Журналистическото изключение
от Нели ОгняноваПрез 2021 ВАС е приел важно решение за журналистическото изключение (85 GDPR) – Решение 11 636 / 16 ноември 2021 година.
Повод е публикация в ПИК, достъпна за неограничен брой лица, в която неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на “Пик Нюз” ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), втората жалба е на КЗЛД.
AССГ е посочил, че данните, които са публикувани на сайта ПИК са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че “Пик Нюз” ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение.
ВАС:
Правилни са принципните разсъждения на АССГ относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. “в” от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права.
Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права. Необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.
Според ВАС в решението на Конституционния съд правилно са обобщени критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни: оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.
Естествено, че правилно са обобщени – КС тук цитира критериите на ЕСПЧ, нали точно в това е същността на решението на КС: да се следва алгоритъма на ЕСПЧ и да не се импровизира с национални критерии в отклонение от посочените.
Тези именно критерии са взети предвид от КЗЛД – поради това АССГ е трябвало да отхвърли жалбата на ПИК срещу решението на КЗЛД.
Изслушване на Христо Грозев в парламентарната комисия за контрол над службите и СРС
от Нели ОгняноваНа 5 януари 2023 г. парламентарната комисия за контрол над службите и специалните разузнавателни средства изслуша чрез онлайн връзка Христо Грозев, изпълнителен директор на разследващата журналистическа група “Белингкат”, който наскоро беше обявен за издирване от руското правителство – видео
Христо Грозев посочи, че няма информация на какво основание е издирван. Според държавната новинарска РИА “Новости” причината е разпространяване на неверни твърдения за руската армия.
“Ако е така и се издирват граждани на ЕС, това е голяма заплаха към всички журналисти и хора по света”, каза Грозев по време на изслушването.
Светлин Михайлов vs Борис Митов: според САС клеветническо е твърдението за близост на съдията до ДПС
от Нели ОгняноваБорис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа, е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС.
Съдия Михайлов съди Борис Михайлов за засягане на доброто име и печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул ООД – вж Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален. Първоинстанционното решение е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.
Стана известно решението на втората инстанция.
Тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца Светлин Михайлов обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите.
- Изводът за необходимост от обезщетение се базира на следния абзац:
“Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение. Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от
30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот. В статията информацията е поднесена така: „в съдийската гилдия неофициално се говореше“. След като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на
ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото. Ето защо, за това твърдение следва да се носи отговорност от автора.”
Ако благоразположението на ДПС е факт, отговорност за твърдение за факт не се носи. По делото е приложено доказателство, че тогавашният шеф на градския съд Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет и съдът не е коментирал доказателството. Твърдението е обявено в решението за клеветническо, тоест за съда не е доказана верността на твърдението. ЕСПЧ в такива случаи анализира дали е налице достатъчна фактическа основа. В случая твърдението за благоразположение на ДПС има фактическа основа и това се коментира в статията на Медиапул по темата.
- САС се отклонява от изводите на СГС по отношение на квалификацията “скандален” и “позор за съдебната система” и ги квалифицира като допустими оценки в рамките на правото на изразяване на мнение:
“Съдът намира, че думата „скандален“, използвана многократно по повод времето, през което ищецът е бил председател на СГС, представлява оценъчно съждение. Тази оценка следва да се прецени като негативна, но в рамките на свободата на словото, доколкото не се засяга личната чест и достойнство. Позоваването на думите на А. Х. А. (обвинение в подкуп) и на К. П. („позор за съдебната система“) без съмнение не е противоправно, както се посочва и във въззивната жалба, тъй като е цитиран авторът на изявленията. Самият ищец не търси вреди от точно тези изрази, поради което и преценката за противоправност в случая е без значение. Назоваването на ищеца „милионер“ и посочването, че притежава шест
недвижими имота, не представлява клевета, тъй като не е за позорящо обстоятелство или престъпление, нито пък е обида, защото не е унизително за честта и достойнството.”
