Category Archives: закони и право

Негативните статистики за свободата на изразяване: опит за обяснение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване.  Макар статистики да е неточно казано –  говорим за  оценки  на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до  “и падаме все по-надолу”. Естествено  – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.

  1. Негативните статистики

Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по  предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата,  а има оценки само на отделни аспекти/характеристики  на медиите – като например устойчивост на медиите.  Използват се количествени и качествени методи.

За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:

както и редица външни оценки:

И друг път съм писала за индексите,  ето  десет извода от 2012 година,  напълно валидни и сега.

2. Да имаме ли доверие на оценките

Няма общ отговор.  Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай  зависи от различни фактори:

  • субективни  впечатления от медиите за съответния период;
  • авторитет и опит на организацията;
  • прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
  • сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания –  тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето  траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на  Репортери без граници (2000-2018).

3. Обяснението на тенденцията

Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?

Управлението на Тройната коалиция  (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.

Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли  по причина на членството?

Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии  и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти,  който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).

Но  първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че  изборите – и смяната на политическите сили на власт  – не водят  до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.

  • Парламентът приема законови изменения  в частен интерес на Красимир Гергов  и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата,   заменките и т.н.
  • Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
  • Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
  • Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов.   Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите му дори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
  • Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения,  рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
  • Лицата на ТВ7  – знае се какво беше ТВ7, не-медия  – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ.  Работа в Алфа ТВ  се оказва  предимство за БНТ.

Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.

ГЕРБ се окопава в медиите –   чрез  хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака –  или необозначени политически –  или политически номади –  изобщо чрез  всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.

А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.

 

 

Фейсбук модерира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

fb

От стената на офиса на Facebook  в  Менло Парк, снимка  Jason Koebler
FB модерира, няма съмнение.
Краят на легендата, че платформите не се намесват в съдържанието.
Край на легендата, че платформите са чист транспорт.
Край на легендата, че няма основание платформите да носят отговорност за съдържанието.

Реформа на обществените медии във Франция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на културата на Франция Франсоаз Нисен представи своя план за реформата на обществените медии – едно от  предизборните обещания на президента на републиката. Нисен обясни подхода на правителството, който се основава на работата, извършена колективно за няколко месеца от представителите на шестте компании в публичния аудиовизуален сектор (Ina, France Médias Monde, Radio France, Arte, TV5 Monde и France Télévisions). Според министъра “В този период на дигитални катаклизми трябва да дадем приоритет на инвестициите в съдържанието, а не на някой  от начините на разпространение”.

Според плана ще се  изпълняват три основни задачи: регионализация (утрояване на броя часове на регионалните програми във France 3), новинарски предавания   и образование. Открива се и платформа, посветена на разкриването и обясняването  на фалшиви новини. Ще  бъде пусната и гама от образователни материали, насочени към широката общественост.

Ще бъде направена значителна инвестиция в цифровите технологии, а 560 млн. евро ще се  инвестират ежегодно за производството на съдържание. Ще бъдат стартирани две нови цифрови платформи: (i)  “изкуство и култура”  и ii) предавания за младежта  с кратки  иновативни формати.

През 2019 г. – след приключване на консултационния процес –  ще бъдат внесени три законопроекта за реформата в управлението, регулирането в цифровата ера и реформата на приноса в обществения аудиовизуален сектор.

ЕСПЧ: театрална постановка е спряна в нарушение на ЕКПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 май 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕIПЧ) излезе с решение по делото Unifaun Theatre Productions Limited and Others v. Malta, (Application no. 37326/13, 15 May 2018).

Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.

Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано,  човек не би могъл да използва   вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не  е приемливо да се популяризира  поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва  жените като обект на сексуално удовлетворение  […]   Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на  убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.

За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.

Театралната група  изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата   противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.

ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично.   Съдът подчертава,   че  Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната)  не са достъпни за обществеността.

Критериите в нормативните актове позволяват  неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно  предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.

ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са   с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.

Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ,  ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Малайзия отмени закона срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Малайзия е първата държава, която отменя въведен  закон срещу фалшивите новини. Както става ясно от мотивите,  законът е бил въведен от предишните управляващи, за да се използва срещу свободата на изразяване  и за заглушаване на критиката.

Законът предвижда глоби до  122 000 долара и затвор до шест години за всичко, което правителството определи като “фалшиви новини”. Отмяната на закона е   ключово предизборно обещание за опозицията,  която постигна изборна победа през май. Сега срещу предишните управляващи се водят процеси за корупция.

Малайзия беше първата страна в Югоизточна Азия, която въведе подобен закон. “Надяваме се, че други държави ще последват водещата роля на Малайзия в преобръщането на законите, които дават възможност на правителствата да решават какво е новина”,  казват от организацията за защита на журналистите.

The Guardian информира.

