На децата, на родата!
На приятели, на мен самата!
Здраве, радости безчет!
Обич, слънце, берекет!
Не съм прекалила с шампанското. Нито ме е хванало Дунавското, че да не ме пусне. Просто си мисля, че след такава тежка година, каквато отмина, ми е ред и ми се пада нещо по-спокойно… Ще видим как спокойното ще продължи, ама започна с цъфтене!
Моите “полярни” кученца на балкона решиха, че онова увеличаване на деня след Игнажден (колкото грахово зърно) им стига, че да се изперчат в целия си блясък. Дотолкова, че да ме накарат снощи, докато съседите си пробват колебливо фойерверките, да грабна сандъчето и да окося най-лаещите, че да ги оставя на топло във водичка. Останалите продължват да растат доволно при минус 4-5 градуса.
Това е – сух студ и снежец, по-малко и от пудра захар по кекс! А какви зими имаше, а? Помня много ясно една от тях – 2012! Когато новият сняг покриваше стария и така няколко пъти! И сутрин, докато вървиш в бялата чистота и тишина, единствения звук е свежото хрупкане на стъпките в пъртината…
Да си пожелаем Синева! Докато я виждаме, докато и се радваме, докато я поемаме – пречистваща и вечна – и ние се чувстваме живи!
И където има синева – има и криле!
Да си пожелаем полет! Защото самата мисъл за това, означава да мечтаеш! Да се откъснеш от земното притегляне на ежедневието, за да стигнеш там, където само ти знаеш, че искаш да стигнеш. Да танцуваш с вятъра, да погалиш гривата на облаците, да крещиш като дете сред вълните… Дано!
И да си пожелаем Топлина! Защото иде Огнения кон – какво ако не Топлина поне трябва да носи! Да я имаме в сърцата си (както и в ставите и кокалите)! Да я раздаваме – за да е светло и уютно около нас.
… и по някой огнен къч да хвърляме от време на време. За тонус Ако друг ефект няма – поне ще хвърчат искри!
Някога, много отдавна беше чувала звука на падащите снежинки. То е едно такова приглушено тупване, като въздишка. Едва доловимо, но много ритмично, но единствения начин да го чуеш е да вървиш някъде сред дърветата, през пъртината. И чат-пат чуваш едно по-тежко тупване и пръхкавото отръскване на някое елхово клонче, изтупало натежалия сняг. А тук, вкъщи?… Съвсем друга песен пеят капките по ламаринки и первази. Напрегнат ритъм, точно каквато беше и цялата тази отминаваща година.
Жижи завъртя пред очите си бистрата течност в чашата, лъхна я аромата на жасмин. Погледът и се зарея през розовобузите и тургоролистни циклами на прозореца, съвсем прекрасно открояващи се на фона на снега. Завъртя пак чая заедно с месеците назад, назад,… докато дойде до ноември-декември 2024. Началото на една семейна Епопея на Уюта
По онова време нито тя, нито децата имаха представа колко много търпение и нерви трябват за превръщането на един апартамент в дом. И най-вече – не предполагаха, че за целта трябва самия апартмент да премине през етап “Обекта”. Е, всичко се случи след като един добър човек им подаде в шепи идеята как да стане. Така, че след средата на ноември събраха багажа, с триста зора успяха да пъхнат съпротивляващия се котьо в пътната чанта и да се изнесат под налягане към Жижини,… докато къртачът шпореше през хола.
После се започнаха изненадите. Кабели по пода, пръснати като спагети от гевгир! Всякакви големини, в гофре или без, с ток или без ток, телевизионни и телефонни.
Човек се учи, нали.. знаете. Купиха си пискало – като си имаш къща с изобилие от кабели, важно е да знаеш къде има ток и къде не. Майсторите изкъртиха, струпаха боклука на камара и започна Фаза 2: Кольо, Сашко и термопомпената одисея.
За около месец, коридорите и стаите на Обекта бяха гъсто запълнени с кутии и кашони с всякакви тръби, тръбички, гайчици, винтове, свръзки, изолационни материали, нивелири, бормашини, конвектори и всякакви други машинарии. Появиха се дупки по стените, и още дупки… Плъзнаха нови тръби.
