Следващата точка от моите приоритети я започнах вчера: „7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.“

Тук има три елемента:

1) Известия при прехвърляния на собственост
2) Автоматизирана оценка на риска от измами
3) Ограничаване на прането на пари

По т.1 – законопроект, който внасяме вече два парламента, предвижда Агенция по вписванията да изпраща уведомления (sms) до собствениците при всяка промяна на собствеността на техен имот. Също така, уведомления по пощата при промени, установени като високорискови (вж. т. 2). Целта да може да се реагира бързо в случаи, в които имот или части от него се прехвърлят без знание на (съ)собствениците, т.е. с измама.

По т.2 – въвеждане на автоматизирана оценка на риска, при която да се уведомяват освен собствениците, и евентуално органите на реда. Напр.: продажба на единствен имот на възрастен човек на някой, който често придобива имоти (т.е. както работи имотната мафия, вкл. когато част от нея е бил Мартин – Нотариуса); придобиване чрез констативен нотариален акт (+ ограничаване на използването на едни и същи свидетели в няколко близки по време акта); придобиване на идеални части срещу движима вещ (с което се заобикаля задължението за продажба на съсобственици) и др.

По т. 3 – въвеждане на проверки на произхода на средства и други автоматизирани проверки при продажба на имот, тъй като при многото кешови разплащания в имотния сектор, вероятно има и немалко случаи на пране на пари, които остават незабелязани.

В допълнение, имаме нужда от развитие на Имотния регистър в ясна посока, поради което предлагаме създаване на стратегически съвет към министъра на правосъдието, в който да се обсъждат предложения като горните.

Материалът Превенция на имотни измами е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В отговор на поискана от мен справка, Агенция по вписванията ми предостави изключително интересни данни за имотните сделки в страната. Ето няколко числа за София и Варна, като градове с активен пазар:

Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% са с ипотека и 72% без.

При сделките с ипотека, 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявнета стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв.

При сделките без ипотека, 33% са „на данъчна оценка“.

Във Варна при тези числа има още повече разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека.

Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система).

Напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е: 105 000 при сделки без ипотека и 226 000 при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000.

Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация.

Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките.

Именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. добавихме допълнителните полета в Имотния регистър, за да може горната справка да бъде възможна и съответно да се идентифицира потенциално пране на пари. Не всяко укриване на данъци при имотни сделки е пране на пари, и не всяко плащане с налични средства „на данъчна оценка“ е закононарушение, но е индикация за риск от такова.

Тези явления влияят и на имотния пазар – ако напр. има изпиране на левове преди да влезе еврото, това надува цените на имотите.

Трябва мерките срещу това да бъдат обсъдени задълбочено в следващия парламент, за да се прецени кой да прави допълнителните проверки за произход на средства и риск от пране на пари, когато банките не участват в сделката (какъвто изглежда е по-масовият случай). Дали това да са съдиите по вписванията, нотариусите, НАП, или всеки да прави част от нещата в рамките на своята компетентност.

Материалът Данни за имотния пазар и сделките на данъчна оценка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“

Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр.
Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш.

Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект.

В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни).

В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции.

Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция.

С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим финансовите институции, гражданите и бизнеса, и да постигнем по-добри резултати в борбата с прането на пари.

Материалът Намаляване на бюрокрацията във връзка с превенцията на пране на пари е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Следваща точка от приоритетите: „9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.“

Докато бях министър, подготвихме законови промени, с които всяко удостоверение трябва да бъде заменено със служебна справка, без да се ползват дежурните оправдания, че „в нашия закон/наредба пише, че трябва удостоверение“ и те бяха приети през 2023 г.

Но това, че нещо е незаконно, не значи, че не се случва. Контролът е в МЕУ, но там, както писах декември, се руши, вместо да се гради, така че поне засега ефект няма.

Именно затова започнах анализа на текущото състояние с искане на данни от НАП за удостоверенията за липса на задължения. 230 хиляди годишно са, но не е ясно на коя администрация са нужни. Поискал съм втора справка от НАП за данните в полето „да послужи пред …“.

Вероятно част от получателите са банките. Те по закон имат право на служебен достъп, но трябва да се внимава а обхвата на данните, одитната следа от проверката и санкциите при злоупотреби.

За почти всички удостоверения има разработени и служебни електронни справки, като преди 2 години и половина възложих вътрешна проверка на това кой ползвател до какви данни има достъп, за да се ограничи обмена на данни до минимално необходимия.

По принцип не би трябвало да е нужна законова промяна, за да се приложи общия ред на служебно електронно събиране на данните, а само прилагане на контролните правомощия на МЕУ. Но почти винаги в такива случаи трябва „методическо указание“.

Същото „упражнение“ ще направя и за други често срещани удостоверения, за да спрат гражданите и бизнесът да са куриери на администрацията.

