Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран
Приятно четене:
През Иран с Опел
част първа
Историческо въведение
Ислямска република Иран:
добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система
След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.
За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза.
[caption id="" align="aligncenter" width="431"] Иранската виза в паспорта ми[/caption]
Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата
За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.
Иран е най-голямата държава в Близкия изток. С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали
Иран граничи:
на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.
Населението на Иран
от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България.
По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading →
Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд)Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн :)Приятно четене:
Виктуалиенмаркт, Мюнхен
Viktualienmarkt, München
В сърцето на стария град в Мюнхен се намира
Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя
Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.
Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.
По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.
През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,
Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите
А също напоследък и за фудитата*
Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.
Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.
Лангусти, стриди, скариди и миди.
Чудесен тон за стек и розова ципура.
Хванахме и
сезона на аспержите – Spargelzeit,
който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.
Сирената са особено на почит,
което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.
В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.
Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?
Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.
Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.
Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.
Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.
Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.
Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.
Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.
И пресни артишоци.
На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.
Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен –
има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.
Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.
Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и
място, където да се отбиеш след работа за по питие,
за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.
Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.
Автор: Магдалина ГеноваСнимки: авторът *фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст. Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2217"] – на картата:
[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2217" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"][geo_mashup_category_name map_cat="2217"]
Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :)Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:
Mammouth bourguignon (a la bière)
Мамут по бургундски (с бира)
13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.
Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван
Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. Continue reading →
В последния брой на Капитал Light е излязла, смея да твърдя, много симпатична дописка и за нашия сайт :)
Докъде го докарахме, мили деца, да пишат за нас по лайф-стайл приложенията към сериозните вестници ;)
Бегом всички по реповете, а който няма пари да чете линка :)
http://www.capital.bg/light/neshta/2013/06/08/2076285_putniko_sviden/?sp=2#storystart
Както каза Комитата тази сутрин: „Олигархията показва себе си на стр. 3, където се вижда кой буни истанбулските нетрудещи се. Така, така, само така!“ :)
През изминалата седмица всички, които обичат „Куинс Парк“ бяха потресени от новината за внезапната загуба на дългогодишния привърженик на клуба – Мартин Кели. След едно пътуване на отбора на привържениците на „Куинс Парк“ до Лондон през уикенда, Мартин не се е почувствал добре, като по-късно не е могъл да се възстанови и е починал. Само на 27 години, Мартин беше гласът на онлайн телевизията на КП, пишеше редовно статии за официалната програма на клуба, както и за националните медии в Шотландия. През следващия месец той щеше да завърши образованието си по журналистика в Глазгоу.
Всички ние от групата на привържениците на „Куинс Парк“ в България искаме да изкажем своето съжаление за тази трагична загуба на цялото семейство на Мартин Кели и на неговите близки и приятели. Почивай в мир, Мартин!
В последните седмици, след края на сезона в Трета дивизия, станаха известни и някои от имената на играчите на “Куинс Парк”, които остават в тима и през следващия сезон, както и на тези, които се разделят с черно-бялата фланелка. Добрите новини, както се знаеше от по-рано, са, че Дейвид Андерсън подписа за още една година с “паяците”. През изминалия месец той беше избран и за Играч на годината в Трета дивизия, дори пред скъпоплатените професионални “звезди” на “Дъ Рейнджърс”, едно голямо признание за самия Дейви, както и за клуба като цяло. При “Куинс” остава и Майкъл Кийнън, който пък спечели наградата за гол на месец април на ШФЛ. Сред напускащите за съжаление са две от младите звезди на “Куинс Парк” – Ейдън Конъли и Андрю Робъртсън, като и двамата подписаха договори с отбора на “Дънди Юнайтед” от Висшата лига.
Ето и движението в отбора от последните седмици:
Преподписали:
Дейвид Андерсън
Тони Куин
Шон Бърнс
Майкъл Кийнън
Блеър Спитал
Лий Дейвисън
Джеймс Бръф
Крис Геби
Конър Маквей
Пол Галахър
Блеър Локхед
Бърнард Кол
Напуснали:
Ейдън Конъли – Дънди Юн.
Андрю Робъртсън – Дънди Юн.
Нийл Пари – Албиън Роувърс
Джейми Лонгуърт – Странрар
Питър Брадли – Анан Атлетик
Алан Ъркарт
Тони Макпарланд