Помпи, вътрешни и външни, котли, съдове и съдчета, контролери, клапани, бушони и какво ли още не, съставляващо сложния агрегат на термопомпата, която трябваше да създаде уюта – да топли през зимата и да охлажда лятото.
В допълнение и огромния бойлер, заедно с останалите тръбопроводи и колектори, които се поместиха в килера (умилително наричан от Кольо “котелното”).
- Ами голям е, няма как… Ама как така е грозен бе, супер си е! За какво искаш да го скриваш, изобщо не мога да разбера! Погледни само какви лъскави тръби си има, и ей тук показва температурата – убедително подскача младежа в обяснения пред Тити, която си има свое виждане за “котелното”, очевидно несъвпадащо с главния турбо-майстор.
- Ааа, здравейте! Елате ся да ви обясня къде ще си сложите един куфар… – Сашко ги води в хола с вид на вълшебник, успял да среже асистентката на две равни половини.
- ?!? – веждите на всички са на фонтанелата, кръвното – цепи манометъра.
- Ей тук така – Сашко показва един твърде централен периметър от холната стена, предназначена за обилно показване в плановете на децата. Понастоящем – с две прясно пробити дупки, всяка с диаметър към 7 см.
- Ами стената се оказа бетон! Цялата отгоре до долу! – Сашко и Стефчо отупват отрудено прашни ръкави – Едвам го пробихме! Ся тука нали ще имаш нещо – библиотека, шкаф. Ще се скрият отзад тия тръбички, може с куфар да се направи…
- Не! – Тити си е сложила най-сияйно непоколебимата усмивка – НЯМА да има куфар! Разрешено ви е да дупчите максимално ето до ТУК! – показва ниво около подгъва на палтото си.
Ами направиха го, дупчиха пак… по-надолу. Прибраха максимално навътре тръби и кабели. И преди Коледа се изнесоха. Вечерта преди да свършат (20 декември), Колчо звъни на Жижи след като е пуснал по вайбър нощни снимки на плъзналите като синьо-червени мамби тръбопроводи по терасата:
- Абе ние решихме с момчетата… тука да караме нова година! Кво ще кажете? Много ни хареса Обекта! – мда, младежите не бяха оперирани от пикантно чувство за хумор.
Започна Фаза 3 – сам съм си господар. И строител също.
Жижи пийна глътка от поизстиналия чай. В спомените и нахлу тишината… И студа. Всички помещения в прах, незатоплени,.. а пък всички орхидеи на остъкления балкон – с цветоноси! Верно е, че тия ненормални китки искат стрес, за да цъфнат!
Междувременно, децата казаха “Ми така и така ще разбиваме, дай поне на трите стаи да сменим прозорците”. Е, смениха ги и във фаза 3 – настъпи тяхното обръщане.
Вече беше предколедно, между 21 декември и 6 януари. Времето, в което никой майстор не можеш да намериш. Никой не иска да се занимава точно па с твоите три прозореца. Още повече изпод дървенията имаше всичко възможно освен тухлите: керемиди, грънци и всякакъв трошляк. Не може да се забрави началото на Фазата – гипсовото лепило, бъркането на ръка в кофата до отмаляване, порязани пръстчета с макетното ножче, докато режеш гипсокартон, сънуването на нивелири и алуминиеви ъгли, докато ти изтръпва дясната ръка нощем, превръщането на ъгъл от 90 градуса в култ, и т.н.
“Справихме се, геройски! На студено, само с една духалка. Жадни и гладни, омазани в шпакловка, но… доволни, че ние сме си го направили!” Жижи пак се усмихна на един спомен. Връщаха се с такси от Обекта на 1 януари:
- Ами така е, случва се. Ей на, налага се да побачкам на нова година – таксиджията се жалва.
- И ние така – въздишка от задната седалка.
- Що, вие какво работите?
- Строителна бригада сме – учтиво обяснява Жижи – обръщане на прозорци, шпакловки, тва онова…
Таксиджията едва не набива спирачки. Обръща се ококорен:
- Ма.. вие…не се ебавате?!!
