Правилно е да се пише слято – платиненорус, също и платиненоруса, платиненорусо, платиненоруси. Стилистът насърчава дамите с къса коса да експериментират с платиненорус цвят. Платиненорусата коса изглежда прекрасно, но може и да се простите с мечтата си да бъде дълга и здрава. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставна част е […]
Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си.
А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане.
Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние.
Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител.
Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.
Свободни и независими медии? Не преди България да стане правова държава.
Терористичният акт срещу главния прокурор се превърна в атентат, после инцидент и накрая във взрив до колата на Гешев, но това не отменя факта, че в прокуратурата има трусове в контекста на опитите да се решава въпроса с властта.
“Сблъсъкът между Гешев и Сарафов не е част от битка между институциите. Това е мафиотска война, илюстрация на процеса, в който прокуратурата беше подчинена на политически интереси”. Това казват журналистите Полина Паунова и Борис Митов в интервю за Свободна Европа. За пътя към тези събития – един разказ на Борис Митов отново за Свободна Европа.
“Зрителите получават признания от най-висшите нива в прокуратурата, че тя е подложена на постоянно политическо влияние, ръководи се чрез препредаване на послания, оферти и предупреждения“.
С послания, оферти и предупреждения работи и медийният сектор, да си спомним #Яневагейт. Тогава прокуратурата прекрати досъдебното производство за записите на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова, в които се обсъждаше, освен другото, и как Венелина Гочева “сто пъти звъняла” и питала Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам.
Владимира Янева: А журналистите направо беше нещо страшно, аз понеже нали не ходя на Съвета и те вече ще се изпотрепят. Венелина хиляда пъти ме е търсила, аз понеже най-накрая й се обадих. Викам: обаждам ти се не като на журналист, а като на приятел..
Румяна Ченалова: Виж сега как те усеща тя, че страдаш и стои до тебе, виждаш ли?
Янева: Викам обаждам ти се да знаеш не като на журналист, затова не ме питай нищо, обаждам ти се като на приятел, щото тя ми вика нали ква подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“ Викам, ако искаш пусни само, че съм депозирала писмено становище и няма да ходя. Ивайло Крачунов хиляда пъти сутринта ми звъня, аз не съм му вдигнала. И така.
Нямаме особени причини да вярваме, че сега се случва нещо различно с поръчковите медии от Какво да пускам? Изводите можем да направим по това, което четем и гледаме. В 24 часа Гешев е “момчето от крайния квартал. С тези думи Иван Гешев описва себе си в отговор на въпроса чий човек е.” “Крачи храбро и не се страхува от размяната на удари”.
Видяхте заглавието за „детето с тримата родители“, може би сте видели възмутените коментари под него или сами сте написали такъв. За какво става дума?
Ето най-общо казано:
Мама и тати много като се обичат и се опитват да си направят бебе. Много рядко, но се случва децата да се раждат с увреждания, понякога такива застрашаващи живота им. Те може да се проявяват още в утробата, след раждането или на доста по-късна възраст. Повечето увреждания са заради дефекти при копирането на генетичния код и се случват на случаен принцип – при следващи бебета по-често няма такъв проблем. Понякога обаче са наследствени – идват пряко от родителите. Тогава е почти неизбежно децата да наследят дадена характеристика – като тъмна коса, оплешивяване или кръвна група.
Преди само 2-3 поколения най-често просто сме изоставяли децата. В наши дни може да откриваме тези проблеми още преди зародишът да е станал човек и дори преди опитите за зачеване. Освен в ядрото на клетката, имаме ДНК и в митохондриите – енергийните централи на тялото, ако си спомняте от уроците по биология. Те се предават само по майчин път. Е, понякога има дефекти в тях, които водят до нелечими състояния.
В случая са засекли това у майката на въпросното дете и механично сменят митохондриите в клетката ѝ с такива от друг здрав донор. Останалото ДНК си остава на майката. Няма генна терапия или пренаписване на каквото и да е. Целта е да има жената свое дете без огромния в конкретния случай риск от увреждания.
Впрочем, в последните години нашумяха няколко случая на деца в България, при които е имало заболявания именно свързани с вродени дефекти в митохондриите. Не всички са били наследствени, но както казахме, това не е единственият източник на проблеми. Имаше премного дарения, концерти и кампании за предполагаеми лечения, някои от които от откровено шарлатански клиники у нас и в чужбина, както за съжаление не е рядко в такива случаи. Някои от родителите дори обвиняваха рутинните ваксини за състоянието на децата им, въпреки, че всички лекари са им обяснявали ясно за какво става въпрос. Реакцията им е естествена и очаквана, още повече при липса на разбиране на тези състояния.
Това сложно прилагателно име се пише слято – тригласен, също и тригласна, тригласно, тригласни, тъй като е образувано от едносъставно (от една дума) числително име и съществително име – три гласа. Синхронното тригласно пеене на група „Вела“ беше достойно оценено от журито, което ѝ отреди ІІ място на фестивала. Тригласната разработка, аранжиментът и реализацията на […]
Правилно е да се пише техен, също и техният, техния. Двамата купиха старата къща и скоро тя стана техен дом. В тази статия може да прочетеш повече за каракачаните и техния бит. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в […]
Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.
Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.
Съставът на ЕСПЧ
е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.
Голямата камара
отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.
Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.
Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.
Нарушение на член 8 ЕКПЧ
Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:
Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.
Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.
Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.
Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.
Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.
Годишното проучване “Европейски компас на настроенията” е партньорска инициатива на Европейската културна фондация (ECF) и Европейския съвет за външна политика (ECFR). Сегашното му второ издание анализира настроенията във всички 27 държави в ЕС една година след руската инвазия в Украйна.
Как се пише: платиненорус, платинено-рус или платинено рус?
