Tag Archives: Digital

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Конституционен съд: Решение 15/2020 за достъпа до трафични данни по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
 
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
 
 
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
 
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
 
Решение №15/  17.11.2020 г.  Решението следва българската конституционна практика и практиката на Съда на  ЕС.
 
Имах възможност да представя правно мнение.  Поддържам тезата за противоконституционност –
 
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.
 
Съдиите  Анастас Анастасов, Павлина Панова  са подписали решението с особено мнение.

Туитър: Официалните източници казват друго

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

https://platform.twitter.com/widgets.js

https://platform.twitter.com/widgets.js

Ню Йорк Таймс:

Between Election Day and Friday afternoon, Twitter labeled about 34 percent of Mr. Trump’s tweets and retweets. “Twitter is out of control, made possible through the government gift of Section 230!” Mr. Trump tweeted last week, referring to a law that grants some legal protections to social media companies.

WWW: визията за универсална свързаност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

web30_581

Suppose all the information stored on computers everywhere were linked. Suppose I could program my computer to create a space in which everything could be linked to everything.’

Sir Tim Berners-Lee, inventor of the World Wide Web

“Да предположим, че цялата информация, съхранявана на компютри навсякъде, е свързана. Да предположим, че мога да програмирам компютъра си, за да създам пространство, в което всичко може да бъде свързано с всичко. “

Сър Тим Бърнърс-Лий, изобретател на глобалната мрежа

През 1989 г. най-голямата физическа лаборатория в света, CERN,  съхранява информацията си  на множество несъвместими помежду си компютри. Сър Тим Бърнърс-Лий проектира структура за свързване на информацията  и изготвя предложение, наречено „Управление на информацията: предложение“. До 1991 г. тази визия за универсална свързаност се превръща в World Wide Web.

Един туит на MIT напомня какво се е случило в средата на ноември преди 30 години:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Гениален учен, наш съвременик (род. 1955)  – сър Тим Бърнърс – Лий.

Едно изказване от 2010 г. по случай 20-годишнината –  пред Scientific American Magazine.

Историята

За или срещу тоталната дигитализация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не водя война за чистотата на езика.  Употребявам ретроспекция, юрисдикция и  дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.

Знам аргумента, че компютърната индустрия   идва с лексиката си  и че в свързания свят по-бързо се сещаш за  думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.

Но  говоря не за чистота на езика, а за ефективност  на правото.  Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на  думите. Смятам, че  дигитализация  няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите   дигитален  и дигитално  в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и  в правото  –  с паспорта на дума, която вече е установена в езика.

А не е установена:

  • Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”,  медиите – ще си спомните –  ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”.  Но наложи се формулировката на Европейската комисия  – и медиите нямаха избор:  в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”.  Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
  • Цялата политика на ЕС в този сектор  е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар,    Digital EU  става Европа, подготвена за цифровата ера,  а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК –  медийна грамотност в цифрова среда.
  • Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
  • Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7    за правата на детето в цифрова среда.
  • Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план. 
  • Дължим  благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност  (в частта, която наблюдавам)  на терминологията в  българската езикова версия на правото на ЕС.

Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика     се  прави теория – което все още може да се избегне.

Какво ми се струва важно точно сега:

  • Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре –   но да пазим актовете.  Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
  • Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт.  Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат  тази лексика   по отношение на хилядите ученици.  Дигиталното ще ни залее. А по същество предметът не е по -различен от  този на  Съобщението на ЕК:    медийна  грамотност в цифрова среда.
  • Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да,  нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е  втори въпрос.

По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е  правилният термин;  2) които налагат дигитализация  и дигитално-медийна грамотност  или пък казват “какво толкова” или  пък “и двете имат право на живот”  и 3)  които не са се замисляли:  написах горните редове именно за тях.

План за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.) очертава визията на Европейската комисия за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа. В него се призовава за действия за по-тясно сътрудничество на европейско равнище за:

  • извличане на поуки от кризата с COVID-19, по време на която технологиите се използват в мащаб, невиждан досега в образованието и обучението
  • приспособяване на системите за образование и обучение към цифровата ера.

Новият план за действие има два стратегически приоритета:

1. Насърчаване на развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование – което изисква:

  • инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване
  • ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности
  • компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение
  • висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти

2. Подобряване на цифровите умения и компетентности, необходими за цифровата трансформация – което изисква

  • основни цифрови умения и компетентности от ранна възраст
    • цифрова грамотност, включително борба с дезинформацията
    • компютърно образование
    • добро познаване и разбиране на технологиите с интензивно използване на данни, като например изкуствения интелект
  • задълбочени цифрови умения, които осигуряват повече специалисти в областта на цифровите технологии, и гаранции, че момичетата и младите жени са равностойно представени в обучението и работата в областта на цифровите технологии

И за терминологията

Това съобщение на ЕК и свързаните с него документи отново поставят въпроса за терминологията – както се вижда, ЕК предпочита да говори за цифрови техноогии, цифрови решения, цифрово образование и цифрова ера  – а не за дигитализация и дигитални технологии – лексика, която неоснователно започна да се промъква в политическите актове – само в политическите актове, още не в законите –  още не в законите благодарение на грижата за езика на лингвистите и юристите лингвисти.

Дигиталното не е като хардуер или мултиплекс или други подобни термини от изчислителната техника, за които в езика е нямало българска дума и те са си заели мястото. В случая с дигиталното и дигитализация българска дума съществува, тя е утвърдена, равностойна, предпочитана в нашите закони – цифров, цифровизация – и ако политиците упорито налагат дигитално, създават два паралелни термина без никаква съдържателна разлика – а вече се появиха дисертации на тема разликата! Разликата между цифровизация и дигитализация! По-специално в медиите няма  причина, която да налага използване на дигитални медии, дигитални технологии и – за бога – тотална дигитализация.

Правете я, не се налага да словообразувате.

Но това заслужава отделна публикация.

Изменение на НК за киберпрестъпленията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е внесъл в парламента изменения в Наказателния кодекс – и вече на първо четене са приети изменения в НК.

Става ясно, че НК се съобразява с Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета. 

И аз съм писала точно преди година – октомври 2019 –  че ЕК открива процедура за лошо въвеждане на Директива 2013/40/ЕС.  Ще  трябва да се следи хода на този проект. 

проектът и мотивите

2020 Германско председателство на Съвета: Медиите в цифровото общество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германското председателство на Съвета на ЕС има силна серия онлайн конференции по теми, свързани с медиите. Конференциите са успех, аз вече писах за първата, ето темите на всички събития от тази серия:

откриване

кохерентност на политиките

за нова медийна политика

от идеи към действие

платформите

качествената журналистика

и накрая – на 29 октомври предстои заключителното събитие.

Добре избрани теми, качество на участниците и широка достъпност – силна комбинация от фактори за успех.

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Média– és Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.