Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.
Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че Германия е направила изявление по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението завършва така:
Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.
Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън Приятно четене:
Италианските езера
част първа
Краня и Лаго ди Гарда
И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –
Очарованието на Италианските
езера
Краня и Лаго ди Гарда
Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди
Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите
езера.
Ден първи 19.09.2018 г.
Тръгваме рано
сутринта от Руски паметник в София в 06:00
ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението
след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си
част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни
пътувания
все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса
от крайпътните
бензиностанции и все не ми се получава – или
забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на
връщане, а не спираме…
Този път реших да
си купя на отиване от първото място, което видя.
Малко преди Белград спираме
за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си
една опаковка с
два диска вътре – „Кафански песни за маса“
Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и
няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно
слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден,
предстои да разберем.
Любляна
Продължаваме към Словения
Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.
Продължаваме към
Любляна,
където имаме пешеходна обиколка. Заваля дъжд, тъкмо когато влизаме в Любляна. Имам чадър в багажа, не може да се отваря. Спираме на главен път в центъра и слизаме. Оставям всичко в автобуса – таблет, камера, фотоапарат, всичко. Нищо не вземам. Поради това снимки от там нямам.
Приютяваме се под
един навес докато се извали дъжда. През това време ни разказват за всичко,
което виждаме наоколо. Дъждът спира, но автобуса
още го няма. Минаваме през площада, после през мястото, където през деня е
имало пазар, рибен и сергии за всякакви стоки.
Беше измито до блясък, даже и на риба не миришеше
Минаваме покрай едни колони, през пешеходната
алея, през моста на влюбените с катинарите. Показват ни още и останалите
забележителности и ни оставят пред един фонтан. Пътят на връщане до автобуса
вече го знаем. Имаме около 40 минути. Тишина и спокойствие. Стара калдаръмена
уличка с кафенета и ресторанти от двете страни. Малко хора се разхождат и още
по-малко похапват и пият кафе, предимно туристи. Местните хора не могат да си
го позволят, защото е средата на седмицата и на другия ден са на работа.
Разхождам се,
дъжда е спрял. Сядам в едно заведение да пия кафе. Докато ми донесат менюто, за
да си избера нещо, а после докато поръчам, пък и докато ми донесат кафето,
минават 10 минути. Още толкова
чакам, докато изстине, имам още 10
да го изпия и 10 да стигна до автобуса. И всичко става на бързи обороти.
Отиваме до автобуса и отпътуваме.
Настаняват ни и
аз бързам да се разходя из центъра, за да похапна. Няма много хора по това
време на вечерта. Стигам до една църква. Около нея имаше няколко заведения.
Избирам си едно и си вземам спагети и бира. Похапвам си бавно и се наслаждавам
на атмосферата. След като хапнах, се разходих още малко малките улички.
Прекрасни места и неща за снимане, ето защо трябва да стана рано сутринта, да
закуся и докато се съберем за път, да направя още една сутрешна обиколка
специално за снимки.
Ден втори 20.09.2018г.
Ставам рано,
закусвам на шведската маса- събирам в една чиния най-различни вкусове: банан,
кроасан, пържени яйца и няколко саламчета и бързам за фото разходката, която
бях решил да направя. На бегом почти отивам до църквата и минавам пак по
тесните улички. На едно място между две сгради някой измислил да опъне едно
въже и на него да навърже няколко чифта стари маратонки, висят си така в някаква
АРТ инсталация. Правя снимки набързо и се връщам обратно в хотела.
Тръгваме. Днес ще сме в Италия.
Спираме за почивка на един голям крайпътен
грил. Огромно разнообразие от храна на блок маса и никакво време за ядене. 20
минути само не стигат, за да се разгледа. Много интересни буркани стъклени,
огромни и пълни с пуканки. Шоколади, сувенири, лакомства. Продължаваме към
първото
езеро Лаго ди Гарда
Colombare Di Sirmione, Lombardia, 25019, IT
Започваме обиколката от
Сирмионе –
старинно селище, живописно разположено на тесен полуостров в южната част на езерото. Оставят ни на паркинга и ни казват след два часа и половина пак да се завърнем там. Отивам към центъра. Минавам покрай една безкрайна редица от велосипеди и скутери. Снимах една много малка кола,подобна на ЗАЗ от едното старо време. Оказа се Фиат.
