На днешния ден: начало на консултация за бъдещето на Европа, вижте 12-те въпроса онлайн.
Тази консултация – част от по-широкия дебат за бъдещето на Европа, чието начало е поставено с Бялата книга на Комисията на 1 март 2017 г. – е подготвена от форум от 96 граждани от 27-те държави от EC, които се събраха, за да решат какви въпроси да поставят пред своите съграждани.
В Официален вестник на Европейския съюз – Съобщение на Комисията с важно значение за конкуренцията на единния цифров пазар:
Комисията прие насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО след провеждане на обществена консултация, резултатите от която бяха надлежно отчетени. Насоките за ЗПС се придружават от обяснителна бележка и трябва да бъдат четени в контекста на допълнителната информация, посочена в нея.
Когато е подходящо, Комисията ще замени Насоките, като взема предвид натрупаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, икономическите модели и действителния пазарен опит с цел да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващите се пазари.
Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО се приема, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т.е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезаема степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.
Следните неизчерпателни критерии са от значение за измерването на пазарната сила на дадено предприятие да действа в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и потребителите:
Ако бъдат взети поотделно, горепосочените критерии няма непременно да бъдат от решаващо значение за констатирането на ЗПС. Такова констатиране трябва да бъде основано на съчетание от фактори.
След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света (2013 г.) днес ЕП гласува Резолюция на ЕП относно плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).
Като има предвид, че […]
във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;
като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;
като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;
като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]
отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.
В резолюцията са записани препоръки като:
47. предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;
предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;
подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;
48. подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;
49. припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;
50. призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]
51. призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;
52. подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;
53. призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);
54. насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;
55. подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]
Европейската комисия публикува Съобщение COM(2018) 236 final Борба с дезинформацията онлайн: европейски подход.
Съобщението очертава цели, принципи и мерки за справяне с дезинформацията.
В частност препоръчва се
Публикуван е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни
Мотивите са любопитни, особено частта, в която се обяснява, че законопроектът ще въвежда регламент в националното законодателство, регламентите не се въвеждат, но в случая ще се приемат национални мерки.
В анализите се твърди например, че балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е предоставена на държавите: Балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е деликатен: ако е в полза на защитата на данните, лесно можем да си представим сценарии, при които публични личности използват закона, за да ограничават критика. Ако е в полза на свободата на изразяване, е възможно журналистите да пренебрегват правото на личен живот. Правилата в тази област ще се различават в отделните държави-членки. Доколкото Хартата е правно обвързваща, съдебната практика на Съда на ЕС ще играе важна роля при определянето на този баланс.
По този въпрос – публикации от началото на годината в сравнителен план и тук също, и тук по държави
На 26 април 2018 г. учени от 25 водещи изследователски института за интелектуална собственост в Европа публикуваха отворено писмо, изразяващо сериозни опасения относно предложената директива за авторско право.
Според авторите след балансиран проектодоклад на докладчика на Европейския парламент Тереза Комодини (Доклад Comodini, 10 март 2017 г.) неотдавнашни текстове от новия докладчик Axel Voss и българското председателство на Съвета на Европейският съюз изглежда водят към компромис, който не отговаря на целите на директивата за подобряване на избора, достъпа и справедливостта в цифровата среда.
Има научен консенсус
– че предложеното изключение по чл. 3 няма да постигне целта си да стимулира иновациите и научните изследвания, ако се ограничи до определени организации,
– че предложенията за право на издателите по чл. 11 ще благоприятстват по-скоро интересите на издателските интереси в пресата, отколкото иновативната журналистика,
– и че предложенията за чл. 13 застрашават ползата от Директивата за електронната търговия (2000/31 / ЕО), която споделя отговорността за прилагането между носителите на авторски права и доставчиците на услуги.
