Ще гласувам в неделя. Ще гласувам с номер 26 и с преференция за Божидар Божанов (107). Нека обясня защо.
Преди осем години бях поканен да участвам в основаването на Да, България. В разговорите тогава дадох да се разбере, че ще изляза в момента, в който видя, че нещата отвътре тръгват в лоша посока или се търсят само постове и оставане в прожекторите. Многократно съм изтъквал, че във всякаква обществена дейност е важно да имаш план и да работиш за това да станеш излишен или най-малкото да подобриш положението спрямо началната точка. Това важи особено много за неправителствените организации, но също и за политически партии и други формации. В противен случай рискуваш с времето да станеш част от проблема.
За тези осем години не бях съгласен с доста неща. За някои като lgbtq+ темата писах тук. При други съм бил съгласен като принцип с хора напуснали организацията и/или понякога активно работещи в публичното пространство срещу нея, но далеч несъгласен с действията или реакцията им. Вярвам, че абсолютизмите не водят до нищо и политиката е процес на съгласуване и намиране на компромиси с откриване на някаква обща цел или каквото и да е върху което да стъпиш. Вярвам също така и съм бил свидетел как много хора пророкуват принципи и решения без да са готови да извървят пътя до тях или да се опитат да разбират какво всъщност се изисква като процес или съгласие, за да се постигнат.
През всичко това и изминалите години съм виждал немалко стъпки назад и грешки, гласувал съм против определени действия и коалиции именно защото това е част от демократичния процес. Не съм видял обаче нещо, което да ме накара да стана и да си тръгна, както предупредих преди осем години. Почти всичко, което виждам в Да, България е грижа и мисъл за общото благо не заради, а въпреки постове и его. Доколкото това видимо не е било достатъчно до сега да се постигнат предизборни обещания и заявки, в контекста на огромна част от цялата политическа ни класа е нещо за което следва да настояваме. Казват, че пътят към ада е покрит с добри намерения и са прави понякога. Остава неизказано и правим редовно грешката да забравим, че лошите намерения никога никъде другаде не са водели освен в ада.
Отделно ми направи впечатление една формулировка от дебат покрай изборите в щатите. Когато изборния процес, свободата на словото и върховенството на закона са под въпрос всякакви други политики, различия, ляво или дясно остават на заден план. Не защото не са важни, а защото стават безпредметни когато място в парламента, на съдебната скамейка или пред бюджетната каца може просто да се купят. С това се борим в България от десетилетия, но не е чуждо на други страни. Всеки спор и мярка в крайна сметка опира до прокуратурата и съда като имунна система на обществото. Същото важи и за много от темите, които съм обсъждал нашироко в този блог, включително градоустройството.
Затова ще гласувам в неделя отново въпреки несъгласието си с някои от позициите на отделни кандидати от широката листа, въпреки очакваното разпределение на шахматната дъска на парламента и въпреки огромния натиск. Гласувам за хора, в които вярвам и които са показали, че са последователни в усилията и правят всичко за правилните причини.
Повече от заявките на Божидар (номер 26 преференция 107) конкретно ще откриете в блога му.
През декември направих пилотен проект, в който отбелязах на триизмерна карта всички сгради в район Изгрев, София, които са предвидени да се построят. Целта ми беше да разширя картата с документите за строителството, която макар и полезна, не дава добра представа за измеренията на промените.
От тогава се случиха няколко неща. Първо се свързах с новата администрация на Столична община с цел съвместна работа. Първи резултат от това, че направих за тях вариация на картата ми с документите, но показваща само планираните промени на ПУП. Линк към картата ще намерите на страницата с регистъра на съответните документи. Това е важно, тъй като тези решения са първата индикация, че някъде нещо ще се строи и съответно е най-ранния момент, в който хората загрижени за градската среда биха могли да повлияят. Ключова роля тук играят районните кметове и архитекти, които публикуват документите.
Картата на общината с отбелязани места, където има промени по ПУП
Картата се развива постоянно и ще пиша скоро подробно за нея. Като част от нея добавих експерименталния триизмерен слой специално за очакваното височинно застрояване на парцелите засегнати от ПУП-овете. След това реших да копирам същата функционалност и на основната ми карта.
