Хартиената кукла

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Хартиената кукла
Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета

Азазел

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Азазел
Борис Акунин






Още едно хитроумно руско приключение от царско време.
След Коронация (великолепна!) реших да прочета всичко на Акунин, така че започвам поред.

Фандорин тук е млад и зелен полицейски служител, комуто е поверена рутинна задача. Находчивостта и наблюдателността му обаче го забъркват в странна каша, която го води из най-неочаквани места, включително на дъното на лондонски канал, където се преструва на застрелян.
Нова опасност = ново повишение.

Рецептата е ясна, но толкова добродушно и мило поднесена, че нямам нищо против. Свръхсимпатичният ментор, фаталната жена, убиецът на две крачки пред читателя, изменниците, заговорът, цялата схема, животът на косъм, взривеният хепиенд.
Накрая Фандорин е още по-симпатичен, а човек си мисли, че 19 век не е бил толкова кофти. Ако живееш в европейска столица, де.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - естернат

Стрелецът

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Стрелецът
Стивън Кинг







Уестърн. Sci-fi. Фентъзи. Малко хорър.
Магичен постапокалипсис. Пустиня. Упорито преследване, заредено с енергията на пророчески сън.
Много, много въздействаща и силна смес.

Останки от цивилизация като уродливи плевели са осеяли пътя на Стрелеца. Пред него е Човекът в черно, винаги с няколко дни преднина - недостижим, тайнствен, могъщ, важен. Много въпроси в сянката на Тъмната Кула.
Миражи от нашия свят се сливат със заклинания и магии.
Кръв, пясък, жертва на близък човек.
Мимолетна любов като тичане в сън - не можеш да избягаш, защото плуваш в мед.
Обреченост. Изгубеното незапочнало детство.
Всеки търси отговори, най-вече читателят.

Книга, писана повече от десетилетие. Чете се за няколко часа.
Логореята ме напусна и нямам много думи, така че - четете.

Нужно ли е да чета и другите неща от "Тъмната кула"?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/9 - револвер

OpenTTD

от Владимир Колев
лиценз CC BY-NC-ND
Игри

OpenTTD е пресъздаване на играта на Microprose Transport Tycoon Deluxe (TTD) с отворен код. Като президен на транспортна компания през 1950 година, имате избора да създавате железопътни, пътни, въздушни и морски транспортни пътища, за да построите своята транспортна империя. Целта е да надхитрите своите опоненти, строейки атрактивни методи за предвижване за пасажери и компании, за да станете най-ценената транспортна компания до 2050 година.

OpenTTD е базирана на Chris Sawyer‘s Transport Tycoon Deluxe и предлага напълно нов набор от нови възможности, включително игра в мрежа, по-добри станции, по-големи карти и основа за други опции. OpenTTD работи еднакво добре под Linux, Unix, BeOS, OS/2, Windows и някои други платформи.

Малко исотиря

За да не описвам цялата история на играта ще спомена само някои факти за OpenTTD, без да засягам оригиналната версия и други имплементации и подобрения. OpenTTD е започнат като проект от Ludde през 2003 година като тогава се свързва с Owen Rudge, съобщавайки му, че смята на пресъздаде играта, конвертирайки оригиналната версия на TTD на езика C. Година по-късно Ludde показва своята първа версия на Owen Rudge. Създават се форуми и общност, която в последствие продължава развитието на играта.

Първата главна версия 1.0.0 е особено важна в историята на OpenTTD, за хората играли на по-стари версии, вероятно си спомнят, че тогава, за да се играе играта трябваше да имат оригиналната версия, за да могат да използват различните сценарии и пътни съоръжения. От версия 1.0.0 това вече не е необходимо, тъй като OpenTTD разполага със свои собствени, някои от които нови, други подобрени.

