Tag Archives: EU Law

Свободното използване на защитени произведения и практиката на съдилищата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. 

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Кодекс за добри практики относно онлайн дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.

Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейската комисия  препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира  резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни,  ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.

Присъединилите се  към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:

  • Спиране на рекламните приходи на някои акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация;
  • Мерки за прозрачност на политическата реклама;
  • Мерки за справяне  с фалшивите акаунти и онлайн ботове;
  • Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание;
  • Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.

Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation

Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online

Унгария и ценностите, на които се основава Съюзът

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 септември 2018 г. Европейският парламент прие Резолюция  относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

А това е Предложение за решение на Съвета  за констатиране, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

Загрижеността на Парламента се отнася до следните области:

—функционирането на конституционната и избирателната система;—независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;
—корупцията и конфликтите на интереси;
—правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
—свободата на изразяване;
—академичната свобода;
—свободата на религията;
—свободата на сдружаване;
—правото на равно третиране;
—правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;
——икономическите и социалните права.

Мотивираното предложение за решение на Съвета се връчва  на Съвета, на Комисията  и на правителствата и парламентите на държавите- членки.

Става ясно, че правителството и парламентът формално и официално са получили предложението за решение по чл.7 ДЕС:

 

РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съществува очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

Член 2

Съветът препоръчва в срок от три месеца след нотифицирането на настоящото решение Унгария да предприеме следните действия: […]

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на […] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел,

За Съвета

 

 

ОК: проучват необходимостта от регулация на онлайн съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор за медии и електронни съобщения Ofcom  публикува документ за обсъждане,   отнасящ се до причиняващото вреда  онлайн съдържание.

В Обединеното кралство и по света се провежда дискусия   дали е необходима регулация на съдържанието онлайн. Правителството на Обединеното кралство възнамерява да предложи ново законодателство.

Наред с документа за обсъждане, Ofcom публикува  проучване на общественото мнение за необходимостта от регулация.

 

 

Първи реакции

Правителството обсъжда регулация на платформите – включително нов регулатор, според FT.

 

 

 

След Brexit: ефекти за медийните услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта на Обединеното кралство издаде насоки за аудиовизуалния сектор като част от поредица от технически указания за бизнеса и гражданите  – какво трябва да направят в сценария ” Brexit без споразумение” в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС през март 2019 г. без споразумение.

След март 2019 г. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и принципът на “държавата на произход” вече няма да се прилагат за услугите, които се разпространяват в ЕС от доставчици под юрисдикцията на Обединеното кралство, тъй като ОК ще бъде класифицирано като трета страна.

Държавите от ЕС са свободни да предприемат мерки, които смятат за подходящи по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, идващи от трети държави, при условие че мерките са в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза.

Ако доставчиците на медийни услуги разчитат на EКTT (Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа) за разпространение на услуга, те трябва да имат предвид факта, че EКTT няма същите механизми за прилагане като AVMSD. Седем държави от ЕС са извън ЕКТТ (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция).

“Трябва да сте наясно, че може да се наложи да имате две лицензии”, се казва в указанията. “Вие ще имате нужда от лицензия на Ofcom за получаване на услуги в Обединеното кралство. Лицензията на Ofcom може да обхваща и услуги, които могат да се получат в други държави-страни по EКTT (защото съгласно EКTT тези държави трябва да признават лицензите на Ofcom). Лицензиите на Ofcom обаче не биха могли да покрият услуги, които се получават в държави от ЕС, които не са страни по EКTT.”

Също така EКTT не предвижда свобода на приемане на услуги VOD (“видео по заявка”) – регулирането и разрешаването на услугата “видео по заявка” ще се определят на местно ниво и доставчиците следва да търсят местен правен съвет по отношение на състоянието на тяхната услуга.

“Ако не предприемете никакви действия, вероятно ще бъдете разглеждани като излъчващ в ЕС доставчик на телевизионно съдържание от трета страна”, предупреждава DCMS. Това би означавало, че държавите от ЕС са свободни да налагат чрез националните закони изисквания, каквито намерят за добре (без да нарушават правото на ЕС и международните споразумения).