Данните обаче бяха проблем – не може да се изведат автоматично и се наложи да ги въвеждам на ръка, както правих през декември. Сега обаче си направих инструмент, с който това става много по-бързо и точно. Включително мога да го правя на телефона между другото. За няколко дни събирах по няколко стотин сгради на ден из целия град. До тук бих казал, че съм покрил всичко в районите Лозенец, Изгрев, Сердика и оборище. Въвел съм и сгради, които са мащабни или са ми направили впечатление из града. Ще продължа с Овча купел и Люлин преди да продължа към другите.
Условностите на данните
Преди да ви покажа самата карта, трябва да минем през задължителното за мен описание какво не е наред в картата ми и данните.
Първо, рисувам основите на сградите на ръка върху комбинираните слоеве на застрояване от iSofMap на ГИС София, след което въвеждам височината според посочените метри или етажи. Тези слоеве от своя страна се въвеждат от оператори във фирмата на база документи и скици. Не всички документи имат скици, не винаги това, което е въведено е актуално и слоевете се променят постоянно. В този смисъл ще намерите сгради, които са одобрени или дори построени вече в друга форма или височина. В първа фаза ще въвеждам това, което има на слоя, а нататък ще разширя инструмента да зарежда последните скици и да ги позиционира правилно на слоя, за да въвеждам правилната форма на сградите.
Тъй като чертая на ръка, не винаги границите на сградата са точни, а по-ниски съпътстващи постройки или снишения на сградата липсват. Тъй като използвам фотореалистични 3D карти на Google, вижда се лесно, че изображенията и сградите там са от преди година. Тоест някои от вече построените сгради, които ще видите на улицата, не са на тази карта. В такива случаи ги отбелязвам, за да са видими. Когато Google обновят снимките, ще ги махна.
Това, че на някое място е отбелязана сграда с дадена височина или площ, не означава, че непременно ще бъде застроено по този начин. Тези скици посочват какво е предвидено/заявено или разрешено на това място. Параметрите може да се променят при визите, при обратна връзка от обществото и районните кметове или при разрешението за строеж. Може да се намали като площ, но да се вдигнат етажите. Това, че нещо е предвидено обаче не значи, че ще се построи някога. Това може да е заради проблеми със собствеността, съдебни дела или просто защото собственикът иска да живее в хубава двуетажна къща и няма намерение да вдига 5 етажен блок. Не на последно място – посочените измерения са по-скоро външните очертания. В зависимост от кинт и други параметри е възможно части от сградата да са по-малки, други да са покриви и паркинги и прочие. Някои от отбелязаните сгради може да са и индустриални.
Картата, която ще споделя, не е обвързана с общината или НАГ и не претендира за точност. Целта ѝ е да даде представа къде какво ще се строи и колко високо, тъй като дори с първата ми карта, това е изключително трудно. Ще добавя всички сгради в града преди да започна с конкретните документи. Новите сгради се появяват веднага на картата, така че очаквайте нещо ново всеки път като я отворите. Ако видите нещо, което не е така, оставете коментар.
Тези данни биха могли да се извадят автоматично и точно тези разговори водим с общината от началото на годината. Има огромно желание и подкрепа за такива визуализации и прозрачност, което е видно от картата на ПУП-овете. Както много други неща там обаче, борбата е със самата вътрешна система. Качеството на данните не е сила на администрацията като цяло. Когато това стане все пак обаче, всичко, което виждате тук ще тече автоматично. Просто не можах да дочакам и малко напук го направих сам.
Изглед към горната част на бул. Черни връх
Бъдещото строителство в София
В процесът на направа на картата споделих снимки в социалките и и писах, че ни е бедно въображението колко много е предвидено да се строи. В последните месеци стана дума, че на година се започват сгради с по милион кв. м. полезна площ. През документите открих няколко, които самостоятелно са по 100 хиляди. Из града виждам много повече.