169 представители на академичните среди предупреждават за недобре замислените планове за въвеждането на ново право на интелектуална собственост (сродно право за издателите). Те напомнят, че широк спектър от заинтересовани групи вече представи становища, че Директивата за авторското право в настоящия си вид няма да бъде в обществен интерес.
Близо 150 неправителствени организации също се противопоставят на актуалния проект. Според тях предопределено е, че транспониране на законодателство в този вид ще е кошмар. Същото се отнася и до проверката на съответствието на директивата с Хартата на основните права на ЕС и Бернската конвенция. Отворено писмо
По стечение на обстоятелствата името на България ще остане свързано с тази директива. Ако това ни интересува.
*
На 27 април 2018 г. (вчера) по план в COREPER се обсъжда предоставяне на мандат за преговори с Европейския парламент по Директивата за авторското право.
Kакво е решил COREPER? според Юлия Реда не е даден мандат:
Breaking: No deal among member states on #copyright reform today (yet)! That means you have a few more days to make your voices heard: #FixCopyright #SaveTheLink #CensorshipMachines
— Julia Reda (@Senficon)
В прессъобщение на Европейската комисия за резултатите от проведения на 26 април 2018 девети триалог за ревизията на Директива 2010/13/ЕС се обявява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са постигнали политическо съгласие относно основните елементи на ревизията.
Преговорите ще приключат официално през юни, когато Европейският парламент, Съветът и Комисията ще се срещнат, за да финализират и обсъдят последните останали технически подробности на предложението, се казва в съобщението. След официално потвърждаване от Съвета и гласуването в пленарна зала на Европейския парламент новите правила ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите.
Прессъобщението очертава какво – според ЕК – е новото в преработената Директива за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD):
Прессъобщението за резултата от триалога е публично, актуалното състояние на проекта за директива – не.
Според прессъобщението на сайта на ЕП след политическото споразумение текстът ще трябва да бъде гласуван от Комисията по култура и образование, която води преговорите от страна на ЕП. Гласуването в пленарна зала за одобряване на новите правила вероятно ще се проведе през септември.
Има и други интересни моменти, например относно прозрачност на собствеността на медиите, но текстовете все още не са окончателни.
Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “. Днес Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.
EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може да предложи допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.
Мерките за борба с дезинформацията онлайн са представени подробно на сайта на Европейската комисия:
Следващи стъпки
Съвсем скоро Комисията ще организира многостранен форум, чрез който да бъде установена рамката за ефикасно сътрудничество между съответните заинтересовани страни, включително онлайн платформи, рекламната индустрия и големите рекламодатели, както и да бъде поет ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията. Основната цел на форума е изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 г., с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018 г.
До декември 2018 г. Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък. В доклад ще бъде разгледана също така необходимостта от по-нататъшни действия за осигуряване на непрекъснато наблюдение и оценка на очертаните в плана действия.
От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:
ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС – като например в областта на
Задачите на дневен ред – от сайта на ЕК:
На 26 април 2018 е поредното 9-то заседание/ триалог за ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги
На 26 април 2018 се обявяват и мерките за справяне с дезинформацията онлайн.
Също днес ЕК огласява мерки за справедливо третиране на дружествата от страна на платформите и търсачките.
Интернет: да се регулира или не?
Това е заглавието на обществена консултация в Обединеното кралство, съвсем очевидно по Шекспир. Въпросът не стои така дихотомно, но по причини, известни само на него, парламентът е избрал именно това заглавие.
Парламентарната комисия за комуникации задава въпроси относно начина, по който трябва да се подобри регулирането на интернет, включително чрез по-добро саморегулиране и управление, и дали е необходима нова регулаторна рамка за интернет или общото законодателство на Обединеното кралство е адекватно. Ще бъде проучено също дали онлайн платформите имат достатъчна отчетност и прозрачност, адекватно управление и осигуряват ефективни поведенски стандарти за потребителите.
Ето деветте въпроса, срокът за отговори е 11 май.
Държавите се делят на такива, в които консултират, и такива, в които всичко си знаят.