Truth isn’t truth

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Юридическият съветник на Тръмп по телевизията:

За Infowars, Първата поправка и свободата от отговорност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Първата поправка на Конституцията на САЩ  Конгресът  не може да приема закони, ограничаващи свободата на  изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото,  тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.

През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.

С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен –  от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo  и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.

Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars,  бележат важен момент за оценка на  правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.

Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:

1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са  в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.

2. Частните компании  имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс  реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:

  •  Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
  • Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
  • Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали   нейното въздействие.
  • От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч  на омразата.
  • И в същото време  ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории   или дори подбужда насилие, той може да  присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма  лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.

Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)

Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech –  или consequence-free speech?

Какво да бъде: свободно слово  –   или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.

Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.

Ход на медийния законопроект Пеевски и др.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През февруари 2018 с открито писмо до медиите Делян Пеевски и други депутати от ДПС внесоха в парламента законопроект за изменение на ЗДДПИДИ, обявен като проект за изсветляване на собствеността и финансирането на медиите.

Защо проектът трябва да бъде оставен без движение вече се каза – като започнем от предмета, който няма общо с депозирането, нито се ограничава до печатни издания.

Парламентът обаче гласува проекта на първо четене, което няма как да стане без подкрепа от управляващите – Вежди Рашидов се изказва от ГЕРБ, Волен Сидеров от Обединените патриоти – и двамата подкрепят проекта.

Към досието на този проект:

Срокът за предложения между първо и второ четене изтече, поискан е “за обществен дебат, много належащ и необходим”; постъпилите предложения ще се появяват на този адрес.

 

Тръмп и контролът върху вниманието: препратки към Постман

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.

Предупредени сме:

Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп

Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията  на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано  като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.

Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?

Да  смяташ, че технологията е неутрална и  да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата,  е чисто и просто глупост, предупреждава Постман. 

Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.

Препратки към Постман в  Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.

Eто и самото произведение на Постман, за което става дума  –  за  което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.


 

Съд на ЕС: използване на фотография, публикувана в интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Публикуване в уебсайт без разрешението на притежателя на авторското право на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на посочения притежател — Нова публика

На 7 август 2018 г. стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑161/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) с акт от 23 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 31 март 2017 г., в рамките на производство по дело Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff.

Запитването е отправено в рамките на спор между Land Nordrhein-Westfalen (Провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) и г‑н Dirk Renckhoff, фотограф, по повод на използването без разрешение от ученичка в намиращо се в тази провинция училище на направена от г‑н Renckhoff и свободно достъпна в интернет фотография, за да онагледи реферат, публикуван от това училище на друг уебсайт.

Накратко, казусът е “да използваш снимка от интернет”.

Ученичка използва направена от г‑н Renckhoff фотография,   изтеглена от уебсайт, посветен на пътувания. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт. Фотографът изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет.

Съдът в Хамбург приема,  че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет.  При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението

19  Както Съдът многократно е постановявал, от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е видно, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решения от 16 март 2017 г., AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 22 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 24 и цитираната съдебна практика).

20      Що се отнася до първия от тези елементи, тоест наличието на „акт на разгласяване“, видно от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да бъде налице такъв акт, е достатъчно в частност произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки човек от съответната публика да може да има достъп до него, без значение дали тази възможност се използва или не (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 19 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 31 и цитираната съдебна практика).

21      В конкретния случай публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт, след като преди това е била копирана на частен сървър, трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и вследствие на това като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност подобно публикуване в интернет дава на посетителите на уебсайта, където е направена публикацията, възможността за достъп до тази фотография на този уебсайт.

22      Що се отнася до втория от горепосочените елементи, тоест защитеното произведение да бъде действително „публично“ разгласено, от практиката на Съда следва, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 21 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 27 и цитираната съдебна практика).

23      В конкретния случай изглежда, че акт на разгласяване като споменатия в точка 21 от настоящото решение визира всички потенциални ползватели на уебсайта, на който е направено публикуването, тоест неопределен и доста голям брой адресати, и трябва при тези условия да се счита за „публично“ разгласяване по смисъла на цитираната съдебна практика.

24      При все това, както става ясно от постоянната съдебна практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24, от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 28).

25      В конкретния случай е безспорно, че както първоначалното разгласяване на произведението на уебсайт, така и последващото му разгласяване на друг уебсайт са били извършени с един и същ технически способ.

26      При все това страните по главното производство и представилите писмени становища заинтересовани лица, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, не постигат съгласие по въпроса дали фотографията е била разгласена на „нова публика“.