- Има основание за известно удовлетворение от отпадането на обезщетението по първоинстанционното решение и от позоваването на баланса между правата по чл. 10 и чл.8 от ЕКПЧ, каквото абсолютно липсва в решението на СГС, но остават въпроси, свързани с мотивите. Не изглежда обосновано заключението, че твърдението за благоразположение на ДПС, съответно за близост до ДПС, е клеветническо, доколкото то има фактическа основа – а именно това е характерно за отговорната журналистика.
Не е известно дали решението е обжалвано, надявам се да е така.
Продължавам да смятам, че в това дело има елементи, присъщи на SLAPP делата: дълго време вниманието на журналиста, а и времето на съдилищата, ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .
Отново за прилагането на санкциите на ЕС по отношение на пропагандните медии на Кремъл
от Нели ОгняноваТози въпрос не е в дневния ред на българските медии, не е в дневния ред и на българските граждани, които да упражняват граждански контрол за спазване на правото на ЕС.
По изключение има публикация в Свободна Европа за прилагането на санкциите на ЕС в България – във всички сектори. Радан Кънев участва с мнение.
Тази именно публикация е повод отново да се напомнят фактите за ограничителните мерки на ЕС по-специално в медийния сектор.
След анексирането на Крим от Русия Европейският съюз прие регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна), допълван през 2022 с нови регламенти по повод войната на Руската федерация. Регламентът е правен акт, който е задължителен в своята цялост и е пряко приложим, обвързва физическите и юридическите лица в държавите от ЕС.
До края на 2022 ЕС е приел девет пакета ограничителни мерки.
Ако говорим само за ограничителните мерки в медийния сектор:
- Трети, шести и девети пакет съдържат ограничителни мерки по отношение на конкретно посочени пропагандни медии, определени в постоянно допълваното Приложение XV на Регламент 833/2014.
- Паралелно с това има ограничителни мерки към категория медии, които не са изрично и поименно посочени, но държавите трябва да ги установят – това са медии, финансирани от лица от ограничителния списък – компании, банки и др.
- Паралелно с това има ограничителни мерки към разпространителите по какъвто и да е начин в каквато и да е среда на това съдържание
- и накрая – към лицата, занимаващи се с реклама на медиите, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки.
Прилагат ли се в България санкциите по отношение на пропагандните медии на Кремъл? Поне два фактора заслужават внимание:
Първо, един голям общ (хоризонтален) законодателен дефицит – няма закон, който да дава правната основа на прилагането на санкциите. В нестабилната политическа обстановка няма и да има, затова е регистриран опит за постановление на МС – но и такова не е прието. Не че постановлението (доколкото се вижда от проекта) създава ред – но поне предвижда създаване на координационен орган, който да създава ред и да изясни за кого какви задължения възникват.
Второ, регулаторна съпротива. Председателката на СЕМ гласува “въздържала се” за прилагане на третия пакет, за шестия пакет СЕМ само слага връзка към регламента на сайта на регулатора, а деветият пакет дори не е влизал в дневния ред. В свои публични изяви председателката квалифицира прилагането на санкциите на ЕС като противоконституционна цензура.
Гледната точка на законодателите в ЕС е друга: че санкциите са легитимно и законно средство срещу агресор. Нещо повече: на 28 ноември 2022 Съветът на ЕС решава единодушно да добави нарушаването на ограничителните мерки в списъка на европрестъпленията, включен в Договора за функционирането на ЕС.
A Security Issue in Android That Remains Unfixed – Pull-down Menu On Lock Screen
от Божидар БожановHaving your phone lying around when your kids are playing with everything they find is a great security test. They immediately discover new features and ways to go beyond the usual flow.
This is the way I recently discovered a security issue with Android. Apparently, even if the phone is locked, the pull-down menu with quick settings works. Also, volume control works. Not every functionality inside the quick settings menu works fully while unlocked, but you can disable mobile data and Wi-Fi, you can turn on your hotspot, you can switch to Airplane mode.
While this has been pointed out on Google Pixel forums, on reddit and Stack Exchange, it has not been fixed in stock Android. Different manufacturers seem to have acknowledged the issue in their custom ROMs, but that’s not a reliable long-term solution.
Let me explain why this is an issue. First, it breaks the assumption that when the phone is locked nothing works. Breaking user assumptions is bad by itself.