Инсталация

За да инсталирате OpenTTD просто трябва да прибегнете до своя пакетен мениджър и да инсталирате играта:

За K/X/L/Ubuntu и Debian (от 10.04 нагоре):

 sudo apt-get install openttd openttd-data openttd-opengfx openttd-opensfx
 (последните два пакета са безплатните сценарии и аудио-ефекти)

За openSuse (за версии по-нови от 11.4):

 zypper install openttd openttd-data openttd-opengfx openttd-opensfx

За ArchLinux:

 pacman -S openttd openttd-opengfx openttd-opensfx

За други дистрибуции инсталацията е аналогично, но преди това се уверете, че версия в хранилищата на вашата дистрибуция е по-нова от 1.0.0

За самата ига

Играех TTD още от времето на Win2k и по нея ме запали един мой много добър приятел. С времето след като заминах в чужбина и с появата на openttd това ни позволи дори да играем в мрежа (тогава през Hamachi). Играта изисква доста свободно време и мислене, но играейки сами, винаги можете да запишете играта до където сте стигнали и по-късно пак да продължите. Всъщност последното е възможно и за игра в мрежа, но когато пробвахме тази опция, обикновено нямахме много успех и все се налагаше да почваме отначало (тази информация обаче е от преди 6 години, което означава, че сега е възможно да е абсолютно грешна). Личното ми мнение е, че това е една игра, която никога няма да остарае и винаги ще бъде актуална. Възможностите на играта се ограничават от вашето въображение, а сценариите са повече от зашеметяващи. Искуствения интелект е на наистина добро ниво. Ако се чудите от време на време какво да правите определено OpenTTD е подходяща за запълване на времето или пък за основа на някое LAN-Party.

Надвисналата сянка

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Надвисналата сянка
Глен Кук







Това е продължението на Черният отряд. Не се наложи да ровя из кашоните, защото книгата вече се намира тук. Безвредна дигитална щедрост, лошо няма.
На български Глен Кук е по-различен, доста по-различен. Дразня се, че го казвам, но е така. Липсва ми "мъжкарския" стил и на места нещата на звучат естествено. С цялото ми уважение към Елена Павлова (преводачката) го казвам това, но усещането наистина е по-друго. "Сбит и стегнат" на места се е превърнало в "претупан и недостоверен".

Сюжетните нишки са две и за мое съжаление не се пресичат достатъчно рано. В едната Гарвана се крие в забравен от боговете град и без да иска съдейства за възраждането на един голям, зъл проблем, който напъпва изпод земята. Покрай него в кадър снове кръчмар със слаб ангел и много дългове, който накрая стана симпатичен на всички, с изключение на мен. Същевременно Черният отряд лови бунтовнически останки след голямата битка в края на първата книга. И случайно попада на бившия си член Гарвана. Докато си изясняват отношенията и споделят тайните си, в един неразрушим замък над града се пече повод за още по-тежък сблъсък.

Отрядът дава много жертви, но оцелява и се запътва направо към третата част. Аз също.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - Шекер!

Войната на старците

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Войната на старците
Джон Скалзи








Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама

Бялото слънце на пустинята

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Бялото слънце на пустинята
Рустам Ибрахимбеков & Валентин Ежов







Хо хо хо.
Четох я преди няколко месеца и докато се наканя да пиша за нея, позабравих това-онова. Нещо като половината или, да речем, 60%.
Симпатичен войник търси отвлечената си жена и докато пресича пустинята, някак успява да се забърка в история, която включва цял харем. Леко написана чудесна история за пясъци, жега, приятелство и живот.
Останаха само 3 неща:
1. Препоръчвам ви я
2. Ще гледам филма
3. Помагам с линк

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - ножът е живот

GNOME пуска страница за инсталиране на добавки

от Владимир Колев
лиценз CC BY-NC-ND
Уеб


Както вече знаете официалната версия на GNOME, която се пробутва в почти всички дистрибуции е GNOME3, с тяхния Gnome-Shell, който по мненията на много е доста недомислен, а според други направо страхотен. Моето мнение ще се опитам да го запазя за себе си.

