Малко много станаха постовете конкретно за „оная“ карта, но покрай темите в последните дни ми се налага да ѝ обръщам повече внимание.
Когато я започнах средата на миналата година въвеждах сграда по сграда сравнявайки с това, което е построено или поне видимо на пространствените данни и това, което е отбелязано в портала на НАГ. До тук има над 24 хиляди полигона – говорих за това през януари. Описал съм подробно методологията и проблемите свързани с нея. В рамките на това въвеждане се допитвах редовно до различни групи и организации запознати с конкретни казуси и темата като цяло, особено когато имаше проблем с качеството на данните, на които разчитах.
Специално за пространството около Черни връх, което нашумя тези дни, първоначално дори не бях въвел въпросната 215 метрова кула и други три от по 180 метра, за които ще стане дума тук, защото реших, че е грешка в изписването на слой Застрояване. Нямаше да е за пръв път и в такива случаи търся да сравня с налични документи. За това място не открих. Тогава разпитах по описания горе начин и ми обясниха, че е наистина текуща тема, наистина това е ПУП-а и е приет с решение на СОС. Конкретно за 2025-метровата кула писах вчера с линкове към становища и фактология.
Днес, след като обявих нови функции към 3D картата за застрояването, Борис Бонев попита защо не съм отбелязал трите кули от по 180 метра на мола Парадайс. Виждат се на картата горе показваща прословутия слой застрояване и с какво всъщност работя, за да създам визуализацията. Спомням си, че бяхме обсъждали региона средата на миналата година заедно с доста хора и повечето смятаха тогава, че за разлика от нашумялата кула, тези трите по-скоро няма да видят бял свят. Затова не ги бях добавил, както и не бях отбелязал, че молът е разрешено да се строи до 50 метра, което е значително над сегашната височина.
На мястото на мола към този момент намирам над 50 различни документа, които може да разгледате на картата ми с документите. Повечето са разрешително за строеж, но за преустройство на магазини и складове. Някои са от времето на Диков, когато голяма част от тази и редица други каши са бетонирани та да се чудим как да ги разбиваме сега. Не се намира оригиналния ПУП, доклад или решения.
В духа на картата и как много подобни сгради всъщност са отбелязани – като онази огромната на бул. Цар Борис, например – следва наистина и тези кули да са също на картата. Затова ги добавих и вече може да ги намерите там. Отново напомням – няма известно движение по тях, няма решения, разрешения или каквото и да е поне в последните 10 години в посока тези кули. Не се съмнявам, че ще има опити да се спекулира с това – включително произвеждане на фалшиви новини, както и от хора, които знаят много добре всичко, което описвам. Тези се използват напоително не в интерес на града, а за политически цели, атаки срещу кметството и районните администрации, както и отклоняване на енергия и внимание от други теми, които са наистина важни. Добавям ги с ясното съзнание за този риск, защото все пак щом още по времето на Диков са влезли в ПУП, значи че както сега обсъжданите и много други, някой някога може да развее едни хартийки, да си напазарува експерти и анализи, да си плати или заплашва държавни служители и накрая когато събере заветната папка да върви при едни конкретни административни съдии да придвижва нещата.
Впрочем, промяната, която обявих по-рано днес, беше че вече може да натискате върху отбелязаните сгради на 3D картата и тя ще се опита да открие последните известни документи там, ако има въобще такива. Дава и линк към картата с документите, където с филтрите да търсите по-стари. Повечето документи вероятно няма да имат общо със самия строеж, а последвали промени като рекламни елементи, преустройство и прочие. Добра отправна точка е обаче и функцията с най-много запитвания.
Много се изписа като интерпретации на думите на Терзиев, притеснения какво е публично и какво не, както и идеи какво следва да се направи за ония небостъргач. Вярвам, че всички сме на една страна и съм убеден, че в администрацията има премного хора работещи за по-добра градска среда и в обществена полза. „Просто“ явно не си говорят достатъчно.