Second, it allows criminals to steal your phone and put in in Airplane mode, thus disabling any ability to track the phone – either through “find my phone” services, or by the police through mobile carriers. They can silence the phone, so that it’s not found with “ring my phone” functionality. It’s true that an attacker can just take out the SIM card, but having the Wi-Fi on still allows tracking using wifi networks through which the phone passes.
Third, the hotspot (similar issues go with Bluetooth). Allowing a connection can be used to attack the device. It’s not trivial, but it’s not impossible either. It can also be used to do all sorts of network attacks on other devices connected to the hotspot (e.g. you enable the hotspot, a laptop connects automatically, and you execute an APR poisoning attack). The hotspot also allows attackers to use a device to commit online crimes and frame the owner. Especially if they do not steal the phone, but leave it lying where it originally was, just with the hotspot turned on. Of course, they would need to get the password for the hotspot, but this can be obtained through social engineering.
The interesting thing is that when you use Google’s Family Link to lock a device that’s given to a child, the pull-down menu doesn’t work. So the basic idea that “once locked, nothing should be accessible” is there, it’s just not implemented in the default use-case.
While the things described above are indeed edge-cases and may be far fetched, I think they should be fixed. The more functionality is available on a locked phone, the more attack surface it has (including for the exploitation of 0days).
The post A Security Issue in Android That Remains Unfixed – Pull-down Menu On Lock Screen appeared first on Bozho's tech blog.
2023
от Гергана ВасилеваЧестита да е!
Така ми се иска да не занича в задния двор на мислите ми. Да си остане бляскава, пълна с очаквания и искрометна! Никога да не разбира, че тази година прагът между двете ми беше трудно да го прескоча, защото ми лъха хлад напред.
Затова, нека някой друг пожелае да надникне в мислите му. И да е светла!
Преди 31 години…
от Гергана Василева… на този ден, точно по това време, лежах на носилка в един от коридорите на Майчин дом. Защо в коридора?… Обясниха ми, че трябвало да следят за кръвоизливи. Болеше ме всичко. И ликуваше всичко. Всяка частица, всяка вена, мускул и кост, ги чувствах като разтърсени. Но по-разтърсена бях отвътре. Там, откъдето се беше родил новия живот. Бяха ми го показали! Видях го – съвсем, съвсем истински! Силен, голям и гръмогласен
И цяла нощ, докато не смеех и не можех да помръдна, пред очите ми беше тая черна четинка и малките точици по чипото носле! Какво друго изобщо може да има значение в тоя момент. Щастието просто те изпълва и дори болката ти е някаква такава… далечна, като че някой ти е отнесъл студената кушетка изпод теб. А ти си останал с едничката мисъл – имаш дете!…
Спомням си, че някак успях да се докопам до чантата си. Това беше най-вкусния, най-животоспасяващия портокал, който съм яла някога. Трябваха ми сили. От онази нощ насетне смисълът на животът ти е вече друг… Да си здрав и щастлив, сине! Мечтая да дочакам и твоята такава нощ.
Защо София не се справя с безразборните фойерверки?
от Боян ЮруковСтрупването на голям брой хора на едно място неизменно идва със своите проблеми. Някои злободневни, някои по-сериозни. Това важи както за единичен блок, така и за цял град. За да може да се спогаждаме, следва да има правила, които да се спазват, но най-вече някакво ниво на съобразителност и обръщане на внимание на околните. Не може, а и не следва всичко да се кодифицира, така че трябва да използваме здрав разум и съобразителност, както във всичко друго. За блока това може да значи да не къртиш по никое време и да не си хвърляш боклука през прозореца. За градовете – да не паркираш където и да е, да не замърсяваш, да не трошиш и да не гърмиш пиротехника когато и както ти падне.
Както повечето знаят от опит, здравият разум е трудно нещо за някои хора. Затова някои от тези неща са регламентирани и имат своите санкции. Целта им често е да пресече особено наглото пренебрегване на правата и спокойствието на околните. В случая с пиротехниката конкретно в София проблем имаше предимно с няколко заведения из града. Като цяло обаче на повечето места в било приемливо до скоро.