От години се ровя в разрешителни, ПУП-ове и визи, но нямах идея за някои от сградите. Например не знаех за 200 метровите кули срещу мол Парадайз и нагоре по бул. Цар Борис III от Пирогов. Не знаех за 130 метровата кула по Тодор Александров и въобще какви стени от сгради се готвят от двете страни на този булевард. Бях виждал снимки на плановете около Централна гара, но не осъзнавах мащабите или че ще има още една 100 метрова кула зад нея. В централната чат има десетки къщи, някои отбелязани като паметници на културата, които са предвидени да се бутат и застрояват с четири, пет и дори шест етажни сгради. В долната част на Лозенец положението е по-добре, но в горната и въобще около южната дъга е вече презастроено, а се предвиждат двойно повече сгради. Аналогично по бул. България.
Когато съм пускал подобни карти и съм коментирал върху тях, често тъпя критика, че искам да спирам частния интерес. Собствеността на земята е само един аспект от този проблем и често само по себе си е доста труден за изясняване, напоен с корупция и натрапчиво отсъствие на прокуратура и съд. Ако даден парцел е частен, собственикът има право да строи там в рамките на закона. Проблемът идва там, когато регулаторните органи умишлено спят и не забелязват критична инфраструктура като дерета, тръби и прочие. Не се взима под внимание градска среда, височина, училища и друга инфраструктура, а когато това се прави, административните съдилища с готовност зачеркват съдебна практика и дори закони, за да помогнат на това или онова свързано лице. Сведенията за собствеността на роднини да съдии из въпросните комплекси са изобилни.
Изглед към бул. Тодор Александров.
В същото време основният проблем тук е в местната и централната власт. Започваме с решенията на СОС за безразборна продажба на общинска собственост – данните за която най-яростно пазената тайна в Столична община. Следва и отлагането на придобиване на ключови имоти за градини, училища и паркове. Решения на СОС могат да изменят регулация и планове, но това се блокира умишлено от години. Това важи както за интензивността, така и за фасадите, стратегия, достъпност и визия града. Главният архитект има ключова роля в този процес, но при липса на такава визия до сега тази роля е била обвързвана само със скандали.
Илюстрация за сенчестите сделки в СОС, които все още виждаме е, че доста от парцелите предвидени за строителство в слоя на НАГ, са общинска собственост. Такова е например пространството между Японския хотел и небезизвестната сграда Златен век. Там на четири парцела общинска частна собственост вече е отбелязана 22 етажна сграда – на метри от прозорците на Златен век. Никой до сега не е успял да ми отговори как става това, а още от години питам за няколко такива случая в Дианабад. Предполага се, че са обещани на някого от години и се чака изгодна политическа ситуация, което беше спънато отчасти с последните избори.
От народното събрание пък зависи как релевантните нормативни актове ще оформят граници на тези стратегии и категоризация. Единственото съществено, което знаем, че се е случило, е промени позволяващи кули където и да е и носещи името на небезизвестен строителен инвеститор и корупционен скандал с политици осигурили тези промени. Впрочем, именно те и практиките им са причината въобще да започна да се вглеждам в темата, така че може да се радват, че са допринесли неволно към този и другите ми проекти, както и всичко останало по темата, което още не съм изкарал.
Триизмерната карта със сградите ще намерите като функция на картата с документите от НАГ натискайки бутона с кубче. Може да я достъпите и директно на http://govalert.eu/cityplan/buildings. В началото ще се отвори указание как се контролира. Най-общо казано използвайте два пръста на екран с докосване или мишка + Ctrl на компютър. Предупреждавам, че използва доста трафик и процесор – може да имате проблеми на по-стари телефони. Ще се радвам на обратна връзка.
Ще се радвам на обратна връзка. Освен добавяне на сградите в останалата част от града, искам да добавя функция за директно споделяне на линк към мястото, което сте се спрели в момента. Така ще може да покажете на други какво точно гледате и конкретна сграда. Също искам като се кликне на сградата да може да отидете на същото място в картата с документите. Има нужда да подобря и стабилността на кода. Надявам се до тогава да има и решение с автоматизацията, за да се подобри качеството на данните.
