Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.
Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.
Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.
Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.
Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.
Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.
Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.
В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.
Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.
За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им
The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.