Накрая имаха и траншеи – два броя. По пътя на тръбите към кухнята, трябваше да минат през стената на спалнята. Запълването беше феерично – две дами, които до този момент са ползвали само пяна за коса, за пръв път хващат раздувна монтажна пяна…. Напръскаха и запълниха щедро, няма па сега да пестим пяната, я! И после тя започна да растеее, да се раздува, раЗДУУУУВА!! Па тръгна да ги търси!… Тая нощ Жижи сънува кошмари – как пяната продължава да се раздува и сплесква медните тръби на инсталацията. Пази боже!
А у тях – весело! Пълна къща с народ! Котьо подскача и всяка вечер идва на “занималня при баба” като стане 10-11 ч. вечерта и само Жижи има сили да лази и да го гони по коридора! Хубаво беше, липсва и онова време.
Нова година! Жижи дори и не предполагаше тогава каква трудна 2025-та и предстои. То и кой ли може да предположи. В такива моменти гледаме набързо да си пожелаем здраве. Най-вече! Със сигурност има и друго покрай него, но толкова много го искаш в такъв момент… Особено ако за няколко дни по Коледа си се справил с трите джама, в трите стаи. И си ги подготвил за Фаза 4.
Йордановден. Данчо-паркетаджията стартира неговата част от пиесата. Жижи реши да смени питието с по-силничко, че бая спомени са тук. Фазата трябваше да включва циклене и лакиране на паркет в 3 стаи и правене на нов – в хола. Наглед уж проста работа, ама не. Имаше от всичко по много. И най-вече – боички!
Мина първото циклене на трите стаи. Уж дъб като дъб ама не баш! Дъсчиците от тъмно кафяво, през разни нюанси на бежово, леко рижавко до сламено жълто, като препикано от орангутан. Дамите – в потрес! На втория ден отказаха лака, на третия – наличните байцове на майстора. На четвъртия – откриха маслото. Сега вече и майсторите бяха в потрес.
Подът на спалнята се превърна в голяма палитра. Кога няма избор – зле. Като има – още по-феерично “С две думи, справихме се супер!” – помисли Жижи с доволна усмивка. Макар и с 3-4 пъти повтаряне на циклене и шлайфане. И с усилията на тях двечките за омасляване на трите стаи. Ама пък така се учат нови неща, нали.
В хола епопеята се наричаше “сух под” и също мина през няколкократно правене, и разваляне, и пак преправяне. Докато накрая всичките десетки метри тръби – осем в едната посока и четири в другата – се кротнаха под завивка от перлит и дървени плоскости.
После следваше смяна на майстори, шлайфане, омасляване и с това през март финиширахме този първи етап. Термопомпата заработи, лятото мина в спокойствие и комфортна температура…
Жижи стана да нагледа тавата във фурната, където два традиционни щолена се препичаха като изпружени тюлени с набъбнали под коричките бадеми и стафиди… Като каза препичане, се сети, че това лято даже успяха да мръднат с Янакис до Гърция. Но това си е сюжет за отделен малък разказ, пълен с цветове и солен мирис.
Докато те се препичаха на Саракина, децата минаха през още един етап, защото уж “спасеното ПВУ” зацикли с изпълнението. Така се родиха куп неща, повечето с едни майстори дето да ти иде да ги ликвидираш и да ги преметнеш през балкона, на който са налепили плочките. Добре, че имаше и други, които поне знаят как да сменят прозорци
Така се изтъркули есента и отново дойде ноември, с което на хоризонта се очертаха нови дейности, след смяната на прозорци. След оправянето на кухнята за цели 3 седмици (в стъргане, прах и боя), децата рекоха “Аман от майстори! Ще си оправим хола сами”. Жижи изпадна в чуденка за час-два… Мислено обходи в едната и другата посока холът с размер на училищно игрище. И големия прозорец, дълъг към 5 м.