Миналата година писах как може да си изкарате Европейска здравна карта изцяло дистанционно през Системата за сигурно електронно връчване и да я получите през куриер. Този метод използвах и тази година и отново се запитах колко са се възползвали от него и как върви процесът въобще.
През октомври писах, че към онзи момент едва 0.78% от подадените заявления са подадени през интернет. През първите четири месеца на 2024-та процентът вече скача на 1.84% или 859 от 46576 заявления. Това все още е много малко в сравнение с двете посещения на банков клон, който остава по-удобен за доста хора.
Колко карти се издават годишно?
В получените данни от НЗОК забелязах нещо любопитно, което засегнах миналия път. Има доста повече издадени наново карти, отколкото подновени. Причината за това е изглежда е, че много хора се сещат да ги подновят едва след като са изтекли и тогава вече се броят за нова карта, а не за обновяване, тъй като няма активна през това време. Припомням, че според наредбата на НЗОК, карта може да се обнови само месец преди да изтече и това трябва да бъде направено изрично.
Все пак, ако сравним активните карти от началото на 2023-та до сега, ще видим, че техният брой е по-малко от 165 хиляди. В това изчисление приемам, че всички карти изтичат след една година, което не е така при картите за деца и пенсионери. Нямам данни за тях, но би било логично да приемем, че по-малко от 160 хиляди карти е нужно да бъдат обновени всяка година съдейки по данните в последните години.
Справката на НЗОК показа, че през 2022-ра са издадени малко над 136419 карти. През 2023-та обаче са издали 163102 карти. През първите месеци на 2024-та са издадени идентичен брой карти спрямо същия период на 2024-та. Това може да означава, че общия брой българи искащи европейска здравна карта расте и догодина ще са още повече желаещите да обновяват картата си.
Все пак плащаме и то на една конкретна фирма
Тук идва въпросът кой прави това. Когато исках справката от НЗОК забелязах, че са пуснали обществена поръчка през май за фирма, която да приема заявленията, да издава картата и да я изпраща. Също да поддържа разпространителна мрежа, която до сега е ставала в партньорство с банки. Припомням, че ЕЗОК е безплатна за нас като застраховани, но на практика пак плащаме през бюджета на здравната каса.
Въпросната поръчка от май ще намерите на портала и не е успешна. НЗОК иска някой да издаде 160 хиляди карти за една година при цена от 2.2 лв. на карта. В тази цена се включва всичко – обработване на заявления, мрежа за разпространяване, издаване и изпращане. Общата цена така излиза на 352 хиляди лева. Има една оферта и тя е с 220% по-скъпа – 4.8 лв. на карта.
Офертата е на единствената фирма, която е кандидатствала и печелила пръчките до сега. Макар банките, където се подават заявения, а и навярно куриерите фирми и печатницата на картите да са били сменяни, фирмата печелеща поръчката е същата в последните поне десет години. Тя изглежда би трябвало организира и координира издаването между НЗОК, печатницата и банките. Според публичната информация това е единствения тип обществени поръчки, които взима в този период. Пише, че се занимава със софтуер и други услуги според дружествения договор, но не открих друга информация, сайт или нещо подобно даващо сведения за друга дейност.
В запитването си до НЗОК поисках отговор какво ще правят при условие, че сегашният им договор изтича на 30-ти юни. Седмица след въпросът ми и ден преди да ми отговорят са публикували нова обществена поръчка. Този път е с оценка 2.3 млн. лв., срок от три години и цена за една карта от 4.8 лв. Така остава оценката, че на година ще се вадят средно по 160 хиляди карти. Т.е. това, което фирмата изпълнител до сега е искала, но заключвайки цената за една година. Срокът за подаване на оферти е днес в полунощ и няма публикувани такива.