България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Съд на ЕС: Отговорността на YouTube

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заедно с новината за гласуването на Директивата за авторското право на 12 септември една друга новина от последните дни е  свързана с отговорността на платформите, по-специално с отговорността на YouTube за разпространяване на защитени авторски произведения.

От 2009 г. се води дело срещу YouTube (и Google) за  записи на  Сара Брайтман в YouTube,  които не са свалени след искане на продуцента на записите. Германските съдилища се позовават на националната разпоредба, която въвежда  член 14 от Директивата за електронната търговия.

Германският федерален съд (FCJ) решава да спре производството u да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС – ред въпроси, между които:   

Дали операторът на онлайн видео платформа, на която потребителите предоставят   съдържание, защитено с авторско право, без съгласието на собствениците на авторското право, извършва актове на публично разгласяване по смисъла на чл. 3 от директива 29/2001.

Директивата за авторско право: приемането е през 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.

ЕК: за свободни и честни избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идеите за гарантиране на свободни и честни избори се активизират преди избори – така е в държавите, така е и на наднационално равнище.

Идват избори 2019 за Европейски парламент – ето ги и мерките: COM(2018) 637 final Съобщение на Комисията относно гарантирането на свободни и честни европейски избори.Ето как ЕК представя основните акценти в съобщението:

Наборът от мерки, предложени днес от Европейската комисия, включва:

  • Препоръка относно мрежите за изборно сътрудничество, онлайн прозрачността, защитата срещу кибернетични инциденти и борбата срещу кампаниите за дезинформация;
  • Комисията също така препоръчва по-голяма прозрачност на онлайн политическата реклама и определянето на целева аудитория. Европейските и националните политически партии, фондации и организатори на кампании трябва да предоставят информация за своите разходи за онлайн рекламни кампании, като посочат коя партия илиполитическа група за подкрепа стои зад онлайн политическата реклама, а също така и като публикуват информация за критериите за определяне на целевата аудитория, използвани за  разпространяване на информация сред гражданите. Когато тези принципи не се спазват, държавите членки трябва да налагат санкции на национално равнище.
  • Националните органи, политическите партии и медиите също трябва да вземат мерки за защита на своите мрежи и информационни системи от заплахи за киберсигурността въз основа на насоките, разработени от националните органи в рамките на групата за сътрудничество в областта на мрежовата и информационна сигурност, заедно с Агенцията на ЕС за киберсигурност и Европейската комисия.
  • Насоки относно прилагането на законодателството на ЕС за защита на данните. В светлината на случая Cambridge Analytica и по-общо на нарастващия ефект от микро-насочването към гласоподавателите въз основа на техните лични данни, Комисията припомня задълженията за защита на данните, които важат за всички участници в европейските избори.
  •  Законодателно изменение COM(2018) 636 с цел въвеждане на по-строги правила относно финансирането на европейските политически партии. Целенасочената промяна на Регламент № 1141/2014 на Европейския парламент и Съвета относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации ще направи възможно налагането на финансови санкции за нарушаване на правилата за защита на данните с цел да се повлияе на резултата от европейските избори. Санкциите ще възлизат на 5 % от годишния бюджет на засегнатата европейска политическа
    партия или фондация.

Текстовете:

 

ЕК: мерки срещу терористичното съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
 

 

 

В своята реч за състоянието на Съюза през 2018 г. председателят Жан-Клод Юнкер обяви новите правила за премахването на терористично съдържание от интернет в рамките на един час.

COM(2018) 640 final – Регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн

Този регламент е поредното едно правно основание за намеса – наред с директивата за авторски права, директивата за аудиовизуални медийни услуги и др. Трудно е да се каже как едночасовото задължение се съчетава със забраната за общ мониторинг и контрол на входа по Директивата за електронната търговия.

 


  •  

12 септември: ЕП гласува разпоредбите на Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди началото на лятото Европейският парламент си даде време за нови предложения по проекта на Директива за авторското право.

Постъпили са повече от двеста предложения. По някои от най-противоречивите въпроси има по седем сценария, казват експертите. Юлия Реда обобщава на сайта си предложенията – специално по чл. 11 и чл.13  – от най-рестриктивните до опцията “да се заличат” разпоредбите на чл.11 и чл.13.

Гласуването е утре.