След като миналата седмица стана наводнение в Елените, имаше много коментари за жертвите, собствениците, инвеститорите, виновните, корупцията, процедурите, проверките и провала им. Сравних мащабите на бедствието с унищожените реки в София и какви може да са последствията при аналогични порои. Добавих в онази статия линкове към други анализи и модели, които показват колко предвидимо и очаквано е било всичко това.
Очаквах, че някой ще се заеме да направи карта на собствеността на тези имоти. Именно там беше големият спор предвид, че министърът на околната среда настояваше, че на това място река няма. Разбира се, документите от собствената му институция показа обратното. За съжаление, няколко дни след наводнението това не се случи. Затова седнах да я направя аз.
Цялата карта ще намерите по-долу. В нея съм оцветил имотите според това дали са държавна, общинска или частна собственост според последните данни на кадастъра. Частната може да е на физически, юридидически или съсобственост смесена от последните, включително от чуждестранни лица. Вижда се ясно, че голяма част – но не цялата – от протежението на реката е държавна собственост и по-специално на МОСВ – същата, която настоява, че там няма нищо.
Имотите с чуждестранна собственост включват две офшорни компании в Сейшелски острови с посочени реални собственици кипърски граждани. Те именно притежават парцелите, които пострадаха най-много от наводнението. Още две компании са също с такива кипърски собственици. На пръв поглед, всички изглеждат свързани предвид, че са със сходни имена. Поне някои от тях са свързани според Търговския регистър и медиите с Арабаджиеви.
На картата виждаме освен реката и плажа още няколко държавни имота. По специално сграда на Националната разузнавателна служба, която гледа точно над аквапарка построен върху самата река Не открих информация дали сградата се използва и дали е пострадала от наводнението. Встрани е от коритото на реката. Над този имот нагоре по хълма виждаме и имот на Министерството на отбраната. На запад от Елените в посока Св. Влас виждаме също три имота на Сливенската митрополия.
В светло зелено виждате общинските имоти, които предимно представляват пътища. В зоната на наводнението обаче виждаме, че всички пътища са частна собственост. Особено тези над коритото на реката. На следващата снимка виждате пример за имот по продължението и със собственост офшорка с „реален собственик“ кипърски гражданин.
Картата може да отворите и на цял екран през този линк. Тук може да я разгледате с легендата. Натискайки върху парцелите ще видите информация за собствеността. С бутона с лупата може да ги направете съвсем прозрачни, за да видите сградите отдолу. С още едно натискане се показва оригиналния вид. С бутона с картата може да смените основата от сателитни снимки на географска карта само с очертания на сградите отдолу.
Ако имате идея каква още информация може да се добави на картата, моля пишете в коментарите. Ще се радвам, ако добавите линкове към документи свързани със споменатите фирми или парцели, за да ги добавя. Данните горе са от кадастъра, които може да не съвпадат непременно с Имотния регистър. Ако имате документи от тях, може да ги споделите също. Както и с предишните ми карти ще подобрявам тази с времето.
На 28-ми март 2025 бях поканен от тогавашния и.д. главен архитект Аспарухов в Направление градоустройство и архитектура в община София да обсъдим как може да се подобри прозрачността и комуникацията на отдела. Срещата се оказа със съвсем друга цел, но в рамките ѝ докато обосновавах работата си по темата използвах на няколко пъти думата „презастрояване“. Бях контриран, че такъв термин няма, което ме подтикна да изложа пред пълната зала какво всъщност носи като значение.
Наистина, термин „презастрояване“ в градоустройството няма. Това не значи, че е лишен от смисъл. Аналогично, в медицината няма термин „оздравял“. Както повтарям неспирно в статии и интервюта, а и многократно ми беше изтъквано на срещата, аз не съм архитект, строителен инженер или какъвто и да е специалист в сферата. Аз съм жител на града и като такъв се интересувам какво се случва с него. В ежедневието си, обикновените граждани използваме думи, които обобщават позиции, настроения, усещания и желания. За целта може да заемем термини от някоя професионална сфера, може да използваме такива погрешно изменяйки смисъла им или да си измислим нова дума. В лингвистиката тези се наричат неологизми.
„Презастрояване“ е такава дума. В нея не се събират конкретни параметри на отстояние, височина, кинт и озеленяване, а усещането на живеещите в един град за уплътняване на пространството със сгради, бетониране на до скоро зелени и понякога диви площи, концентрацията на по-голямо население и трафик в определени части на града, липса на инфраструктура и като цяло влошаване на градската среда. Доколкото говорим за усещане, то неизменно е субективно, особено ще се отнася до елементи като височина и озеленяване. Практически всички обаче са единни в това, че липсва контрол и описаните процеси влошават условията за живот въпреки всички подобрения и инвестиции.
В този смисъл говорим за презастрояване не само като уплътняване на междублоковите пространства с нови жилищни сгради, не само като стената от почти залепени една до друга сдания по Черни връх, не само за кулите, които никнат със спорна и понякога откровено корупционна история на разрешение. Говорим за това как това строителство в иначе частни имоти се отразява на всички околни. Говорим за това, че над две десетилетия общината не е защитавала обществения интерес както изисква законът и да изземе част от частни парцели за пътища, училища и градини в кварталите в полите на Витоша. Затова сега рекламирани като „луксозни“ сгради тънат в кал по виещи се улици сякаш извадени от роман на Дикенс описващ мрачна чумава алея.
Това усещане не носи със себе конкретни параметри. Колкото има спор дали сегашните кули в София може да се квалифицират като небостъргачи, така няма единно мнение дали помагат или пречат на градската среда. Истината е, че могат да бъдат полезни, но разговорът спира само с етажност и кинт – може би защото те чакат подпис от общината. Биха били полезни, ако цялата останала площ не е изпълнена с шикозни бит-пазари или бутафорна зеленина, а са истински обществени площи като паркове. Ако са наистина достъпни и потребни на околните, а не просто красива фасада криеща дефекти и/или каквото някой е успял да изпере като пари. В противен случай независимо от височината, сградата единствено затормозява по всички важни критерии районна и е нормално засегнатите да търсят ограничаване.
Може би най-важното тук е, че това усещане за града се изменя през времето. Това става както с развитието на инфраструктурата и икономиката, така и на демографията и възможностите. Доста сякаш още очакват всички останали да им осигуряват безплатно паркоместо точно пред входа. Все повече обаче осъзнават, че да си купиш кола в голям град значи вече да имаш гараж. Аналогично хората свикнаха да карат децата си по-далеч на училище и градина и имат по-високи очаквания от градския транспорт. Промени в разпределението на живущите между кварталите, възрастовата структура, възможностите за работа от вкъщи и прочие също влияят на тази динамика и усещане. Следва да е така и трябва да говорим за това.