Фиат / Фичо
И стигаме до
замъка Рока Скалинджери
Продължаваме по пешеходната улица. Спираме за снимки. Прекрасни старинни къщи, целите в зеленина и пъстроцветни увивни растения и цветя, магазинчета за сладоледи и ресторанти. Стигаме до едно влакче. За едно евро ще се повозим до върха на селището по един баир. От двете му страни са разположени вилите на богатите и известните – HOTEL VILLA CORTINI *****
С едни големи и високи портални врати от
ковано желязо. Стигаме до горе с влакчето. Следват пътечки надолу по склона,
които водят до плажа. Отивам натам.
Долу на едни
огромни плоски морени са се разположили плажуващите. Прекрасно място. Стигнах
до самия плаж, постоях малко и тръгнах нагоре. И на обратно по надолу по
склона, само че пеша. Отклонявам се от пътеката наляво и излизам на друг плаж,
а после се отклонявам малко по-надолу по пътя.
Следва лутане по
тесните улички за снимки и за сладолед.
Прекрасен сладолед – плътен и вкусен
Вземам си един и
вече съм точно до
замъка Рока Скалинджери
Плащам си входа и
тръгвам със сладоледа, похапвам и катеря стъпалата към върха. Горещо е.
Прохладата е само покрай стените на замъка, в кулите към върха. Бързам нагоре,
сладоледа се топи и капе. Обикалям цялата крепостна стена от край до край и
стигам до върха по едни тесни стълби. Гледам отвисоко, снимам и на обратно. По
стълбите надолу е по-бавно, защото качващите се са повече. Срещам други от нашата
група тръгнали след мен нагоре и им казвам да побързат, защото слизането е
по-бавно. И отивам към автобуса.
Денят отдавна е
преполовил. Обиколката продължава към
Пунта Сан Виджилио,
курортно селище,
разположено в подножието на Монте Балдо. Имаме около 30 минути за разходка и
снимки. Стигаме до северния нос, където се намира Заливът на Сирените, чиито
райски плаж го превръща в едно от най-известните места в Италия. Водата на
езерото се разделя от тясна бетонна алея. Романтични двойки са се разголили на плажа.
Продължаваме за Бардолино
Мястото е
известно е с производството си на червено вино. Тук ще имаме около час и
половина време за разглеждане и вечеря. Първо разглеждам църквата, пред която
ни оставят. После отивам по пешеходната улица водеща към езерото. Правя
прекрасни снимки. Снимах една голяма бъчва, превърната в бар. Купувам си една
картичка за спомен, слизам надолу, за да снимам лодките в пристанището и отивам
да вечерям на едно заведение с изглед към езерото. Похапвам отново макарони и
бира. Заведенията са пълни, хората си похапват и се радват на всичко около тях.
Вече се е
стъмнило. Събираме се отново на паркинга. Продължаваме към мястото за нощуване –
селището CAVAION VERONESE
Спим в един хотел сред нищото на един хълм. На съседния хълм се виждаха частни вили с много зеленина. Разходих се на два километра около хотела, стигнах до един супермаркет, но беше 22 ч. и никъде нищо не работеше. И в хотела нямаше топла вода поради авария, възникнала два часа преди ние да отидем. Но пък всяка стая имаше огромна тераса.
На сутринта закусваме и тръгваме. Обясняват ни за проблема с топлата вода и за това, че следва да получим компенсация в пари, ама не на 100 процента, защото все пак сме имали храна и легло.
Очаквайте продължението Автор: Владимир Георгиев Снимки: авторът
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.
*
Въпросът идва от ГЕРБ, отговорът на министъра е приет с въодушевление, накратко: изглежда, че на този текст ще се даде ход. Въпросът е в това, че никакво обществено обсъждане не може да изправи самия подход, който е възприет – стратегия за министерството, а не стратегия за културата – при това без адекватна финансова рамка.
В София се провежда Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Това е значимо събитие в живота на европейските обществени медии. Домакин е Българското национално радио. В София са първите фигури на организацията на обществените медии в Европа – президентът на Европейския съюз за радио и телевизия и генерален директор на Би Би Си лорд Тони Хол и генералният директор на EBU Ноел Къран.
Двамата са посетили Народното събрание и са били приети от председателката на НС. Според прессъобщението на НС тя е казала следното:
ние като законодатели сме поели ангажимента да ги подкрепяме, за да останат независими – такива, каквито трябва да бъдат.
Между основните ценности, които споделяме, е независимостта на медиите и свободната преса. Обикновено когато виждате проблеми с върховенството на правото в държавите-членки, ще видите и проблеми с независимостта на медиите и свободната преса.