Днес се сетих как наскоро архитекти от съюзи и инвеститорски фирми ме обвиняваха, че картата ми за застрояване е лъжела и тия неща дето били в червено нямало да ги има или да са въобще така. Долу виждате не само 215 метровия небостъргач, а и всичко, което се планира около него. Всъщност, когато изготвях картата, пропуснах тази сграда, защото реших, че има грешка в данните на НАГ. Нямаше да е за пръв път и ми се стори невъзможно. Именно хората, от които сте чели днес за случая ми потвърдиха, че е вярно и гласувано от СОС.
Не знам дали общината или общинския съвет имат полезни ходове. Знам, че процесите са сложни с много замесени лица, регулации и врати в полето вложени в закона. Знам също, че тези, които не чухме днес да се изказват за проекта, се възползват прекрасно от тази сложност и къде с поставени лица, със заплахи и корупция си издействат лисчетата нужни за заветното разрешително. Знам, че отказите без основание лесно падат в администативните съдилища и плащаме обезщетения от данъците си, но и дори добре аргументираните в обществена полза също биват нелогично и в разрез със закона спирани поради аналогични на предишната ми точка причини. Знам и че в администацията има редица чиновници, които еднолично са натоварени с отговорността да контролират, но не го правят, както и че често натискът от инвеститори и недостига на хора на тези контролни функции прави надзора над подобни проекти, строителството и след това почти невъзможни.
Докато искаме намаляване на разходите в администрацията, контролът над всички недъзи на града, наглите по улиците, замърсяващите индустриално и прочие изисква голям човешки ресурс. Аналогично всеки ръководещ дори малка организация знае колко трудно е да изкорениш откровено вредните елементи от нея, особено когато трябва да ги замениш с квалифицирани такива рискова позиция със заплата по-ниска от продавач на вейпове.
Знам и че всичко това е до болка познато и като граждани на града искаме просто да се спре и някой друг да измисли как. Днес в парламента видяхме какво става когато хора успяват да прокарат икономическите си интереси през политическа власт. Ако не друго, това следва да покаже, че мотивацията на тези на власт е от голямо значение. Има много паралели между градоустройството в София и пробитата каца и обслужване на здравеопазването. Тук обаче искам на друго да наблегна.
По стечение на обстоятелствата съм се фокусирал много върху прозрачността именно на градоустройството в София и разбиране какво стои зад проблемите. Не като специалист, защото не съм, а като потърпевш на недъзите, натрупаните проблеми и липсата на видим напредък. Виждам как ще изглежда града, ако не направим нещо с постоянство и в широк спектър от сфери, закони, администрация и надзор. Има хора, които искат да подобрят положението с наличните инструменти и са готови да жертват сигурността и името си за това. Има също разминаване в разбиранията как следва да се случи и кой да носи отговорност. Липсва обща работа и комуникация, което първосигнално ескалира в надвикване, затваряне и мръщене от всички страни.
Отстрани това изглежда като „същото както другите“, а всъщност разликата е огромна. Въпросът е как да се решат тези заложени подводни камъни систематично без да си избождаме очите един друг. Та дори да не е баш по правилата, имайки предвид, че нито регулаторите, нито министерствата, нито съд и прокуратура, нито ДНСК или дори някои районни кметове работят според закона и задълженията си.
Не призовавам към търпение, а точно обратното – трябва да се ядосаме. Следва обаче да се научим, че онези със схема не са хората, които биха оправили наболелите проблеми, а ще се възползват от тях. Да се опитаме да различим хората с план от хората със схема и да накараме първите да работят заедно, защото решенията са трудни, мъчни и спорни, а схемите обединяват най-лесно и тихо и го виждаме премного в СОС и парламента.
Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.
В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.
Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.
Картата е неразбираема
Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.