Тези разговори са важни и е разбираемо защо архитекти и инвеститори не ги харесват. Първите, защото боравят с точни термини и параметри, но най-вече разбират колко трудно е да се кодифицират изисквания, които да отговарят на описаното усещане на живущите за града им. Вторите, защото се опитват всякак да спрат опити за ограничаване. Всъщност, точно Националната асоциация на строителните предприемачи настояваше, че такова нещо като презастрояване няма, че през социализма е било позволено нереалистично голямо пространство между блоковете, което сега може съвсем спокойно да се уплътни.
Всъщност критика към мен, че „такъв термин презастрояване няма“, беше отправена първо именно от архитекти притежаващи или работещи в такива инвеститорски фирми. Някои настояваха, че картата ми с 3D застрояването била манипулативна и София никога нямала да изглежда така. Те бяха причината да опиша в статия 20-те най-чести критики към проекта. В онази среща в НАГ Аспарухов във временната длъжност главен архитект изказа като свои дословно позициите на тези инвеститори, които следва да регулира. Намерих го за странно, но не учудващо.
Важното тук е, че доколкото наистина няма такъв професионален термин „презастояване“, той съществува като неологизъм обобщаващ масовото обществено недоволство от влошаването на градската среда породено от привидно безразборното, изпълнено с корупция и липса на контрол, планирано на парче и без инфраструктура, а понякога обективно опасно за жителите строителство. Като такова да, презастрояване в България има и то е повсеместно. На дона на демографската криза е и също абсурдно и спекулативно.
Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Всъщност се случва всяка година и ще се случва повече. Спомням си за едно подобно в Добрич преди години, а чета се случва идентично в момента пак там.
Ако живеете в София, може би се чудите дали има вероятност да видите същото по улиците си освен, разбира се, вече традиционното наводняване на мазета. На тази снимка виждате наложена площта на Елените върху съвсем случайна река в София подготвена за застрояване. Просто за да разберете какви са мащабите на случилото се там спрямо какво се готви в столицата.
На втората снимка виждате 100-метровата зона около реките на София, която би трябвало да е минимумът за защита. Данните са на Софияплан и Столична община. Доста ще намерят жилищата си върху самите реки, много от които са активно унищожени от досегашни главни архитекти и кметове, а земята на още доста е все още частна и на места има приети отдавна ПУП-ове и документи за (пре-)застрояване. Третата снимка показва всички реки на София според стария ОУП.
Последната снимка е на над 21 хиляди разрешения за строеж от последните 20 години. Почти гарантирано е, че цялата площ на тези парцели е бетонирана и запечатана с практически никакъв почвен слой или растителност с дълбока коренова система, която са задържа водата или да я пропуска към подпочвените води. Това, заедно с павираните улици и тротоари създава фуния, която не задържа по никакъв начин проливни дъждове, а ги насочва към зоните от първата снимка. Наводненията видяни до сега са е нищо. Метрото, подлезите и каналите на София няма да помагат много повече в бъдеще.
На следващите снимки съм наложил 3D картата на очакваното застрояване с реките и 100-метровата зона около тях. Направил съм галерия със снимки на 13 места, които ми направиха впечатление. Добавил съм описание къде се намират. Може да контролирате галерията със стрелките да спрете автоматичното прехвърляне с бутона горе вдясно.
Манастирски ливади между бул. Черни връх и България
Кв. Витоша между Черни връх и Симеоновско шосе
Симеоновско шосе при Г.М. Димитров и зоопарка
Новият квартал до Горубляне
Дианабад под зеления ринг
Черни връх между мол Парадайс и зоопарка
Младост при Южната дъга и новия Бизнес парк
Централна част при кулите на Т.Александров и бул. Иван Иванов
Горната част на кв. Княжево
По протежението на бул. Цар Борис
Овча купел по бул. През. Линкълн
Кв. Симеоново, Витоша и Малинова долина
Северната част на Западен парк
Тук от голяма полза са анализи като тези на института GATE, Университетски център за геопространствени изследвания и технологии и други. В пост последните пуснаха анализ, който са направили, който моделира точно какво се случи в Елените и доказва думите ми, че е лесно предвидимо и добре известно, че такова бедствие е неизбежно. Подобни анализи са задължителни за всички населени места в България и следва да бъдат взети предвид при инфраструктурни проекти и каквото и да е строителство. За съжаление, доста от тези анализи и планове изглежда не са готови и това не е било сметнато за причина да се откаже разрешение. Всъщност, дори там, където ги има, видимо са пренебрегнати и затова сме свидетели на такива бедствия и смъртни случаи.
Повече за тези планове ще намерите на страниците на басейновите дирекции: Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Ще забележите, че немалко от картите и GIS системите, които са изготвени по тези европейски програми продължаващи до 2027-ма, вече са изтрити или не съществуват по други причини. Има доста документи за срещи, подготовка, усвоени средства, конференции и прочие, но е много трудно да се намери къде всъщност има риск от наводнения. Анализът на Черноморската басейнова дирекция пък ясно показва, че при Елените има добре документиран и отдавна установен риск. Въпреки това, той не е взет предвид при разрешенията за строеж.
За Дунавския район, включително София, картата липсва. Не се намира също процесът, в който се консултира или одобрява строителство в тези зони. Десетилетия запечатване на повърхностния слой, неспазване на изискванията за озеленяване и безразборно строителство ще имат своите последствия, но доста след като едни инвеститори са прибрали парите, а други са си ги изпрали.
Наводнението в Елените не е нищо ново, уникално, непредвидимо или непредотвратимо. Естествено последствие е от корупция, пране на пари и хора наместени на постове, за да обслужват, а не защото са отговорни професионалисти. Ако си мислите още, че неработещата прокуратура и съд не водят до смърт, ще изчакаме следващата язовирна стена да падне.
Марина Ненкова е прокурор (случайно) поне по три дела от висок обществен интерес. По това за „контрабандата в митниците“, по делото за подкупите на Божков към Горанов и Борисов, и по моето дело, което от вчера е в съда.
По делото за подкупите към Горанов и Борисов, Ненкова разпитва Божков, Горанов и Борисов, като свидетели. Божков казва, че им е давал 60 млн. подкуп. Горанов и Борисов отричат. Не са привлечени като обвиняеми, а досъдебното производство е прекратено, защото било „дума срещу дума“. Нищо, че има и други свидетелски показания.
По делото срещу мен става друго – един притиснат свидетел е казал че съм му дал флашка. Аз не съм, но вътрешното убеждение на същия прокурор е, че не трябва да ме разпита, а направо да ме привлече като обвиняем и да внесе обвинителен акт. Нищо, че пак е дума срещу дума.
Явно вътрешното убеждение на прокурора не е нито вътрешно, нито убеждение.