Материалът Служебни справки вместо удостоверения е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Т. 10 от приоритетите ми за следващия парламент:

„10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.“

Електронните фактури в България са PDF-и, на които до миналата година трябваше да пише „копие“ и „оригинал“ (поне това махнахме с мое предложение). Това спестява изпращане по куриер, но пропуска много ползи.

Ако електронните фактури бяха структурирани данни в стандартизиран формат, можеше да се импортират автоматично в счетоводния софтуер (не като „картинки“, а като числа), да се обменят „система към система“, вкл. да се изпращат в реално време към НАП, където софтуерът да извлича данните, а не да се разчита човек да преписва числа. Това би спестило много работа на всички, вкл. при данъчни ревизии и проверки.

За щастие такъв формат има дефиниран в ЕС – EN 16931. Той ще позволи и трансгранично електронно фактуриране в структуриран вид. Въвеждането му би било първо доброволно, а след известно време – задължително за всички фактури. (По идея това е формат за фактури за обществени поръчки, където трябва да е задължително максимално скоро).

Особеният момент е, че паралелно с това НАП въвежда стандарт за счетоводно отчитане SAF-T, който е сериозно усилие и двете трябва да се синхронизират както времево, така и технологично. Румънският НАП вече е въвел и двете, а ние традиционно изоставаме.

Това изглеждат технически въпроси – формати, структури, системи. Но тяхното въвеждане може да е голям плюс и за бизнеса, и за данъчната администрация, ако бъде направено правилно. Спестяване на ръчна работа, автомтизация, анализ на данни, оценка на риска и др.

Материалът Електронни фактури е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Следващата точка от моите приоритети е:

„11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.“

През 2021 г. като министър поставих началото на изграждането на централизираната електронна платформа за разрешения за работа. Тъй като процесите включват множество институции (МВР, ДАНС, МВнР, Агенция по заетостта), решихме МЕУ да координира и води процеса.

През 2024 г. системата вече е готова, но не се ползва, защото МВР настояват да бъде уредена в закон. Затова внесохме изготвения от МВР и МЕУ текст на закона, но два месеца вътрешната комисив не намери мотивация да го разгледа и това блокира приемането му в 50-ото НС.

Системата предоставя електронно заявяване на разрешения за работа, вкл. за висококеалифицирани експерти (синя карта), но не само. Позволява проследяване на процесите, едновременното изпълнение на проверки от няколко институции, случайно разпределение на преписки между служители и др. Това ще бъде сериозно облекчение от сегашното положение, при което се чака на тротоара пред дирекция „Миграция“ на МВР докато ти дойде редът.

Системата е важна за много сектори, в които не достига работна ръка и чрез нея се оптимизират процесите в администрацията за получаване на разрешения. Иначе казано, държавата ще изпълнява адекватно своите функции.

#26 #107

Материалът Електронна система за разрешения за работа е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера писах за моите 12 приоритета в следващиа парламент. Ще започна подробното представяне от последната точка:

„12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.“

Досъдебната фаза е етапът на наказателното производство, на който се установява престъплението, извършва разследването, събират се доказателствата, прилагат се СРС-та (подслушване, следене), налагат се мерки за принуда (задържане, подписка и др.), установяват се обвиняемите и се подготвя обвинението, за да бъде внесено в съда.

Всичко това в момента е в папки на хартия. Това позволява доказателства да се подменят (някой да промени ДП на 10), да изтича информация, без да има сигурна следа кой е имал достъп (затова напр. разпити изтичат в предизборни кампании), да изтича информация в рамките на разследването.

Напр. за да се извърши претърсване, трябва разследващите (МВР напр.) да го поискат от прокурора, а той да поиска разрешение от съда. Документите за това преминават на хартия през няколко деловодства, с множество деловодители и докато дойде време за претърсването, престъпниците вече са разбрали.

Има единна иформационна система за противодействие на престъпността, която обаче не се използва за самите документи по досъдебното производство и за обмен с разследващите органи и със съда.

Дигитализацията на досъдебното производство ще може да ограничи и някои злоупотреби на прокуратурата, напр. около следствената тайна – в комбинация с други законови промени, които подготвяме, ще може (полу)автоматично да се установява коя информация е следствена тайна и коя – не.

От друга страна ще подпомогне прокурорите с представянети на цялата информация на едно място, показването на сходни престъпления, служебното извличане на данни за обвиняемите и др.

Често ни обвиняват, че реформата в прокуратурата, която искаме, се ограничава до смяната на главния прокурор. Нищо подобно – искаме да заложим всички предпоставки за ефективна работа на прокуратурата и за ограничаване на злоупотребите от нейна страна с политически цели.

#26 #107

Материалът Електронно досъдебно производство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В първия ден на кампанията ето накратко моите 12 приоритета за следващия парламент, като ще развия всяка една от точките в рамките на кампанията.