Речено-сторено! Ама поне да пробваме нещо ново и с повече финес. Дамска бригада сме все пак. Вече имаха професионален миксер за шпакловки (улесни им живота в пъти!). Сега запретнаха ръкави и се гмурнаха в дълбокото, въоръжени с пистолет. “Дано не сбъркаме пяната този път!” – хубавото на строителния им дует е, че се учат бързо. Фино, леко, прекрасно и voila! Два уикенда, двата прозореца готови!
След кратък размисъл и подаръкът на Тити за рождения ден се оформи – във вид на двойка ножове за шпакловка и валяци. Ами сръчно ми е момичето – усмихваше се Жижи – усвои ножовете за нула време! Още два дни – първа ръка шийтрок. Още ден – втора ръка! Пък и поддържаме работната площадка подредена и чиста, както пишат фирмите на разни безхаберни изроди по обществените поръчки.
Жижи си спомняше с отнесена усмивка тънкостите, които трябваше да откриват всеки ден, метър след метър. Все асоциативни такива Разреждането на шпакловката – до гъстота на бита животинска сметана, т. нар. “меки върхове”. Количество с валяка по стената – познаваш го по звука! Трябва да има онова специфично джвакане, сочно и мазно, което да покаже, че е максимално мокро, без да тече. И тогава идва ножа – плавно, леко, плъзва се и с едно-две движения изглажда и покрива. Жижи помнеше как след първата ръка шпакловка и в стаята стана по-светло, сякаш се е разтеглил деня.
И пак безценна помощ от приятел – Ден за шлайфане. Един безуспешен опит само за повдигане на жирафа и … Жижи се отказа да инвестират и в такава машина. Добре, че са приятелите – живи и здрави да са! Още два дни – поправки, търкане с шкурка тук-там. Ден за грунд. И още три – за боядисване. Кой измисли тия три гайтана гипсови орнаменти на тавана!? Часове подмазване с четка и валяк, качи се – слезни от стълбата. Ама пък стана красиво…
И тази битка свърши. Тръгнахме от тук преди година…
Сега посрещаме Слънцето всеки ден с щастлива усмивка ето така…
Котьо, който търпеливо изчакваше два месеца зад затворената врата на хола, душкайки прокрадналите се миризми на шпакловки и бои, най-сетне се върна във владенията на замъка си.
Усмивка отново озари уморените очи. Успяхме! Че и Коледа посрещаме с всичката светлина, клонки и красота – след всичко, което мина през нас!
“Браво на децата – за решимостта, упоритостта и търпението. И за това, че ми се довериха. Късметлийка съм!” – мислеше си тя.
Жижи дори не искаше да си спомни за оня, другия и живот, паралелната вселена на работата. За всичките изпилени нерви, разправии, инфарктни ситуации, и все пак – и там стигна до успешен край, преди да полее цветята и да се изнесе с огромно желание в отпуска. Е, какво пък. Оцеля и този път. Вярно, че вече три са пръстите с деформирани кокалчета (е имам още 7, което си е повече). Вече и чукане на вратите не и се получава (затова ги отваря с крак).
И докато тя си допива коняка, сменил жасминовия чай, някой вече пита:
- Какво се случва сега с тая тераса?! На мене ми духа на ушичките – ей, тука – през тая неизмазана пяна!
- И тука фибран да сложите! Да ми е топличко! И да има къде да си драскам, докато всичко живо спи.
Безкраен празник Благодарна за всичката пъстрина на живота, такъв какъвто си го направим и ни го търкулне майката природа, Жижи се усмихваше. “Ще омажем и там, живи и здрави да сме” – рече си тя, докато отиваше да извади щолените.
А из въздуха ароматът на канела и джинджифил рисуваше новите коледни пожелания.
Те са радостта от пролетта и живота. Следват посоката, налята от семе в луковиците – пласт по пласт. Година след година.
С всяка младост идва вихъра от емоции – млади и зелени. Устремени към синева мечти. Извивки, начертани от цвета на живота – жизнен и прекрасен.
.. И с всяка зрялост идва натежалата от всекидневие усмивка и сладостта на всеки миг, в който може да чуеш мислите си, като приземяването на всеки отронен лист или тичинка…
Намираш сродната душа, тази на чието рамо ще склониш радости, тегоба или тревоги…
И тези, които ще се роят около теб, като ято пърхащи пеперуди. Да даваш, да усещаш нуждата да дариш светлина, надежда и доброта. Не е трудно, не е и леко!