Решението на Столичният общински съвет
Дали покрай пандемията, дали заради друго обаче през 2021-ва ситуацията се влоши значително и се чуваха гърмежи из целия град по няколко пъти на седмица. Нещата ескалираха до там, че отдавна обсъждана промяна от Общинския съвет накрая беше приета въвеждаща разрешителен режим за пиротехниката. Едното изключение е на 31 декември до 1 часа. Другите изключения са важни и ще говорим за тях след малко.

Местните кметове трябваше да публикуват информация на страницата си, да дават разрешения както и да публикуват всяко едно. Имаха право да отказват, ако искането е за след 22 часа, при лоши метеорологични условия, както и ако се стреля в междублокови пространства в допълнение на забраните в чл. 60 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изискването влезе в сила от началото на март 2022.
В следващите два месеца имаше забележимо намаление на пиротехниката, поне в сравнение със същия период на предходната година. След няколко гърмежа около полунощ реших да подам сигнал да видя как работи контролът. Краткият извод е, че не работи. Подадох няколко сигнала в call.sofia и на 112. От общината отговориха, че нямат правомощия и само СДВР може да санкционира. В два от случаите дадох точно описания кой е ресторанта и че съм видял лично фойерверките да се изстрелват конкретно от персонала. Последствия нямаше. Единият път ми звънна само да ми се кара районният от къде съм знаел, че ония нямали разрешение да гърмят. Отговорих, че съм проверил и щом няма публикувано такова, значи нямат право.
Заявления, разрешения и глоби… може би
Стана ми интересно колко всъщност такива разрешения са искани и дадени. Затова в края на август пуснах искане по ЗДОИ до общината. Отговориха ми всички райони освен Студентски и Младост. За първите малко повече от 6 месеца ми казаха, че са подадени 38 заявления, от които 30 са приети и са издадени разрешения. Интересното в случая е, че в някои райони е имало издадени разрешения направо от Фандъкова в разрез с решението на СО. Те не са публикувани на страницата на Столична община обаче. Тук съм отбелязал местата, за които са искани разрешения. На някои има по две или три такива през месец.

За да следя бъдещи решения, направих скрипт, който да ги намира и да ме уведомява до час. Така откриха, че от искането ми по ЗДОИ до сега е имало само още две заявления – на 2-ри септември в Искър и на 7-ми декември в Студентски. Последното е единственото издадено разрешение за декември, а за октомври и ноември няма никакви. Гърмежи очаквано тогава имаше.
Преглед на заявленията показва някои интересни неща. Нито едно не отговаря стриктно на условията, а няколко дори не отговарят на формалните изисквания в решението на СО. Например, заявления във Витоша, Нови Искър и Изгрев са подадени и решения са публикувани по-малко от 3 дни преди събитието. В един случай – няколко часа преди гърмежите. В един случай в Банкя е разрешена пиротехника до 23:00, макар СО да са решили, че може до 22:00. Четири разрешения са в междублоково пространство. Половината са на по-малко от 300 метра от училища или детски градини. Седем са на по-малко от 500 метра от болница или медицински център. Три разрешения са точно до бензиностанция, а едно е било на 330 метра от резиденция Бояна.
Тук проблемът не е в местните кметове, макар да следва да съблюдават поне часа на исканията. Дефинициите в решението на СО и Законът за оръжията са свободни за интерпретация. Освен да се ходи на място или да се търси подробно на картата къде ще се стреля, трудно може да се разбере кое е междублоково пространство и какво всъщност се счита за такова. Има определение в други нормативни актове, но надали някой е обръщал внимание. Лоши метеорологични условия също може да значат каквото и да е. По-важното е, че не ясно какво означава „в близост“ според ЗОБВПИ. В строгия смисъл може да значи на територията или двора на училище или църква. Тъй като видимо е оставено на здравия разум и собствена преценка на полицията, то има повече смисъл да се гледа далечината, на която може да измине изстреляна ракета. При грешно боравене, това хоризонтално може да е между 300 и 500 метра в зависимост от ракетата.
Това би означавало, че на 300 и 500 метра от изброените в закона и решението на СО обекти в София не трябва да се използва пиротехника. Ако прегледате картата на столицата колко училища, градини, болници, медицински центрове, бензиностанции, църкви и други защитени обекти има, то консервантивно поне 2/3 от жилищната площ на града не следва да се използва пиротехника. Това особено важи за жилищните квартали.