Нова публика

35  […]  публикуването на защитено с авторско право произведение на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване с разрешението на притежателя на авторското право, трябва при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се квалифицира като предоставяне на разположение на подобно произведение на нова публика. Всъщност при подобни обстоятелства публиката, която е била взета предвид от притежателя на авторското право, когато той е разрешил разгласяването на своето произведение на уебсайта, на който същото е било първоначално публикувано, се състои единствено от ползвателите на този сайт, а не от ползвателите на уебсайта, на който впоследствие произведението е било публикувано без разрешението на посочения притежател, или други интернет потребители.

37 Съдът безспорно е приел, по-конкретно в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 25 и 26), и в определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315, т. 16), що се отнася до предоставянето на разположение на защитени произведения чрез активна интернет връзка, препращаща към друг уебсайт, на който е било направено първоначалното разгласяване, че публиката, към която е насочено това първоначално разгласяване, са всички потенциални посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до публикуваните на него произведения не са наложени каквито и да било ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители имат свободен достъп до тях. Така Съдът е приел, че предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка като разглежданата в делата, по които са постановени посоченото решение и определение, не води до разгласяването им на нова публика.

38      При все това тази съдебна практика не би могла да се приложи към обстоятелства като разглежданите в главното производство.

39      Всъщност, първо, тази съдебна практика е постановена в специфичния контекст на хипервръзките, които препращат в интернет към защитени произведения, които преди това са били разгласени с разрешението на притежателите на правото.

40      При все това, за разлика от хипервръзките, които съгласно практиката на Съда спомагат по-конкретно за доброто функциониране на интернет, като позволяват разпространението на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), публикуваното в уебсайт без разрешение на притежателя на авторското право на произведение, което преди това е било разгласено на друг уебсайт със съгласието на този притежател, не спомага в същата степен за постигането на подобна цел.

Справедливият баланс

41      По този начин разрешаването на подобно публикуване, без притежателят на авторското право да може да се позове на правата по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, би нарушило визирания в съображения 3 и 31 от тази директива справедлив баланс, който следва да се поддържа в цифровата среда, между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права за защитата на тяхната интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, и по-специално на свободата им на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права, както и на обществения интерес.

42      В този контекст Провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство следва при претеглянето на наличните интереси да се отчита правото на образование, прогласено в член 14 от Хартата на основните права. По-специално действията на въпросната ученичка спадали към упражняването на посоченото право, при положение че фотографията е била поместена с цел онагледяване на първата страница на реферата, който същата е подготвила в рамките на езиково занятие. В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че изложените в точка 35 от настоящото решение съображения относно понятието „нова публика“ са основани не на това дали картинката, която ученичката е поместила в училищния си реферат, има образователен характер, а на обстоятелството, че публикуването на това произведение на училищния уебсайт е направило същото достъпно за всички посетители на този сайт.

43      Впрочем следва да се припомни, че що се отнася до търсенето на равновесие между правото на образование и защитата на правото на интелектуална собственост, законодателят на Съюза е предвидил в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29 възможност за държавите членки да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3 от тази директива, стига да става въпрос за използване единствено с цел илюстриране в рамките на преподавателска или научно-изследователска дейност, доколкото това е оправдано от преследваната нетърговска цел.

И не става въпрос за хипервръзка

44      Второ, както беше припомнено в точка 29 от настоящото решение, правата, гарантирани на авторите с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, имат превантивен характер. Що се отнася обаче до акта на разгласяване, който представлява вмъкването в уебсайт на хипервръзка, препращаща към произведение, което преди това е било разгласено с разрешението на притежателя на авторското право, превантивният характер на правата на притежателят е защитен, при положение че за автора е възможно, в случай че не желае повече да разгласява своето произведение на въпросния уебсайт, да го оттегли от уебсайта, на който първоначално го е разгласил, и по този начин да направи невалидни всички хипервръзки, които препращат към него. За сметка на това при обстоятелства като тези по главното производство публикуването на произведение на друг уебсайт води до ново разгласяване, което е независимо от първоначално разрешеното разгласяване. Като последица от това публикуване в интернет би могло подобно произведение да продължи да е достъпно на този последен уебсайт, независимо от предварителното съгласие на автора и въпреки всякакво действие, с което притежателят на правата би решил да не разгласява повече своето произведение на уебсайта, на който то е било първоначално разгласено с неговото разрешение.

45      Накрая, трето, в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 28), Съдът, с цел да приеме, че разгласяването, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, не е било направено на нова публика, е подчертал липсата на намеса на оператора на уебсайта, в който е била поставена активната интернет връзка, позволяваща достъпа до въпросните произведения на сайта, на който те са били първоначално разгласени с разрешението на притежателя на авторското право.

46      В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че ползвателката на разглежданото в главното производство произведение е възпроизвела същото на частен сървър, а след това го е публикувала на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване. С тези си действия тя е изиграла решаваща роля в разгласяването на това произведение на публика, която не е била взета предвид от автора на същото към момента, в който той е разрешил първоначалното разгласяване.

47      С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.