И пак да успяваш да се видиш и запомниш единствен и неповторим! Защото, това е което успява да устои на времето.
Баграта, цветът на твоя живот, поел светлината на всичките ти дни, наситеността на всичките емоции, нежността и обичта в соковете на стъблата, всички прегръдки – в твоите листа, и цялата сила – в недрата на родилата те земя…
Липсва само живителната глътка, която да те накара да заблестиш, където и да си. Тази, която ти помага да осмислиш колко цветен е бил, е и ще бъде животът ти.
Тази, която да ти даде силата да се огледаш в нея и да се видиш винаги млад!
Щастлив бъди, Приятелю! Честит и светъл да е Денят ти и винаги да я има живата вода до теб (както на твоята последна снимка ) – на подходящо фокусно разстояние! :*
Много е странна тази времева перспектива! Когато ти се объркват и сливат минали събития и хем ти се струва, че са станали в някой от предишните животи, хем сякаш е било вчера. За мен си е точно такъв 1ви април, от 2008-ма година насам.
Трепкащ като дъждовни капки по листата на избързалите цветя, с предчувствие за нещо, което би могло евентуално да разкъса облаците. С песни на птици, които се водят само и единствено от слънцестоенето,… макар да няма слънце.
И с оная тръпка по цялата кожа, която винаги ми предизвиква прелистването на страниците на това 17-годишно творение с всичките му възходи, възторзи, драми, споделени радости, изляти води, пламъци, пръснати пепелища и покълнали стръци непреклонна надежда.
Всичко обилно поръсено с росата на вечния оптимизъм, извираща директно от Производителя – една нежнолилява вътрешност, колкото ранима, толкова и бодлива, наречена Душа.
Не знам колко десетки пъти съм се отчайвала, че съм като пресъхнало воденично колело, с повлекла от изсъхнали водорасли – бивши перуки на русалки. И изсъхнали раковинки по ъглите – остатък от пир на феи и магьосници…
И все пак, винаги е имало нещо – някой особен ден (пък бил и рожденият), или някое ново стръкче, или плисък на нова солена вълна, капчуци, пролети, или някой особено рошав облак, които да съживят изсъхналото русло. Да излеят живителни струи, за да ми напомнят, че съм тук.
Да напомнят, че още мога да се усмихвам, още мога да докосна капка, кацнала на върха на кактуса, или да хвана гълъбова опашка в полет.
Мога да уловя в делвата на моите писмена аромата на озон, дантели синева, глътка от изворите на феите, да разбъркам всичко с перо от фламинго и да си повярвам, че прелива пустата му делва!
… стига да има кой да си седне на каквото там трябва, и да излее всичко от нея
Доброволци за сритване на делвата винаги са добре дошли!
Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.
В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.
Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.
Картата е неразбираема
Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.
Картата не се зарежда въобще
Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.
Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.
Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.
Има сграда в червено, която вече се строи или е построена
Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.
Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано
Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.
На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено
Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.
Няма връзка към документите за въведена сграда с червено
За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.
Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда
Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .
Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи
Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.
Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.
Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.
Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.
Отстоянията не отговарят на изискванията или документите
Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.
Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени
На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.
Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.
Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура
Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.
Картата се фокусира върху височината на сградите
Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.
Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи
Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.
Картата показва само данни за София
Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.
В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.
Картата подвежда, че ще се застрои цялата София
Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.
Картата създава излишна паника за бъдещето на София
Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.
В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата
Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори
Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.
Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.
Картата не помага на хората да разберат процесите
Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.
Картата няма практическа стойност за градоустройството
Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.
Картата е излишна
Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.
Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.
В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.
Повече по темата
Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:
Много пъти е казвал, че няма нищо общо с рибите. Дори не обича да яде риба! Първата му асоциация за “fishing” определено не е висене на брега с трикрако столче, въдица и кофичка с феерично раздиплен живарник в нея.