Гръмката тишина извън наредби и закони
Тези 20 души заявили пиротехника поне са се постарали да минат както си му е реда. Към тях има поне пет пъти повече, които разчитат на бездействието на контролните органи. Част от искането ми по ЗДОИ беше и броят подадени сигнали и наложени санкции. Същите ония санкции, за които СО припомни вчера, че щели да глобяват, освен на 31-ви срещу 1-ви. Впрочем, толкова не са в час хората на Фандъкова, че вчера даже са объркали пред БТА, че можело да се гърми до 2 часа на 1-ви януари – по наредба в до 1 часа. Та на моето запитване отговорът беше, че между март и август тази година е нямало нито един регистриран сигнал за такова нарушение в което и да е районно кметство. Никой в София не се бил оплакал според тях над 6 месеца. Съответно няма и нито една наложена санкция. Това е абсурдно, защото аз лично съм подавал няколко по телефона и през call.sofia. Знам за поне 10 сигнала в район Изгрев и Красно село. Някои от тях лесно могат да се намерят в портала на общината по ключови думи.
Въпреки настоятелните ми напомняния МВР реши да не отговори на това колко сигнала са получили, включително от телефон 112. Отговориха обаче, че не са санкционирали никого между март и август 2022 нито във връзка с решението на СО, нито по чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВПИ. С други думи, практически няма контрол над използването на пиротехника в София.
Причини за това има няколко. Обективната е, че се стреля 2-3 минути и се бяга. Това дори е услуга, която някои доставчици на фойерверки предоставят – идват с буса, правят шоу, събират нещата и си тръгват. Известно е обаче, както с шума, някои заведения имат уговорка с местните патрули да не им правят особен проблем. Известни са и заведнията, от които редовно се стреля – най-вече по празници. Някои дори го предлагат неофициално като част от пакета.

Тук идва един любопитен аспект от Наредбата за опазване на обществения ред в София. Чл. 8 прави изключение за пиротехника при масови мероприятия, включително „сватбени, семейни и фирмени тържества“. До тук добре. Алинея 2 обаче изисква да се иска разрешение за това мероприятие и то може да бъде отказано от общината. Ал. 7 пък забранява „внасянето, продажбата и употребата на спиртни напитки“. С други думи, поне де юре, сватбите следва да изберат или алкохола, или фойерверките.
Основната причина за бездействието обаче е нехайството на СДВР и принципно лошата координация между полиция и община за проблемите на града. Много от проблемите като безразборното паркиране, опасното каране и фойерверките не се решават с акции и индивидуална инициатива на някой полицай, а със системни действия и надзор. Ясно е, че не може да се хване всеки, който гърми, за да избива комплекси, но в повечето случаи говорим за едни и същи извършители, често като част от бизнес. В основата си причината за липса на контрол е, че СДВР не разпознава пиротехниката като проблем и не работи добре с хората и месната власт, също както цялата структура по други теми.
С още санкции и регистри не се решават проблеми
Липсата на активност от страна на Фандъкова и СДВР доказано не може да се реши, освен с избори. По инерция, към това нехайство и бездействие се подхожда с още забрани и наредби. В случая обаче тази на СО допълва Закона за оръжията добавяйки междублоковите пространства и лошото време като фактор за отказ. В началото на ноември Административен съд София отмени тази част от наредбата с аргумента, че вече е уреден този режим на разрешение и не е работа на районните кметове да дават още едно разрешение. Отсъждането се обжалва и няма да влезе в сила до тогава.
Районните кметове може би биха се съгласили, че не им е работа. Факт е, че ЗОБВПИ в голяма степен урежда правата и задълженията при боравене с пиротехника. Факт е обаче и че полицията абсолютно бездейства в контрола над въпросния член. Отделно има хипотези, които изискват разбиране за спецификите на района. Отделно е добре да се уведомяват хората в съседство, че ще има гърмене. В този смисъл решението на СО от преди година, въпреки недостатъците си, постигна напредък.
