Правилно е да се пише симид, мн.ч. симиди. Думата е заета чрез турски (simid, simit ’кравайче, кифла’, ’висококачествено брашно’) от арабски (samīd ’фино брашно’, ’кифла’), което има корени в гръцки (σημιδάλις ’грис’). Той познава онова богато село, където селяните ядат кокошки и симид. (А. Платонов, „Чевенгур“) При дяда Либен седи хаджи Генчо, а около тях […]