Интересно е развитието до сега на цената на тези карти. През 2014-та цената е била 2.37 лв и срокът е бил за три години. При преподписването през 2017 цената става 2.4 лв. и срокът е отново три години. Същите условия се запазват и през 2020-та. През 2023-та обаче срокът се намалява на година и цената спада на 2.2 лв. на карта. През целият период бюджетът на поръчката се изчислява при индикативни 160 хиляди карти на година и се заплаща само това, което е издадено. Договорът се прекратява докато свърши срокът или бюджета.
Всъщност, ако отворим стария портал за обществени поръчки и прегледаме тези от влизането ни в ЕС до сега, виждаме поръчките от 2007-ма, 2008-ма, 2011-та прекратена и успешна и 2012-та. През 2011-та за година изпълнителя е друг. Преди това обаче същата фирма и още една подават оферти и са отстранени. Сегашният изпълнител е единственият приет, но НЗОК решава тогава, че ще прекрати поръчката поради липсата на конкурентни оферти. Това явно не е пречка в последните 10 години за новото ръководство на касата. Преди и след 2011-та година изпълнителят е един и същ.
Не знам с какви причини НЗОК са решили да увеличат разхода по това издаване над два пъти. Несъмнено изискванията не са просто, особено предвид сроковете за издаване и сверяването с НЗОК. От друга страната дори инфлацията не може да обоснове такъв скок в цената. Във всеки случай освен, ако няма допълнителни уговорки и анекси, за които не знаем, в последните две седмици в един от най-натоварените месеци не се издават карти. Факт е, че само една фирма е подавала винаги оферти и е избирана, което буди притеснение как се е провеждала процедурата до сега. Предполагам, че до края на седмицата ще разберем дали издаването на ЕЗОК ще продължи въобще или НЗОК ще бъдат длъжни да издават на всеки по пощата отделен документ-заместител на картата.
Определението, че гражданският брак бил между мъж и жена, се появява въобще в българска конституция едва през 1989-та. До тогава не е съществувало и се споменава, че е между двама души и те са равни. Изчетох всичко в стенограмите на ВНС за тези членове, но не открих никаква дискусия или споменаване как е влязло, кой го е предложил и въобще как е било гласувано.
Има обаче напоително много дискусии обаче за нуждата да се заложи като престъпление т.н. публичен конкубинат – съжителството без брак. Тези са напоени значително с препратки към този член по-късно и идентични с днешни псевдо-моралистични лозунги на консервативни и религиозни организации, особено едни определени крайни евангелисти.
Отхвърлено е – както и следващите, които ще опиша – с аргументи, че не е работа на закона да налага морал, да се меси в личните взаимоотношения между двойка и какво правят в леглото. Интересно защо обаче тези аргументи не ги чуваме сега.
Има споменавания и опити още тогава да се забранява абортът и се прокарват идеята, че водело до някакъв упадък и че ограничаването му щяло да помогне за отдавна влошаващата се демография към онзи момент. Най-забавен пример за това е изказване на Георги Петров, който в един момент стана шеф на хазарта и придоби комичен прякор.
Намерих и премного искания да се вкарат елементи от различни религии, включително признаване на църковния брак като „по-траен“. Има доста препратки към зараждащите се секти и навлизащи влияния, които видимо не се нравят на народните избраници тогава, особено няколко по-късно обявени за агенти на ДС.
Та опитите да се вкарат ограничения не са от днес или вчера, а има добре структурирана и последователна кампания за подмяна на данни и факти, включително за статистиката за аборти, разводи и демографията като цяло. Забелязват се идентични лозунги на тези, които вече успяха да сработят в щатите и се проследяват лесно до едни и същи лица, които утре ще протестират парадирайки с някакви ценности, които отказват методично да определят.
Впрочем, преди точно 9 години дадох предложение в социалките да отпадне единственото споменаване на думата „мъж“ в Конституцията. Няма да ми липсва, но явно крехкото достойнство на някои люде страда от това.
