Експерти от европейска величина по въпросите на финансирането на обществените медии, поканени да изразят позиците си и да отговарят на въпроси в британския парламент през март – април 2022. (видео)
Speakers:
– Elda Brogi, Part-time Professor, Scientific Coordinator of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI
– Maria Donde, Head of International Content Policy at Ofcom, Vice-Chair of EPRA
– Ricardo Gutiérrez, General Secretary of the European Federation of Journalists
– Karim Ibourki, Chair of ERGA – European Group of Regulators for Audiovisual Media Services
– Eliška Pírková, Europe Policy Analyst and Global Freedom of Expression Lead at Access Now
Chair: Pier Luigi Parcu, Part-time Professor, Director of the Centre for Media Pluralism and Media Freedom, EUI
30.03.2022
На 5 април 2022 стана известно решението по делото C–140/20 GD v Commissioner of the Garda Síochána и др.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, изменена с Директива 2009/136/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
През март 2015 г. G.D. е осъден на доживотен затвор за убийство. При обжалването на присъдата G.D. упреква първоинстанционния съд, че неправилно е допуснал като доказателства трафични данни, като изтъква, че Законът от 2011 г., който урежда запазването на тези данни, нарушава предоставените му от правото на Съюза права. Понастоящем производството по обжалване е висящо.
Ирландия поддържа, че за да се определи дали намесата в прогласеното в член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот в резултат от запазването на трафични данни съгласно Закона от 2011 г. е пропорционална, следва да се разгледат целите на въведения с този закон режим в неговата цялост. Ирландия смята, че що се отнася до запазването на данни за целите на борбата с тежката престъпност, само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение позволява ефективна борба с тежката престъпност и че такава ефективна борба не е възможна при целево запазване и бързо запазване (quick freeze).
При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], тълкувани с оглед на Хартата?
2) Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива [2006/24] и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива [2002/58]?
3) Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол? Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
4) Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
5) Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?
6) Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238], с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?“.
Съдът (голям състав) реши:
1) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност. За сметка на това посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права допуска законодателни мерки, предвиждащи — за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност:
– целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което да е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен,
– общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време,
– общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства, и
– да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,
при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.
2) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която централизираното обработване на исканията за достъп до запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни, отправени от полицията при разследването и преследването на тежки престъпления, се извършва от полицейски служител, който е подпомаган от звено в рамките на полицията, ползващо се с определена самостоятелност при упражняването на функциите си, и чиито решения подлежат на последващ съдебен контрол.
3) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничи действието във времето на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, поради несъвместимостта на тази правна уредба с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с Хартата на основните права. В съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.
На 31 март 2022 е станало известно решението на Софийски градски съд, съдия Елена Маврова, по гражданско дело № 5783 по описа за 2019 г. по описа на СГС, заведено от Вежди Рашидов срещу В. Минеков, за сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации и изказвания на ответника, направени в периода 31.07.2014 г. – 18.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 35 000 евро, равняващи се на 68 454,05 лв., частичен иск от обща претенция 150 000 евро, (равняващи се на 293 374,50 лв.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на прекратен договор за изработка от 30.05.2016 г., сключен между ищеца и френската компания „Chantier naval du cap dail”, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2016 г.
Ищецът Рашидов поддържа, че 16 изказвания на ответника по негов адрес, описани подробно, са изнесени публично и съдържат обидни изявления и клеветнически твърдения – засегнат е личния и професионалния му авторитет, чест, достойнство и добро име, създавайки се невярна негативна представа за личността му пред неограничената аудитория. Според Рашидов с изречените думи и изрази, напълно незаконосъобразно, Минеков го представя като човек, разчитащ на корупция на най-високо ниво, за да се реализира както в социалната, така и в професионалната сфера, както и като лице, което в качеството си на министър на културата е придобил имущество по незаконен начин, човек превърнал се в „милионер“ без сериозни постижения в сферата на изкуството и културата, за некултурен и простоват човек, който не заслужава славата си.
Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като ищецът не е могъл да изпълни сключения с френската компания „Chantier naval du cap dail” договор за изработка от 30.05.2016 г. с предмет направата на скулптура срещу възнаграждение в размер на 150 000 евро. Твърди, че причина за неизпълнението на договора е потиснато му състояние на духа и невъзможността да твори, причинени от посоченото множество от изнесени по негов адрес обиди и клевети от Минеков в българското медийното пространство.
Минеков не оспорва описаните в исковата молба изказвания. Смята, че същите се отнасят до действителни факти и не са неверни или изнесен за пръв път в публичното пространство. Твърди, че изразеното е част от общата реакция на очевидни недостатъци в управлението на държавата и са предшествани, съпроводени или последвани от множество изявления на други физически и юридически лица, а съществена част от изявленията са били предмет и на производство по н.ч.х.д. № 17037/2016 г., по описа на СРС, с тъжител ищеца и подсъдим ответника за престъпления обида и клевета, завършил с прекратяване поради оттегляне на тъжбата.
Съдът:
Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).
От събраните по делото доказателства, се установява, че в цитираните публикации и изказвания, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са използвани думи и изрази, които могат да се интерпретират в няколко сходни насоки:
Посочените оценки засягат личната чест и достойнство на ищеца, тъй като същият е е скулптор с богата биография имножество творби, което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Целят преднамерено да обидят автора и да засегнат достойнството му, поради което поведението е противоправно. (В този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г., по гр. д. № 970 от 2020г. на ВКС, ГК, IV Г. О., решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV Г. О.).
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди, ищецът е претърпял негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, сериозното засягане на засягане на личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен до размера на 19 200 лв. (по 1 200 лв. за всека една от статиите, публикациите и изявленията), като за разликата над този размер, до претендираните 50 000 лв. (доколкото не е посочен различен размер на обезщетението за всяко деяние, то следва да се приеме че е поравно), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 19.02.2018г. – датата на публикация на последната статия, до окончателното плащане.
Обезщетение за имуществени вреди не е присъдено.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия Маврова не е чувала за ЕСПЧ, не е чувала за високия праг на критика на публични фигури и вижда проблем дори в главен мултак, което е ноторен факт, при това, както помним, Почетната титла „Главен мултак” е пожизнена.
Да видим какво ще постанови апелативният съд.
Архивно:
“Извадки от моралния кодекс на строителя на капитализъма. Член 381: почетна титла „Главен мултак“.
Алинея 1 и единствена: титлата се присъжда за особени заслуги към корпорация „Мултигруп“.
Член 382: почетната титла „Главен мултак“ е пожизнена. Дава се на:
Алинея 1: лица, български и чуждестранни граждани, навършили 45 години.
Алинея 2: физически, психически и сексуално годни над средното ниво.
Алинея 3: лица с положително отношение към български алкохолни напитки, произведени от корпорацията. Алинея: добри хора.
Член 383: почетната титла „Главен мултак“ дава право на носителя: алинея 1 и единствена: да носи титлата пожизнено.
Корпорация „Мултигруп“, диплом № 357: „Мултигруп“ АД, „България Холдинг“ удостоверява, че лицето Вежди Рашидов (отнася се и за всички части на тялото) е постигнало всички изисквания за придобиването на титлата „Главен мултак на Република България“ и го удостоява с нея. Президент на корпорацията: Илия Павлов”
Роскомнадзор ще състави протокол за административно нарушение срещу интернет портала “Уикипедия” за неточна информация, съобщават от пресслужбата на ведомството в своя Telegram канал. Срещу портала ще бъде съставен протокол по чл.13.41 от Кодекса за административните нарушения за „неотстраняване на недостоверни обществено значими материали, както и друга забранена информация“.