Картата не се зарежда въобще
Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.
Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.
Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.
Има сграда в червено, която вече се строи или е построена
Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.
Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано
Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.
На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено
Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.
Няма връзка към документите за въведена сграда с червено
За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.
Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда
Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .
Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи
Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.
Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.
Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.
Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.
Отстоянията не отговарят на изискванията или документите
Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.
Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени
На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.
Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.
Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура
Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.
Картата се фокусира върху височината на сградите
Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.
Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи
Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.
Картата показва само данни за София
Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.
В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.
Картата подвежда, че ще се застрои цялата София
Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.
Картата създава излишна паника за бъдещето на София
Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.
В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата
Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори
Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.
Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.
Картата не помага на хората да разберат процесите
Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.
Картата няма практическа стойност за градоустройството
Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.
Картата е излишна
Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.
Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.
В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.
Повече по темата
Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:
Вчера, когато привършвах текста ми за картата на Евростат, се замислих над още нещо. Защо забелязваме спад в тоталния индекс на плодовитостта сред повечето европейски държави в последните две години? Поне това на пръв поглед се виждаше взирайки се в данните им. Реших да се задълбая повече и излязоха няколко интересни наблюдения. Ще се опитам да дам свое обяснение за тях, макар несъмнено за всяка държава те и други имат различна тежест.
Каква е динамиката?
Тъй като говорим за доста числа и държави, реших да разгледам две конкретни години – 2019 и последната известна 2023-та. С други думи – преди и след пандемията. Защо избрах тях и защо не трябва да избързваме с изводите ще обясня по-нататък, но ето първо графиката. Тук сравнявам 24 държави включени в данните на Евростат. При 18 има спад от над 9% за пет години, което е сериозно. При Унгария, Хърватия и Португалия практически няма промяна, а при Сърбия и Македония има съответно увеличение от 6.6% и 18%. Тях ще разгледаме след малко. Най-голям спад има при Турция от 20%, както и при Полша, Швеция, Грузия, Естония, Латвия и Литва от между 15% и 21%.
Интересното е, че сред държавите от ЕС една от трите без намаление е България. При това е с най-голямо увеличение от 1.12%. Както коментирах в предишната статия, плодовитостта не трябва да се разглежда в изолация или дори кратък период, макар в определени случаи да е неизбежно. В случая дори да сравним 2023-та със средната стойност за същите държави между 2017 и 2019-та, картината не се променя. България дори скача с 3.82%. Тук важна бележка е, че изключвам държави като Кипър и Люксембург заради малкото население.
Държавите, където няма намаление за този период, са България, Сърбия, Македония, Унгария, Хърватия, Португалия и Кипър. Кривите им за последните десет години са добро начало, за да разберем условностите им, което да ни даде и идея за тези с голямо намаление.
Виждаме голяма вариация и в зависимост коя година вземем, получаваме различен ръст. При България, например, практически липсва промяна след 2018-та, след като до тогава има постоянно подобрение на плодовитостта. Въпреки това, се виждат леки пикове през 2019-там, 2021 и 2023-та, което прави сравнението горе подходящо. При Сърбия и Македония се отчита значително повишение след кризата. При Унгария и Хърватия виждаме първоначален скок от 1-2 години, след което рязък спад. При Португалия виждаме пък спад и после възстановяване, а при Кипър ситуацията в по-скоро като България. С други думи, при всички изброени с изключение на Сърбия и Македония виждаме по-скоро еднократни ефекти. Вижда се ясно обаче, че България има значително по-висока плодовитост от останалите дори с положителна тенденция и това е силен сигнал, който не трябва да се пренебрегва.
Възможни обяснения
Още в началото на пандемията, когато се разбра, че няма да свърши за няколко месеца, имаше твърдения, че тя ще доведе до сериозно увеличение на раждаемостта, а от там и плодовитостта. В това имаше някаква логика. От една страна, историята показва, че след кризи и войни има скок в раждаемостта като форма на компенсиране. От друга, много хора бяха затворени вкъщи продължително без много какво да правят.