1. Национален цифров портфейл (мобилно приложение), чрез който всеки гражданин да може да се идентифицира и заявява онлайн услуги, както и да проверява всички данни, с които държавата разполага за него, да получава напомняния за изтичащи документи и предстоящи задължения, в която да има тематични секции (напр. „родителски портал“, „движение по пътищата“, „работа“ и др.).

2. Изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния.

3. Пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват.

4. Единна входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място и максимално автоматизирано.

5. Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и шарени печати, които се изискват за всяка построена сграда.

6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др.

7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.

8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.

9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.

10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.

11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.

12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.

#26 #107

Материалът Моите 12 приоритета за следващия парламент е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Това Народно събрание (50-о по ред) имаше кратък живот, но все пак успяхме да свършим някои полезни неща. Ето моят кратък отчет:

• Внесени законопроекти, по които съм работил: 22
• Внесени предложения между 1-во и 2-ро четене по законопроекти: 5
• Въпроси до министри: 41
• Искания за информация до институции: 17

Ето законопроектите и предложенията, които бяха приети:

• В Закона за здравето приехме разширяване на електронното здравеопазване и ограничаване на хартията, изисквания за пълнота на здравното досие, оценка на медицинския софтуер за удобство и коректност на подаваните данни към централната система (НЗИС), телемедицина (диагностични и други дейности от разстояние), служебна проверка на здравното състояние на донорите при кръводаряване, забрана на онлайн рекламата на райски газ
• В Закона за ДДС приехме разширяване на електронните касови бележки, в т.ч. при използване на автоматизирани колонки за горива
• В Закона за гражданската регистрация направихме съществена реформа, с която се предвижда регистрация на служебен адрес в случай, че липсва валиден постоянен адрес, както и правото на собствениците да дерегистрират лица от свой имот (освен ако не са роднини)

Ето и някои от законопроектите, в чиято подготовка участвах, но не бяха приети: Закона за кадастъра и имотния регистър (за превенция на имотни измами), Закона за чужденците в Република България (за платформата за електронно кандидатстване за синя карта), Закона за движението по пътищата (за отпадане на стикери и други административни облекчения), Закона за закрила на детето (за превенция на сексуални посегателства срещу деца), Закона за устройство на територията (за дигитализация на инвестиционното проектиране и устройственото планиране), Закона за българските лични документи (за намаляване на бюрокрацията и премахване на съхранението на биометричните данни от документите в регистрите на МВР), Закона за електронните съобщения (за гарантиране на преносимостта на номерата без значение кой прекрати договора), Закона за административните нарушения и наказания (за отпадане на глобите, когато поради срив в информационна система гражданите не са можели да изпълнят задълженията си)

Сред въпросите, на които получих отговор, по-интересни са:

• Два въпроса (първи, втори) до МВР (зададени към Калин Стоянов, като отговорът е получен при Атанас Илков) за свалянето на сатиричния сайт novonachalo.com от МВР. Според отговора в МВР били постъпили сигнали и те за всеки случай свалили сайта, което е сериозен проблем изисква въвеждане на механизми за контрол на тази дейност на МВР
• Въпрос за напредъка по отпадането на „контактните бележки“, което инициирахме преди една година – на практика от следващата учебна година вече няма да има нужда от тях (в момента МЗ са готови и се чака интеграция с МОН)
• Въпрос за обслужването от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и за внедряването на новата кадастрална информационна система, която се чака отдавна и която ще реши много проблеми с работоспособността на настоящата. От отговора стана ясно, че МРРБ вместо да внесе измененията в закона, променя системата, за да пасне на стария закон. В резултат на това ние внесохме нужните промени, но не се стигна до тяхното приемане.
• Въпрос относно напредъка по дигитализацията на регистри от Министерство на електронното управление, като според отговора изграждането на централизираната платформа за управление на регистри е „на пауза“.
• Въпрос за прилагането на забраната за онлайн реклама в Закона за хазарта, като отговорът потвърждава изказаните от мен притеснения при приемането на закона, че предложените текстове няма да работят заради нормативната и техническа сложност при онлайн рекламата
• Въпрос относно нефункциониращ портал на Агенцията по горите, който доведе до това порталът да бъде оправен преди да получа отговора (в който пише, че всичко е наред). Това поставя въпроса за нуждата от централизиран мониторинг за работоспособността на системите на администрацията

В кратки парламенти не могат да бъдат приети кой знае какви сериозни реформи, но дори внасянето и обсъждането на такива е важно, за да могат да те да минат в максималено изчистен вид в следващото Народно събрание. Ще продължавам да работя за намаляване на бюрокрацията, за повече удобство и за повече прозрачност.

Материалът Отчет за работата ми в 50-ото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.