Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и най-вече как се провежда. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.
Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчкатаЗасегнати дървета на база сегашната виза към поръчката
Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.
Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.
Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.
Визата към документацията на поръчкатаИзвадка от изискванията за проекта.
Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.
В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.
Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.
Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.
На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.
Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.
Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.
Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.
Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.
Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.
В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.
Какво виждаме в данните?
Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.
Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.
Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.
Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.
На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.
Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.
Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Те се продават с печалба за общината. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.
Дискусия
Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.
От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.
Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.
Медицински отпадъци в сиви контейнери от столична болница от декември 2024
Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.
Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.
Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.
Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.
Общински съветници от ГЕРБ и БСП се снимат с РДФ готов за продажба
Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.
Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.
Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.
Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.
Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.
Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.
Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.
Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.
При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.
След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.
Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.
Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.
Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.
Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.
Наистина, има все още сериозен проблем със здравната култура в България, с отношението и допълнителната квалификация на личните лекари, с достъпността и използването на диагностика, със стигма, остарели методи, защита на здравна тайна, прекомерно пушене, липса на превенция като ЧПВ ваксини и редица други неща, които допринасят за развитието и недостатъчно добра терапия на рака в България. Част от тях се дължат на незнание на пациенти и лекари, част на подвеждаща информация, която обърква и създава безпочвени притеснения.
Тук обаче ще спомена друго незнание – липсата на информация колко всъщност са болните от рак в България. Тъй като днес е Световният ден за борба с рака, виждате много заглавия как сме отново сред първите места по новообразувания, как в Европа само при нас има увеличение на случаите и прочие. Малката подробност е, че всъщност тези изводи почиват на съмнителни данни.
Първо, трябва да се разбере, че темата е сложна, особено що се отнася до проследяването. Практически всички живеем с рак – всеки има някакви доброкачествени образувания, най-малкото по кожата. Често имаме и други, за които не знаем и не разбираме докато не се забележат в изследвания или не станат проблем. В огромен брой от случаите лечението е успешно, а при доста – дори не тежко. В ежедневното говорене се обръщаме най-вече към тези, които търсят лечение.
Цитираните данни с това разбиране обаче не са непременно верни. Здравната статистика в България се ръководи изцяло на база какво НЗОК са благоволили да платят, а не проследяване на състоянието на самия пациент. Примери как този подход води до грешни изводи са ражданията и абортите, за които съм писал доста. За неща като вътрешноболнични инфекции пък няма данни, тъй като се крият яростно. При рака обаче се случва и друго – нуждата от посещения в различни болници водело до броене на един пациент няколко пъти – броят се процедури по болници, а не пътят на един болен. Това уж се коригирало в крайната статистика, но заради липсата на проследяване всъщност се влошава качеството на данните. Също така не се отчита дали има излишни или повторни процедури и какъв е резултатът.
Невинаги е било така. Писах преди пет години по същата тази тема и как десетилетия наред сме имали раков регистър, който го е грижа именно за пациента и какъв е резултатът за него, а не какво НЗОК им е останало след източването. Също така разгледах защо сравненията в броя болни спрямо поколение по-рано е крайно грешно заради различната структура на населението.
Не на последно място, споменах в тогавашната статия, че значително подобрената ранна диагностика качва статистиката за брой болни, но в същото време подобрява значително резултатите за тях самите. Раковия регистър пазеше именно такава информация, но от близо осем години беше административно унищожен. Все още нямаме представа какво ще го замести, но предвид изминалото време е ясно, че всичко трябва да започне от начало.
Дори страницата на регистъра е премахната и старите доклади са изтрити. Може да ги намерим обаче в регистрите на международни организации. На този етап единствените актуални данни са на сайта на НЦОЗА, но както споменах горе и многократно съм писал, те се базират предимно на информация на НЗОК, липсва всякаква методология и са крайно подвеждащи.
Когато говорим за този проблем е важно да боравим с коректни данни и да имам разбиране какво значат те. Има много мерки, програми и инициативи, чиято ефективност може да бъде измерена единствено с такава статистика през продължителен период. Това става безпредметно, когато боравим с грешни или направо измислени числа.
Със сигурност има подобрение в диагностиката и разбирането на проблема в обществото. Кампании за масова имунизация срещу ЧПВ и включване на момчетата в програмата ще спасят хиляди човешки животи и ще спасят още десетки хиляди от страдания. Това вече дава резултат в много страни. Редовните инициативи за скрининг срещу рак, профилактичните прегледи и изследвания също помагат. Има нужда обаче от промяна на отношението и работата по темата на ниво институции от касичка за едни болници към целенасочена координирана програма с цел добър изход за пациентите. Не помага обаче, че все още движещи лица в националната здравна политика са „разни професорчета с болници и комплекси“, както описа проблема един бивш министър.
