На 25 ноември в галерия Структура беше открит Пети фестивал-лаборатория NEDRAma International, като тази година темата на фестивала е Медии и свобода на избора.
Фестивалът започна с Елхата у Иванови, съвместна творческа акция на театър “Реплика”, режисьора Javor Gardev / Явор Гърдев и визуалния артист Teodora Simova. Според анонса “тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век”, преводът е на Георги Рупчев и е публикуван преди време в Ах, Мария. Введенски заедно с Хармс е представител на ОБЭРИУ (Объединение Реального Искусства), пред нас е обэриутска драматургия.
Не си представям, че някой ще гледа Елхата у Иванови като криминале – поради което да не трябва да се говори за развитието на действието – но ако е така, не четете нататък.
Сюжетът: става дума за престъпление и наказание, за Явор Гърдев това е углавно действо. Зрителите са оградени с характерните за местопрестъпление полицейски ленти – това е местопрестъпление: в навечерието на Рождество, докато родителите са на театър, бавачката убива едно от децата с брадва, след което е арестувана и осъдена на смърт. Нейният годеник с приятели идва от гората с коледна елха, родителите също се връщат – и всички умират.
Елхата у Иванови не е разказ за Иванови, такива герои няма. Децата в пиесата са от 1 до 82 години, действието се развива в един ден, но има време за цял съдебен процес, а на финала става ясно, че за времето на действието дървосекачът Фьодор е научил латински и започва да го преподава в училище.
Времето, смъртта и Бог са централни теми за Введенски. Занимава го връзката на времето с действието –
Я думал о том почему лишь глаголы
подвержены часу, минуте и году.
а дом лес небо как будто монголы,
от времени вдруг получили свободу
Двамата с Хармс работят върху спектакъл Моя мама вся в часах, Елхата у Иванови също е в часах, а по-късно в поезията си (Кругом возможно Бог) Введенски казва :
Вбегает мёртвый господин
и молча удаляет время.
И пак там – за съперничеството на смъртта и времето:
Мне всё чаще и чащекажется странным,что время еще движется,что оно еще дышит.Неужели время сильнее смерти.
Елхата у Иванови е за Рождество, но Рождеството в пиесата е крайно условно, а рождествената песничка е особена:
…молитесь колесу,
оно круглее всех!
Отново след Квартет Явор Гърдев включва медията в разказа – за изграждане на цялата пред-Рождественска условност. Паралелно с актьорската игра на голям екран изображения рамкират или позиционират действието. Изображенията се сменят бързо, разказите са паралелни, дори брадвите в разказите са паралелни – за момиченцето и за елхичката – човек едва смогва да следи посланията, трябва време да разбереш какво виждаш, а разказите се застигат и допълват, не е забравен и Джон Ленън –
God is a concept
By which we measure
Our pain
I’ll say it again
God is a concept
By which we measure
Our pain
Too late to die young
Петя Перов. Така ми се иска да умра. Просто страст. Умирам. Умирам. А така, умрях.
Нина Серова. И аз. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке. Е, това е всичко. Умрях.
Пузирьов-баща. И те също умряха. Разправят, че дърварят Фьодор се изучил и станал учител по латински език. Какво става с мене. Как ми прескочи сърцето. Нищо не виждам. Умирам.
Пузирьова-майка. Какви ги приказваш. Ето виждаш ли, човек простонароден, а постигна своето. Боже, колко тъжна ни излезе елхата. (Пада и умира).