След 2 месеца по делото на Борисов изтичат двете години, в които прекратяването може да бъде отменено от горестоящ прокурор. И остава в ръцете на главния. Дали ще свали трупчетата, възобновявайки досъдебното производство, или не.
И подозирам, че вътрешното му убеждение ще зависи от политическото послушание на Борисов пред Пеевски. Което той демонстира днес с анонса си, че Сарафов е легитимен.
Това не е правова държава и не е нормална политика. Това са случайни и зависими хора, облечени в прокурорски тоги и мутри, облечени във власт.
Остава съдът, в който макар да има все повече плюшени зайчета, има и достатъчно смели и принципни съдии. Остава и демокрацията, при която в един момент гражданското общество променя картината.
През 2018-та си направих труда да систематизирам няколко числа за варицелата като болест. Чудих се защо някои страни са въвели ваксината в имунизационния си календар и я покриват, а други не. Например България и Нидерландия не е в календара, а в Германия и Италия е и при това в Италия е задължителна. Отговорът най-просто казано е следния. Ваксината е скъпа и се прави икономически анализ дали медицинските разходи за болни деца, хоспитализации и болнични за родителите от работа ще е по-голям от общата цена. Преди 20-тина години Нидерландия е решила, че не ѝ се дават парите и предпочита няколко стотин деца на година да се хоспитализират. Германия е решила да ваксинира колкото се може повече.
Има и друг аспект тук, който може да се отбележи когато се организират такива мерки. В действителност обаче играе най-вече на струната на антиваксърите. При масова имунизация, се забелязва краткотрайно и леко увеличение на случаите със симптоми на варицела сред възрастните. Показано е, че става дума за херпес зостер. Една хипотеза е, че когато през цялото време множество малки деца са болни, това дава възможност на имунната система на възрастните да „тренира“ допълнително срещу инфекцията, която носят от деца. Има различни изследвания колко хора носят херпес зостер, но според CDC, една трета от населението на щатите ще развие болестта поне веднъж в живота си, защото я носи.
С други думи, използващите този аргумент срещу ваксинацията, настояват, че за да се чувстват възрастните малко по-добре, следва масово да са болни десетки хиляди деца всяка година. Този ефект в статистиката може да се наблюдава при масово навлизане на ваксината. Освен, че е математически, здравно и икономически необосновано, това е видимо крайно егоцентрично. Тъй като обаче е редовен аргумент на антиваксърите, следва да се знаят причините.
Очакван ефект
Връщайки се към числата, които намерих преди седем години, ще цитирам директно статуса си от тогава:
В Германия преди 20 години са имали по 750 хиляди случая на варицела на година, т.е 9 на всеки 1000 души. През 2004-та въвеждат ваксината и до 2007-ма постигат 60% покритие. Още тогава новите заразявания намаляват 8-9 пъти. Сега, 10 години по-късно, случаите са вече по 22 до 25 хиляди на година или намаление от над 30 пъти.
За сравнение, в България през 2016-та имаше 31846 случая на варицела – повече от тези в Германия за същата година, нищо че е с 11 пъти по-голямо население. Случите у нас сега са 3.5 до 5 на 1000 души. Ако най-накрая се внесе ваксината в България, включи се в календара и постигнем покритието в Германия, до няколко години случаите ще намалеят до под 1000. Общо. На година.
Впрочем, тук ще видите сравнение на календарите за имунизация срещу варицела в Европа от ECDC. Ваксината е налична навсякъде и не са установени проблеми вече две десетилетия. Където не е включена или покрита като разход е изцяло по финансови причини.
Новите данни за България
От тогава мина доста време и се случиха няколко неща. През 2020 година ваксината все пак стана достъпна в България. До тогава единици я купуваха от Гърция и я поставяха, но беше сравнително рядко. Пандемията не помогна на прилагането ѝ веднага, но към 2024-та според НЦЗПБ има около 6300 имунизирани. Ако приемем, че повечето са деца на годинка, когато се препоръчва ваксината, това означава покритие от 11%. Ако вземем последните 5 години, откакто има ваксина, средно по 6% от децата на година са били ваксинирани.
Всъщност, трудно може да се каже със сигурност точно колко деца са били имунизирани срещу варицела. Причината е съобщаването. Първо, фори преди 2000 г. родители са купували ваксината от Гърция. Не е възможно да се определи колко са били, но според доклад от 2019-та е имало цели 1850 деца имунизирани по този начин. За сравнение, дори по-малко са били през 2022-ра.
Отделно от НЗС научаваме, че през 2022-ра са били поставени 1606 ваксини срещу варицела. Тъй като се изискват две дози, това значи 800 имунизирани тогава. През 2024-та показват 8013 дози или 4000 имунизирани. Тези числа се разминават с данните в докладите на НЦЗПБ. Те взимат данните от НЦОЗА, които от своя страна ги взимат от информационната система на НЗОК. Доколкото НЦОЗА съм критикувалмногократно за липсата на публикувана методология и исторически данни, за жалост за някои неща като абортите получаваме данни само от тях. НЗОК съм критикувал за фонда за лечение на деца, данните за ефективността, които скриха и липсата на прозрачност. В същото време обаче имам личен пример как поставени ваксини се виждат в информационната система на НЗОК, но не и в his.bg (НЗС). Писал съм многократно на Информационно обслужване, които отговарят за системата, но топката се прехвърля. НЗОК, че е черна дупка за данни е ясно на всички, но тук конкретно проблемът е в ИО отново. В този смисъл е разумно да се предположи, че не всички поставени ваксини ще влизат в информационните системи и по голяма ирония следва да гледаме данните на НЦОЗА, а не тези на новата здравна информационна система.
Дори така взети числата, 11% през 2024-та са твърде малко. Помага да се защитят самите деца, но не и да се спре ежегодната епидемия. От друга страна, предвид че за пълен курс родителите трябва да се бръкнат 160 лв. и имайки предвид цялата дезинформация и сплашване, си е цял рекорд толкова родители да се решат.
Колко се разболяват?
Варицелата е едно от най-разпространените инфекциозни заболяваня в България. Някои години бие дори грипа. От докладите на НЦЗПБ ще срещнете тази графика за последните 50 години. Единственият сериозен спад беше по време на пандемията. Дори тогава обаче, въпреки крайната изолация, миене и дистанция, пак един от 1000 се разболя, т.е. заболевамостта падна с 4-5 пъти.