Гърция е основа дестинация за българите лятно време. С презастрояването на Черноморието, ниското качество на услугите, огромният скок на цените както на морето, така и във вътрешността на страната на и без това вече високите цени, все повече от съгражданите ни избират да почиват на юг. Това е и основната причина много хора си изваждат Европейска здравна карта (ЕЗОК), за която писах вече, че може лесно да изкарате изцяло дигитално.
Доколкото здравната карта може да се използва в целия ЕС в случай на спешен случай, тук искам да споделя бърз начин да минавате през пунктовете за тол такси. С пълното приемане в Шенген много споделиха притеснение, че опашките ще се преместят от границата на въпросните пунктове. Доколкото не споделям това притеснение, определено е удобно да се минава с електронна карта, още повече, че няма оскъпяване.
Регистрацията създаването на RFID (безжична) карта и получаването ѝ е безплатно. Единствено трябва да я заредите с пари преди да минете въпросните тол пунктове. Издаването е организирано доста добре. Отговарят на въпроси и помагат, ако се наложи. Процесът е лесен:
Отваряте страницата на Egnatia Pass и избирате „New customer application“
Като се отвори формуляра, може да се наложи да смените езика от гръцки към английски
Въвеждате данните си. За данъчен номер въведете ЕГН-то си
Когато сте готови, данните ще бъдат прегледани и ще получите два документа – един попълнен формуляр с информацията, която сте въвели и един с общите условия на гръцки
Ако искате да преведете гръцки, може да използвате приложение на телефона си.
Разпечатвате и подписвате документите. Важно е да подпишете всички страници поотделно иначе ще ви го върнат.
Сканирате или снимате на телефона си всички страници и ги пращате обратно по мейла
Ако всичко е наред, след няколко дни ще получите съобщение, че е пратен пакет
До седмица ще получите пакета по Speedy
Зареждате картата преди Гърция и я залепвате на предното стъкло
Научих за тази опция от пост в Linkedin в края на 2024-та. Не мога да го намеря обаче отново, за да го свържа тук. Получих картата си днес и ще я пробвам лятото.
На 28-ми бях поканен на събитие на Ratio да говоря за отворени данни, как те могат да се използват за гражданско участие и защо е важно да ги имаме. Споделям тук слайдовете и линкове към данните и визуализациите, които изброй в тях. Когато излезе записа ще го пусна под статията.
Ето няколко полезни линка:
Карта на документите от градоустройството в София: https://govalert.eu/cityplan/
3D карта на застрояването в София: https://govalert.eu/cityplan/buildings
Карта на Столична община за промени в ПУП-ове заедно с 3D карта на височината позволена от ОУП: https://govalert-nag.eu/
Табло за изследване на сигналите в call.sofia: https://opendata.yurukov.net/callsofia/explore/
Данни за спиранията на тока в София: https://yurukov.net/blog/2023/karta-tok/
Карта на шахтите в София: https://yurukov.net/blog/2024/shahtite-na-sofia/
Темата за градоустройството и разрешителните за стоеж в София отново се завъртя в ефира. Хвърлят се твърдения, протести, документи. Истината е, че имаме пълното право да сме недоволни, още повече като ни кажат, че мачът е свирен за много от наболелите теми.
Също толкова обаче е вярно, че над 80% от твърденията, които четем в медиите за градоустройството и конкретни строежи не са верни. Защо твърдя това? Не съм архитект, не работя в общината или строителна компания. Това, което правя обаче е от години е да следя документите, процесите, да изследвам, аргументирам, да обсъждам както с архитекти отчаяни от гилдията си, така и от чиновници в местната администрация и служители в инвеститори в строителството, на които също им е писнало вече.
Първото общо между тях е, че ги е страх да излязат с имената си. Страх ги е първо от самите инвеститори и финансовите интереси стоящи за тях. Страх ги е също от Камарата на архитектите и политически машинации, което обаче пак идва от въпросните инвеститори. Другото общо обаче е, че покрай описанията им за аспекти от проблемите, нарочен саботаж и укриване от служители в администрацията, кадруване и конфликт на интереси в общината и ДНСК, лобизъм и корупция както в местната власт, така и в НС, говорят, че никой не разбира цялата картина. Толкова е обширна темата, че никой няма поглед над дори половината от заровените скелети по устройствени планове, решения и параметри заложени години назад. Същото съм забелязал и аз в разговорите и когато съм се заемал да оборвам с документи твърдения на строители, районни кметове и общински съветници.
Та ако някой ви каже, че знае точно какъв е проблемът, то знайте, че лъже. Тези, които знаят най-много, обикновено публично говорят друго и умишлено отклоняват вниманието атакувайки опитите да се разплете тази каша бидейки в голяма степен сред „архитектите“ на сегашния хаос.
