Окръжният съд в Амстердам e отказал да разпореди възстановяване на два видеоклипа за ефективността на веществото хидроксихлорохин за лечение на Covid-19-в канал на Café Weltschmerz в YouTube. И двата видеоклипа съдържат запис на разговори, в които се твърди, че хидроксихлорохин (HCQ) е работещо и доказано лекарство срещу Covid-19.
YouTube премахва видеоклиповете от тяхната платформа, като аргументира, че са нарушили политиката на YouTube по отношение на Covid-19. Подаден е иск срещу Google Ирландия и Google Нидерландия с аргумент, че платформата за споделяне на видео е нарушила договора с Café Weltschmerz като потребител на тяхната услуга и правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека.
Окръжният съд в Амстердам приема, че съдържанието и в двата видеоклипа е дезинформация и потенциално би могло да бъде вредно и опасно.
За тези, които смятат, че и лъжата има право на живот и пр. Невярната информация не е част от дебатите, които платформата би следвало да допусне, се казва в решението.
Решението
ECLI_NL_RBAMS_2020_4435-Rechtbank-Amsterdam-C_13_687385-_-KG-ZA-20-650-CdK_BB
Сега, а след това и други медии, изнасят информация, че лидерът на Възраждане Костадин Костадинов е осъден да плати 5000 лева на журналиста Васил Иванов за клеветнически твърдения.
Според решението на Софийски градски съд :
“С изявленията, „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“; направени от ответника К., се внушава, че ищецът И. се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите, а репортажите му са поръчкови, нералистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си ищецът не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу заплащане изготвя подвеждащи материали. Според речника на синонимите в българския език, синоними на глагола „навеждам“ са: прегъвам, свивам, прекланям, привеждам, превивам, всички със съдържание, което е смислово противоположно на принципа на журналистическа и редакционна независимост, залегнал в Етичния кодекс на българските медии.
Въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си /Награда на СБЖ- 2006г., номинация за награда за журналистика „Валя Крушкина“ 2016г./, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че рпортажите му са в услуга на управляващите и по тяхна поръчка. Последното твърдение не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.”, в този смисъл – решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.
Решаващият състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“; „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.”
Според решението, “в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения.“
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Правото на свободно изразяване на мнение има конституционна основа: Всеки има право на свободно изразяване на мнение (член 39, ал.1).
Това право има своите ограничения и конституционни предели: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (член 39, ал.2).
Пределите се уточняват в различни закони, но новина от днес осветява една възможност за ограничаване на свободата на изразяване (възможно е тя да е широко известна, но за мене не е била):
Дисциплинарната комисия (ДК) към Българския футболен съюз налага по-високи глоби за неценцузрни скандирания на феновете. Те вече са 2000 лева за еднократно и 3000 лева, ако се повторят повече от веднъж на мач. Това става ясно от решенията на ДК от началото на сезон 2023-2024 и се потвърждава от Дисциплинарния правилник. От 2017 г. футболният съюз въведе глоби за нецензурни скандирания, като до този сезон те бяха по 1000 лв. на мач, независимо колко пъти се повтаряха. (Дневник)
Дисциплинарната комисия е предвидена в Устава на БФС, размерът на санкцията е записан в Дисциплинарния правилник по чл.71, ал.2 на Устава (извадката е на Сега):
Ще се наложи още да почета за правното основание на това ограничение, вярвам, че ограничения на правата не се налагат с подзаконови актове.