„Роскомнадзор изпрати известие до администрацията на интернет ресурса за незабавно премахване на неточна информация по темата специална военна операция в Украйна, насочена към дезинформиране на руски потребители“, се подчертава в съобщението. Wikipedia може да получи глоба до 4 милиона рубли. На 2 март Роскомнадзор изпрати съобщение до портала с искане за премахване на статия с невярна информация за специална военна операция в Украйна.
„По-специално, в материала специална военна операция се нарича „руска инвазия в Украйна”, „руска агресия срещу Украйна”, „руско-украинска война”, „война”. Материалът съдържа информация за многобройни жертви сред военнослужещите на Руската федерация, както и цивилното население на Украйна, включително деца, което не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната “, се казва в уведомлението.
На 24 февруари Русия обяви началото на специална военна операция в Донбас. Целта на операцията президентът Владимир Путин нарече “защитата на хората, които в продължение на осем години са били подложени на тормоз, геноцид от киевския режим”. В същото време той отбеляза, че Русия няма планове да окупира Украйна, но Москва ще се стреми към демилитаризация и денацификация на тази страна. САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други страни обявиха налагането на санкции срещу Русия.
Ето какво са написали хората –
На 1 март 2022 г. Съветът на Европейския съюз въведе серия от ограничения срещу някои медии в ЕС, включително RT France, като част от пакета от санкции, приложени срещу Русия заради нейното нахлуване в Украйна. Съветът смята, че Русия извършва пропагандни дейности, насочени към членове на гражданското общество в ЕС и неговите съседи, като сериозно изопачава и манипулира фактите.
RT France подаде иск за отмяна на решението на Съвета пред Общия съд и подаде молба за мерки (mesures provisoires), за да получи спиране на изпълнението на забраната за дейността си, приета от ЕС като отговор на руската инвазия в Украйна (T-125/22 R).
Днес председателят на Общия съд е отхвърлил молбата на RT France за мерки в очакване на решение по делото. По аргумента на RT France, че оспорваната забрана е антидемократична, председателят смята, че балансът на интересите е в полза на Съвета, тъй като интересите, преследвани от ЕС, имат за цел да защитят държавите от дезинформационни и дестабилизационни кампании, за които се твърди, че се провеждат от медиите под контрола на Кремъл и които заплашват обществения ред и сигурността на ЕС. Това са обществени интереси, които имат за цел да защитят европейското общество и действат като част от цялостна стратегия за прекратяване на военната агресия на Русия срещу Украйна възможно най-бързо.
За разлика от това, интересите на RT France се отнасят до положението на неговите служители и финансовата му жизнеспособност и следователно са интереси на частноправно дружество, чиято основна дейност е временно забранена. Очаква се Общият съд да постанови своевременно решението по главното производство.
Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.
Днес излезе информацията за 2021 г. (изисква регистрация)
За моделите на финансиране:
В някои държави от светлосинята зона (20 от 56 пазара според доклада) така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия, няма персонална връзка – каквато би трябвало да има при таксите, това се вижда и от решението на Съда на ЕС по повод БНТ. Такива са Обединеното кралство, Италия и др.
Така че тъмносинята зона е доста по-голяма.
И графиката за размера на таксите:
Ако става въпрос за такса (цена на услуга, получавана от домакинството) – дължат я само зрителите на БНТ и слушателите на БНР, които държавата има задължение да може да установи. За онези, които настояват за такси: изчислете при тези малки аудитории какъв трябва да бъде размерът на таксата дори само да се достигне сегашния размер на държавното финансиране.
Би Би Си получава спешно правителствено финансиране от 4,1 милиона паунда за подкрепа на независимата и безпристрастна журналистика в Русия и Украйна. Генералният директор на БиБи Си Тим Дейви коментира: Това допълнително финансиране от правителството ще ни позволи да продължим да разширяваме начините, по които достигаме до хората в Русия и Украйна. Поради голямото търсене на ясна, базирана на факти, безпристрастна журналистика за противодействие на дезинформацията нашите екипи работят денонощно, за да предоставят на хората най-добрата независима журналистика.
