Правилно е да се пише чекрък, мн.ч. чекръци. Думата е заета от турски – çıkrık. Чекръкът се появява през XI век и заменя хурката и вретеното. По чертежите и указанията на Добри Желязков сливенските майстори изработват първите станове, дараци и чекръци.