Това също позволява на много да подвеждат и откровено да лъжат с определени обекти, как се е стигнало до строеж или събаряне. Че не са знаели, че са нямали полезни ходове преди и прочие. Всъщност, всеки документ, който виждате публикуван, включително от мен, е предшестван от множество комисии, уведомления към районни кметове, експерти и прочие. Дали е обърнато внимание и дали са имали капацитет да обърнат внимание е важна тема, която трябва да се засегне, но не го правим.
Та призивът ми е да не забравяме, че всяко нещо, което някой пуска като сензация, пряко или прикрито обвинение и протест, показва не повече от 20% от истината. Останалото е или измислено, или подвеждащо, или премълчано. И да, в това число включвам както Балкантон, така и няколкото нашумели обекти в Изгрев, високи сгради по Черни връх и Симеоново и прочие. Включително аз пускам съобщения за нови строежи и ги придружавам с документите. Като правило в заповедите и разрешенията за строеж пише коя комисия го е предложила и аргументирала, кой е протестирал и как, какви дела са били загубени от общината и прочие.
Четете, ако ви е грижа. Шаренията по картата ми може да покаже само къде да насочите вниманието си, но се иска следващи стъпки.
Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.
Защо ги има тези данни?
Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.
Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.
Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.
Критика и проблеми
Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.
Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.
Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.
Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.
Полезни по множество начини
Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.
В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.
Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.
Преди три години реших, че е добра идея да извадя Европейски здравноосигурителни карти на всички в семейството. Запънах се и в крайна сметка накарах НЗОК да приеме заявлението ми електронно. Година по-късно – през юни 2023-та вече бяха направили този процес официален и го описах подробно в статия. В последствие други допълваха със съвети – например, че може само с ПИК на НАП.
Голям недостатък си остана това, че заявлението беше Word документ, попълваше се трудно и доста хора се налагаше отново да го печатат и подписват. Днес в коментарите под статията ми Петър добави още една важна новина. От края на миналата година е възможно заявлението да се подаде изцяло през електронен формуляр.
Вече с изцяло електронен формуляр
За целта използва еФорми на портала на eGov. Може да прочетете подробно за услугата на страницата ѝ или направо да отворите формуляра. Използва се както с електронен подпис, така и с ПИК на НАП или която и да е друга форма на идентификация, която се поддържа. Тъй като за пръв път използвах този тип форми, ме пита за потребителско име и друга информация, след което даде грешка. При второ отваряне обаче нямаше проблем.
Избира се служба, която да изпълни услугата. Това би следвало да е автоматично, тъй като трябва да изберете тази по местоживеене. След това попълвате формуляра със същите данни, както тези в хартиения вид. Удобството е, че част от данните се попълват автоматично. Също така, изглежда че има възможност да се подава заявление за карта на дете само от единия родител – нещо, което беше усложнение в досегашния вариант.
Стъпка напред и все пак…
Един основен недостатък, която си остава, е това, което коментирах от самото начало. В случая определено виждаме напредък и подобрение в процеса, но отново се дигитализира и оптимизира нещо, което изначално не следва да съществува. В случая може да говорим за формуляра само, но дори принципът на работа на картите е сбъркан. Първо дори данните, които искат да попълваме ги имат вече в базите, знаят много добре къде живеем и къде сме поръчвали до сега. Целият процес би могъл да бъде с един бутон или дори по-лесно – опция за отказване и автоматично изпращане на картата при изтичане на старата.
Още по-добре би било да се удължи срокът на самите карти. Като аргумент защо са едногодишни за всички освен деца и пенсионери, отговорът на НЗОК беше, че така намаляват риска от злоупотреби. Т.е. някой да се лекува в чужбина при спрени здравни права. При запитване по ЗДОИ преди две години колко пъти това се е случвало при едногодишните карти, както и колко често се е случвало въобще на някой с валидна Европейска здравна карта да му изтекат правата по средата на периода, те отговориха, че не знаят. Всъщност, оказа се, че в никой момент НЗОК не може да каже колко хора са със здравни права. За всеки се прави индивидуална справка при нужда. Това далеч не е основният или дори от големите недъзи на НЗОК, но на практика с никакви данни и аргументи не могат да подкрепят решението срокът да е от една година, извън чисто чиновническия подход да се въвеждат забрани и ограничения. Така преди години са се опитали да намалят срока дори на шест месеца.
Защо въобще има пластика и липсва електронна система за проверка в реално време на правата при опит за използване на здравни услуги зад граница е отдавна стоящ въпрос. Отговорът за първото е, че форматът на ЕЗОК и въобще изискванията да е пластика и да се харчат толкова пари е междуведомствено решение на европейско ниво, което само чака някое председателство на ЕС да промени. Аналогично, електронна система за проверка на здравни права има и всяка каса може да сверява с друга, но не е автоматизирана и не е интегрирана за целите на това, което обсъждаме тук. Тоест има нужда от работа по решението, но инвестицията в такова решение ще е далеч по-малко, отколкото това, което отива за сега. Липсва политическа воля, а и има замесени интереси.