Тези твърдения обаче се базират на повърхностно разбиране на поведението на хората, още повече в днешното общество. Голямата несигурност и смърт всъщност намалява шансовете двойки да се решат на деца. Видяхме го през 90-те в България. Това е още по-вярно във време, когато поне някаква част от населението има някаква здравна и сексуална култура и възможност да се предпазят от бременност. В тази връзка, не се забеляза увеличение на абортите нито според данните на НЗОК, нито според оценките на организации занимаващи се с темата. Има дори постоянно намаление – както в абсолютен брой, така и спрямо брой жени и брой раждания.
Както виждаме горе, забелязва се спад в раждаемостта в много държави. Средното за целия Европейски съюз (без Великобритания) е 9.8% надолу между 2019 и 2023-та. Една причина за това може да е продължаващата политическа и икономическа несигурност. Водещ фактор си остава застаряващото население, повишаващата се средна възраст на раждане и променящата се възрастова структура на жените в детеродна възраст. По време на пандемията пък навярно изолацията е имала ефект – когато не излизаш продължително време или общо страниш от групи, не срещаш нови хора, не заформяш връзки и семейства и от тях – деца. Това е феномен наблюдаван от много време в Япония и е основен проблем в демографията им, но по културни причини.
В държави крайно зависещи от имиграция за закрепване на демографското си положение като Италия, Германия и Франция пандемията доведе до намаляване на този поток. Като допълним затварянето на границите, паника подтикната от нативистични и националистически настроения, засилването на радикалните партии и общите негативни настроения срещу чужденците, разбираемо е защо притокът на деца и млади семейства, които да раждат такива би намалял, а тези вече на място биха отложили такова решение.
В България може би е имало отчасти положителен ефект от този процес. Шовинизма, расизма и сегрегацията са все още твърде сериозно заложени в обществото ни и работната среда и в комбинация с корупция и мудна бюрокрация никога не сме успявали да привлечем значително количество външни работници. Така временен спад не би се отразил толкова, но означава и че дългосрочно сами ограничаваме възможностите си като общество и икономика. От друга страна, имаше от рано сигнали подкрепени от последвали данни, че доста българи се върнаха в рамките на пандемията и останаха в България. Някои от тях навярно вече имат деца и са помогнали за наблюдаваното леко увеличение на плодовитостта. Аз съм сред тях, макар връщането ми в България да беше планирано доста преди самата пандемия.
Да не бързаме с изводите
Не трябва обаче да се взираме прекалено в тези отделни числа, защото те се влияят твърде силно от много фактори. В Унгария, например, широко тиражираните мерки за стимулиране на раждаемостта и брака сред семействата имаха еднократен и скромен успех. Причината за това е липсата на разбиране за мотивацията на хората и същността на проблемите, но и също, че бяха диктувани от религиозни, националистически и консервативни догми.
В други страни локализирани проблеми, кризи и несигурност имат голямо влияние върху числата. Пример за прибалтийските републики и заплахата от агресия от страна на Русия. Дори неща като инфлацията, която видяхме в Европа и освен всичко подпомогна изкачването на анти-системни партии, може да е фактор.
Но основен фактор според мен е вътрешната демографска динамика в самите държави, която съвсем очаквано не върви в синхрон. Често предупреждавам да не се сравнява така механично метрики между държавите, особено такива в конкретен момент във времето. Всяка метрика има своя смисъл, обяснение и приложение, но имаме склонност да ги изкарваме от контекст без особено разбиране. За тоталният коефициент на плодовитост навярно това важи в най-голяма степен.