Но пък също като рибите умее да плува в свои води от най-различно естество. Без значение дали обстоятелствата го потапят или сам се бухва в поредния бързей. Дали ще е да се метне да пробва някой Никон, или директно ще нагази из филмовите ленти – успява да излезе сух, с добър резултат и оная усмивка “Е, не беше чак толкова трудно, исках да пробвам!”
Също като някои сомове и щуки често е “дълбока вода” – с нейните си тайнства, подводни течения, трептения и бързеи. Но също като сьомгите може да прелети през ручеи, камъни и водопади, за да достигне това, което иска.
На такъв човек какво да му пожелаеш освен много да е здрав, да плува все напред и нагоре, да си следва желанията. И да е обграден с хора, с които да споделя.
Честит имен ден, Ники! :*
Да ти пребъде името с внуци, правнуци, дела, ленти и документи, и много, много хубави спомени!
Просто сезонът е такъв – нито е хептен есен, да си сложиш палтото и да знаеш, че няма да си като сварена скарида в собствен сос следобяд… Нито е лято, да знаеш, че може да ходиш бос и вятърът няма да ти хапе месцата и да ти напомня правилото за буквата “Р”…
Но пък един от тези сезони, когато въздухът става бистър (за разлика от мислите ти), а взорът си избира измежду хилядите нюанси на жълто и зелено, обсипали пътечките вселенски.
А може и да е сезонът, в който обикновено боли. За загубен близък, за изгубен вкус към живота, за погубена надежда, за изгубено търпение, или просто за чувството да си … изгубен.
Добре, че все се намира по някоя добра душа, която да те погали с венчелистче-дума, с цветче-усмивка, с лъч-мисъл насочена единствено и само за теб – нещо, което винаги ти е липсвало, нещо което си изгубил в най-безценния миг. Защото затова са приятелите.
Да ти напомнят, че имаш да посрещаш и следващите пролетни напеви и цветове. Животът е хубав!
Когато се опитвам да избягам от него, от спомена за белите варовици, от ласкавия бриз, напоен с мирис на водорасли и влага като сироп на сладко от смокини.
От спомена за кротката двойка “човчици” на пристанището… Усещам, че не мога без да го видя пак!
Ей тази гледка не успяваше да избяга от мен и отново бях щастлива да я имам всяка сутрин щом отворя очи, всеки горещ следобед, когато чайките се вдигат високо да търсят прохладните течения в синевата.
А тази година, двата сини делфина, двата колоса, двете вселени, двете души, които за десетина дни се сляха с моята – Небе и Море – се постараха със спектакъла. С диплите и воалите, които заполиташе вятъра…
Или с натежалата гръд на бурята, която се изсипваше изневиделица, колкото да разгони смеещите се и тичащи по Дамбата туристи. Или да вдигне чайките и гълъбите като фойерверки, преди облекчено да се усмихне в дъга.
И как ще говорим за Белия град ако го няма Тихото гнездо, със спомена във всяка делва, която си е сякаш от векове точно там, където трябва да бъде – за да остане споменът цял и непокътнато чаровен.
Всеки ден лицето на Морето е различно. Всеки ден настроенията му са изписани в йероглифите, които вятъра вае с лежерната си четка върху вълните.
… И всеки ден се изпращаше зад варовиците с усмивка, със светването на фара, с отдалечената глъч, писъка на закъснели птици, полюшващите се около кея и хълбоците на яхтите, медузи…
Нито ме е хванало Дунавското, че да не ме пусне. Просто си мисля, че след такава тежка година, каквато отмина, ми е ред и ми се пада нещо по-спокойно… Ще видим как спокойното ще продължи, ама започна с цъфтене!
Ако друг ефект няма – поне ще хвърчат искри!
“С две думи, справихме се супер!” – помисли Жижи с доволна усмивка. Макар и с 3-4 пъти повтаряне на циклене и шлайфане. И с усилията на тях двечките за омасляване на трите стаи. Ама пък така се учат нови неща, нали.
Благодарна за всичката пъстрина на живота, такъв какъвто си го направим и ни го търкулне майката природа, Жижи се усмихваше. “Ще омажем и там, живи и здрави да сме” – рече си тя, докато отиваше да извади щолените. 