Ако разгледаме по възрастови групи обаче виждаме друга картина. Децата между 1 и 4 години включително се разболяват значително повече. Всъщност, между 3 и 6% от всички малки деца се разболяват всяка година. Не 6 на десет хиляди или на хиляда, а по 6 от всеки 100 всяка една година. При децата между 5 и 9 години, които не са я карали преди, процентът е между 2 и 4% всяка година. При децата под годинка и тези над 10 виждаме нива около 1%. Първите, защото ги пазим повече, а другите, защото доста са карали вече или имунната им система се справя по-добре. Виждаме на графиката как и случаите скачат значително след пандемията, вероятно защото има голям резервоар от деца, които не са били заразени.
Ако вземем средната стойност на дялът заразени от всяка възрастова група за последните 16 години и разгледаме какво е отклонението през годините, виждаме нещо любопитно – имало е голям скок през 2013-та г. През останалото време нивата се движат относително равномерно. Виждаме равномерно намаление по време на пандемията. След това обаче децата между 5 и 14 години имат значителен скок докато при децата между 1 и 4 г. и бебетата почти няма разлика със средните нива от преди пандемията. Докато сигналът е твърде слаб, едно обяснение биха били тези поне 6% деца, които са били ваксинирани, имат траен имунитет и са били извадени от растящия през пандемията резервоар от бъдещи жертви на инфекцията. Ще разберем само като следим заболеваемостта на групата 5-9 г. в следващите пет години.
20 до 40 хиляди случая болни деца на година седмици наред се разглежда като нормално от някои, тъй като сме го минавали поколения наред. Къде за успокоение на родителите, къде защото нямаше до сега какво да се направи, но има някакво впечатление, че болестта е безобидна. Това далеч не е така. Всъщност между 1 и 1.7% от децата заболели от варицела влизат в болница с усложнения. Това често са тежки кожни проблеми или болести на дихателната система като пневмония.
Колко влизат в болница?
Всъщност, от справка на д-р Александър Атанасов получена по ЗДОИ с помощта на Доротея Дачкова от вестник Сега става ясно, че от 5581-те хоспитализации заради варицела на деца, 67.5% са били без придружаващи заболявания. Най-много се хоспитализират заради усложнения деца под годинка – цели 17% от всички хоспитализирани деца. Шест от всички десет деца с усложнения от варицела са под 5 годишна възраст.
Колко умират?
Хоспитализациите са само един индикатор. През последните 15 години е имало 14 смъртни случая, където причината е била пряко усложнения след заболяване от варицела. При това далеч не всички са били деца. Миналата година 31 годишна жена от Стара Загора умира от пневмония причинена от варицела, която е прихванала от двете си деца. Две години по-рано 13 годишно дете с детска спинална мускулна атрофия умира заразено от майка си. през 2018-та дете на 2 години и 10 месеца умира от варицела в комбинация със стрептококов сепсис. Друго дете на 7 години умира по същия начин със съпътстващи заболявания, както и година по-късно мъж на 41 години. Тогава и друг на 33 г. в Русе умира пак заради варицела причинила пневмония. Списъкът продължава.
Доколкото тези числа не изглеждат големи, всички са всъщност лесно предотвратими. Отделно хоспитализацията на стотици всяка година и ненужното страдания на деца и родители. Отделно факта, че голяма част от прекаралите варицела всъщност се възстановяват напълно, а варицелата бидейки херпес вирус, се задържа в латентна форма в нервните клетки. При отслабване на организма се връща с пълна сила, което довежда от изключителни повтарящи се болки, намалено качество на живота и не на последно място – заразяване на други и най-вече децата в близкото обкръжение. При някои това се случва еднократно, а при други поне веднъж годишно.
Превенция и за това състояние има – ваксина срещу херпес зостер. Ще помогне и на притеснението, което някои имат за краткосрочния ефект след пресичане на боледуването на десетки хиляди деца всяка година. Не съм намерил обаче да се внася в България и все още се налага да се поръчва от Гърция. Има проблем и с липсата на знание и обучение на личните лекари за нея.
Какво ще последва?
11% ваксинирани деца е изключително малко. Похвално е за родителите отделили немалко пари за тази цел, но покритието трябва да е значително повече, за да постигнем ефектът, който се наблюдава в Германия.
Цената е всъщност основен фактор покритието да не е високо и тук идеята да се включи ваксината срещу варицелата в календара и от там да се покрие от бюджета е безапелативно добра. Дори да вземем сегашните цени на единични бройки, разходът за такава стъпка би бил около 8.5 млн. лв. В действителност ще е значително по-малко, когато се купува от държавата.
За сравнение, ако вземем заболелите през миналата година, приемем, че само половината се налага родител да взима болнични да ги гледа, вземем средната работна заплата за двете седмици нужни да се гледа това дете, получаваме 6.2 млн. лв. от социални плащания. Отгоре на това добавяме поне милион медицински разходи на година за държавата за лечение на децата с усложнения. С други думи, дори само спестяването на пряката икономическа щета за държавния бюджет ще е достатъчно да покрие разхода за такава имунизационна кампания. При това не за една година, а за всички занапред.
Всичко описано до тук е напълно предотвратимо от десетилетия и е безумно защо все още се налага десетки хиляди семейства да страдат от тази инфекция всяка година. Първото ми дете беше ваксинирано като част от календара в Германия когато беше на годинка. Получи ваксината заедно с тази срещу морбили, паротит и рубеола. Второто ми дете получи ваксината в България пак на година и пак заедно с МПР. Не са боледували никога от това и не са имали странични ефекти. Когато имаше болни със съмнения за варицела в яслите и градините, те оставаха там, защото са защитени.
От време на време, наред с възмущението от безобразията на Пеевски, някой казва „стига с тоя Пеевски, дайте нещо конструктивно“. И това е разбираемо – не може един човек да е виновен за всичко, поне на пръв поглед.
Затова в нашия „План за противодействие и отпор на завладяната държава“, извън противопоставянето, има няколко ключови точки, които са конструктивни и целят показване на алтернатива на безидейните управления, които не просто са зависими, а не придвижват страната напред.
Пример за изпълнение на такава точка от плана е работата по закона за изкуствения интелект, който ще представим във вторник – изцяло нов закон, който да уреди задълженията на държавните органи, прилагането му в ключови сфери като образование и здравеопазване, стимулите за използване и развитие на изкуствен интелект, и ограничаване на някои рискове (при ползването му в обществения сектор).
Редовно предлагаме и други важни неща – преди 2 седмици внесохме изменения в Закона за електронната идентификация, с които най-накрая България да има единно мобилно приложение, което освен за идентификация за ползване на електронни услуги, служи за единна точка за комуникация с държавата – иначе казано, „държавата в джоба ни“.
Предлагаме и множество облекчения – развитие на е-здравеопазването (на база на последния ми въпрос към МЗ изглежда ще бъде включена функционалност за уведомяване при прекратяване на дейността на личния лекар, за да може да бъде заявен нов своевременно), телемедицината, която МЗ бави, е наше предложение; електронни фактури; облекчения за бизнеса при отчитане с новия SAF-T формат; единната входна точка за финансово отчитане; множество мерки за пътна безопасност и облекчаване на шофьорите; и дори на пръв поглед дреболии като електронния риболовен билет.
