Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението от RTUK. За издаването на документите ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията. Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.
Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.
Натискът да се въведе “отговорност на платформите” измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.
В заключенията се разглежда пакет актове на Комисията от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера и по-специално интернет”:
Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED. Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата и по-конкретно: – укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II), – осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III), – осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и – гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).
Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.
Сега Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.
Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.
В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.
Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя
Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.
Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица – и означава още контрол на входа.
Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри. За член 13 можем да кажем накратко – “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.
А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.
Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.
Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения – особено от големите компании. Фейбук наема.
Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно RTBF (правото да бъдеш забравен).
Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето трябва да се възползва от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен, обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:
Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва от предвидените в член 9 дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.
И институционалната реакция:
Концепцията за журналистика предполага процес, в който съдържанието се публикува в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на Google журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите, Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.
Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо. Но тук нещата леко са се завъртели, леко – на 180 градуса.
На 7 март 2018 г. Съветът на Европа прие Препоръка относно ролите и отговорността на интернет посредниците. Ето пълният текст.
Препоръката въвежда принципа, че
Всяко изискване, настояване или друго действие от страна на публичните органи, адресирано до интернет посредниците, което засяга правата на човека и основните свободи, трябва да бъдат предписано от закона, да се упражнява в границите, предвидени от закона, и да представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество.
Държавите не трябва да оказват натиск върху интернет посредниците чрез неправни средства.
Организацията за цифрови права EDRi приветства Препоръката: EDRi ще работи за прилагане на препоръката и срещу приватизираното правоприлагане.
Съветът на Европа и EDRi – едно оптимистично сътрудничество.