Въпреки че самите карти са безплатни за нас осигуряващите се, те струват доста на бюджета. Докато в миналото е имало някаква конкуренция в печатането им, в последните години дежурен кандидат и печелещ поръчката е печатницата на един конкретен депутат на БСП станал известен с лобизма си за запазване на прескъпите стикери за ГТП на колите, които отново той печата. Е, след като писах за спряната поръчка това лято и рискът да няма кой да печата картите, скоро беше пусната нова и отново същите я спечелиха на двойна цена спрямо предходните години.
Междувременно от електронният механизъм за поръчване на картата през първите шест месеца след статията ми и пускането на възможността се възползваха доста малко хора. Поисках данни в началото на 2024-та и имаше отчетливо увеличение. Ще поискам данните за цялата година и ще ги обобщя по-късно обаче, защото доста хора се сещат едва през юни и юли за тези карти – точно преди почивката си.
Затова ви препоръчвам да не чакате до лятото, а да се възползвате от електронната форма и доставка с куриер още в началото на годината, която натоварването и сроковете за обработка са по-малки.
Преди малко повече от десет години се замислих, че ми е трудно да следя какво се случва из родните институции и мога да подобря процеса. Затова създадох система, която да изчита по няколко пъти на ден новини, документи, събития и други и да ги публикува в акаунт в Twitter. С времето източниците на информация се увеличиха на 140 от над 31 различни институции, а акаунтите станаха осем.
Проектът се нарича GovAlertEu и до скоро публикуваше съобщения в неофициални акаунти на няколко институции, включително тези на МВР и Министерски съвет. Акаунтът на МВР стана официален на два пъти – за последно при един от редовните кабинети. След това си върнах контрола над него. Този на Министерски съвет все още е официален и имат достъп до него като автоматизацията за публикуване на новини си остава.
Няколко неща се промениха в последната година. Първо, значително увеличеното количество информация, която публикувам за градоустройството в София, Пловдив и Благоевград, както и интереса към данните и визуализациите създаде натоварване на ресурсите, които използвам. Второ, промени в моделът на работа на Twitter/X като мрежа направи почти невъзможна работата на автоматизирани акаунти като моя без да се плаща значителни суми на месец. Суми, които биха били оправдани единствено за големи компании и astroturf бот мрежи, каквито сякаш са единствените останали там.
Още при първите крачки към затваряне на API достъпа до Twitter започнах да гледам мрежи като Mastodon. Тези дни довърших интеграцията и вече е достъпна за използване. Благодаря на @mapto, че ме насочи към подходящ код, който да използвам.
На адреса m.govalert.eu ще откриете всички акаунти свързани с тази мрежа. Там се публикуват в реално време без ограничения всички новини идващи от институциите. Тази страница е паралелно и портал за ActivityPub протокола, което значи, че може да ги следвате в която и да е Fedi мрежа искате, включително Mastodon. Свързал съм акаунтите пред Fedi Bridge с Bluesky, където съобщенията ще се появяват със забавяне от една до 15 мин.
Линковете към отделните мрежи, включително все още Twitter, ще намерите на самата страница като бутони. В Twitter от началото на годината заради ограниченията ще публикувам единствено препратки към Mastodon с ежедневна статистика колко съобщения са пропуснали следящите там. Като начало това ще се случи за основния акаунт на GovAlertEu, този на МВР и този за градоустройството в София. Този на правителството няма толкова много новини, така че ще остане последен.
Ще забележите, че липсват стари съобщения. В следващата седмица ще генерирам новините поне 4-5 години назад във времето. Искам да развия тази страница като основна за услугата заедно със статистика, индикация кои страници на администрацията са изтрити, изчезнали или променени, както и архивиране на някои от тях. В такива случаи линковете от социалните мрежи ще сочат към архивираната версия.
Също, вижда се, че акаунтът на парламента няма съобщения от известно време. Всъщност, източниците на информация не са 140, а 218 от 47 институции, но една немалка част от тях или са променили сайтовете си значително, или не публикуват вече нужната информация. Предвид смяна на фокуса към градоустройството не съм поддържал тези източници, но с този нов портал ще го направя – един по един ще ги обновя започвайки от страницата на парламента. Тази промяна отваря възможността да разширя значително информацията, която искам да публикувам като до сега въвеждах ограничения заради комуникацията с Twitter.
Моите акаунти в Mastodon и Bluesky ще намерите в линковете под блога ми. Приветствам всякаква обратна връзка и идеи.