А днешният ни пътепис за Холандия, ще ни покаже бъдещите самолети на българските ВВС – Янита ще ни води на авиошоу в холандската ВВС база Леуварден. Приятно четене:
Пътуване до авиобаза Леуварден
провинция Фризланд, Холандия
Фризланд (или Фрислон, произнесено на местен диалект) е северна провинция в Холандия, която обхваща най- северните континентални земи на страната, плюс Фризийските острови. Единствено тук се говори вторият национален език в кралство Нидерландия – фризийският език. Столица на провинцията е град Леуварден. По традиция, в средата на юни тук в този град се събират авиолюбители от цяла Холандия и от долу-горе половин Европа.
Авиобаза Леуварден
Леуварден
е един от историческите градове в този георграфски регион. На същия местен диалект, името на града се произнася като Льоуверт. И до тук с фризийския език, който е абсолютно непонятен за по- голяма част от холандците, та камо ли за мен. Заселването на заблатените земи в залива Миделзее, води до образуването на града преди 6 века. Всъщност, възникването на Леуварден като град, е едно от доказателствата за удивителната способност на холандците да сътворяват чудеса от нищото, тоест от възможно най- гадното място в Европа да направят рай. Отвоюването на територии от водата и засипването им със земя, а в последствие и превръщането на тези земи в обработваеми, започва от средата на 15 век и така до днес, когато вече близо 35% от територията на страната е образувана само по този начин.
Авиобаза Леуварден
НАТО
Не очаквайте точно такова сурово, влажно, гадно и ветровито място да трогне сърцето ви
с нещо повече от усърдието на местните хора да го направят значимо и известно. Години наред, градът предизвикваше любопитство само защото тук се е родила шпионката Мата Хари, после случайно беше избран за Европейска столица на културата, колкото само да припомни за себе си. Най- високият пиар коз в ръцете на местните е обаче съвсем друг, това е
Leeuwarden, Friesland, 8919, NL
базата на НАТО в Леуварден,
където е разположена и 322- ра авиоескадрила F-16 AM/BM на Кралските военновъздушни сили (De Koninklijke Luchtmacht) в Ниската земя и където веднъж на няколко години се провежда зрелищно авиошоу с военни самолети от цяла Европа. И нали съм родена под щастлива звезда, два пъти до сега имах възможността да присъствам на това шоу. Последният – дори с акредитация.
Авиобаза Леуварден
АвиошоуХеликоптер
През 2016 година, авиобазата се модернизира, като изпрати няколко изтребителя F-16 в пенсия, а на тяхно място постъпиха два нови изтребителя F-35А, специално заради които
ВВС организира Ден на открити врати (или Ден на военната авиация)
във военната база, достъпът до която в този случай беше свободен. Такива дни се организират през няколко години, защото са си доста скъпо струващо зрелище, но пък достъпно както за всички холанддци, така и за всички гости или туристи.
Самолет
НАТО
Контролно-пропускателният режим беше много строг
Той включваше задължителното представяне на лични документи за самоличност, (колкото повече, толкова по-добре) и заплащане на входна такса (билет), която може да бъде платена само с банкова карта, никакви пари в брой. Това не е задължително обаче при закупуването на сувенири, на храни и напитки от специалните за целта изградени щандове в базата.
Апачи
Новите бойни самолети F-35А
пристигнаха и бяха заведени на военна служба доста по-рано, но ги представиха на данъкоплатците едва в средата на юни. В същата 2016 година, пролетта беше доста влажна и заради това ежедневно дъждовно и сиво време, почти се бях отчаяла, че шоу няма да има (или ще го отложат за юли – август, когато обикновено съм в България). Но извадих късмет, (за щастливата звезда вече обясних) и за два поредни дни 10 и 11 юни, останах в Леуварден.
Самолети на НАТО
Торнадо
Събитието събра над 250 хиляди души кибици, които се бяха разположили из тревните площи на цялата база, помъкнали всякакви удобства: шезлонги и столове, туристически маси, походни легла, чадъри, камери и фотоапарати, палатки, ядене, пиене… Аз си носех само противошумови защитни слушалки и фотоапарат.
Според разпоредбите, всички други лични вещи, както и автомобилите си, трябваше да зарежем на един огромен охраняем паркинг в покрайнините на града и доста далеч от Военновъздушната база. Извозването ни до мястото на събитието ставаше с автобуси от градския транспорт, които бяха специално наети за авиошоуто и които обслужваха посетителите с превоз за или от базата на всеки 5 минути.
F16
Секторите за достъп на цивилни лица във Военновъздушната база, бяха оградени с високи папапети, а организаторите на събитието ги бяха разделили тематично: музей на открито – бойни самолети (изтребители, транспортни и товарни), хеликоптери, други военни бойни машини (някои от тях можеха да бъдат разгледани и вътре); комуникационен и команден център на открито – тренажори, карти, локация, щабове, средства за комуникация и т.н. където се правеха демонстрации с издаването на заповеди за нападение или отбрана.