В различните държави в детеродна възраст влизат и излизат различен брой жени. У нас в последните години влизат доста заради повишената раждаемост преди 15 години. Също така, различни социални фактори като възраст на завършване на училищата, практики за започване на университет, социална и трудова защита, достъпност до помощ и финансиране за подпомагане на репродуктивното здраве и промени в тези мерки и възможност в последните години могат да имат еднократен ефект, който за се види като сигнал в тези данни. Понякога дори продължителна липса на медикамент важен за хора с трудности в зачеването може да създаде ефект съизмерим с онези, които виждаме горе.
Не на последно място, данните за някои от изброените държави са предварителни и подлежат на корекция. Докато повечето деца родени през 2023-та са били заченати в условията на пандемията и още в началото на войната в Украйна, когато се смяташе, че ще свърши бързо, не може да знаем колко тази несигурност им се е отразила. Трябва да изчакаме окончателните данни за 2024-та и дори 2025-та, за да видим дали обсъжданото е имало по-сериозен ефект и какъв.
Затова е важно да четем с разбиране, да поставяме нещата под въпрос и в контекст, да сме запознати с методологията и ограниченията на данните и да не търсим гръмки твърдения и още по-малко – обяснения на ефект, който ни се ще да видим. Най-големият проблем на които да е данни е не в тях самите, а в презумпциите, с които подхождаме.
Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.
Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.
Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.
Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.
Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.
Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.
Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.
В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.
Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.
За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им
Споделял съм, че всички данни и инструменти, които пускам, са защото съм си задал някога някакъв въпрос и търсенето на отговор отива понякога твърде далече. Това показах в участието ми в Ratio наскоро. Случва се да си цъкам на телефона отваряйки източници, изследвания, статистически данни и прочие и когато таблиците станат десетки сядам да ги комбинирам, за да извлека пресечната точка между тях. Това стана и вчера с данните за българите в Германия.
Имам цяла серия от текстове разглеждащи различни аспекти от най-голямата ни диаспора там. Накрая на статията ще изредя някои от тях. Вчера започнах да готвя поредната такава статия, но в течение на нещата пуснах няколко бързи справки в социалките. Получи се дискусия под тях, отчасти не особено приятна. Чух се с трима души след това, на които им беше интересно и искаха детайли за различни аспекти от данните. Затова пускам и тук кратките изводи, които си направих вчера в реда, в който ги пуснах с кратки редакции. Последната всъщност не е конкретно за българите в Германия, но има връзка, която съм дискутирал преди. Пълната статия с подробен списък от таблиците на DeStatis, които използвам ще сложа там.
Бърза статистика за българите в Германия за 2023-та.
19% не са завършили основно. 27% са с някакво висше
В домакинства, където поне един човек е българин, средният нето доход на работещ е 1883 евро. От този доход после се плащат местни данъци, сметки, такси за кола, застраховки, наем и прочие. Средното за страната е 2302 евро
Сред българите, които са емигрирали в Германия, 16.8% получават социални помощи, а още 28.7% се налага да разчитат на друга държавна или общинска помощ, тъй като доходите им не стигат
Ако включим и децата им родени в Германия, т.е. всички хора с някакъв български произход, то броят разчитащи на социални помощи намалява на 15.6%, но тези, които се налага да оцеляват с друга държавна или общинска помощ се увеличава на 37.4%
Часовете, които се налага българите емигрирали в Германия да работят, са повече от средното за Германия – с поне 3-4 часа. Особено при българките работата над 45 часа на седмица се среща с 50% по-често от мъжете
33% от заетите българи в Германия работят през събота. 19.1% – през неделя. При жените това е с 1/3 по-вероятно да се случи от мъжете
63% от българите емигрирали в Германия имат за майчин език български. 21% е турски. 25% от децата родени в Германия от български емигранти говорят само немски език.
Вероятността българин роден в България с майчин език турски да емигрира в Германия е 3 пъти по-голяма, отколкото тези с майчин език български. При българите с майчин език ромски или друг разликата е 4.3 пъти.