Предлагаме системни промени в различни сектори – в съдебната власт, в управлението на отпадъците, в управлението на информационните и комуникационните технологии, в образованието, в здравеопазването, в режима на прилагане на специални разузнавателни средства и т.н.
Това не влиза във вечерните новини. Не събира хиляди (гневни) лайкове. Не е острото политическо противопоставяне, което да привлече сериозен интерес извън тясно-заинтересованите групи. Но като политическа сила, която е длъжна да бъде алтернатива на настоящото управление, го правим.
Не защото тези промени ще бъдат подкрепени сега – управляващите, без аргументи, отхвърлят всичко, защото явно имат правило нищо значимо от опозицията да не се подкрепя (дори онзи ден отхвърлиха нещо толкова безобидено като електронния риболовен билет). Това е тяхно право, разбира се – така подчертават ролята ни на опозиция и на алтернатива.
В откриващото изказване по време на вота на недоверие казах, че в завладяната държава „никоя политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.“.
Затова за да проработят всички хубави неща, описани горе, трябва държавата да бъде освободена. Дали ще подчертаваме толкова ярко ролята на Пеевски или не, е комуникационен въпрос. Но политическият въпрос не може да бъде избегнат – как да бъде премахнато неговото деструктивно влияние (и на кръга около него) върху всички сфери на обществения живот.
И аз искам да кажем „стига с тоя Пеевски“ и да се занимаваме само с градивните неща, които сме започнали. Затова подготвяме всички тези законопроекти, програми и пътни карти. Но тяхното изпълнение, което да има ефект най-накрая, минава през това да не може един карикатурен олигарх да звъни на министрите и да им казва какво да правят и какво да не правят. И като не го изпълнят, да им казва „а досъдебно производство искаш ли?“.
Публичната власт е отвлечена. И затова не върши почти нищо. Гаси пожари (образно казано) и дори не смее да започне нищо мащабно, защото накрая ползите ще се окажат не за обществото, а за няколко подизпълнители или посредници, присламчени до Д-то.
Нашумя случай за хората платили жилища на зелено преди години, които сега са готови, но не ги получават. Обиколи медиите. Това, което последните пропуснаха да кажат обаче за тази схема е кой я организира.
Накратко се случва следното – купувате апартамент на зелено с идеята, че има риск да не се случи предвид, че сме в България, но поне е по-евтино. Години наред строителят се бави, спира, започва, но все нещо се случва. Има най-малкото акт 14. Почти завършва строежа и изведнъж къса договора с аргумент, че не може да завърши апартаментите.Обещава, че ще върне платените преди години пари и веднага продава на нова свързана фирма същите тези практически готови апартаменти, за да бъдат препродадени на вече значително по-високи към днешна дата пазарни цени.
За прекратяването се уповават на алинея, която обаче не е приложима в случая. По-високи разходи за строеж следва да се аргументират и коригират в разумни размери (а не както дойде, както ще стане дума по-нататък) по съществуващ механизъм, а възможност за значително по-голяма печалба за строителя, каквато е същинската причина тук, не попада в хипотезата на въпросната алинея. Искрено се надявам, че ще се престрашат купувачите и ще съдят, защото съдейки по досегашната практика по подобни дела, почти е сигурно да спечелят.
Абсолютна схема и измама. Зад нея стои фирма собственост на политик от Атака, който беше депутат, после общински съветник и заместник председател на СОС и който ГЕРБ след това направиха областен управител на София през 2017-та. През 2015-та купува триетажна къща от майката на Пеевски за баснословна сума.
Групата на същия предприемач Николай Пехливанов строи хотели и почивни комплекси, а в последните години и жилищни сгради където такива не следва да има. Негова е Тинтява 80, която получи акт 14 в края на 2023-та и от тогава е практически изоставена като строеж. Причината може би са рекламираните много непродадени апартаменти, чиито прозорци ще са на метри от преминаващото метро. В последните месеци се чува друга схема, която разиграва там – кара купувачите да плащат 100% индексация или губят всичко. Както и да решите да смятате инфлацията и да комбинирате секторни индекси не излиза толкова. Вече има дела, някои от които са били спечелили според купувачите. По обясними причини доста от тях се притесняват да говорят за това публично, но се споделя доста в групата им.
До този същия строеж, впрочем, от години има незаконно сметище. Установено е от общината, както и кой е виновникът. Заградил си е част от имот на БДЖ, който трябваше да се използва за линеен парк, изсекъл е десетки дървета, изнесъл е тонове почва, за да си го изравни и го използва за склад за строителни материали и сметище. Към този момент има няколко контейнера, генератор и инертни материали. БДЖ като пряк собственик знаят, сегашният областен управител като представител на крайния собственик знае, но нищо не правят вече години наред. А дори си има табелка „частна собственост“ до оградата.
Първата схема, която нашумя тези дни обаче, не му е първа – прилагал я е и в дружба, където подобно на Тинтява 80 и други обекти има сигнали, че не би следвало да получава акт 16, тъй като озеленяването е бутафорно и изцяло с дървета с кашпи и трева на няколко сантиметра над бетонирания изцяло парцел.
Та всичко това се пропуска от медиите като информация, а го знаят много добре, защото собственикът и всичко изписано се намира с един клик и съм убеден, че са потърсили. Просто са решили да не го споменават в ефир, защото за всеки дори непряко свързан за голямото Д е опасно да се говори. Столчета изстиват.
Наскоро в интервю ме питаха какво може да спука балона на имотния пазар. Доколкото доста хора не са съгласни, че има балон, а аз не съм съгласен, че това може да се нарече пазар, има доста фактори, някои от които ще са спиране на евросредства като източник на пари за крадене и от там нужда за изпиране на тези средства. Друг е продължителен срив в IT индустрията, където повече хора, че имат спешна нужда да ликвидират част от инвестициите си в сектора, т.е. ще бъдем залети от спешни обяви за имоти.
Друг фактор за намаляване на строителството е нелоялни бизнес практики и откровени измами като тази горе. Доколкото купуването на зелено е рисково конкретно в България, това, което виждаме в последните 2-3 години е пагубно. Има цели комплекси, които остават незавършени, фалирали фирми оставили подизпълнители и купувачи на червено и схеми като тази. Единствената добра новина тук е, че с по-доброто осъзнаване на риска в този вид инвестиции, хората биха се насочили към далеч по-полезни за обществото и растежа на икономиката инструменти като акции и бондове. На този етап бетонът като инвестиция е сравним единствено с крипто.