Истината е, че закон има, но за пореден път не се спазва, както по много други параграфи. СДВР оплита всичко в административни безсмислици и дори препраща към прокуратурата, които симулират дейност на принципна основа. Отчасти ги разбирам – заради беззаконието и безсметните чадъри в институциите не знаят дали ще попаднат на човек, дето има човек и после ще им трият сол на главите. Ако мога да цитирам познат в СДВР – ако утре направи проблем на мутра и ония го пребие, не знае дали ръководството няма да го накаже, че си е изцапал с кръв униформата. В този смисъл може само да аплодираме онези 20-тина души, които все пак са си направили труда да поискат разрешение за пиротехника.
Тука е така… както си го направим
Започнах с това, че съвместното съжителство се базира на компромиси. Това важи както за дома, така и за блока и на ниво град. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите в разумни граници. Това, което се случва с пиротехниката в последните две години в София надхвърли отдавна тези граници и разума.
Навярно всичко това ви се струва излишно, стъпкване на правата на хората да правят каквото си искат или неизбежна част от градската среда. Градът обаче е такъв, какъвто си го направим. Голяма част от него е кочина, защото именно ние сме си го направили такава. В случая с пиротехниката има редица обективни причини да се търси силно ограничаване, особено имайки предвид взривоопасните вещества, които се складират на територията на болници и бензиностанции. Отделно не следва да чакаме отново да се запали нечия тераса или училище от „заблудила“ се ракета, за да се замислим, дали всъщност не е добра идея да се поспре с това. Не на последно място, макар явно да предпочитаме да не ги виждаме много съдейки по сегрегирането на училищата наложено от директори и родители, децата със специални потребности съществуват и фойерверките им се отразяват доста различно от на вашите деца, например. Сигурен съм, че някои хора с домашни любимци биха се включили с подобни притеснения и опит. Да не започвам дори за замърсяването на въздуха, за което говорим особено активно в последните години.
Затова обръщайте внимание на този и подобни проблеми, защото са неразделна част от качеството на градската среда. Мислете добре на изборите тази година. А в следващите дни – не забравяйте, че няма нито едно издадено разрешително за пиротехника до 8 часа на 31 декември, но и на Фандъкова не и пука, а на структурата под Милтенов не изглежда да иска да направи нещо по въпроса.
The post Защо София не се справя с безразборните фойерверки? first appeared on Блогът на Юруков.САЩ: споразумение по колективния иск срещу Meta по повод предоставяне на лични данни на трети страни
от Нели ОгняноваСобственикът на Facebook Мета се съгласи да плати 725 милиона долара за уреждане на съдебно дело за нарушение на данните, свързано с политическата консултантска компания Cambridge Analytica.
Предложената сума е най-голямата в колективен иск в САЩ за достъп до личните данни на потребителите на Facebook. Жалбата е подадена от името на клас потребители на Facebook, чиито лични данни в социалната мрежа са предоставени на трети страни без тяхното съгласие -„между 250-280 милиона“ души. Предложеното споразумение подлежи на одобрение от федерален съдия в Сан Франциско.
Meta, която не признава неправомерни действия, заяви, че вече е „преработила“ подхода си към поверителността през последните три години. Експерти смятат, че „Meta вероятно няма да бъде твърде недоволна от тази сделка, но това е предупреждение за социалните медийни компании, че грешките наистина могат да се окажат много скъпи.“
Това споразумение на стойност 725 милиона долара не покрива потребителите в Обединеното кралство, но по-рано тази година в ОК е подаден иск срещу Meta за няколко милиарда по повод Cambridge Analytica. Очаква се движение по това дело през 2023.
Събирането на лична информация на потребителите на Facebook от приложения на трети страни беше в центъра на скандала за поверителност на Cambridge Analytica, разкрит през 2018 г. Консултантската фирма, вече несъществуваща, е работила за успешната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. и използва лична информация от милиони американски акаунти във Facebook за целите на профилиране и насочване към избиратели. Фирмата е получила тази информация без съгласието на потребителите от изследовател, на когото е било разрешено от Facebook да разположи приложение на платформата, което събира данни от милиони потребители. Facebook смята , че данните на до 87 милиона души са били неправомерно споделени с политическия консултант.