Това обяснява защо намаляват съответно с 4 и 9% като дял от населението, т.е. много по-бързо от общото намаление. Ровя се в детайлни статистически справки и изследвания в различни държави и изскачат някои неща. Ще ги обобщя скоро.
За първите 11 месеца на 2024-та (януари до ноември) на всеки 10000 души с германско гражданство, същите са открили 46.9 бизнеса каквито ние бихме нарекли startup, малък бизнес или едноличен търговец. Откупили са 1.9 бизнеса и са закрили 40.2 бизнеса.
Жителите на Германия с българско гражданство са открили 135.5 на 10000 души от диаспората ни там, откупили са 4.9 бизнеса и са затворили 112.5. Тоест, сънародниците ни в Германия са три пъти по-предприемчиви от германските граждани и с една идея по-малко бизнеси затворили спрямо открити.
По този показател ни бият само поляците и румънците с 188.8 и 148.9. Само дето поляците за тези 11 месеца са затворили повече, отколкото са отворили – 206.9. Гърците и Турците най-много готови бизнеси откупуват – 11.4 и 15.8 съответно.
Средното сред емигрантите (като изключим поляци, румънци и турци) е 81 открити малки бизнеса, 6.1 откупени и 56.9 затворени. Чужденците с двойно гражданство се броят навсякъде за германци в тази статистика.
Според три различни метрики броят на родените от българи деца в Германия е намалял с между 7 и 12% между 2021 и края на 2023 г. Броят деца с родители българи е намалял с 4% за същия период, а броят на българите в детеродна възраст – с 7%.
Натурализация (взимане на германски паспорт) би могло да обясни само 1/5 от това намаление, но така се предполага, че никой не е емигрирал от България или други страни към Германия в тези възрастови групи.
Две интересни разбивки на работещите по възрасти в Германия. Първата графика показва заетостта на мъже и жени през 2005, 2010 и 2022. Виждаме, че и през 2022-ра и мъжете и жените се пенсионират много по-късно заради увеличената възраст на пенсиониране. Виждаме и силно намалената заетост на жените между 25 и 40 години.
Втората графика показва разбивка на половете по това дали имат деца. Практически няма разлика между мъже и жени, ако нямат деца. С деца обаче мъжете има много по-голяма заетост в Германия дори след 45 години, а преди това жените на 25 или 30 години имат заетост от 20 до 40%. Това е повече от красноречиво за отношението на работното място и в дома.
Ето още статии, които съм разглеждал такива детайли. Статията с данните за 2018-та съдържа повече информация за заплащане, помощи и икономически възможности.
Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.
Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.
Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.
Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.
При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.
След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.
Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.
Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.
Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.
Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.
В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.
Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.
Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.
Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще прочетете много в списъка със статии по-долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих същата разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми спрях да я следя, тъй като е безсмислена.
Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко годишно автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации да има промяна в липсата на контрол над качеството на данните, което ги прави също толкова ненадеждни, колкото преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.
Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са броя на многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.
Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източника им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо има. Реалния източник е различен и през времето изникват доста данни. Анализите ми за предходни години показват, че някои от ражданията няма да бъдат въведени и след няколко месеца. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек в институцията със служебен достъп. После ми беше отказано по ЗДОИ същата справка. Обсъждания сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат служебен достъп до ресурси, които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо я получават, а на други същото се отказва.
Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК и такива в чужбина, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят ражданията по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива има само за родени в страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.
По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждането (т.е. до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Нито сметката не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.
Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:
Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.
Защо ги има тези данни?
Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.
Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.
Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.
Критика и проблеми
Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.
Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.
Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.
Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.
Полезни по множество начини
Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.
В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.
Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.
В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.
Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.
с. Априлци в Пазарджик
Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.
Метаданни за случайна сграда в София
Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.
Пример за собствеността на парцели в с. Априлци, Пазарджик
Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.
Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.
Центъра на София в сгради и парцели
Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.