Въпросът е горното да се осъзнае добре, а не да смятаме всички, че точно на нас няма да ни се случи. Както съм писал преди – наивно е да се мисли, че когато някой е мамил с регулации и данъци, ще бъде честен и ще спази договора си именно с вас.
Днес от трибуната, като вносител на вота на недоверие, казах следното:
Проблемът със завладяната държава и превзетите институции е проблем на системната корупция по високите етажи на властта, чрез която институциите спират да действат в обществен интерес и все повече действат в частен интерес по разпореждане на малка група хора.
Безспорно на върха на пирамидата на завладяването на държавата е Делян Пеевски, който подчинява държавния апарат – чрез многогодишно и системно установяване на влияние в службите за сигурност и различни части на съдебната власт, но най-вече в прокуратурата, въпреки нищожната си политическа легитимност
Това правителство не само не противодейства на тези процеси, а гарантира тяхното разрастване и достигане до мащаби, които представляват реален риск за способността на държавата да изпълнява дори базовите си функции.
Правителството на теория функционира като правителство на малцинството, но подкрепата на ДПС “Ново начало” и защитата от наказателно преследване са изтъргувани срещу напълно безконтролно превземане на институциите от Пеевски и свързаните с него бизнес и частни интереси.
Основните механизми за противодействие на това превземане са съзнателно изключени. Системният провал в сектор “Вътрешна сигурност” и отказът от каквито и да било реформи по същество в сектор “Правосъдие” оставят без противодействие превземането на институциите. Затова нашият вот на недоверие е именно за тези два сектора.
Нещо повече – от коалиционното споразумение за формиране на това управление бяха съзнателно премахнати всички мерки за противодействие на нелегитимните влияния. Отказът и разкъсването на санитарния кордон отвори широко портите за превземането на институциите. Т.е. завладяването на държавата е осъзнат политически избор на настоящото правителство, а не страничен ефект от спорната му компетентност.
Според носителите на нобелова награда за икономика за миналата година, богатите държави имат устойчиви институции, работещи в обществен интерес, а за бедните държави е характерно, че институциите им са завладяни. Така че темата със “завладяната държава” не е спор за “кресла” между политическите елити, а е в основата на това България все още да е последна в почти всички класации в ЕС. Завладяната държава отдалечава България от европейския ѝ път и води до множество негативни последици – за благосъстоянието, за стандарта на живот, за инвестиционния климат, за бизнес средата – заради липса на правна сигурност, заради рейдърство и рекет върху бизнеса, заради политическия риск.
Защото нито една политика не може да постигне своя твърдян позитивен ефект, когато институциите, които я изпълняват и институциите, които следва да ограничават злоупотребите, са част от системата на завладяната държава.
Но не Пеевски е първопричината за завладяната държава – той е един карикатурен олигарх, който си играе с държавата като дете с чуплива играчка. Той превзема институциите по един махленски начин, с компроматчета и заплахи, които не би трябвало да плашат никого. Нас, например, не ни плашат. Въпреки прокурорския произвол. Въпреки бухалките.
Първопричината е, че в голямата си част политическата класа, особено в лицето на ръководствата на партиите в настоящото управление, е слаба, страхлива, пробита, наведена, вероятно “бъркала дълбоко в кацата с меда” и хваната затова. Заради този страх, колеги, България страда. Най-добре е да освободете политическия терен за хора, за които в чекмедженцето на момчето няма папчица с някой грях.
Дългосрочните вреди от настоящото правителство стават все повече с всеки ден, в който то продължава да подпомага превземането на институциите.
Вие днес няма да оспорите фактологията в мотивите ни. Вероятно ще опитате да се заядете с някоя запетая, ще твърдите, че халюцинираме, но нямате отговор. Защото знаете, че всичко вътре е вярно.
След като с активното участие на ГЕРБ, ДПС-Пеевски и ИТН, последните две редовни правителства бяха свалени, сега, в израз на политическа арогантност, основният аргумент в полза на това правителство ще бъде, че то е редовно.
И ще твърдите, че то няма алтернатива – че няма алтернатива на зависимостта от задкулисието и че единственият начин да има редовно правителство е да се дава откуп на това задкулисие в предизвестено провален опит (за пред публиката) да се реши някой обществен проблем.
Алтернатива обаче има. Алтернативата е следващото управление да бъде водено от други принципи. От разбирането, че българското общество не дължи откуп на задкулисието.
И за да не се хабите с интриги – вот на недоверие не значи, че опозицията ще формира следващото управление – както това не се случи при последния успешен вот на недоверие.
И да – всяко следващо управление също ще бъде коалиционно, ще бъде сложно, ще са нужни компромиси. Но това не е проблем за избирателите – те разбират какво значи компромис, когато той е в името на обществения интерес. Но компромис със завладяната държава не може да има. Компромис със задкулисието, със скритите зависимости, с беззаконието не може да има. Това е алтернативата, която представяме пред българските граждани.
Миналата седмица писах за законопроект на ИТН, който цели да вдигне възможната височина на строителство в София на места на 125 метра. Законопроектът е едно изречение и въвежда много странно изключение (на изключението) за имоти по Цариградско шосе. Всъщност, става дума за доста конкретни имоти и така формулирано предложението ме накара да се зачудя кои са те. Именно тях показах в предишната си статия. Както обещах, разгледах и останалите из София, макар там височината да се вдига „само“ с 25%.
За подробно описание какво предлага предложението на тримата депутати ще намерите в предишната ми статия. Най-общо обаче текстът, който искат да променят сега позволява 100 метра височина в Смф зоните (в сиво) на 400 метра от метростанции (в зелено) изключвайки централната част и четири района (в червено). Тук съм добавил бъдещите метростанции и съм махнал тези изцяло в изключените райони. Те вдигат 100 на 125 и добавят няколко имота в Младост по Цариградско. Ако ви изглежда крайно специфично, това е защото е. Практическата липса на аргументация, това че тримата депутати нямат нищо общо със София и как е формулиран законопроектът ме накара да се разровя.
Първо, ще добавя двете карти, които направих. Те са по подобие на другите ми за държавните имоти за продажба от списъка на Желязков и 3D картата на застрояването на София. Те показват имотите отговарящи на горните критерии, които открих. Изключих общинските и държавните имоти, въпреки че, както се разбра, може да бъдат продадени без много шум. Изключих най-малките под 500 кв. макар би могло да се обединят с други по-големи, за да се застоят високо. Махнах метростанциите, около които няма Смф или не намерих имоти. Остават тези на картата. Възможно е да съм пропуснал някои предвид, че данните за собствеността в КАИС и iSofMap не са непременно актуални все още. Ако натиснете върху парцелите ще намерите последните данни за вид и предназначение според КАИС.