Утре, 9-ти юни, ще се проведат избори за европейски и национален парламент. Ще имаме възможност да гласуваме в 769 секции в 673 места зад граница. Адресите им бяха обявени в края на май, но в последната седмица на поне 12 от тях бяха променени адресите:
Макар списъкът с адресите да е видим на сайта на Външно, не е особено прегледен и промените в секциите се намират трудно. Все пак е добра идея да се погледне преди вота утре, ако имате съмнения. Както писах преди, в последните 12 години поддържам карта достъпна в линковете горе за удобство на сънародниците ни в чужбина. Съвети за процеса на гласуване и особености на този вот ще намерите в предишната ми статия.
Изпратих адресите на близките до тях секции на над 3000 души абонирани на картата за новини, както и следващи съобщения на няколко стотин от тях засегнати от промяната на споменатите адреси. Целта е да улесня активни българи зад граница, които биха могли да предадат информацията за възможността, мястото и условията на гласуване на мрежите си от познати около тях умножавайки ефекта на кампанията.
Всички секции зад граница
Нещо важно, което доста хора не са наясно, е че няма нужда да сте подавали заявление, за да гласувате зад граница. Това важи както за българи установили се в друга държава, така и за пътуващи по работа или за почивка. Това означава, че ако в момента сте в Гърция, например, може да отскочите утре до която и да от секциите там само с лична карта или паспорт и да упражните гласа си. На място се попълва декларация за гласуване и са длъжни да ви допишат.
Страничен ефект от това е, че ако сте в София, в Родопите или по южното Черноморие, но настоящия и постоянния ви адрес да не е там, може да отскочите през границата до Димитровград или секциите в Гърция и Турция и да гласувате. Може да се окаже по-близко от секцията, в която следва да гласувате по адрес. Оказва се, че немалко хора го правят и е жалко, че се налага предвид колко време ефективно се блокира решеното вече въвеждане на сигурно дистанционно гласуване.
Инициативи като Glasuvam.org целят да помогнат в тази ситуация, но не са без противници. В последните два дни много хора съобщиха, че Facebook блокира споделените от тях линкове към картата, включително призивите им да се гласува по принцип. Моите публикации също бяха направо изтрити с мярката сочеща към масово подаване на сигнали за публикациите ми конкретно за този сайт. Затова не се учудвайте, ако това се случи с вас. Мога само да спекулирам какви са подбудите на въпросната група, но ми се струва, че целят да спечелят от по-малък вот какво страната, така и в чужбина. Това може да е само още една подбуда да излезем утре и да гласуваме.
Не очаквам ограниченията да бъдат вдигнати до утре. Затова споделих на няколко места тази снимка съдържаща линка. Може да я свалите и споделите и вие, ако искате да призовете другите да гласуват. Алтернативно може да потърсите в търсачките „карта избори в чужбина“ и ще излезе винаги моят сайт.
Виждате често кутии и кампании да събират пари за това или онова лечение. Често става въпрос за онкологични заболявания. Също нерядко обещаното изцерение от обикновено чуждестранна болница е чиста форма на шарлатанство. Убедиха ме наскоро да не се задълбавам вече в темата, но вчера нещо ми припомни за това и ме вбеси.
До мен стигна мейл, който видимо е от част от лобистка кампания за промяна на покритите от държавата процедури. При всичките проблеми в здравеопазването ни и особено в проследяването и лечението на онкологични заболявания, има натиск да стане не само приемливо, но и да се заплащат неща като „биоток“, „детокс“ на конкретни органи, свръхдози с витамин С и ред други без никакви доказателства за най-малкото благоприятен ефект.
Не, че ще доста от обещаните лечения в Турция Израел и т.н., за които се плащат баснословни суми срещу зрънце надежда за родители и роднини имат същата медицинска стойност. Нека гледаме обаче в своя си двор.
Лошото е, че подобни фалшиви лечения вече са много вървежни у нас – също както барокамерите дето уж „лекували“ аутизъм, хомеопатията срещу наследствени заболявания и стволови клетки за какво ли не. За всяко от тези съм виждал кутии, концерти, кампании и дарения от общински съвети и винаги се аргументират с вариация на твърдения за реакции от ваксини през лекарска немарливост или немощ на съществуващите методи за лечение.
