, но знае ли човек.

Басейн – Помпей, Италия
Басейн

Всъщност къщата е огромна и се състои от два съединени дома с над 60 помещения общо. И като се има предвид, че се опира почти във Форума, тук навярно е живял някой голям античен баровец. Двете тераси с изглед към долината на Сарно също подкрепят това предположение. За съжаление домът е пострадал много по време на земетресението през 62 г., много преди да потъне под пепелта на Везувий.


След известно време прекарано в разглеждане на мозайки, накрая изскочихме на улицата и след около 2 минути излязохме на

Форума,

който естествено беше пълен с туристи. Ужасно пълен. Повече от колкото обикновено мога да понеса! Но стиснах зъби и продължих след моите спътници.

Форум – Помпей, Италия
Форумът

Като за начало се спряхме при

базиликата,

която, както повечето базилики през Късната Република и Принципата, е била ползвана за нещо като Съдебна палата, както и за разни известни и неизвестни бизнес дела.

Базилика – Помпей, Италия
Базиликата

Централната ѝ част представлявала перистил, остатъците от тухлените колони на който могат да се видят и днес. Въобще цялата сграда е била изградена от тухли за да излезе строителството по-евтино, като после, за да ѝ придадат по-скъп вид, местните решили да я покрият със мазилка, имитираща големи блокове от мрамор. Това се случило преди Помпей да стане римска колония, а остатъците от тази мазилка могат да се видят по стените и до днес.


Преди да продължим из Форума се отбихме до

храма на Венера,

разположен на самия край на помпейското плато до пристанищната порта.

Храмът на Венера – Помпей, Италия
Храмът на Венера

От него не е останало много, тъй като е разрушен от земетресението през 62 г. и при изригването на Везувий все още не бил възстановен напълно. Построен е през 2 в. пр. Хр., но това, което виждаме днес са останките от построеното в началото на имперския период светилище. След окончателното падане под властта на Рим, Венера става богинята покровителка на града, понеже била възприемана за закрилник на диктатора Луций Корнелий Сула – завоевателя на Помпей. Това е и отразено в пълното ново име на селището, което включва имената и на богинята, и на диктатора: Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum.


Скулптурата, която виждате в гръб не е някакъв древен артефакт, стърчащ над руините, а творба на полския скулптор Игор Миторай, произведения на когото са разхвърляни из целия Археологически парк, вписвайки се доста интересно в античната обстановка. Интересно, но не бих казал сполучливо.


Позяпахме, поснимахме, побутахме се с околните и накрая се върнахме обратно на Форума за да влезем в двора на

храма на Аполон,

разположен северно от базиликата.

Храмът на Аполон – Помпей, Италия
Храмът на Аполон

Храмът е построен през 2 в. пр. Хр. върху основите на по-стара сграда по римски образец. Това римско копиране става във време преди Помпей да попадне под директната власт на Рим и учудва доста хора. Но влиянието на римляните по тия места било голямо още от времената на Третата самнитска война, когато през 290 г, Помпей става зорлем римски съюзник.


Затова и след завоюването му, латинизирането протича с бързи темпове. За около век и половина, след края на Съюзническата война през 89 г. пр. Хр, виждаме, че латинският език вече е масово използван, а жителите са станали същински римляни. И то не само защото са получили римско гражданство.


Естествено изборът на Аполон, и въобще наличието на култ към този бог е свидетелство и за други, по-стари влияния над местните, като еструско и гръцко. В двора на храма не се изпълнявали само религиозни обреди, а били изнасяни театрални постановки и провеждани гладиаторски игри. Явно мястото е било многолюдно и доста посещавано, привличайки хората по най-различни начини, но и най-вече с притегателната мистика на

Аполон и сестра му Диана (Артемида)


Като стана дума за последната, ето я и нея, от западната част на портика. Статуята естествено е копие, чиито оригинал се съхранява в Националния археологически музей в Неапол.

Диана – Помпей, Италия
Диана

А храмът в ония години е изглеждал навярно така.

Храм на Аполон – Помпей, Италия
Храм на Аполон

Накрая излязохме и продължихме сред тълпата напред, за да се спрем за малко пред

Mensa Ponderaria

Това е маса с издълбани в нея мерки за вместимост, които били еталони в търговските дела.

Mensa Ponderaria – Помпей, Италия
Mensa Ponderaria

Веднага след това се озовахме пред

Форум Холиториум –

мястото, където древните помпейци идвали, за да си напазаруват плодове и зеленчуци.

Холиториум – Помпей, Италия
Холиториум

На мястото бяха дошли и доста наши съвременници, които се тълпяха пред решетките, но не с намерение да си купят зеле или праз, а за да снимат вътрешността. Днес мястото на древния пазар е превърнато в склад за хиляди артефакти, изкопавани по време на археологическите разкопки от края на 19 век до сега.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Тук някъде всеки от нас тримата се пръсна накъдето му видят очите. Естествено в различни посоки. Аз постоях-постоях и се отказах да чакам реда си сред това вавилонско стълпотворение за някакви си снимки и

се мушнах в една ниша, където нямаше толкова хора


Още в мига, щом зърнах решетъчната врата отворена, с висящ катинар отстрани, без да се замисля дори за секунда, влязох през нея в и попаднах на доста приятно местенце, без туристи, но със натрупани камари от антични предмети. Чудесно място за такива антични главанаци като мен.

Складът на форума – Помпей, Италия
Складът на форума

След две-три минута обаче зад гърба ми изкочи един чичка (някъде на моя възраст), който ми крещеше нещо на неаполски диалект, но аз го разбрах много добре, какво иска да ми каже, капутът, предвид злостния му поглед, с който ме стрелкаше и ръцете му, които неизменно ми сочеха изхода. После, докато се отдалечавах, разсъдих, че съм имал късмет, че не ме е заключил вътре.


В северната част на площада се намират останките от

храма на Юпитер

Построен е през 2 в. пр. Хр. във времена, когато римските богове настъпвали, а гръцките отстъпвали в душите на помпейците. Точно и заради това той е построен в сърцето на града, на най-представителното място – Форумът.

След превръщането на Помпей в колония, светилището бива посветено освен на Юпитер и на Юнона и Минерва и така се превръща в помпейския вариант на Капитолия в Рим. Според някои изследователи, в храма се е помещавала и градската хазна.

Храмът на Юпитер – Помпей, Италия
Храмът на Юпитер

Така неусетно стигнах до северната част на Форума, а от Валя и Гената нямаше ни вест, ни кост. Също така неусетно стигнах до края и на тази част. Следващата –когато изпадна отново на помпейска вълна. И в нея май ще си останем още в Археологическия парк, преди да се понесем, към други, по-различни места.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com