Тази карта показва същите данни, но само с парцелите в обемен вид. В някои от откритите парцели вече има построени сгради и повечето надали ще бъдат съборени, за да се възползва някой от новата височина. Тук виждате състоянието на застрояването до преди две години, тъй като тогава последно е 3D заснемането, което използва. Повече за това тук.
Отделно, размерът на имота и съседните има значение, защото има редица други изисквания като отстояние и разгърната площ. Те могат да се преценят при предложен проект, какъвто сега няма или нямам достъп за всеки от тези имоти. Затова маркирам само онези, които са засегнати по този един параметър обсъждан във внесеното предложение.
Може да отворите двете карти на цял екран тук и тук.
Засегнати райони из цяла София
Първо, в близост до горната част на Цариградско виждаме голям участък, който попада в хипотезата на този законопроект. Тези имоти се намират точно на границата на район Младост. Този най-вляво промени проекта си поне веднъж, а преди месец беше на комисия в НАГ с други предложения. Вдясно виждаме доста отделни сгради и към настоящия момент някои от празните парцели вече са запълнени. Получих дост сигнали за озеленяването там и колко е бутафорно.
Друг интересен парцел е този до районната община в Слатина. Той също попада в описаните критерии и е още на виза за проектиране. Има проект до 75 метра. Над това, както и при другите такива, трябва гласуване в СОС. Спорно е обаче колко има желание да се спират такива проекти, както и дали няма гласуване за подобни сгради да бъде из търгувано за подкрепа за други проекти, в парламента или просто за асансьори. Виждали сме и от трите. Не бих могъл да твърдя такова нещо за конкретния парцел. Давам просто пример за такава възможност след промените. Докато за 8 етажа повече може би не биха се занимавали, за 16 или 50 метра отгоре – биха.
Следващите имоти са малки, но показателни. Един от тях се вижда вече застроен – NV Tower. При нея имаше един интересен казус преди години – осветяваше целия квартал като дискотека нощем. После се оказа, че според отговор на ДНСК артистичното осветление беше незаконно и спряха. Съседният парцел е изцяло жилищна сграда в Смф (уж смесен) имот. Питайте Здравков защо. До тях се виждат няколко частни имота, които са отредени към този момент за многоетажен гараж. Попадат в хипотезата за 125 метра небостъргачи и предвид местоположението изглежда отстоянията им ще достатъчни.
На това кръстовище се вижда метростанцията Г.М. Димитров и това показва ключов проблем с този законопроект. Интересен факт тук е, че сградата отсреща на обсъжданите парцели е построена от инвеститорска компания с едноименна поправка предшестваща и наподобяваща обсъждания законопроект. Живущи в сградата на горни етажи се оплакват отдавна от неприятни вибрации и клатене когато минава метрото. При това говорим са само 50 метрова сграда. Този ефект ще е значително по-голям при по-високо строителство. От това следва, че би трябвало да се намалява етажността, а не да се уличава. Имало е, разбира се, ограничения за т.н. „вибрационна зона“ около метрото, както и изисквания за луфтове и конкретни елементи. За съжаление, според архитекти, доста от тези са отпаднали незнайно как в голяма част от града. Резултатът е видим, както казваше един партиен лозунг.
Продължаваме на юг с незастроени парцели до Студентски парк и Симеоновско шосе. Отново – на границата на районите с ограничения. Някои от тях са застроени, а други се подготвят за това и нямат започната процедура. Тук е полезно да се отбележи скандалната кула, която ще бъде забучена по очертанията на парцела на автокъщата в Студентски парк. Изискванията по ЗУТ и ЗУЗСО са специфично направени, за да са възможни такива опасни неща. А са опасни, защото тази отсечка от пътя е навярно най-опасната в Студентски град. Затова ще бъде отрязано още от парка, за да се направи нов булевард – специално за тази 60 метрова сграда. Очакваме същото за други подобни засегнати от този законопроект, независимо, че вносителите настояват, че промените им не пречат и не засягат никого и няма да има допълнителна тежест или разходи за общината.
Доколкото Черни връх е изключен от списъка, там има други проблеми, включително 215 метровата кула и стената от сгради по горната част от булеварда, някои от които според главния архитект незаконно са настроили етажи, но това е било прието от Здравков и ДНСК. Има обаче няколко парцела от другата страна, където сега има складове и един магазин Фантастико. Някой ден някой може да реши да инвестира там и тази промяна ги засяга.
На запад из Овча купел има няколко парцела, но ще обърна внимание на тези по булевард Цар Борис. Някои са застроени, а други – не. Това ще стане възможно с планираните спирки на метрото стигащи Южната дъга.
В северната част на София има доста имоти, особено до Надежда в индустриалните части. Правят впечатление обаче имотите до и зад гарата. Особени тези от северната част на линията. Там вече има застроени масивни комплекси, но ще има още много. Отстоянията няма да са им проблем и отново ще могат да стигнат 125 метра с малко машинации в СОС.
Новото метро донася този проблем този проблем и в квартал Левски. Някои от отбелязаните парцели са вече застроени, други не са и дори нямат виза за проектиране.
Какво следва?
Утре, 17-ти септември ще има обсъждане на законопроектът в комисия в парламента. Един от вносителите в заместник председател на ИТН в тази комисия. С липсата на аргументи на този проект не виждам как може да мине. В сегашната политическа среда и изтъргуване на лобистки поправки срещу подкрепа за други гласувания – като вето на недоверие – не изключвам да мине през гласуването доста бързо и необезпокоявано.
Ще следим какво ще се случи на комисията утре. Би трябвало да се излъчва на живо и ще разберем дали ще бъдат изнесени някакви аргументи и обяснена липсата на такива към законопроекта или ще бъде задушена всякаква дискусия и критика по темата.
На 7-ми септември в. Сега писа за законопроект на трима депутати от ИТН, с което се вдига ограничението на височина на застрояване на конкретни части в София. Предложението е внесено на 5-ти септември от Венцислав Асенов, Христинка Иванова и Танер Тюркоглу. Първият се бори активно в последно време с „меренето на средната скорост“ видимо като част от лобизма срещу мярката. Втората стана известна със скандали и изтекли записи показващи разцепването на партията. Третият се споменава с това, че има спорни бизнес връзки с други в партията и дъщеря му има задължения към НАП. Тримата искат да се изключат от ограниченията за височина урегулираните поземлени имоти с лице към Цариградско шосе и позволената височина да се вдигне на 125 метра. Законопроектът е едно изречение, но с голям ефект.