Допълнителните разходи включват преместване на много базирани в Русия служители извън страната на безопасни места поради законите, ограничаващи докладването на войната.
Би Би Си получава пряко правителствено финансиране в размер на £100 милиона годишно от Министерството на външните работи за World Service.
Правителството смята, че Би Би Си е играла „ценна роля в оспорването на дезинформацията на Кремъл“, но е изправенa пред „допълнителни разходи в рамките на военен конфликт и поради репресиите срещу независимото отразяване в Русия“.
Руската страна представя отразяването на събитията в Украйна от Би Би Си като инструмент на британското правителство. Уебсайтът на BBC на руски език е забранен в Русия.
Помните ли въвеждането на Директивата за достъп до трафични данни, 2006/24/ЕО? Помните ли, че бяха я въвели в наредба, а едва на втори ход – в чл.251 ЗЕС?
Помните ли, че задържане на трафични данни може да има при престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години?
А помните ли носителите на права, които искаха увеличаване на санкциите – за да могат, освен другото, да следят гражданите за престъпления срещу авторското право? Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време. Може би ще си спомните и хората на улиците срещу опитите да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.
Е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински не предложението не мина, но 13 години по-късно има шанс да мине.
Четем законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет:
§1. В чл. 155б, ал. 1 думата „пет“ се заменя с „шест“.
§2. В чл. 155в думата „пет“ се заменя с „шест“.
§3. В чл. 159, ал. 3 думата „три“ се заменя с „шест“.
§4. В чл. 172а се правят следните изменения:
§5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:
§6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:
„(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“
§7. В чл. 175, ал. 1 след думите „чл. 173“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.
§8. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:
§9. В чл. 319б се правят следните изменения:
§10. В чл. 319в се правят следните изменения:
§11. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:
„(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.“
§12. В чл. 319д се правят следните изменения:
§13. В чл. 319е след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до шест години и“.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§14. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 16, ал. 3 се създава изречение второ: „Доставчикът е длъжен да съхранява и предоставя информацията в срок от шест месеца след прекратяването на договора му с получателя на услугата.“
И мотивите:
Според констатациите на Европейската комисия при транспонирането на Директива 2013/40/ЕС България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директивата, който следва да бъде не по-малък от пет години. Този праг се предвижда, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.
Добре . Това за компютърните престъпления.
И сега:
Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]
Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.
Сега знаете.
1
По въпроса за правното основание и прилагането на санкциите срещу RT u Sputnik
uзлезе правен анализ от юристи, подготвен от Европейската аудиовизуална обсерватория.
Потвърждава се в общи линии това, което написах преди време – не се прилага медийната директива, а санкционният механизъм, когато държави извън ЕС, физически или юридически лица, групи или недържавни образувания:
Според анализа, в много изключителни ситуации като настоящата се прилагат правилата за санкциониране, произтичащи директно от Договора. Този случай не попада в рамките на AVMSD, а следва различна регулаторна рамка на ЕС. Рестриктивните мерки или санкции са основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС). Мерките, които трябва да съответстват на целите на ОВППС, се налагат от ЕС за промяна в политиката или дейността на държава, структури или физически лица. Влизат в сила с публикуването им.
2
По въпроса за правното основание на решението на СЕМ, отразено на стр.12 на анализа:
Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, посочена като основание в българското решение, не може да бъде правно основание по три причини:
–отнася се само до телевизионни програми, защото обхватът на ЕКТТ не е актуализиран (за разлика от ДАВМУ, която включи и съдържание в платформи),
–Руската федерация не е страна по ЕКТТ,
–Постоянният комитет е неактивен от 2011 г., така че няма кой да приложи ЕКТТ.
От държавите, които не са дочакали регламентът и решението да влезат в сила, прибалтийските държави прилагат ДАВМУ/национално основание за телевизионни програми, няма мерки срещу Sputnik, доколкото видях, решението на Полша е само за телевизия, а Германия се позовава на липса на лицензия.