Тези преуспяват във вакуума на управлението на здравната система, в който посредници на лекарства строят болници и диктуват закони и регулаторна политика, а шефове на болници мачкат почернени майки и си строят секс апартаменти с пари за лечение. Измамниците, за които говоря, са просто лишеите, които неизменно се развива върху една прогнила каца. Предупреждавам за тях и методите им от години, сега са просто по-видими.
Та затова се сетих вчера. А защо ме бяха убедили да не задълбавам? Заради другата важна част от уравнението – ние дарителите, които ни е грижа и искаме да помогнем в останалите случаи, когато не само има нужда, но и има реално лечение и шанс.
Но да видим дали министерството ще захвърли в коша ония лобизъм толкова бързо, колкото аз връчената ми завчера визитка на ортопед-хомеопат.
Поради редица причини се налага да мигрирам сървъра си. Оставам отново на Superhosting, но трябва да променя структурата на сайтовете си и да пресъздам някои като част от миграция. За последно направих това преди 12 години когато Superhosting ме подпомогнаха. Това означава, че блогът, всички сайтове с визуализации и отворени данни, сайтът за безследно изчезналите и други ще претърпят спиране за известно време. Ще оставя GovAlert за последен, тъй като е най-сложен.
Откакто се преместих от Франкфурт в София едно от нещата, за които се чудех, е защо има толкова много шахти навсякъде. Покрай случая с убитото от незаконно прекаран ток дете стана ясно, че липсва всякакъв контрол над това кой къде какви шахти прави. Положението практически не се подобри през следващите години. Имаше множество сигнали за подобни проблеми и примери за несправянето на Столичен инспекторат и общината като цяло с тях.
В опит да разбера по-добре проблема се обърнах към данните. Такива обаче нямаше преди три години. Наскоро забелязах, че в картата на общинската ГИС София са добавили слой за подземни проводи и съоръжения. Един от слоевете е именно за шахти и други връзки със сгради и надземна инфраструктура. Някои от тях са шахтите за дъждовна вода по улиците. Други са сервизни за ток и парно. Трети са просто връзки към съседните сгради с ниско напрежение. Не видях описани онези на телекомите. Доколкото проверих няколко известни такива, оптиките минават през или покрай каналите на слаботоковата мрежа. Поне няколко шахти на БТК видях, че са означение по този начин.
Тъй като не бяха в удобен за мен формат, намерих начин да сваля всички данни за въпросните шахти заедно с категорията им. Опростих ги до точка и ги сложих на картата долу. В синьо е вода. В кафяво е канализация – отпадни води и отводняване. В лилаво са колекторите. В зелено са силно- и слаботоковата мрежа и изглежда това включва телекомуникациите. В червено е топлофикация. Целия dataset може да свалите в CSV формат.
За тези данни писах в средата на декември тук, тук и тук. След това изчистих данните от грешки и сега има малко над 322 хиляди шахти и друга подобна подземна инфраструктура. Това означава, че на всеки две семейства в община София се пада по една шахта, доколкото това сравнение може да даде представа за мащаба.
Те са разположени по улици, тротоари и градинки. За всяка промяна се разкопава от край до край същите и се оставят почти винаги в окаяно състояние. Това става видно и от всички разрешения за строеж позволяващи именно разкопаване на подземната инфраструктура, създаване на шахти и после възстановяване на улици и тротоари „по одобрен план и срок“. От данните на НАГ показани на картата долу разбираме, че има почти 4000 такива разкопки в последните 11 години – от началото на 2013-та до сега. Писах за това в началото на декември и всъщност това ме накара да дръпна данните за шахтите.
Всичко това говори за трайна липса на управление и контрол над подземната инфраструктура, липса на план и разбиране както и ограничения над свързването и носене на отговорност за последствията както върху градската среда и инфраструктурата, така и за здравето на хората. От описаното горе страдат не само хората в града пряко в ежедневието си, но се оскъпяват значително всякакви ремонти, рушат се по-често паважи, създават се повече опасности за прекъсване аварии и инциденти.