Сегашното положение на ЗУЗСО посочва в точка 5.3 на приложението към чл. 3, ал. 2, че в урегулирани поземлени имоти в СМФ зони с лице към голяма улица и които са на 400 м. от метроспирка може да се застрояват до 100 метра. Има обаче изключение изрично за райони Триадица, Лозенец, Младост и Изгрев, където ограничението е както във всички други СМФ зони – 75 метра. Затова кулите на Артекс, тази на 4-ти км. на Булфарма със огромния билборд със спорна законност, както и останалите в Младост, по булевардите Симеоновско, Черни връх и България са до 75 метра. Визуализация на тези зони и колко високо стигат над сегашните сгради може да видите на картата с ПУП-овете на Столична община. Натиснете бутонът с картата вляво, за да смените изгледа.
Какво точно се променя и къде?
Първо, предложението на ИТН е объркано – искат да променят точка 5.1 от приложението, а там не се споменава Младост. Т.е. в този си вид дори да се приеме няма да може да се приложи. Ако се споразумеят с НН ГЕРБ/ДПС да мине в зала, лесно може да го коригират като техническа грешка. Първо ще влиза в комисия с председател от ГЕРБ и където Асенов сам е зам. председател. Не изглежда да е бил обсъждан на заседанието на 10-ти септември.
По-важното обаче е, че освен да вдига от 100 на 125 метра ограничението за тези СМФ зони около метро спирки, маха от изключението конкретни имоти с лице към Цариградско шосе. С други думи, в цяла Младост ще може до 75 метра, но за определени имоти ще може до 125. Стана ми интересно кои са те и кой ги държи. Открих 46 имоти, които са частни, в регулация, с лице към Цариградско, в Младост (в зелено), на 400 метра от метроспирка (в синьо) и в СМФ зона. Отбелязал съм ги в червено. Има един в светло червено, който е собственост на БАН. Не е в списъка с имотите на Желязков за продаване, но от опита с паркове и градини на други места в София може да съдим, че институтът борави с държавната собственост повече като строителна компания, отколкото като средище за науката.
Тук виждате същата карта, но със сателитна снимка. Около метро спирката на арена София от страната на Младост има само държавни и общински имоти.
Кои са облагодетелстваните?
Фокусирайки се върху конкретните имоти виждаме, че повечето са малки или вече имат построени сгради. На спирка ИЕЦ/Цариградско се виждат няколко парцела, които с малко въображение и овладяване на СОС може да се прокарат изключения за разгърната площ и да се стигнат 125 метра. Това обаче е малко вероятно. Единствено първият вляво има по-голям шанс и е подал документи за ОВОС за собствен водоизточник описвайки сграда с подземни гаражи. Разбира се, имотът където се намира Метро има най-голям потенциал за комплекс с множество сгради от 125 метра. Макар да не стигат така височината на Скай Форд, ще уплътнят значително пейзажа с подобни на Капитал Форт. Няма индикации за такова желание към този момент, но промяната ще го направи напълно възможна.
Сред имотите до новата спирка след 4-ти километър попада The Mall и офис сградите около него, Бриколаж и складовете наоколо. Не се забелязват планове за по-сериозни строежи там, с изключение на една кула до паркинга на мола.
Тук попадаме на най-големия печеливш от тази схема – новият жилищен и търговски комплекс на мястото на ИПК Родина. Той беше от първите, които добавих на картата ми със застрояването още когато беше в пилотна фаза преди почти две години. Повече за него и историята му свързана с Пеевски, източването на КТБ и прочие може да прочетете в Капитал, които споделят визуализацията ми. Виждате го отново на втората снимка с височината му до 75 метра – колкото и другия проект на собствениците Булфарма отсреща на булеварда. Доколкото не може да твърдим, че има връзка между тях и законопроектът на ИТН, безспорно от всички имоти, които видях, те се облагодетелстват най-много в краткосрочен план. Достатъчно е само да изчакат да излезе в Държавен вестник и да внесат промени по проекта, които НАГ няма да може да откаже поради волята на законодателя. По принцип по каналния ред не могат да увеличат застроената площ от вече прекомерната заложената още през 2017, но дори само вдигането на височината увеличава печалбата на кв.м. драстично.
В горните снимки се фокусирам върху имотите около Цариградско шосе, защото в едното изречение на законопроекта личи, че там се целят. Тази промяна ще вдигне максималната височина и за строителство в Люлин, Надежда, Левски, Овча купел, Дружба, около летището и дори на отделни места в Слатина. В СМФ зоните там обаче вече е разрешено до 100 метра и промяната не е толкова драстична като обсъжданите горе. Все пак, ще се опитам да разглеждам и другите райони дали ще изскочи нещо.
Защо се прави това и какво да направим?
Законопроектът на тримата от ИТН е без реална аргументация. Според тях не влияе на околните, не предвижда „разходи за държавата и гражданите“ или административна тежест. Разбира се, не споменават тежестта на община София за инфраструктура и драстичното сваляне на цената на околните имоти. Доколкото естетиката е въпрос на лично мнение, в комбинация с останалата част от нормативната уредба ще доведе до влошаване на градската среда.
Всъщност, опитват се да изтъкнат, че бъдещите сгради щели да бъдат естествена преграда за шумовото и праховото замърсяване на Цариградско. Това не е подкрепено с каквито и да е източници. Най-малкото логиката говори за точно обратното – ако иска някой преграда, трябва да има ниски и дълги сгради, които да създават стена по продължението на булеварда. Също както виждаме в момента да се случва по Черни връх, където се позволиха долепена поредица от сгради с надвишени параметри благодарение на решения на Фандъкова, ГЕРБ в СОС и тогавашния главен архитект Здравков сега наместен в софийската РДНСК да контролира собствените си заповеди и да одобрява проектите, които е уредил. Има сведения обаче, че шумово и прахово замърсяване се намалява със зелени площи и особено гъста дървесна растителност. В проекта си обаче ИТН не увеличава тези изисквания за много конкретно подбраните имоти. Така или иначе контролирането на изпълнението и поддържането на задължителното озеленяване страда сериозно.
В аргументите им многократно се обяснява, че нечестно се ограничавали „възможностите“ на тези имоти. На база думите им, съмнения изтъкнати в медиите години наред за търговия с постове и влияние на партията им и така типичната за нас българите циничност, лесно може да се направи извод за реалните цели на предложението. Със сигурност един конкретен инвеститор ще спечели и от това определено няма да се намали замърсяването на булеварда. Предвид сигналите, че не е изпълнил дори задължителното озеленяване на другата си кула отсреща, надали може да разчитаме на нещо различно и тук.
Ако искате да спрете тази откровена злоупотреба, свържете се с депутатът, за който сте гласували във вашия район. Свържете се най-вече с депутатите от ИТН, чиито колети са пуснали този проект, да ги питате как е позволено това. Обърнете внимание и на темата с продажбата на държавни имоти – тя също ще се гласува скоро в парламента и ще има значение и в този контекст.