Муниции
Авиошоу
Имаше и доста голяма площ с изложение на видовете бойни оръжия и муниции, които се ползват в авиацията, униформи, отличителни знаци, история и т.н., както и възможност за среща и разговори с пилоти от ВВС, които основно се усмихваха, раздаваха автографи, снимаха се за спомен с децата или отговаряха на елементарни въпроси. На територията на авиобазата беше обособен и Музей на авиацията, чиято експозиция представяше съхранената памет за знаменателни събития от историята на военната авиация в Ниската земя. Огромни видеостени излъчваха наживо това, което се случваше в небето над нас, в случай че облаците паднат ниско и охладят страстите ни с обичайния за цялата седмица от юни рехав дъжд.
В авиошоуто участваха пилоти, военни и каскадьори от няколко държави:
Червените дяволи от Белгия,
Черните котки на кралския флот в Нидерландия,
Турските Звезди,
Червените стрели от Франция,
aвиотряди от ВВС на Швейцария, Италия… и изобщо от всички държави членки на НАТО.
Представител от България бях само аз, отварям една скоба да не забравяте за щастливата ми звезда
За нещастие обаче,
стартът се запомни с един инцидент
Швейцарски изтребител F-5Е, част от групата за за висш пилотаж Patrouille Suisse (J-3086), се разби и избухна, падайки на земята след опасно приближаване до друг военен самолет. Пилотът на изтребителя успя да катапултира и не пострада, нямаше и други пострадали, изобщо голям късмет в ситуация на минута истинска война. Трагичното начало създаде ново добро извинение за аварийно приключване на авиошоуто, но това не се случи, за радост. (Звездата, звездата!!!) Коментиращите шоуто съобщиха, че причините за инцидента във въздуха остават неизвестни, но Patrouille Suisse няма да участват по- нататък в демонстрациите по висш пилотаж.
Близо до зоната за демонстрации бяха издигнати две платформи, несвързани заедно, но на една ръка разстояние една от друга. На едната трибуна се бяхме разположили всички от четвъртата власт: водещи, репортери, фотожурналисти, оператори, фотографи… а на другата трибуна до нас, бяха настанени официалните лица, сред които високопоставени гости и наблюдатели от Европейската военна авиация, представители на държавното ръководство, на политическото и военното ръководство, на Министерството на отбраната, Военният комитет на Европейския съюз, командващите на Военновъздушните сили на няколко европейски държави, представители от международни организации, НАТО и ЕС. (На два метра от мен, трогателно и непринудено, нидерландският крал аплодираше като дете всичко случващо се в небето над нас или в полето пред нас. Той наблюдаваше шоуто необезпокояван, обграден от цял взвод на брой политици и военни.)
Ентусиазмът на публиката беше огромен, когато
новобранците F-35А взеха участие
в демонстрация на авиационните сили на Koninklijke Luchtmacht van het Nederland. Наред с F-16, Chinooks, Apaches, Hercules и KDC-10 те показаха бойните си умения, както и още нещо: интересно инженерно хрумване за пресичане възможността им за проследяване – двигателите завихряха влагата от въздуха така, че образуваха с нещо като въздушна центрофуга плътна пелена от мъгла около самолета. Коментаторите на авиошоуто бяха в екстаз от видяното и почти десетина минути по радиоуредбата звучаха само нечленоразделни звуци. И сред кибиците- пак същото.
F35
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Мисиите и задачите, които се изпълняваха във въздушното акробатично шоу или в демонстрациите от всички участващи машини, бяха тактически прехвати на „самолети – нарушители”, маневрени въздушни боеве, отбранителни и настъпателни въздушни операции, нанасяне на симулирани въздушни удари по земни и (уж) морски обекти. Публиката имаше удоволствието да наблюдава демонстрации, които включваха елементи и фигури от висшия пилотаж: свредели, винтове, виражи, осморки, пикиране, завои, лупинги и свободно падане надолу с изключени двигатели, от което лично на мен ми се сви стомаха.
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Два дни от сутрин до вечер- пукот и трясък, дим, оглушаващ шум от бомби и от реактивните двигатели, небесна акробатика, цветни следи от самолетни стъпки в облаците, болки във врата и адреналин- истинско удоволствие за малки и големи. Непременно разгледайте линковете, които споделям, приобщете се към емоцията на помнещите. И ако може, не ми се сърдете много за лошото качество на кадрите.
Текстът на новата директива от сайта на Съвета