Застрояването на един район се решава – често в разрез на закона – много преди да видим багерите да изриват детски площадки и градинки или да се вдигат кранове на метри от прозорците. С проекта GovAlert.eu се опитах да помогна с информираността, но тези решения се взимат много преди визите за проектиране и разрешенията за строеж. Истината е, че са скрити в градоустройствени заповеди, протоколи на общинските съвети, продажби на общинска земя, а нерядко – незаконно вписване на такава като частна и фалшифициране на становища и съгласуване. Контрол няма – къде умишлено, къде от некадърност.
Ситуацията в София класически пример за този начин на работа. Едно положително нещо обаче е, че в сайтът на НАГ може да се видят скиците от въпросните градоустройствени планове. Днес между другото седнах да си играя да въведа сградите в и около квартал Дианабад, които не са започнати или довършени заедно с височината им. За някои от тях са издадени визи, за други – разрешителни за строеж. Повечето обаче са одобрени от НАГ за строеж и е само формалност да получат разрешително. Някои одобрените сгради – като тези на 5-тата снимка – се намират на все още общински имоти, което показва, че вече се подготвя продажбата им.
Направих това като експеримент. Реших, че този начин на визуализация би бил полезен на живущите в квартала да си представят какво ги очаква и как ще се промени градската среда в близките години. В червено са въпросните планирани сгради. Останалите се виждат триизмерно и макар очертанията им да не са точни, достатъчно близо са, за да дадат представа. Списъкът не е изчерпателен като може да има няколко по-малки сгради.
Може да видите интерактивна версия тук:
На снимките виждате няколко ключови точки в квартала.
Ето тук ще намерите (почти) всички градоустройствени заповеди от района за последните 10 г. Някои от решенията за застрояване долу са от преди това. Други са укрити от сайта на НАГ.
От няколко седмици акаунтите @MIBulgaria и @GovBulgaria в Twitter са официални. Създадох ги съответно преди 13 и 9 години с цел да пускат документи, новини и събития съответно от МВР и Министерски съвет. И двата бяха до скоро надлежно маркирани като неофициални и отбелязани като автоматизирани според изискванията на Twitter.
В началото неофициалният акаунт на МВР получаваше новини използвайки Yahoo Pipes. Създадох го покрай акаунта за безследно изчезналите след като осъзнах колко разхвърлен е бюлетинът на полицията и колко трудно се намира каквото и да е. 13 години по-късно това не се е променило, но проектът за безследно изчезналите остава отчасти замразен. В последствие създадох цяла мрежа от акаунти и информационни инструменти обединени около GovAlertEU. Скоро ще пиша пак с новости покрай следенето на презастрояването на градовете ни.
Междувременно акаунтите придобиха популярност, защото бяха наистина информативни по начин, който трудно можеше да се достигне преди това. Събраха над 10 хиляди последователи всеки, цитирани бяха от депутати, дипломати и европейски институции. Някои министерства и други институции създадоха свои акаунти, но тези тук – не и затова все още ги поддържам.
Имаше интерес преди няколко години за поемане на акаунта на МВР от ПР екипа на министерството. Дори имаха достъп известно време и пускаха съобщения. При липса на приемственост на много нива в институциите ни обаче, трайна стратегия за комуникация и разбиране за важността на правилния подход към социалните медии, този опит се провали.
Преди няколко седмици независимо един от друг с мен се свързаха представители на Министерски съвет и МВР и пожелаха да опитаме отново. Целта беше да поемат пълен контрол над съдържанието докато остава частична автоматизация на пускане на новините от сайта им, а аз им помагам безвъзмездно със сигурността и друга поддръжка. Ще намерите описанията и на двата акаунта променени и маркерите за автоматизация – изтрити.
На този етап не се планира верифициране на акаунтите. Причината е отчасти пилотния характер на този експеримент, отчасти финансов. Най-вече обаче в Twitter има сериозни проблеми с верификациите и виждаме някои сайтове несвързани с институции да получават верификация въпреки това. Все пак верификацията като институция е нещо задължително в среден план и ще се случи, когато съответните екипи имат капацитет да поемат изцяло поддръжката на всички аспекти от присъствието в Twitter.