Да се върнем на самата статия. Gnome пусна нова страница extensions.gnome.org, от което уважаемият потребител може да инсталира различни добавки към своя нов десктоп. Това става чрез добавка към gnome-shell. Добавката се нарича Gnome Shell Integration и по принцип е инсталирана по подразбиране, можете да я намерите във вашия браузър под about:plugins. Странно но при мен не работеше под Chrome, но с Mozilla Firefox – никакъв проблем.
Използването на страницата е доста интуитивно – избирате добавката, отваря се страница с подробности за нея и коментари от потребителите и същесвува един бутон “ON/OFF” щом го изберете се появява диалог, в който трябва само да потвърдите инсталацията – добавката се стартира мигновено.

От страницата можете да деактивирате и инсталираните добавките (но само тези, които сте инсталирали от страницата).

Някои интересни добавки, които може би ще представляват интерес:

  • Alternative Status Menu: Добавя опции за хибернетизиране, рестартиране и изключване на компютъра към статус менюто в горния десен ъгъл.
  • Frippery Application Menu: Замня бутона “Activities” с меню, от което можете да стартирате своите приложение, както в GNOME 2.x, доста удобно ако не харесвате начина на превключване на приложение и подобни. Ако задържите курсора на мишката над бутона Application имате и старата функционалност, с други думи – не губите функционалността, ако тя ви допада.
  • Frippery Bottom Panel: Добавя долен панел към десктопа, което доста наподобява този в GNOME 2.x. Ако използвате последната версия на Linux Mint 12, то подобна добавка е инсталирана, и се изисква от новото меню на Mint.
  • Removable Drive Menu: Меню за горния панел, което позволява лесен достъп и монетиране на мобилни устройства за преност на данни (CD, USB-памети, външни твърди дискове).
  • Windows Alt Tab: Заменя новата функционалност на клавишната комбинация в GNOME Shell, като ви позволява да сменяте активния прозорец (приложение) в настоящия работен плот.

Разбира се има още много други добавки, а и най-вероятно техният брой се очаква да расте все повече. Което може само да радва хората, които (като мен) се оплакват, че GNOME Shell не може да се модифицира и да се настрои да работи по начина, по който са свикнали от доста време. Това е и идеята на дистрибуции като Linux Mint и Pinguy OS.

Кратка история на почти всичко

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Кратка история на почти всичко
Бил Брайсън







Научно-популярна книга за любопитни умове. И любознателни. И за всички, които поназнайват това-онова, но годините са им изтрили възможността да систематизират. Което понякога, става ясно, е невъзможно.
Перфектният учебник трябва да изглежда по подобен начин - написан със стил (все пак някакъв), с чувство за хумор, с биографични истории за учените и последиците от откритията им. Последните три са важни за разкриване на вселенската ирония.

Не знам как се пишат "няколко думи" за толкова всеобхватна научно-популярна книга. Написаното и без това е максимално сбито. Дочу се, че вътре имало неверни и/или вече неактуални данни. Бих се изненадал, ако не е така. Препоръчвам ви я от тук, докато все още информацията в нея не е остаряла прекомерно. Айде, че изстина.

Знанието обогатява, наистина. И инжектира нужната доза реализъм, показвайки ти, че на фона на ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ти клониш към нула. Затова спри да се тормозиш с дребнавостта си и бъди поне малко странен и луд. Разни хора са разкривали вселенски истини дори само с разходка до хълма или спане върху два стола.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - маниаци по камънаци

Избрани разкази – Чудомир

от Палатков лагер зa пингвини
лиценз CC BY-ND
Избрани произведения
Чудомир
изд. "Христо Г. Данов", 1971 г.






Гениални къси разкази, фейлетони или просто кратки истории.
Народни, смешни, селски, истински.
Човешки характери в малко думи.
И абсолютен майсторлък.

Замълчавам с:
Отчет

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 44/50 - Голо Бърдо